⁷ И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.

⁸ Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.

⁹ И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

¹⁰ за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

¹¹ изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.

¹² А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,

¹³ до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;

¹⁴ и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.

¹⁵ Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля.

¹⁶ Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието;

¹⁷ а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.

¹⁸ Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

¹⁹ Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов,

²⁰ според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.

²¹ Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

²² Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная,

²³ но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;

²⁴ но да остана в тялото е по-нужно за вас.

²⁵ И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;

²⁶ тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

²⁷ Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,

²⁸ и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;

²⁹ защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;

³⁰ като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.

Тълкувание

Ст. 1. Павел и Тимотей. По-често, отколкото някой друг, Тимотей се споменава заедно с Павел в поздравленията на Павловите Послания. Причината, поради която името на Тимотей е споменато тука не е била само, че той е бил с Павел, когато посланието е било писано, но че той е бил с Павел, когато той за първи път проповядвал във Филипи (Д.А. 16:1-12), и по-късно бил изпратен там от Павел (Д.А. 19:22). Че Тимотей не е задружен съчинител на посланието става явно, не само от единственното число в ст. 3, “благодаря, и пр.”, но и от гл. 2:19, където той говори за Тимотей като трето лице. – Слуги⁸⁶ Исус Христови. Срав. с Кол. 1:1, където е казано, “Павел …. апостол …. и брат Тимотей”. Тука, както и в посланията към Солунците, той не споменава службата си, по причина на любезните и приятелски отношения между него и тях, и защото нямаше някой във Филипи, който да оспорва апостолската му служба, както е имало в Коринт и другаде. – До всичките в Христа Исуса светии, и пр. За значението на думата “светии”, виж. бел. на 1Кор. 1:2. Тука той прибавя “всички”, за да покаже, че посланието е било за цялата църква. “В Христа Исуса” показва, че тяхното право да се наричат светии идва от съединението им с Христа. – Заедно с епископите и дяконите. Това е единственото послание, в което църковните служители се споменават по име. За споменаването им две причини се предполагат: (1) Че някои филипяни са били склонни да бъдат разногласни и непокорни, и заради това Павел особенно признава духовните управници на църквата; и (2) че тези управници били спомогнали най-много да съберат парична помощ за Павел. Най-вероятното тълкувание е второто, което се поддържа от Златоуст и Теофилакт. Този израз се вижда да показва, че във Филипи е имало само два класа църковни служители, защото ако да беше имало презвитери, които имаха чин между епископи и дякони, Павел щеше без друго да спомене и тях. В 1-то послание до Тимотей също така Павел казва какви хора трябва да са епископи и дякони, но не казва нищо за презвитери. Единственото разяснение както казва Йероним, във времето на апостолите, имената “епископи” и “презвитери” означаваха една и съща служба. Употребата на множествено число тука също така показва това, понеже в единия град Филипи не можало да има повече от един епархиален епископ в днешното значение на думата. Ние ще говорим за длъжностите на тези два класа църковни служители в бел. на 1Тим. гл. 3.

Ст. 2. Благодат, мир, и пр. Виж. бел. на 1Кор. 1:3.

Ст. 3 Благодаря на моя Бог, и пр. Във всичките си послания до църквите, освен в посланието към Галатяните, Павел благодари на Бога за духовното благоденствие на тези, които той бил преобърнал в християнството. Това той е правел за филипяните, не нарядко, но колкото пъти си е припомнял за тях.

Ст. 4. Винаги във всяка моя молитва, и пр. За да не би да си помислят, че той не ги е споменавал често, той им казва, че ги споменава във всяка молитва. Голямата любов на апостола се вижда в повторението на думата “всички”. Той желае да им даде да разберат, че той ги обича всички. В ст. 1, той поздравява “всички светии”, и тука се моли за “всички вас”; и тази любов го е карала да се моли “с радост”.

