Глава 2.

¹ Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

² но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

³ Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

⁴ но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

⁶ нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁷ но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

⁹ Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

¹¹ като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

¹² и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹³ И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¹⁴ Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

¹⁵ които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

¹⁶ като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁷ А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁸ Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

¹⁹ Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

²⁰ Защото вие сте наша слава и радост.
 

Ст. 1. Защото сами вие знаете, и пр. Това се отнася за гл. 1:9. В него стих две неща се загатват: (1) силата и ревността на проповедниците; и (2) приемането на истината от слушателите. Първата точка се разширява и разяснява в първите дванадесет стиха на настоящата глава, а втората в ст. 13-16. Той казва тука, че самите Солунци знаят, че е истина това, което християните по другите места били свидетелствували за начина, по който Павел и другарите му били работили в Солун (виж. гл. 1:9). Нищо не ни доказва, че по онова време е имало в Солун противници на Павел каквито е имало между Коринтяните и Галатяните, против които Павел се защитава в Посланията си към Коринтяните и Галатяните. Но той предвиждал, че такива противници ще се появят, и предварително се защитава от клеветите им. – Не беше напразно. Това се вижда да се отнася, не за плода на трудовете му между Солунците, понеже този предмет се разисква във втората част на главата, но за смелостта и верността на тези трудове. Виж. бел. на гл. 1:5.

Ст. 2. Но, като бяхме от по-напред, и пр. Страданието и позорът претърпяни във Филипи се разказват в Д.А. 16:19-24. Такова наказание би накарало мнозина да се отрекат от проповядване, но Павел и другарите му доказали искренността и несебелюбието си като започнали да проповядват дръзновенно в друг един град където отишли. – Одързостихме се, и пр. Такава дързост не е човешка, но е дадена от влиянието на Божия Дух, както той е одързостил страхливи жени и младежи да претърпяват мъченичество, отколкото да се откажат от Христа. – Всред голяма борба¹⁹², т.е., макар, че налетяхме на същия вид съпротивление какъвто и във Филипи, където бяхме бити и затворени.

Ст. 3. Този и следващите стихове описват Павловия общ обичай, а пък ст. 2 описва особенно поведението му между Солунците. – Защото. Причината защо Бог одързостил Павел е била защото той не бил лъстител. – Нашето увещание. Това е употребено в общ смисъл да опише Павловото проповядване, и се различава от “поучение”, понеже счита проповедта, че се отправя повечето на чувствата, отколкото на разума. – Не е имало самоизмама¹⁹³. Апостолът не проповядвал така защото бил прегърнал ревностно някое лъжливо учение: той бил приел и поучавал само истината. – Нито нечисто подбуждение¹⁹⁴. Той не проповядвал от нечисто подбуждение. Тука не се загатва за плътска нечистота, но може би, за “сребролюбие”, което се споменава в ст. 5. – Нито е било с лукавщина¹⁹⁵, - нито с цел да измами другите.

Ст. 4. Но както сме били одобрени от Бога, и пр. Силата на този стих е тази. “Понеже Бог, а не човек, ни избра из между другите да бъдем служители на евангелието, и да бъдем отговорни за разпространението му между езичниците, за това в проповедта ни главната ни цел е да угодим на Бога, а не на човеци”. Той не казва, че се е трудил да обиди хората, или че малко го е било грижа дали хората са го почитали или не, но че сравнително той се е трудил само да угажда на Бога. – Който изпитва сърцата ни. Това ни показва, че той не е можал да се надява да угоди на Бога, освен ако чувствата и делата му са били прави.

Ст. 5. За да потвърди каквото е казал за поведението си като служител на евангелието, Павел тука прави въззвание на това, което те знаят за поведението му, когато е бил с тях. – Никога не сме употребили ласкателни думи. Той би сторил това ако проповядването му да е било “с измама” (ст. 3), или ако целта му е била “да угажда на човеците” (ст. 4). Той смело им говорил за греха и опасността им, макар че това без друго е разсърдило мнозина от тях, и му е навлекло гонение и опасност. В това послание той им отдава много справедлива похвала, но това няма нищо общо с ласкателство. Ласкателството е неискренна похвала, и се отдава, не защото ласкателят мисли че този комуто се отдава я заслужава, но за да го изгъбоса. То е стървата, чрез която той го впримчва. – Или прикрито сребролюбие. Той не се е показал външно благочестив за да прикрие чрез това користолюбиви цели. Той не се е преструвал лицемерно, че уж им желае духовно добро, за да изкара пари от тях. В ст. 9, той показва, че не е имал такова ниско подбуждение. – Бог е свидетел. Само Бог можал да знае дали той е имал такова тайно подбуждение; и за това той призовава Бога да потвърди това, което казва. Когато се прави тържественно и за доста важен предмет, такова призоваване не е неприлично.

