Глава 12.

¹ Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

² като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

³ Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

⁴ Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁵ И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: -
"Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

⁶ Защото Господ наказва този, когото люби,
И бие всеки син, когото приема",

⁷ Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

⁸ Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁹ Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

¹⁰ Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹¹ Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹² Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹³ и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

¹⁴ Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁵ И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

¹⁶ да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁷ понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

¹⁹ нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

²⁰ (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²¹ и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²² но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²³ при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²⁴ при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

²⁵ Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

²⁶ Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁷ А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁸ Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁹ защото нашият Бог е огън, който пояжда.
 

Ст. 1. Следователно, т.е., пред вид на всички тези забележителни примери. – Облак свидетели. Тука имаме хубав и поразителен образ, като че ние сме поставени в някой голям театър, заобиколени с множество от небесни зрители като един облак, които гледат с любопитство следствието на нашата борба. Този образ има още по-голямо значение; те не само ни гледат, но и ни съчувствуват; и те като нас са се борили, и са търпели, и са си проливали кръвта. Това множество не е жадно за кръв, и не обича да гледа на страхотии, но е сонмъ от чисти и блаженни същества, които са наши братя, и желаят да ни пригърнат като победители, и да ни приемат в почестите, на които се наслаждават. Каква сила, какво насърчение има за нас в тази мисъл! А особенно колко благословена е мисълта, че най-главен във всичкия този прославен сонмъ от приятели и братя, които ни гледат и чакат е сам Исус, който е изпитал най-мъчната борба от всички, и е изпил най-горчивата чаша! Те всички ни насърчават да бъдем търпеливи още малко в попрището, и после ще ни приемат радостно в светлите си чинове. – Всяка тегота и греха, и пр. Кои са тези теготи? Всяко нещо, което пречи на християнина в тичането му на това поприще е тегота. Тези които тичаха в Олимпийските надпреварвания не носеха много дрехи, или какви и да е закачки, които можеха да им пречат; те тичаха почти голи, едничкото нещо, за което се грижеха беше да тичат бързо. Така и християнинът трябва да тича; той трябва да захвърли всичко, което може да му пречи. Тука се споменават две неща, тегота и грях. Наверно християнинът трябва да напусне всеки грях, и всичко, което макар и да не е вредно само по себе си, виси на него като облекло и му пречи във вървежа. Борците в Олимпийските игри тичаха почти голи. Християнинът не трябва да счита за тегота само това, което е особенно криво, или което е положително грешно само по себе си, но и това, което може да му пречи в тичането. Тези, които тичали в тези игри внимавали да уравнят даже тежината на телата си, и да станат толкова леки и жилави, колкото са можали.

Ст. 2. Като гледаме на Исуса. Христос е наш пример, наш предводител, наш наградител. – Начинателя³⁶⁷ и усъвършителя на вярата ни. Христос е създател и усъвършител на вярата ни. Той сам е бил съвършен пример на вяра; той захванал от началото и я доосъвършенствувал в живота си; и чрез неговата помощ и ние ще можем да сторим същото. Ние имаме в Христа съвършенството на вяра относно учение и практика. – Заради предстоящата Нему радост, - радостта да избави хората, и да “доведе много синове в слава”. Тази радост произтича от любов, тя е задоволението на безконечна благост. Тя се слабо представлява от радостта на пастиря, когото намери заблудена овца (Мт. 18:12-14). Когато погледнем кръста и позора, който Исус претърпя и презря поради радостта, която е щял да усети в спасението на човеците, ние можем да си съставим понятие за великата му любов към тях, и за удоволствието, което е почувствувал като си е мислел да ги спаси. – И седна отдясно, и пр. Виж. гл. 1:3.

Ст. 3. Противоречие, - съпротивление, не само с думи, но и на дело. – Да ви не дотегва. Това показва колко малко причини за обезсърчение са имали те в сравнение с Христа.

Ст. 4. Не сте се още съпротивили до кръв. В Олимпийските игри борците често се натъртваха и нараняваха един друг; този, който би желал да се бори в това поприще трябваше да не се страхува да си пролее кръвта. Колко вярващи са пролели буквално кръвта си в борбата си против греха и нечестивия свят! Но писателят укорява обезсърчението на читателите си като им напомня, че те още не са достигнали до там.

