Глава 5.

¹ И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;

² и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

³ А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;

⁴ нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение.

⁵ Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога.

⁶ Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.

⁷ И тъй, не бивайте съучастници на тях.

⁸ Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината;

⁹ (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).

¹⁰ Опитвайте, що е благоугодно на Господа;

¹¹ и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте;

¹² защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е и да се говори.

¹³ А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветлено.

¹⁴ Затова казва:
Стани, ти, който спиш,
И възкръсни от мъртвите,
И ще те осветли Христос.

¹⁵ И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,

¹⁶ като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.

¹⁷ Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.

¹⁸ И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа;

¹⁹ и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си,

²⁰ и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,

²¹ като се подчинявате един на друг в страх от Христа.

²² Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;

²³ защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).

²⁴ Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.

²⁵ Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,

²⁶ за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,

²⁷ за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.

²⁸ Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.

²⁹ Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;

³⁰ понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].

³¹ "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът".

³² Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.

³³ Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
 

Ст. 1,2. И тъй, бивайте подражатели на Бога. Понеже Бог ви е простил (гл. 4:32), и вие прощавайте един на друг. – Като възлюбени чада. Както тези чада, които са много обикнати са склонни да подражават примера на родителите си, така и вие подражавайте на вашия небесен Отец. – И ходете в любов, както и Христос ви⁶¹ възлюби. От примера на Бога той преминава на примера Христов. Неговата любов за нас е мерило и причина на нашата любов един за друг, която любов не трябва да се проявява само от време на време, но трябва постоянно да се намира в сърцето ни, - ние трябва всякога “да ходим в любов”. – И предаде Себе Си за нас. С това Той показва най-явно любовта Си. Той умря “за нас”, сир., вместо нас. – Принос и жертва на Бога. Първата дума е по-обща,, и обема всякакъв вид принос, а втората показва какъв принос беше този. То беше кърваво жертвоприношение, в което грешникът се изкупи със смъртта Христова. Това е едно от многото изречения в Св. Писание, които ни поучават явно и ясно, че Христос не умря просто като мъченик за истината, или просто да покаже колко много ни е любил. Той предаде себе си жертва, за да измие грехе ни. Нико евреи, нито езичници, които постоянно принасяха изкупителни жертви в религиозните си служби, биха извадили някакъв друг смисъл от стиха. Ние трябва да подражаваме тази самопожертвователна любов на Христа. Виж. 1Йн. 3:16. – За благоуханна миризма. Не че Христовите страдания правеха по само себе си удоволствие на Бога, но покорността и любовта, която те показваха угодиха на Бога.

Ст. 3. А блудство, и пр. Тука, както и на други места, Павел поставя сребролюбието заедно с най-скверните пороци, които не са за казване. В църквата въобще не се гледа с такова око на сребролюбието; и някои тълкуватели придават на думата преносно значение, и я разбират да значи крайно сладострастие. Но няма причина да тълкуваме думата така, защото пред Бога скъперникът е толкова презрителен, както и блудникът; наистина, може да има повече надежда, че последният ще се разкае и поправи, отколкото първият. – Да не се даже споменават между вас⁶². Трябва да отхвърлите не само порока, но и името му, защото сте святи, и всяка несятост не ви прилича.

Ст. 4. От това не трябва да разберем, че всичко, което ни кара да се смеем е без друго неприлично. Мненията на добрите хора за този предмет може понякога да са били твърде строги. Ние сме длъжни да бъдем весели; и когато е на мястото си шеговитостта не вреди. Това, което стихът осъжда е: (1) Мръсни приказки, или приказки на които мръсното значение се подразбира; (2) Съблазни и безполезни подигравки, които засягат чувствата на хората; (3) Да се занимаваме постоянно със зевзеклък, за да разсмиваме другите, или да губим време в безполезни разговори. Невинна шеговитост може да се оправдае като развлечение от сериозна работа; но да прекарваме повечето си време в шеги е грях, защото живота ни е кратък, и ни е даден за по-важни цели, отколкото веселие. – Но по-добре благодарение. Езиците ни трябва да се употребяват в тази по-полезна работа. Ние изразяваме по-добре веселието и радостта си ако благодарим на Бога, отколкото ако се шегуваме.