Ст. 6. Нито сме търсили слава от човеци. В своето служение на евангелието Павел никога не се е водил от желание да придобие похвала от хората. За да разберем каква голяма духовна победа Павел бил спечелил над себелюбието, стига ни само да вникнем в сърцата си и видим как, когато се оставят сами на себе си, те самоволно и постоянно ламтят за хорска похвала. – Ако и да сме могли, и пр. Някои мислят, че тези думи загатват, че Павел и другарите му са имали право да се поддържат от тези, които те били покръстили (виж. 1Кор. 9:4,5). Повечето тълкуватели, обаче, приемат мнението на Златоуст, който го мисли да значи, че те са имали право да си употребят властта и да накарат всички християни да им отдават такава почест, каквато им се падало като на Божии пратеници. – Като Христови апостоли. Това е или множественно число употребено вместо единственно, или думата “апостоли” се употребява в по-долно значение, и обема Силуан и Тимотей.

Ст. 7. Но сме били нежни¹⁹⁶, и пр. Вместо да търсят слава от хората и да упражняват отеготителна власт, Павел и другарите му били тихи, или кротки и себеотрицателни, и се предали на Солунците както една майка е търпелива и кротка с рожбата си, и си залага и време и сила и, ако стане нужда, живота за нея. – Посред вас. Това ни дава да разберем, че Павел не е претендирал да стои по-горе от братята си, но е бил като един от тях. Колко това е различно от положението, за което мнозина претендират, като се наричат наследници на Петър и Павел в апостолската служба! Думата “доилка”¹⁹⁷ означава жена, която дои някое дете, било че му е майка или не. Местоимението “си” се вижда да показва, че тука “доилка” означава майка, която дои рожбата си.

Ст. 8. Така, като имахме гореща любов, и пр. Като любяща майка, Павел е бил готов да жертвува мило и драго за възлюблените си духовни чада. С “душите си” той вероятно разбира “живота си”. Той и Силуан и Тимотей са били готови да умрат за Солунците, толкова много са ги обичали. Животът им не е щял да бъде по-драгоценен подарък на Солунците от евангелието, но е щял да бъде по-силно доказателство на любов. Готовността им да проповядват евангелието, макар че с това си навличаха презрение и опасност, беше голямо доказателство на любов, а да умрат за тях щяло да бъде още по-голямо. Виж. Йн. 15:13; Рим. 5:7.

Ст. 9. Затова вие, …. помните, и пр. За да им докаже, че е готов да се жертвува за тях, той им напомня как се е обхождал помежду им, и как е работил – може да се е занимавал със занаята си да прави шатри – за да се препитава и да не им бъде тежест. Толкова трудно е било за него да намери време за това и за проповядване на евангелието и за поучаване на цялата църква изобщо и за всеки нейн член частно (ст. 11), щото е бил принуден да откъсва от сънят си и да работи нощем и денем. Същото е правил и в Коринт. Виж. бел. на 1Кор. 4:12, 9:15; 2Кор. 11:7-9.

Ст. 10. Вие сте свидетели, и пр. Солунците са били свидетели, че до колкото са познавали Павел, той е живеел свят живот, но понеже не са могли да видят сърцето му, свидетелството им е било недостатъчно, и затова той призовава и сърцеведеца Бог да му бъде свидетел. – Как свето, и пр. Не само в поведението му за което особенно загатва в предишния стих, но във всичкото си поведение, Павел е бил праведен. Относно трите наречия, които се употребяват тука, първите две представляват поведението му положително, а третото – отрицателно.

Ст. 11,12. Като знаете как, и пр. Павел не се е задоволявал само да проповядва евангелието на множествата, но и частно се е трудел за всеки частен християнин, като им е дал, според нуждите на всекиго, наставления да бъдат верни, и ги е утешавал посред вътрешно съмнение или външно гонение. Като е имал за поприще на своята деятелност целия езически свят, Павел е можал да се задоволи с публичните си трудове, ако това е било съобразно със званието на един евангелски проповедник. Примерът му показва, че всеки проповедник трябва да работи за частните лица в паството си. – Като баща, и пр. В ст. 7, той сравнява себе си с майка, пред вид на любовта и кротостта си; тука той се оприличава на баща, който се труди да поучи чадата си. – Да се обхождате достойно за Бога, -като го почитате и му се покорявате, като подражавате на чистотата и правдата му, и като работите ревностно за него. – Който ви призовава, и пр. Това съдържа двойно подбуждение: (1) То се отзовава на признателността им. “Понеже Бог ни е възлюбил толкова, че ни е призовал, макар и да сме недостойни, нека го обичаме, и нека го слушаме”. (2) То показва, че верността им няма да остане ненаградена. “Бог ни е призовал да имаме място в царството му, и вечно да участвуваме в славата му, ако му служим тука”. Някои разбират думите “царство и слава”, че значат “славно царство”, но по-добре е да ги считаме като отделни неща. Ние влизаме в Божието царство тука, - то е в нас, а “слава” означава небесното състояние, в което ще влезем след като умрем.

