Глава 17.

¹ И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;

² с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.

³ И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

⁴ Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.

⁵ И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.

⁶ И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.

⁷ Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.

⁸ Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.

⁹ Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

¹⁰ те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;

¹¹ и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел;

¹² и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

¹³ те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;

¹⁴ те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.

¹⁵ Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.

¹⁶ И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

¹⁷ Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

¹⁸ И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.
 

В следващото видение се явява ангел, който тълкува и разяснява на Йоан по-подробно загатванията, които са били направени с общи думи (гл. 14:8, 16:19) за Вавилон като столица на държавата на звярът. Под образът на блудница той се вижда облечен бляскаво, опиянен със силата и жестокостта си, подкрепен от звярът, и враждебен на владичеството на праведният Цар, но осъден да падне посред удивлението и плачовете на света и радостта на светиите.

Ст. 1,2. Блудница, която седи на много⁴²⁰ води. Петият стих показва кой е блудницата. Стих 15, разяснява изречението “многото води”. “Която седи” значи, “която се крепи от тях”. Характерът на жената е не само твърде нечестив, но и твърде очарователен. Тя привлича и очарова земните правителства и народи, тъй щото те се свождат с нея в духовно блудство, т.е., в идолопоклонство и гнусотиите му (Ер. 51:7).

Ст. 3,4. Видението се променя от видение на безгранично бурно море на човешки страсти и живот във видение на пустиня, където една жена (без съмнение същата с онази в ст. 1, макар и да се нарича тука просто “жена”), се вижда, че седи на звяр. Жената облечена със слънцето в гл. 12, побягва в пустиня, но нейното избягване било в място определено за безопасност. Тука пустинята трябва да има друго значение. Макар, че седи на много води или народи, и макар, че е извънредно богата и бляскава, и тази жена е в пустиня, т.е., пуста, сиромашка, и окаяна страна. Това е поне изразителен белег на положението, до което тя най-после достига, и където тя закарва всички съучастници в греховете й. Едно от Исаевите предсказания за буквалният Вавилон носи заглавие: “Пророчество за пустинята на морето” (Ис. 21:1,9). Звярът е подобен на звярът в гл. 13:1, и без съмнение е същият, и се представя, че е излязъл от морето, или многото води, на които жената седи (ст. 1,15), и е дошъл на земята посред пустинята. – Богохулни имена, - безбожни, нечестиви притезания за достойнство и власт, които принадлежат само на Бога. В гл. 13:1, богохулните имена са само на главите; тука те покриват цялото тяло. Жената язди звярът като че е негова господарка, и го употребява з своите си цели. Премяната и драгоценностите й са прилични за една блудница царица.

Ст. 5,6. Въпрос е дали думата “тайна” е част от надписа на челото й. Било, че го разберем че е, или го вземем за Йоановото тълкувание на надписът, значението е също. Жената е олицетворение на властта, която се представлява под символа на великия Вавилон, на който нравствените характеристики са неизказано гнусни и мръсни. Виж. 2Сол. 2:7 – “тайната на беззаконието”, което Павел казва, “действа вече”. Тя се показва непредрешена, не само като разпусната блудница, но и като майка, или началница, или предводителка и прародителка на блудници и всякакви въображаеми гнусотии. Тя е опоена с кръвта на светиите и мъчениците на Исуса, когото тя свирепо гони.

Всички тълкуватели, стари и нови, са съгласни, че думите на ангела в ст. 9 и 18, доказват, че блудницата Вавилон е Рим. Блудницата е град; едновремешния Вавилон е живял пак в Рим; жената е Рим, началникът на всичките земи и народи.

Йоан видял в жената Рим, както Рим се е показвал в него време, подобие на стария Вавилон, на Тир, и на Ниневия, за “блудствата”, за които говорили пророците (Ез. 23:17; Н-м 3:4; Ис. 23:15-17). Златната чаша в ръката й била пълна с “гнусотиите” на езичниците, описани напълно в Стария Завет. Ср. с Вт. 18:9, 20:18; 3Цар. 11:5,7; 4Цар. 23:13; Мт. 24:15. Придаванието на името “Майка на Гнусотиите” на поганския рим е наверно природно. Но както пророците говорят за блудничеството на езически царства или власти, те също така приспособяваттози образ на говорене и на греховете на Божиите древни видими люде. Църквата по чистота и святост се уподобява на девица (Ис. 37:22; 2Кор. 11:2); и когато тя е верна на заветните си обещания, тя е почтена и възлюбена съпруга, и има Господа, своя изкупител за съпруг (Ис. 54:1-6). Христос нарича себе си, и Йоан Кръстител го нарича, младоженец (Мт. 9:15; Йн. 3:29). Брачното отношение означава отношението му към истинната му църква (Еф. 5:25-32). Светиите са задружно непорочната и чиста съпруга на Агнето (2Кор. 11:2; Отк. 19:7,8). Но отстъпване от пътя на истината и на длъжността на Божиите видими люде се уподобява от пророци на неверността на съпруга към брачния й съюз. “Как верният град стана блудница!” (Ис. 1:21). Едно време, правда е обитавала в него; но сега той е станал жилице на убийци и на делатели на всякакъв вид беззакония (ст. 21-23). За това той е сега блудница. Този образ на говорене се изказва най-пълно в пророчествата, а най-вече в Еремия и Езикил (Ер. 2:20-25, 3:1-3,6-11,20, 18:13; Ез. гл. 16 и 23. Срав. и с мт. 12:29, 16:4; Мк. 8:38; Отк. 2:21).