Ст. 5. Защото добре знаете това, и пр. Предишните забрани се налагат като се споменава осъждението, което ги сполетя. – Който е идолопоклонник⁶³. Сребролюбецът е идолослужител, защото туря Мамона, вместо Бога, и вместо да люби Създателя си, той обича богатството си. – Няма наследство. Всичките тези съсловия хора са вечно отлъчени от небесното общество, защото нищо скверно не може да влезе там. – В царството на Христа и Бога. Някои го тълкуват, че значи царството на Този Който е и Христос и Бог, - Богочовек, но и Отец владее царството небесно.

Ст. 6. Никой да ви не мами, и пр. Мнозина се опитват да извинят тези грехове. Те казват, че физическото ни устройство ги прави нужни, че те не са заразителни и не вредят на никого другиго, че могат да се вършат тайно, и пр. Павел казва, че тези извинения са “празни думи”, защото, нека думат хората каквото си щат, тези грехове си навличат Божия гняв. – Синовете на непокорството. Виж. гл. 2:2.

Ст. 8. Тъй като някога си бяхте тъмнина. Той им казва, че те са длъжни да отбягват тези грехове, защото не са вече такива, каквито бяха преди. Те са били някога си “тъмнина”, което е по-силен израз, отколкото ако беше казал, че са били в тъмнина. Тъмнина в Св. Писание означава невежество, грях, и окаяност; и преди да станат християни ефесяните са имали всички тези неща. – А сега сте светлина, и пр. Чрез съединението си с Христа вие сте се оттърсили от предишната си тъмнина, и сега имате знание, чистота, и щастие. – Обхождайте се като⁶⁴ чада на светлината, и пр. Докажете, че сте се променили, като ходите както подобава на хора, които са приели светлината, която Христос дава.

Ст. 9. Защото плодът на Духът (Цгр.)⁶⁵. В много стари ръкописи е казано “плодът на светлината”. Мисълта е еднаква. Причината защо трябва да ходят в светлината е превъзходството на плода, който светлината (или Духът) произвежда. Срав. с Гал. 5:22. – Във всичко що е благо, право и истинно. Тези три неща обемат всеки вид благочестие и превъзходство – доброто, праведното, и истинното.

Ст. 10. Опитвайте, що е благоугодно, и пр. По това правило трябва християнинът да се води. Във всяко нещо той трябва да си управя поведението като благоугажда на Христа; и като ходи в светлината той ще узнае какво е това благоугодие.

Ст. 11. И не участвувайте, и пр. “Дела на тъмнината” са тези, които произхождат от непознаване на Бога и то грешно сърце, - такива дела каквито се споменават в ст. 3,4. Наричат се безплодни, защото не произвеждат полезни или желателни следствия. Плодът им е окаяност и смърт. Относно тези дела, християните имат две длъжности: (1) Да не участват в тях, нито да ги вършат, нито да намират удоволствие в тях; и (2) Да ги изобличат. С поведението и думите си, трябва да покажем на хората колко вредни и неприлични са такива дела, и да ги убедим да не ги вършат.

Ст. 12. Защото …. срамотно е, и пр. Големината на сторените грехове се дава като причина защо трябва да се изобличават. Те са толкова мръсни, че е срамота не само да ги вършим, но и да говорим за тях. Наистина, в Рим. гл. 1, Павел ни е изобразил картината на тези пороци, за да ни даде да разберем колко ниско езичниците бяха потънали в пороци, но подробно описание на срамотни пороци принася въобще повече вреда, отколкото полза, защото не е добре за мислите ни да се намират в такава отровна атмосфера.