Ст. 13. Благодарим на Бога, и пр. Това показва две неща: (1) Божия работа е било дето Солунците приели евангелието. Бог действувал в сърцата им; ако да не е било така, и те щяха да го отритнат, както и други. (2) Павел го считал като голяма милост за себе си, и за това непрестанно е благодарил. Нищо друго освен нашето обръщение към Христа не може да ни причини толкова радост, колкото обръщението на някой грешник. За това нещо се радват и ангелите. – Като приехте, и пр. Когато Павел им проповядвал евангелието, те не го приели като нещо което човек е измислил, но като нещо дадено от Бога. Ако да беше човешко слово, колкото красноречиво и самоотвержено и да е било представено, то не заслужаваше да се приеме от тях. Ако евангелието да не беше истинно, те са били глупави дето са търпели гонение и загуби за него, а те нямаха доказателство, че то е истинно, освен ако е дошло от Бога. – Което и действува. Евангелието не само че е дошло от Бога, но то работи във вас; и настоящето време на глагола показва, че то не само е действувало в тях когато го приели, но че следваше да действува. Следващият стих показва един от плодовете на това вътрешно действие. – Между вас, вярващите. Условието по което то действува е вяра, т.е., причината защо евангелието произвежда у някои тези плодове, а у други не произвежда, е че някои вярват, а някои не вярват.

Ст. 14. Защото вие, братя, и пр. Че евангелието е действувало в тях се доказва от начина, по който са претърпели гонение; и в това отношение те са приличали на църквите в Юдея. В подобни обстоятелства, евангелието ражда същия плод на всякъде. Той ги сравнява с църквите в Юдея, може би, защото тези църкви, които са били посер евреи, са били по-върло преследвани, отколкото другите. –Божиите в Христа Исуса църкви, т.е., Християнските църкви, така наречени да се различават от Юдейската църква, която презирала и отритвала Исуса. – Понеже вие пострадахте същото, и пр. Това може да се отнася не само за първото гонение, което избухнало когато Павел им проповядвал (Д.А. 17:5-9), но и на по-сетнешното гонение, което се споменава в гл. 3:3 на това послание. Той казва, че тия гонения са били от страна на техни съотечественици езичници, но може, както в първия, така и във втория случай, да са били подбутнати от евреи (Д.А. 17:5-13).

Ст. 15. В този и следващия стих апостолът показва, че от евреите друго не можало да се очаква освен дух на гонение, понеже те всякога са преследвали тези, които Бог им е изпращал. Той може също така да е предвиждал, че поддържниците на обредния закон учители ще навязат в Солун, и е искал да предпази братята си от тези учители, които са били така настроени както и невярващите евреи. Но в това описание няма злоба, а просто се излага самата истина. Сам Христос ги нарича убийци на пророци (Мт. 23:31-37); но при все това, той е оплаквал Ерусалим. Какво Павел е чувствувал спрямо тях се изразява в Рим. 9:3. – Които и Господа Исуса …. убиха. Това е било всенародно дело, и народът не се бил разкаял за това. Не е било, прочее, чудно дето те са гонили Исусовите последователи. – И своите си пророци (Цгр.)¹⁹⁸, - не всичките, но въобще те са преследвали тези, които не са убивали (Д.А. 7:52). – И нас прогониха, т.е., всичките апостоли, повечето от които са били прокудени от Ерусалим. Жалните следствия на този гонителски дух се описват в останалата част на стиха. – На Бога не угождават. Макар, че те гонят християните от ревност за Бога, действително те ги преследват от гордост, и защото не искат другите хора да участвуват в честта да бъдат Божии люде; и затова тяхната ревност ги прави неприятни на Бога. – И на всичките човеци са противни. Бог ги бе призовал да му бъдат негови люде и да се отделят от другите народи. Това щеше да накара другите народи да ги мразят, но той не загатва тука за това, но че от омраза и завист те са противни на спасението на другите, както се казва в следващия стих. Това е произлизало от онзи Фарисейски дух, който ги карал да презират другите народи, както и Римският историк Тацит казва, “Те мразеха всички други”, а Римският поет Ювенал казва, “Те не посочваха нито път на тогози, който не е от тяхната вяра”.

