Посланието на апостол Павел до Галатяните

Въведение

I. Кому е било писано?

Това послание е било отправено до църквите в областта Галатия. Столицата на Галатия е била Ангора. Жителите са били потомци от Галски племена, които бяха нахлули в тази страна от Европа през Тракия в трети век преди Христа, и се бяха заселили там. Понеже там е имало и гърци, областта се нарекла Галло-Гърция, или Галатия. Апостол Павел отишъл там във второто си проповедническо пътуване в Мала Азия, придружен от Сила (Д.А. 15:40) и, може би, от Тимотей (Д.А. 16:3-6). Това пътуване станало след Събора, който се провел в Ерусалим в 50 год. след Р.Х., и след като Павел беше прекарал няколко време с Варнава и други в проповядване пак в Антиохия (Д.А. 15:35). Не ни е казано какъв успех е имал той, но понеже по-късно се върнал като обходил “наред Галатийската земя и Фригия, та утвърдяваше всичките ученици” (Д.А. 18:23), явно е че много души са били придобити за Христа, и може би, много църкви са били основани от апостола, когато той за първи път посетил Галатия.

Понеже е имало евреи разпръснати из тази страна (виж. Д.А. 13:45, 14:1, 16:1,3), и понеже Павел имаше обичай да проповядва в синагогите, когато му се отдадеше случай (Д.А. 17:1,2), Галатийските църкви са били, без съмнение, съставени отчасти от евреи, но повечето им членове трябва да са били похристиянчени езичници. Това се познава от тези места в това послание, където се казва, че те са необрязани, и че са били идолопоклонници (Гал. 4:8, 5:2,3, 6:12,13).

Характерът на хората, както се описва в това послание, има поразителна прилика с характера, който всички писатели приписват на Галското племе. Когато апостолът ги посетил, те го приели с голяма радост, и му указали всяка любезност, но наскоро се поколебали във верността си към него, и започнали да се водят по лъжливи учители.

II. С каква цел е писано?

Особената цел на това послание беше да предпази Галатийските църкви да не приемат правилата и обичаите на онези учители, които поучаваха, че трябва да се покоряват на Мойсеевия обреден закон, което се считало нужно за спасение. Това изискване разрушаваше основното начало на евангелието, т.е., спасение само чрез вяра в Христа; и апостолът много се е боял и смущавал да не би църквите въобще да приемат Мойсеевия обреден закон.

Учителите, които поддържаха този закон гледаха с презрение на Павловата апостолска служба и власт, като казваха, че той не е един от дванадесетте апостоли, които Христос първоначално избрал; и те привеждаха против него имената на Яков и Петър. Заради това, в първата и втората глави той се защитава от тези клевети, и доказва апостолската си служба, и съгласието между него и другите апостоли. Той дава доводи, с които оборва заблуждението на поддържниците на обредния закон, и доказва истинното мнение на евангелието, от 3:1 до гл. 5:12. От гл. 5:13 до края на посланието той дава увещания за право Християнско поведение.

III. Съдържание и стил.

Предметът на посланието е накарал съчинителя му да говори напространно за себе си като апостол равен на другите апостоли, не подчинен на никаква човешка власт, и с откровение на спасителната истина от самия Христос. Това, което той казва за сношението си с другите апостоли разяснява разказа ва Деянията, и го допълва в някои точки. Посланието особенно ни разказва за важната среща с Петър в Антиохия, и доказва факта, че Петър не е претендирал да е по-голям от Павел, а се е подчинил на едно верно и приятелско смъмряне от Павел за една работа, в която Павел е имал право, а Петър е бил крив.

Доказателната на посланието има за цел да утвърди същата истина, с която особенно се занимава посланието към Римляните. Но има разлика в разискването на предмета, и тя е тази. В посланието към Римляните предметът се разисква в по-общ и точно логически начин, но в посланието към Галатяните той се разисква относно особеното заблуждение и лъжливите утвърждения на гореказаните заблуждаващи учители.

Стилът на това послание показва чудесната строгост и нежност на апостола, когато той е имал разправии със своите новообръщени братя. Той изказва най-силни вълнения; от една страна, имаме учудване, страх, свято негодувание, най-строго изобличение; от друга страна, гледаме най-трогателно любезно въззвание, нажален тон, и най-нежно желание за любовта и доверието на тези на които той пише. Полуварвари хора като Галатяните, познати с простотата и подбудителността си, биха вероятно послушали и двата тези начина на убеждаване, и биха се убедили от апостолското отеческо увещание, и уплашили от апостолските му изобличения и осъждения.

IV. Къде и кога е било писано?

Посланието не съдържа нищо, което може да ни каже определително къде и кога е било писано. Вярва се въобще, че е било писало или от Ефес, когато апостолът е стоял там от есента на 54 до 57 год. след Р.Х. (Д.А. гл. 19. Виж. Хронологическата Таблица във Въведението на Деянията), или от Коринт (Д.А. 20:2,3) през зимата на 57 и 58 год. след Р.Х. някои учени мъже приемат едното мнение, а други другото. Вярно е обаче, че не е било писано от Рим. То е било писано вероятно преди посланието към Римляните, може би почти в същото време.

Съдържание | Напред