Ст. 5,6. И сте забравили. Тука той показва късогледството им и невнимателността им на Божието слово, когато се обезсърчили за това нещо, което доказвало синовността им, именно, наказание (виж. Пр. 3:11,12).

Ст. 7,8. Тука се показва причината защо те трябва да имат търпение в наказание. За тяхно добро е, а не за тяхна вреда, дето Бог наказва чадата си; наказанията му служат да доказват, че ние сме негови любезни чада. Но който иска да избегне тези наказания, той трябва да се откаже и от синовност; защото Господ наказва всеки син, когото приема. – Незаконно родени³⁶⁸, -които носят названието без любовта, и които изповядват това, което не притежават.

Ст. 9. Имали сме бащи по плът …. Отца на духовете. Мястото и честта на земните ни бащи, които са бащи на телата ни, се съпоставят с мястото и честта на Небесния Отец, Бащата на нашите духове и на всички духове земни и небесни. Доказателството е, че ако почитаме бедни, слаби, земни бащи, и търпим наказанията им, колко повече трябва да почитаме Небесния си Отец, и да търпим неговите наказания за наше добро!

Ст. 10. Това ни дава причината защо трябва да гледаме така на Божиите наказания. Нашите земни родители ни наказват според разсъдъка си, който често може да е погрешен, но Бог ни наказва непогрешно “за наша полза”, - те според както мислят за най-добре ни обучават за късо време, а Бог, който знае съвършенно що е най-добро за нас, така ни приготвя да станем съучастници на святостта му и на вечните й благости.

Ст. 11. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост …. но после, и пр. Всеки признава това. Стига само да погледнем на детството си, и ние ще видим колко нужни и полезни за нас са били онези наказания, които тогава са ни причинили толкова скръб. Нашето страдание ни причинява за малко време голямо безпокойствие и борба, но произвежда правда, на която плодът е “покой и безопасност во веки” (Ис. 32:17).

Ст. 12. “Немощните ръце и ослабналите колена". Това показва обезсърчение и страх.

Ст. 13. Да не се изкълчи куцото, и пр. Слабите и обезсърчените ще имат лошо влияние върху другите, и ще бъдат камък на препъване на нерешителните. По същата причина Гедеон бил накаран да изпрати да си отидат всичките слаби и страхливи мъже (Съд. 7:3).

Ст. 14. Мир с всички. Това трябва да се отнася особенно за своите по Христа. Християнските братя трябва да живеят в мир и любов помежду си, и до колкото е съвместимо със святост, в мир с външния свят, макар че човеци святи никога не могат да очакват да бъдат приятели с нечестив свет: Христос не е бил приятел с този свят. – Освещение³⁶⁹, без което, и пр. От голяма важност е да помним, че при всичко, че искаме да живеем мирно с хората, а най-вече с тези, които са наши братя по вяра, не трябва никога да напущаме пътят на святостта; другояче, като станем приятели с нечестиви хора, ние ставаме неприятели на Бога. “Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви ненавижда” (1Йн. 3:13). “Блаженни чистосърдечните; защото те ще видят Бога” (Мт. 5:8). Тези, които не са святи не могат да търпят да бъдат при Бога, нито може Бог да ги търпи при себе си; те са мерзост за Него, а Той е огън пояждащ за тях.

Ст. 15. И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат³⁷⁰. Тука има повторение на предупреждението против вероотстъпничество. Виж. гл. 4:1. – Горчив корен. Писателят има на ум мисълта, която е изказана във Вт. 29:18; той казва почти същото. “Горчив корен” там се нарича “корен, който ражда яд и пелин”. Значението е, че отстъпване от Бога е грях, който, като корен посаден в сърцето, с време ще роди плод; и този плод ще бъде горчиво проклятие. “Грехът, който се извърши, ражда смърт” (Як. 1:15). –Мнозинството да се зарази³⁷¹. Заразителното влияние на едного се разпространява на другите; никой в църквата не пада самичък; той завлича и другите със себе си, както опашката на змията завлякла третата част от звездите небесни (Отк. 12:4).

