Второ послание на апостол Павел до Тимотей

Глава 1.

¹ Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса.

² до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

³ Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,

⁴ и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.

⁵ Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.

⁶ По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

⁷ Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

⁸ И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене - затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата дадена от Бога,

⁹ Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,

¹⁰ а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,

¹¹ на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

¹² за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.

¹³ Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.

¹⁴ Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас.

¹⁵ Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген.

¹⁶ Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото той много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми,

¹⁷ но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери.

¹⁸ Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.
 

Тълкувание

Ст. 1,2. Апостол Исус Христов. Виж. бел. на Рим. 1 и 1Тим. 1:2. Той пак утвърждава, че е апостол, за да подкрепи Тимотей против тези, които са оспорвали апостолския му чин. Целта на апостолството била да провъзгласи обещанието на вечен живот в Христа (Рим. 6:23).

Ст. 3. Прародителите, - не само патриарсите, но и по-близките му прадеди. Родителите му се били погрижили да го обечат във вярата. Срав. с Фил. 3:4,5; Д.А. 26:4,5. Той изпълнявал длъжностите си съвестно като евреин (Д.А. 23:1, 26:9). Когато съвестта му се просветила и съзряла истината, той я послушал. Любовта ни за другите трябва да ни кара да се молим много за тях.

Ст. 4. Сълзите ти, - които Тимотей може да е пролял, когато се е опростил за последен път с Павел. Срав. с Д.А. 20:37,38.

Ст. 5. Нелицемерна вяра. Прекрасният Християнски характер на Тимотей бил плод от набожността на майка му и баба му (гл. 3:15). Павел вероятно ги е видял, когато за първи път се срещнал с Тимотей (Д.А. 16:1). Колко често набожни майки са имали благословението да добият набожни синове! Кой в царството божие има по-висока служба и по-полезна работа от Християнската майка?

Ст. 6. Дарбата …. на моите ръце. Виж. бел. на 1Тим. 4:14. – Павел се вижда да е взел участие с презвитерите в ръкополагането на Тимотей. “Дарбата” е била свързана с възлагането на техните и Павловите ръце. Апостолът може да загатне за своето участие в ръкополагането като израз на личната му любов. Той желаел да види Тимотей да пламти като светъл и горящ огън в служение на Христа.

Ст. 7. Дух не на страх, и пр. Може Тимотей да е бил предразположен на страхливост и обезсърчение. Евангелието естественно дава свещенна дързост. Св. Дух въодушевил апостолите и едновременните ученици с голяма смелост да проповядват словото Божие въпреки голямата съпротива. Виж. Д.А. 2:14, 3:12-26, 4:19-29. Апостолът не желаел да види буйно проявление на груба сила, но сила подбудена от любов и ръководена от здрав разум.

Ст. 8. И тъй, не се срамувай. Павел не се е срамувал от евангелието, за което е страдал, нито от страданията си поради евангелието. Той иска и Тимотей да бъде на същия ум като него, и със същия дух като Онисифор (ст. 16,17), а не като онези, които напуснали апостола в минутата на опасност и на опитност (гл. 4:16,17).