Не трябва, прочее, да ограничим тълкуванието на символа на жената само в идолопоклоническите времена; защото до когато духът на гонение, лъжа, и порок преобладава, в който град, страна, или църква и да е, той е мерзост пред очите на Бога, и го кара справедливо да се гневи, и рано или късно ще привлече ужасното му осъждение.

Ст. 7,8. Ангелът разяснява тайното значение на видението. Той отъждествява звярът със звярът в гл. 13:1. В нея глава звярът е бил ранен смъртно в една от главите си; но оздравял и не умрял. Тука се казва, че “беше, и няма го”, т.е., че е приел смъртната си рана. Умрелият и възкръснал Господ е ранил смъртно враждебната власт, както и свалил Сатана (гл. 12:9), и съкрушил този, който имал държавата на смъртта (Евр. 2:14). С победата на Христа, звярът е убит, или както ангелът казва, “няма го”; но той ще възстане като “от бездната”, и ще има още власт за няколко време. Но той пак ще върви към погибел. Той не може да избегне от съдбата си. При все това, хора които нямат духовно просвещение се мамят, и се чудят и слугуват на звярът. Виж. бел. на гл. 13:3-8.

Ст. 9-11. Виж. бел. на гл. 13:18. Ангелът разяснява главите на звярът по два начина. Първо, относно жената, те представляват седемте планини на които тя седи, т.е., седемте хълма, на които Рим бил съграден. На стари царски монети Рим е представен в образ на жена, която седи на седем хълма. Второ, относно звярът, главите представляват царе или царства. Срав. с Дан. 7:17,18,23,24,27, 8:21,22. От тях петте са се изминали, единият стоял, когато тази книга била писана, а седмият не бил още дощъл, и когато дойдел щял да постои малко време.

Повечето тълкуватели са разбрали “седем царе” в ст. 10, че означава първите седем имтератори в Рим. Тези, които мислят, че виденията в Откровението са били дадени във времето на Нерон броят за “петте, които паднали”, Юлий Кесар, Август, Тиверий, Калигула, и Клавдий; Нерон за шестият, който е; а Галба за седмият, чието царуване щяло да трае за късо време (и наистина Галбовото царуване траяло само седем месеца). Други пък, които мислят, че Йоан е бил заточен в Патмос във времето на Веспасиан или Домициан, считат Август за пръв Император, и не броят никак някои от по-кратките царувания. Но ние видяхме (стр. 448-450), че повечето от старите писатели решително казват, че Откровението е било писано в дните на Домициан, или около година 96 след Р.Х.; и никакво броене на Римските императори не може справедливо да изкара Домициян шести. Светоний, съвременен Римски писател, който написал житията на императорите от Юлий Кесар до Домициан, счита Домициян за дванадесети.

Други пък, за да направят шестата глава да представлява власт, която е съществувала във времето, когато виденията на Откровението са били видени, считат звярът, че представлява ред от гонителни власти, и тълкуват първата глава да означава Египет във времето на Мойсей, втората – Асирия, третата – Вавилон, четвъртата – Мидияно-Персийската държава, петата – владичеството на Александър Велики, и шестата – Римската държава, която съществувала във времето на Йоан. Но това ни се вижда да е произволно. Мидяно-Персийските царе в много отношения гледаха с добро око на евреите, а същото е сторил и Александър. Те не са били наверно забележителни като гонители на Божиите люде. Освен това, в Откровението не се загатва никъде, че звярът, който Йоан видял във видение, или някоя от главите му, е била назначена да представлява някоя от тези древни държави.

Голямото болшинство от най-добрите стари и нови тълкуватели считат звярът за представител на Римската държава както е съществувала във времето на апостол Йоан, когато владяла (същественно) цял свят. Така, например, повелението на Август за преброяване на населението около времето на рождението на нашия Спасител (Лк. 2:1), било “да се напише всичка вселена”. Тази власт, в разни времена през първите векове на църквата, зле гонила Христовите последователи, и се мъчила да изкорени Християнството. И главната цел на Откровението била да утеши страдащите вярващи в Исуса, и да ги увери, че Бог управлява всичко, и че даже най-жестоките им страдания ще спомогнат за преуспяване на царството и славата му.