Ст. 13. А всичко, което се изобличава, и пр. Този е труден стих, и вероятно значението му е това, - колкото и да са лоши тези дела, те не са неизцерими; изобличавайте ги, и светлината на Божията истина ще ги поправи. И така стихът е доказателство, че трябва да ги изобличаваме както ни се заповядва в ст. 11. Всичко означава “това което скритом правят”. Когато се изобличи с вяра и любов, то става явно чрез светлината, която светва от думите и святия характер на Християнина. Истинното отвратително и смъртоносно естество на тези дела става явно, тъй щото хората се засрамват и ги напускат. – Понеже всяко нещо, което става явно е осветлено. Каквото се осветлява от истината става светлина, т.е., се поправя. В ст. 8, Павел казва, “сте светлина”, т.е., све в светлина; и думата се употребява тука в същия смисъл. Ако Божията светлина проникне в сърцата даже на най-долните хора, тези сърца стават светлина. Заради това, трябва да се трудим усърдно да накараме и най-нищожните да слушат истината, защото тя може да освети и спаси даже и тях.

Ст. 14. Затова казва, и пр. Понеже светлината има такова действие, заспалите и даже мъртвите се викат да станат и приемат светлината, която Христос дава. Греховното състояние, което в предишните стихове се нарича “тъмнина”, се уподобява за сън и смърт. Заповедтта, която се дава тука не значи, че грешникът има сила да избави себе си от духовна смърт. Както този, който спи в къща, която гори може да се нуждае от някого да го събуди, но трябва сам да се потруди да избяга; както само Божия сила можеше да съживи Лазар, но Христос го повика да упражни придобитата си сила и да излезе от гроба; така и когато Божият Дух ни разбуди, ние трябва да се потрудим и избягаме от греха. Този стих се вижда да е приведен от някъде. Срав. с Д.А. 13:35; 2Кор. 6:2; Еф. 4:8; Евр. 5:6, където приводи се въвеждат, по същия начин, просто с думата казва. Такъв стих, обаче, не се намира в Стария Завет. Калвин казва, че може да загатва за Ис. 60:1, “Стани, свети, защото светлината ти дойде, и славата Господня изгря на тебе”. На това друг един тълкувател възразява като казва, че казаното в Исая се говори за църквата, а тука се говори за грешници; и той счита, че не е приведено, но че апостолът със свои думи изразява Божия призив към грешниците да възстанат от дълбокия като смърт сън на греха, и им обещава, че Христос ще им даде светлина. По-вероятно ни се вижда мнението на някои други тълкуватели, че думите са приведени от някоя Християнска свещенна песен, която се е употребявала него време. Ритмованото й устройство,

“Стани ти който спиш,
И възкресни от мъртвите,
И ще те освети Христос”,

отговаря на устройството на най-старите Християнски свещенни песни, които са достигнали до нас. Вероятно те са били съчинени по подражание на паралелността между редовете на Псалмите. Така напр., свещенната песен от Климент Александрийски, отправена към Спасителя, започва:

“Уста на младенци, които не могат да говорят,
Крило на голухчета що не могат да хвъркат,
Верен Водач на младенци,
Пастир на царски овци”.

Песента “Тебе, Боже, славим”, започва:

Хвалим Те, о Боже,
Признаваме те, че си Господ.
Цяла земя се кланя на Тебе,
Вечния Отец”.

А “Слава во Вишних”, което е вероятно по-старо от двете горни песни, започва с думи взети от Лк. 2:14:

“Слава во вишних Богу,
И на земята мир,
В человеците благоволение”.

Ст. 15,16. И тъй, внимавайте добре как се обхождате. Думите “и тъй” се предполага въобще да свързват това място със ст. 10 и 11. Понеже вярващите не трябва да участват в делата на тъмнината, те трябва да гледат по кой път могат да ходят както трябва. – Не като глупави, но като мъдри. Мъдри са тия, които имат премъдростта, която Божията истина дава, а глупави са тези, който я нямат. За това, думите значат също каквото “светлина и тъмнина” горе. “Понеже Божията светлина ви е направила мъдри, гледайте да не ходите както другите езичници, които си остават глупави”. – Изкупувайте времето (Цгр.)⁶⁶. По този начин те ще се покажат, че са мъдри. “Да изкупуваме времето”, означава да не го прахосваме, но да го употребяваме за наше добро и за доброто на другите. “Както разумният търговец употребява капитала си, за да спечели, така и вие, казва Павел, употребявайте дните и месеците, които Бог ви е дал”. –Защото дните са лоши. “Нужно е да се възползвате от обстоятелствата си, понеже дните, които живеете са пълни с изкушение и грях. Сатана и всичките сили на злото постоянно работят, и вие трябва да работите против тях”.