Ст. 16. Забраняват да говорим на езичниците, т.е., да им проповядваме, че могат да се спасят без да се обрежат и станат евреи. – Винаги допълнят, и пр. Те са убили Господа и са преследвали пророците му, за да остане пълна мярката на греховете им. По-преди тя била пълна с гонението на пророците, но липсвало им нещо, за да я допълнят; и сега те са изпълнили тази липса. Самите евреи не са искали съзнателно да допълнят мярката на греховете си, но Бог ги наказал за предишната им и продължителна непокорност като ги оставил да ослепеят. – Но безграничният гняв ги постигна. Те започнали вече да жънат следствията на греховете си като били подчинени под строгото Римско управление. Този гняв щеше да трае докато се изпълни с разрушението на Ерусалим, разпиляването на каквото би останало от народа, и окаянното им и презрително положение след това. Ерусалим бил съсипан около 17 години след написването на това Послание. Тука не се говори за бъдеще и вечно наказание, но за наказанието, което постигнало евреите като народ, на този свят.

Ст. 17. А ние, братя, и пр. Думата “осиротяхме” тука показва, че раздялата е била тежка скръб (загуба) за Павел. В ст. 7 и 11, той се сравнява с любезен родител; и може да има на ум тука това сравнение, и иска да каже, че той е страдал както родители биха страдали когато се отлъчат от децата си. – Колкото за телесно присъствие, а не по сърце¹⁹⁹. Макар и да бях отлъчен от вас телом, духом аз бях с вас. Аз мислех за вас и ви обичах така сърдечно като че да бях при вас в Солун. – Още повече, с голямо желание, и пр. Сравнителната степен се отнася за предишното изречение, - “Аз се постарах да ви видя, а още повече защото сърцето ми беше с вас”.

Ст. 18. Защото поискахме да дойдем при вас. Подбутнат от желание да ги види, Павел се опитал два пъти да ги посети, вероятно от Берия. Той вероятно отишъл от Солун в Берия с надежда, че върлото гонение в Солун наскоро ще престане, и че той ще може пак да се върне. Напротив, както виждаме в Д.А. гл. 17, Солунските евреи отишли в Берия, и го принудили да бяга и от този град. Прибавката в скобки “(и аз Павел)” показва че в този стих множественно число “ние” се употребява вместо единственно, а от това става вероятно, че в предишните стихове, където множественно число се употребява без някоя прибавка, то подразбира и другарите му. – Но сатана ни попречи. Каква пречка му е направил Сатана, не се знае. Може да е възбудил нечестиви човеци против него. Каквато и да е била външната пречка, Сатана е бил който препятствувал на Павел, понеже първо той намислил да стори това, а после намерил хора, които да му изпълнят намерението. В Д.А. 16:7, е казано, че Духът не пуснал Павел да отиде във Витиния. То е станало без съмнение чрез вътрешно откровение; но Сатана му попречил чрез външни обстоятелства. Не трябва обаче да мислим че Сатана разбил Божието намерение, защото ако Бог да не беше помислил, че ще бъде добре за Павел да не ходи, той не щеше да позволи на Сатана да му попречи. Бог прави както яростта на човеците така и съпротивлението на Сатана да му бъде за хвала. Виж. Пс. 76:10.

Ст. 19. Понеже коя е нашата надежда, и пр. Връзката на мисълта е тая: “Защо да не искам да дойда при вас, когато вие сте ми надежда и радост?”. – Или венец, с който се хвалим? Тука той сравнява себе си с победителите в Гръцките юнашки игри. Тези, които той похристиянчил са негови награди. Той ги е носел като венец на главата си. – Пред нашия Господ, и пр. Тази радост е щяла да се осъществи, когато той ще може да ги представи пред Христа, на второто му пришествие, като човеци които той с труда си е обърнал в Христови последователи.

Ст. 20. Защото вие сте наша слава и радост. Това доказва, което е казал. Пред очите на света той беше смирен и презрян човек, но малко го е било грижа за това, защото той знаел, че славата на богатство и власт не беше нищо в сравнение със славата, която щяха да му дадът, и пред очите на Бога му бяха вече дали, онези които той бил покръстил. Виж. Дан. 12:3.

Назад | Съдържание | Напред