Ст. 9-11. В тези стихове апостолът дава хубаво съкращение на евангелието, което проповядвал. – Който ни е спасил. Спасението не е просто избавление от пъкъла и отиване на небето; то е избавление от грях и всичките му последствия (Мт. 1:21). Щом един грешник има истинна, спасителна вяра в Христа, той се опрощава с и избавя от осъждение (Рим. 5:1, 8:1). Избавлението от грях се почва в душата на такъв вярващ чрез силата на Св. Дух, който го духовно възражда и освещава (Йн. 3:6-8; Д.А. 15:9; Рим. 6:2-22, 8:1-17; Тит 3:4-7). Истинните ученици Христови не само ще се спасят, но са вече спасени (Д.А. 2:47); и когато те се поканят да изработват спасението си (Фил. 2:12), това не значи, че трябва да работят, за да достигнат бъдеще спасение, но че работят, за да доизкарат в съвършенно освещение спасението, което вече притежават. – Своето²⁶⁷ призвание, и пр. Виж. бел. на Рим. 1:7, 8:28-33, 9:11-16; Еф. 1:4-6. Източник и основа на спасението не са нашите дела, които всякога са несъвършенни и покварени от грях, но доброволната благодат и вечната любов на Бога, Който предопределил спасението ни преди сътворението на света, и го е извършил чрез Христа. Първо трябва да се спасим, за да можем да правим добри дела. – Осия …. безсмъртие. Безсмъртието е било неясно открито в Стария Завет, а Христос го прогласил ясно и го удостоверил. Езическите философи отхвърляли идеята за безсмъртие, или я считали за неизвестна; а простолюдието е нямало точни понятия за задгробен живот. Никой езичник не приемал учението за възкресение на тялото докато евангелието не го провъзгласило за свое учение. Христос победил смъртта, не само за Себе Си, но за всички които са Негови (Евр. 2:14,15). Той не само ясно открил бъдещ живот, но направил смъртта да не бъде зло за този, който вярва в Него. В този смисъл може да се каже, че той унищожил смъртта; и станало истина, че този, който вярва в Христа не умира, но просто заспива, а по-късно се събужда в слава и блаженство (Йн. 11:25,26; 1Кор. 15:52; 1Сол. 4:14).

Ст. 12. Зная, - не се мамя, не се съмнявам. Апостолът бил уверен, че е вечно в безопасност в Христа. Това се е дъжало на факта, че той предал себе си и всичко, което се отнасяло до благоденствието му в ръцете на Христа. Тази уверенност е право на всеки истинен християнин, и трябва да се придобие по същия начин, по който Павел я придобил. Той се поставя за пример на Тимотей и на нас. – До оня ден, - денят на Христовото пришествие (гл. 4:8).

Ст. 13 Дръж образеца …. от мене. И Тимотей ще стане полезен проповедник ако той излага тъй ясно евангелието, както Павел го излагал във всичките си разговори и проповеди, и със същия дух на Християнска вяра и любов. Всеки проповедник е в опасност да се отклони от този път.

Ст. 14. Онова добро нещо²⁶⁸, т.е., чистото учение на евангелието, и положението на благовестител отреден, за да го проповядва. В този стих апостолът събира съветите, които е дал в предишните стихове. Понеже тимотеевите неподпомагнати сили ще бъдат недостатъчни за това велико дело, той му напомня, че трябва да се осланя за помощ на св. Дух, който изобилно помага на всеки, който вярва в Христа.

Ст. 15. Ти знаеш, и пр. Това той казва като предупреждение. –Азия, т.е., окръгът на Средиземно море, в който са се намирали Смирна и Ефес, от където е имало мнозина в Рим; но те се отвърнали от апостола във време на опасност и страдание. Те може да са били дошли в Рим, за да свидетелствуват за в негова полза, но се уплашили и си отишли. Нищо не се знае за двамата души, на които се споменават имената. Вероятно е, че Тимотей ги е познавал, и че те са били хора от които трябвало най-малко да се очаква такова поведение.

Ст. 16-18. Господ да покаже милост, и пр. Поведението на Онисифора, който вероятно е бил ефесянин, е било по-честно в сравнение с поведението на другите. Той може да е бил някой търговец, и за това заслужава голяма похвала, че потърсил Павел. Той трудно намерил къде бил затворен Павел; и това показва, че апостолът бил под строг затвор. Виж. Въведение. Най-доброто желание, което можем да изразим за някого е да му пожелаем да намери милост в денят на страшния съд. От изричното споменаване тука и в гл. 4:19 на “домът Онисифоров” става вероятно или, че Онисифор бил умрял в Рим, или че живял тогава в друг някой град, и не бил се завърнал още при домашните си в Ефес.

Назад | Съдържание | Напред