Ст. 17. Затова не бивайте несмислени, и пр. Не бъдете като тези, които не си употребяват ума както трябва, и не разпознават що е добро и лошо, лъжливо и истинно. Който разпознава, той ще вземе Христовата воля за правило на живота си, и ще съзнае че ако се съобрази с тази воля, само тогава той ще тръгне в пътя на истината и щастието.

Ст. 18. И не се опивайте с вино, и пр. Това е един вид глупост. Който следва волята на Христа ще се труди да се развесели със Св. Дух, а не с вино. Който се опива с вино, той е под властта на виното, и следствието е “разврат”; похотите му го управляват, и той се впуска във всякакъв вид разпутност, и си съсипва душата. Да се изпълним със Св. Дух ще рече да бъдем под властта на Духа; и следствието на това не е развратност, но радост, която се изразява с псалми и свещенни песни.

Ст. 19. И разговаряйте се. Като е споменал за пиянството, той прибавя да ги предупреди против пиянските и мръсни песни, които са се пеели в пиянски гуляи. Вместо тях Духът ни кара да пеем сладки псалми и похвални пеения Богу. “Разговаряйте се” показва, че се говори за общо пеене, когато целта на певеца беше да назидава слушателите, както ги назидаваше и проповедникът. Може да означава и съответственно пеене. Ние знаем, че още от начало пеенето беше част от Християнското богослужение. Христос и учениците му изпяха песен вечерта когато Той бе предаден (Мт. 26:30). Разбира се, че и други песни са се употребили освен песните на Стария Завет, но кой ги е съчинил, не знаем. Ако апостолите да бяха писали боговдъхновенни песни, те вероятно щяха да са били пазени. – С псалми и химни⁶⁷ и духовни песни. Трудно е да познаем каква е разликата между тези думи. Според производството си, думата псалом означава това, което се пее придружено с някой инструмент. Тука може да се употребява особенно за Старо-Заветните псалми. “Химн” е похвална песен Богу. “Песен” е обща дума, и може да бъде религиозна или светска; заради това се прибавя прилагателното “духовни”, т.е., песен която изразява духовни чувства. – Като пеете и възпявате⁶⁸. Те трябваше да пеят, не само с устните си, но и със сърцата си. Когато произнасяха похвални думи, сърцето трябваше да се изпълни с чувство на хвала и признателност. – Господа. Той е комуто трябва да отправим похвалите си, а понеже в следващия стих се казва “благодарещи на Бога”, разбира се, че Христос е Бог единоравен на Отца, и ако се кланяме на единия, кланяме се и на другия.

Ст. 20. Като винаги благодарите, и пр. Ако сме изпълнени със Св. Дух, ние ще правим и това. Не само когато пеем, но “винаги” ще благодарим, понеже винаги получаваме нови благословения от Бога. И ние трябва да благодарим “за всичко”, - за скръб и мъка както и за благоденствие, защото всичко идва от Божията ръка и ни се дава за наше добро. – Бога и Отца. Виж. бел. на гл. 1:3. – В името на нашия Господ, и пр. Всички духовни дела стават в негово име. Апостолите проповядваха и правеха чудеса в негово име; в негово име също така ние се молим и благодарим. Нашите хваления се приемат само чрез Него, защото ние ги въздаваме като се уповаваме на заслугите Му.