Ст. 16. Блудник или нечестив, както Исав. Исав жертвувал най-драгоценното си притежание, първородството си, за да насити корема си. Това показвало, че той не можал да оцени както трябваше духовните неща. Неговото продаване на първородството си за къшей храна е поразителен образ на тези, които от светски сметки напущат небесното си първородство в Христа, - продават вечен живот за кратковременно удоволствие, продават го за да придобият малко чест между тези, които са червеи като тях, продават го за малко нищожно злато. По-добър представител на тази глупост от Исав не би могъл да се избере, защото за вариво от леща продал правото си на всичките благословения обещани на Авраам, - прародителството на всичките Израилски царе и на Месия, в когото всичките родове на света щели да се благословят.

Ст. 17. Не намери място за промяна³⁷², и пр. Когато Исав продал първородството си, той не можал ваче да си го вземе назад, нито благословението, което се дало заедно с първородството. Не се казва, че не намерил място за лично покаяние или окончателно спасение, но, както се вижда от прибавените в превода думи у баща си, никакво място за промяна на присъдата, която била паднала върху него чрез даването на благословението на Яков. Сълзи би могли да ползуват душата му, но те не биха могли да му върнат изгубеното благословение; то било отишло за винаги. Какъв ужасен урок за тези, които презират първородството си в Христа за небесно наследие, нетленен венец, небесно жилище!

Ст. 18,19. Ужасите на Синайската планина, “осезаемата планина”, които тука са представени даже по-живо, отколкото в Из. гл. 19, са представлявали само на телесните чувства ужасите на Божия гняв против греха. Те се излагат тука, за да покажат в по-ясна светлина кротостта и любовта, които царуват под евангелската наредба.

Ст. 20,21. “Даже животно, ако се допре”. Даже животно не можало да доближи до планината, толкова свята се считала защото Бог бил на нея. Това е имало за цел да направи впечатление на людете за Божията святост. – Моисей рече. Тези думи не се споменават никъде, че са били казани от Мойсей; но във Вт. 9:19 има подобно изречение, което Мойсей употребил когато разказвал за страха си защото людете съгрешили като направили златното теле. В Из. 19:16 се казва, че всичките люде потреперали от зрелищата и гласовете, посред които законът бил даден. И Мойсей се уплашил, и като си припомнил този страх той се разтреперал като видял, че людете били направили и обожавали един идол в самото подножие на планината от където били дадени заповедите.

Ст. 22,23. Хълма Сион³⁷³, и пр. Това означава Божията църква. Гората Сион беше гора на поклонение, представителка на църквата, и Давид и пророците са я считали за такава. – До града на живия Бог, - небесния Ерусалим (виж. Отк. 21:22-24), който представя тържествуващата църква. – Безчетни ангели …. и църквата (Цгр.)³⁷⁴, и пр. Ще бъде по-право ако разберем “мирияди” или десет хиляди (т.е., безбройно множество) и “тържеството” или панаир (т.е., събор) да са като припоставени едно на друго, така, “на мирияди – тържествен сбор – от ангели, и на църквата, и пр.” – Първородните, които са записани на небесата. Малко по-горе се загатва за първородството на Исав; между него и Яков имало само едно първородство, но наследниците на славата са всички първородни; те всички имат пълното достойнство на чада Божии, и са сънаследници с Христа на пълното небесно наследство (Лк. 10:20; Фил. 4:3). – Бога, Съдията на всички. Под новата наредба ние се приближаваме до Бога и Съдията на всичките. – Духовете на усъвършенствуваните праведници³⁷⁵, - духовете на всички, които са умрели във вяра, и са достигнали до съвършенна святост чрез Христа. Този стих показва, че тези души не са нито заспали, нито в очистилище.

Ст. 24. Исуса, Посредника³⁷⁶ на новия завет. Най-доброто и най-драгоценното се казва най-после, - влизаме във всичко друго чрез ходатайството на Христа. Исус е човешкото име на Христа, и най-сладко от всичко, защото най-повече изразява близостта му до нас. Новият завет. Виж. гл. 10:14-20. – Поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата. Авеловата кръв викала от земята за отмъщение против братоубиеца; а Христовата кръв вика от Голгота към Бога за милост към грешника, и не само говори по-добре от Авеловата, но и говори по-силно. Нарича се кръв на поръсване, защото както поръсването на кръв се изисквало, за да се получи Божия благодат под старата наредба, така се казва и за Христовата кръв в преносно значение под новата наредба, че се поръсва върху вярващите (1Пет. 1:2).