Ние видяхме по-горе, че тълкуванието, че главите на звярът означават един след друг императори е несъвместимо с датата, която съобразно с най-доброто древно свидетелство, отдаваме на Откровението; и така също неприемливо е считането на Римската държава за една от главите на звяра. Също такава ни се представя и идеята на неколцина тълкуватели, които мислят, че главите представляват разните видове правителства, които преобладавали едно след друго в Рим, именно, Царе, Консули, Триумвири, Декемвири, Диктатори, Сенат, и пр. Нищо такова не е било казано, което би могло да задоволи въобще умът на тълкуватели или читатели.

Въобще, макар, че в ст. 9 писателят се вижда да загатва, че мъдрият читател в него време би могъл лесно да разбере какво иска да каже с тези стихове, ние стигаме до заключение, че това трябва да остане мрачно за днешните читатели, освен дето се уверяваме въобще, че колкото властите на злото и да се виждат, че се съвзимат след поражение, те са осъдени най-после съвършенно да загинат.

Ст. 12-14. Даниил видял десет рога на четвъртия си звяр, които ангелът разяснил, че означават десет царе или царства (Дан. 7:24). Дали същите е видял и Йоан е въпрос, който принадлежи на Тълкуванието на Даниил, а не на Тълкуванието на Откровението. Тука те представляват царства, които във времето, когато Йоан писал не били се още появили. Нищо не ни показва колко рано те са щели да “приемат властта си”, или да станат отделни царства (като едновременни, а не едно след друго). Някои мислят, че те са били разните политически власти, на които Западно-Римската държава се разделила след като Готите превзели Рим. Разни писатели разно тълкуват числото десет. Други го считат, че е пророчество, което не се е още изпълнило, и мислят, че в десет Европейски царства или правителства то остава още да се изпълни. Мнозина прочути тълкуватели казват, че няма нужда да се търсят десет такива царства, но можем твърде добре да вземем числото в символично значение, че означава всички, колкото и да се действително. Виж. Въведение, за Числото Десет, стр. 445. Макар и да са разпокъсани, царствата са единомислени със звярът, стават му съюзници и поддържатели, и задружно със звярът, се бият с Агнето и верните Му последователи. Идеята за всемирна държава изчезва, а духът и началото на проста земност остава; и тези политически учреждения се противят на и гонят духовния живот, за който Агнето се бори. Това може да се продължи кой знае за колко време, защото изречението “един час” може да значи, не твърде кратко време както ние обикновенно броим, но както и други означения на кратковременност в тази книга, период кратък в сравнение с цялото време, през което тези видения се простират. Виж. бел. на гл. 1:1-3, 22:10,12,20. Думата “час”, както и думата “ден”, често се употребява да означи определено време, без да се гледа на действителната му дължина; и за това често се превежда “време”, както в Йн. 4:21,23 – “Иде час, и пр.”;и в 1Йн. 2:18 – “Деца, последно време е” (буквално, “последен час”). В тези два случая думата час обема целият период на Християнската наредба. Срав. с Отк. 3:10; Йн. 5:25,28,35. – Агнето ще надвие в борбата със звярът и роговете чрез Божия сила, посредством съдействието на верните си последователи.

Ст. 15. Същият образ се среща в Ис. 8:7 и Дан. 7:2. Звярът и блудницата черпат властта си от людете на много народи. Това славолюбие, което е без начала употребява народните заблуждения като средство за постигане на целта си.

Ст. 16,17. Това е твърде забележително променение. Блудницата яздила и управлявала звярът, и той й служил; но сега звярът се обръща против блудницата, и роговете се мъчат да я погубят. Те я възненавиждат, ограбват я, изпояждат й плътта, и я изгарят с огън.

Някои тълкуватели считат това пророчество да се е изпълнило в последователните нашествия на Готите, Хуните, и Вандалите, които в четвъртото и петото столетия нападнали Рим, няколко пъти го превзимали и плячкосвали, и изгорили голяма част от него, до като най-сетне в год. 476 след Р.Х., Западната Империя се съвършенно съкрушила. Други, обаче, мислят че тези предсказания не са се още сбъднали, но че ще се сбъднат.

Ст. 18. Този стих точно означава жената видяна във видение, както се описва в ст. 1-6. Тя е Рим, столица на този, който царува над земните царе, идолопоклонническия град, развращаващ народите, и опоен с кръвта на верните Исусови последователи. Описанието не може да се приспособи на никой друг град или власт.

Назад | Съдържание | Напред