Ст. 21. Като се подчинявате един на друг⁶⁹. Този стих въвежда нов предмет, макар че някои го свързват с предишното и го считат за друго доказателство, че сме изпълнени с Духа. Тука ни се заповядва въобще да се покоряваме един другиму; а в следващите стихове тая заповед се приспособява на особенните отношения между мъже и жени, родители и чада, господаря и слуги. Началото върху което този стих и друга подобна заповед в 1Пет. 5:5, се основават е, че християните не са уединени и независими, но са свързани заедно, и затова трябва да се покоряват един другиму. Всеки трябва да се покорява на цялата църква и на тези, с които е особенно свързан. Всеки, както нашия Господ е поучавал, трябва да се счита слуга на всички. – В страх от Христа⁷⁰. Зачитане волята и славата на Христа е което трябва да ни кара да се покоряваме. По този начин най-долната работа се облагородява, понеже се върши заради Христа.

Ст. 22. Жени, подчинявайте се⁷¹, и пр. Виж. бел. на 1Кор. 11:3. Жената не се изисква да се покорява на кой да е мъж, но всяка съпруга трябва да се покорява на съпруга си. Св. Писание никъде не ни дава право да презираме жените, както някои хора правят като ги считат за по-долни същества. А в брачно отношение жената е подчинена; един трябва да бъде глава, и Бог е назначил мъжа да бъде глава. От това не следва, че той е по-горен, но че той по-притежава тези качества, които го правят достоен да управлява. Жената може да стои по-горе от него в някои други, еднакво важни, качества. Можем да кажем, че в една добре уредена фамилия, нарядко има мъжът случай да заповядва. Жената ще се труди да узнае волята на мъжа си и да прави по волята му; а мъжът ще бъде толкова уверен в послушната любов на жена си, че ще види, че няма нужда да си показва властта. – Като длъжност към Господа⁷². Това не ще каже, че жената трябва да се покорява на мъжа тъй безусловно както на Христа, но че тя трябва да му се покорява защото такава е волята на Христа. Той е назначил мъжа да й бъде глава.

Ст. 23. Защото мъжът е глава, и пр. Това е причината защо тя трябва да се покорява. Това не е произволна заповед, но се основава на естеството. Мъжът е по-силен, по-смел, и има качествата, които го правят способен да управлява. Между диваците, които не знаят никакво откровение, мъжът винаги почти се счита за глава, понеже естеството явно го е назначило за глава. Да разрушим тази негова власт ще бъде гибелно, не само за мъжа, но и за жената. – Както и Христос, и пр. Понеже отношението между мъжа и жената и отношението между Христа и църквата са еднакви, двата предмета са размесени в този стих. Като глава на семейството, мъжът се отнася към жената както Христос се отнася към църквата. – Само Той е спасител, и пр. Има друго едно отношение, в което Христос се намира спрямо тялото си, което човек няма спрямо жена си. Христос не е само Глава на църквата, Той е и неин Спасител. Вероятно Павел е прибавил тези думи, за да означи тази разлика, макар че някои го разбират да иска да каже, че мъжът трябва да прави жертви за жена си, както Христос се е жертвал за църквата.

Ст. 24. Но както църквата, и пр. Понеже отношенията им са еднакви, нека жените подражават църквата и се покоряват на мъжете си, които имат към тях положение като на глава. – Във всичко, т.е., във всяко отношение. “Всичко”, обаче, не може да означава неща противни на Божията воля. Мъжът няма право да заповядва на жена си да краде или лъже; и ако й заповяда, тя не трябва да го слуша. Бог не ни дава право да искаме това, което е грехота.

Ст. 25. Мъже, любете жените си, и пр. Мъжът не трябва да гледа на жена си като слугиня, нито да я угнетява, но трябва да я обича с такава голяма любов, каквато Христос показа към Църквата си. Където има тази любов, няма опасност, че мъжът ще злоупотреби властта си. – И предаде Себе Си, и пр. Христос толкова обичаше църквата, че на драго сърце пострада и умря за нея. Така и мъжът трябва да е готов да прави жертви за жена си, и ако стане нужда, да умре даже в нейна защита.