Ст. 25. Внимавайте, да не презрете, и пр. Това предупреждение да не бъдат невнимателни към гласа, който говори такива неща по такъв начин е твърде на място и впечатлително тук. – Който ги предупреждаваше на земята …. който предупреждава от небесата³⁷⁷. И двете изречения се отнасят за Бога, който говорил “с много начини”, а най-вече с ужасите на Синайската планина, а сега под новата наредба “говори нам чрез Сина”, когото изпратил от небето. Съпоставят се тука не две личности, но два начина на говорене. Виж. ст. 26, “на когото гласът разклати, и пр.” Защото ако те не избегнаха, и пр. Виж. бел. на гл. 10:28.

Ст. 26. Чийто глас разтърси тогава земята, и пр. Казва се в Из. 19:18, че “цялата планина (Синайска) се тресеше силно”. Виж. Пс. 114:4,7. Но в Книгата на Пророк Агей е казано, че Бог “ще потресе всичките народи, и избраните неща на всичките народи ще дойдат” (Аг. 2:6,7). Това пророчество било казано относно съдбата на втория храм и славата Божия, която щеше да се открие в него, когато дойде Месия. Първото “потресение” било потресението на Синайската планина, когато бил даден законът; но щяло да стане по-силно потресение на небето и земята, когато Син Божий щял да се открие. Вижда се, че тези две неща трябва да се противопоставят, - потресението, когато законът бил даден, и потресението, когато Евангелието било дадено. Що е било последното? То е било всичко, - всичкото вещественно, политическо, религиозно, небесно потресение, което придружавало новата наредба. Небето и земята били разклатени; Еврейският народ бил страшно развълнуван, най-вече заради преминаването на обредната наредба; Римската Държава е била цяла разклатена; имало земетресение и войни и гладове и болести; и потресението още следва, и ще следва до край, до като крепостите на Сатана се растърсят и всичко вещественно се промени при второто пришествие на Христос.

Ст. 27. Означава премахването, и пр. Потресението разрушава това, което е привременно. Всичко, което е само външно и земно ще премине, а ще остане само това, което е същественно и не загива. Обредния закон бил привременен и преминал, но Евангелската основа е вечна; земни царства траят за кратко време, но Христовото царство ще трае во веки; земни съкровища са тленни, но небесното наследие е вечно; самият свят ще се разруши, но небето никога няма да изгние.

Ст. 28. Приемаме царство. Бог дава на чадата си такава чест и преимущество в Христа, които се казват да са царски достойнства. Малцина могат да имат царство на този свят, и понякога те не се чувствуват блаженни даже ако го имат; но небесното царство е наистина честито и блаженно имущество, стои много по-горе от всичко земно, свободно е от всичко, което грози на най-доброто земно състояние, и е вечно. – Трябва да имаме благодатта (Цгр.)³⁷⁸. Някои превеждат това, “трябва да имаме благодарност” – уценяващ, признателен дух, чрез който да можем да служим на Бога; и за потвърждение на този превод те се облягат на Пс. 50:23. Но най-добрите стари и нови тълкуватели го превеждат така, както е в нашия превод. Нека се трудим да получим божественна помощ, чрез която само можем да служим на Бога благоприятно. – Благоговение и страхопочитание³⁷⁹. Неограничената власт на Бога над нас, неограничената му благост към нас, и съвършенното му право над нас ни карат към тази преданна, благоговейна служба. Той ни дава царство, но той изисква сърцето ни; всемогъщата му сила ни пази, но той изисква от нас покорност и смирение.

Ст. 29. Нашият Бог е огън, който пояжда³⁸⁰. Това е приведено от Вт. 4:24, 9:3. Нищо не представлява така добре разрушителна сила както огънят. Същият огън, който изгори Божиите врагове пред людете Му ще изгори и всичките Му врагове, - тези чиито сърца са враждебни на Него, и които не живеят според законите Му. Чудно е ако този, който разгледа, било в Божието слово или в историята на човечеството, Божиите ужасни наказания на човешкото племе откакто грехът е влязъл в света може да заключи, че той е само милостив Бог, а не и ужасно праведен Бог. Да вярваме така е страшно заблуждение. Както милостта му надминава небето, така и гневът му пояжда до дълбочините на ада. Това изречение, че Бог е “огън пояждаш” е също така истинно, както е истинно и изречението на Йоан, че “Бог е любов”.

Назад | Съдържание | Напред