Ст. 26. В този стих и следващите стихове апостолът се отклонява от предмета за мъжевите длъжности, и описва целта на Христовата смърт. – Да я освети, и пр. Църквата е Христова невеста. Той я е избрал да бъде предмет на особенната му любов, - такава любов каквато младоженикът чувствува за булката си, и за никого другиго. Църквата не само трябва да принадлежи на божественния си Съпруг, но е негова в най-тясно отношение, понеже е кост от костите му, и плът от плътта му. За това, църквата трябва да се приготви както една невеста се накичва за мъжа си (Отк. 21:2). Смъртта му премахва осъждението, и оздравява вътрешното действие на освещаващия Дух. – С водно умиване. Това се отнася за кръщението, чрез което, в един смисъл, църквата се осветява. Виж. Д.А. 22:16, 2:38. Но в какъв смисъл кръщението измива грехове? Ние отговаряме отрицателно: (1) Няма някоя присъща сила в обреда или в изпълнението му, която може да стори това; (2) Кръщението, даже и когато се изпълни както трябва, не бива всякога последвано от освещение. Милиони хора са били покръстени в името на Св. Троица, които никога не са се възродили; и (3) Ако човек не се е покръстил, не следва от това, че той ще погине. Всеки, който наистина се покае и повярва наверно ще се спаси, бил той покръстен или не. Тогава, как ни очиства кръщението? Тука белегът се туря вместо отбелязаното нещо; както и ние понякога казваме, че знамето на един народ е възтържествувало, с което означаваме силата на народа, на който знамето служи като знак. Така и кръщението на Духа, на което водата е белег, ни очиства. Този знак всеки покорен ученик ще пожелае да приеме, понеже Христос заповядва да се кръстим. С други думи, ние се очистваме защото сме под завета на благодатта, а нна този завет външният белег е кръщението. В една богата къща всеки истински слуга ще носи униформата и ще изпълни заповедите на господаря си, освен ако не се е още сдобил с униформа, или е препятствуван от болест или друго подобно. Така и всеки истински и добър християнин ще получи кръщение, освен ако умре преди да има случай да се кръсти. – Чрез словото. Някои тълкуват това да значи думите, които са се казали в кръщението, но по-добре е да му дадем обширно значение, именно, че кръщението очиства чрез евангелието, сир., когато е придружено от вярване и любезно приемане на евангелието. Срав. с Рим. 10:8,17; Еф. 6:17; Йн. 17:17.

Ст. 27. Да я представи, и пр. Главната цел на Христа, с която той се е предал за църквата и я осветил, е била да може да се сдобие с прилична невеста. Обичай е щото някой роднина на булката да я представи на младоженеца, но Христос сам я представя. Той я приготвя, той я представя, и той я приема. Времето когато той ще я приеме не е дошло още (Отк. 19:7). Макар църквата и да е несъвършенна сега, тя ще стане тогава преславна; и всички, които я гледат ще й се чудят. Тя ще бъде “без петно или бръчка”, непорочна и съвършенна в младата си хубост. Какво значи това преносно говорене Павел сам ни разяснява като казва, “да е свята и непорочна”. Хубостта на невестата ще се състои в нейната безгрешност, заедно с нейната съвършенна любов и упование на Господаря си.

Ст. 28. Така са длъжни и мъжете да любят, и пр. Това не е сравнение, но доказателство. То не значи, че мъжът трябва да обича жена си толкова, колкото обича тялото си, но че е длъжен да я обича защото тя е негово тяло, както църквата е Христово тяло. Мъжът и жената се казват, че са “една плът”, не че те престават да са две лица, но защото бракът е най-тясното човешко отношение, и защото интересите на мъжа са интереси на жената, и следователно във всяко отношение жената служи да допълни мъжа. Каквото той стори, за да й увеличи щастието увеличава и неговото щастие, така че “който люби жена си, себе си люби”.

Ст. 29. Защото никой никога не е намразил, и пр. Понеже жената е, тъй да речем, част от мъжа, неестественно е за него да я мрази, както е неестественно за него да мрази тялото си. Тялото на един човек може да не е тъкмо такова, каквото той го желае; той може да го иска да бъде по-силно, или по-здраво, или по-красиво; но той все пак се грижи за него. Така и ако жената на един човек не е тъкмо такава, каквато той желае, той трябва да се грижи за нея, и да я снабдява с храна, облекло, и всичко, което й трябва за светско и духовно благоденствие. – Както и Христос⁷³ за църквата. Христос питае и люби невестата си, църквата; и това е което всеки мъж трябва да прави. Никоя жена не е до толкова недостойна за мъжа си, колкото църквата е за небесния си Съпруг.

Ст. 30. Понеже сме части, и пр. Ние сме тясно свързани с Него, понеже сме членове на църквата, която е негово тяло, и която стои още по-близо до Него чрез тайнственното съпружеско отношение, в което се намира спрямо Него. – От Неговата плът и от Неговите кости. Някои отнасят това за Христовото въплъщение, но това би се изразило като се каже, че той е участвал в нашата плът и нашите кости. Виж. Евр. 2:14. Други мислят, че то се отнася за Господнята Вечеря, в която се казва, че приемаме Христовото тяло и кръв. Но, както показахме в бележките си на 1Кор. гл. 11, ние не приемаме буквално Христовото тяло, понеже частите си остават хляб и вино и след посвещението им; и освен това, в причастието никъде не се казва, че е Христово тяло и кости, но негово тяло и кръв. Връзката на мисълта показва, че тука апостолът не говори за възпоминанието на Христовата смърт, но за съпружеското отношение в което той се намира спрямо църквата. Тука несъмнено се загатва за Бит. 2:23, където първият човек казва за жена си, “Тая е сега кост от костите ми, и пр.”. Това вероятно означава нещо повече, отколкото, че както Ева е придобила физическия си живот от Адам, така и ние придобиваме духовния си живот от Христа. Както Ева е придобила живота си от тялото на Адам, и е участвала в живота му, така и ние придобиваме живота си от тялото на Христа, и участваме в живота Му. Но ние не можем да разясним как това става, понеже Павел в ст. 32 казва, че е “голяма тайна”.

Ст. 31. Затова ще остави човек, и пр. Че предишният стих се отнася за Бит. 2:23, става по-вероятно, понеже това е приведено от Бит. 2:24. Понеже жената е плът от плътта на мъжа си, тя му е по-ближна от баща или майка или която и да е друга роднина; и заради това, той трябва да се държи за нея, нежели за тях. Това не значи, разбира се, че ожененият човек трябва всякога да напусне бащиния си дом, но че когато се принуди да избере между жена си и родителите си, и да се отдели от нея или от тях, той трябва да остави родителите си, и да се прилепи при жена си. Единствената трудност относно този стих е за връзката на мисълта. Той казва, “Понеже сме части на Христовото тяло, заради това ще остави човек, и пр.”. Някои тълкуватели избягват тази трудност като предполагат, че последната част на стиха се отнася за Христа и църквата, като че Павел да казва, “Ние сме от Христовата плът и кости, и заради това, както един човек, понеже жена му е плът от плътта му, трябва да остави родителите си и да се прилепи при нея, и те двамата стават една плът, така и Христос и църквата са една плът”. Че това разяснение е право става по-вероятно понеже следващият стих казва, “Аз говоря това за Христа и за църквата”.

Ст. 32. Тая тайна е голяма. На основание на това изречение, някои църкви са провъзгласили брака за тайнство, но в това има две грешки: (1) Думата “тайна” не значи тайнство, но нещо скрито, което само човешкият разум не може да открие; (2) Тука не се казва, че бракът е “тайна”, но както се познава от заключителните думи на стиха, отношението между Христа и църквата е тайна. При все това, сравнението, което е употребено тука прави брака много по-високо и свято нещо, отколкото мнозина са склонни да приемат.

Ст. 33. Но и вие, всеки до един⁷⁴, и пр. Като оставя сравнението с Христа и църквата, апостолът свършва параграфа като повтаря съпружеските длъжности на мъжа и жената. Мъжът трябва да люби жена си понеже тя е едно с него, а жената трябва да се бои от мъжа си. Тука не се изисква робски страх, но страх основан на любов. Тя трябва да припознае, че той е “нейна глава”, и на драго сърце да му се покорява.

Назад | Съдържание | Напред