Ст. 5. За⁸⁷ вашето участие, и пр. Това е основата на Павловото благодарение, и се е разбирало по два начина. Някои мислят, че означава участието им в благословенията, които евангелието принася, но по-общоприетото мнение е, че то се отнася за участието им в работене за разпространението на евангелието, ново доказателство, на което апостолът е видял в помощта, която са му изпратили. Не само, че най-добрите днешни тълкуватели така го разбират, но и златоуст и Теофилакт го разясняват така: “Вие станахте мои сътрудници, и участници в мъки за евангелието”. – От първия ден, и пр. От денят, когато приели евангелието техните трудове и пожертвувания започнали, и не им били дотегнали. Мнозина започват някоя нова работа ревностно, но ревността им повяхва, както пролетни цветя.

Ст. 6. Като съм уверен, и пр. Това е което прави благодарността му още по-дълбока. Макар да го е било страх, че филипяните скоро ще прекъснат добрите си дела, той не би могъл да благодари от все сърце, но понеже е уверен напълно, че те ще продължават делото си до край, неговата благодарност е безгранична. – Че оня, който е почнал, и пр., т.е., Бог, който е започнал едно добро в сърцата ви, не ще остави това дело. Бог не започва една работа без да я завърши. Когато той започне такова дело в някоя душа, можем да сме уверени, че ще я завърши; и ние трябва да се уповаваме на Него, а не на естественното постоянство или благородните качества на хората.

С “добро дело” някои разбират делото на спасение и освещение въобще, а пък други го мислят, че се отнася за участието им в работене за и подпомагане на евангелието, за което се говори в предишния стих. Пред вид на връзката на мисълта, последното се вижда по-вероятно, но твърде малка разлика има между тези две разяснения, защото ревността и щедростта им биха продължавали до тогава, до когато спасителната им вяра се продължава. Ако Бог извърши някоя благодат в сърцата им, той ще извърши всичко, което се касае до спасението им. И така стихът се вижда ясно да учи за постоянството на светиите, и ни кара да заключим, когато някои след като тичат добре за няколко време се виждат да отмаляват, или че делото на благодатта, ако ое съществува, е слабо в сърцата им, или че е било само отвънка, а не действително. Този стих стана остро оръжие в ръцете на Августин и последователите му в борбата им с Пелагий, който поучавал, че човек се спасява само със своите си усилия. – До деня на Исуса Христа, т.е., до денят на възкресението, когато Христос ще се появи в славата си. Това не значи, че Павел е считал този ден за близък, но той го споменава като великият и решителен ден за всеки. За всеки, разбира се, денят на смъртта му е решителният ден, защото той не може да знае някакво променение в нравственното си състояние между смъртта и възкресението, но смъртта като цел нарядко се споменава в Новия Завет, но както казва Калвин, “всички очи са отправени на благословеното възкресение като цел, към която трябва да се стремим”.

Ст. 7. И право е, и пр. Някои отнасят това на молитвата му за тях, за което се говори в ст. 4: “Аз трябва постоянно да се моля за вас, защото помежду си имаме такава любов”. Но повечето тълкуватели го отнасят на уверението изказано в предишния стих. – Понеже ви имам на сърце. Той ги обичал не само като приятели, но с Християнска любов като негови сътрудници в Христа, и защото са били “съучастници” или са съчувствували с него във всичките му опитности на живота. “В оковите му” те му изпратили помощ и изражение на любов и съчувствие; в трудовете му за евангелието те му помагали по всеки начин. – Вие всички сте съучастници, и пр. Той пак употребява думата “всички”. Виж. бел. на ст. 4. “Благодат” значи благодатта за работене и страдание за евангелието, както старите Гръцки тълкуватели го тълкуват. – В защитата⁸⁸, и пр. “Оправдание” се отнася за това, което той бил направил пред езически съдии и Еврейски противници. “Потвърдяване” се отнася за назидаването му на своите последователи чрез проповядване и примерът си.

Ст. 8. Защото Бог ми е свидетел, и пр. След като е говорил за любовта си към тях, той сега им показва колко голяма е тази любов. Както Златоуст казва, “той призовава Бога да му е свидетел, не защото не са го вярвали, но по причина на силната си любов”; и по-нататък го разяснява, че значи, “Не мога ви изказа колко милея за вас”. Това милеене не беше само или главно, за да ги види в плът, но да се надлаждава безкрайно на дружбата им. – Милосърдие Исус Христово. Павел е бил толкова тясно съединен с Христа, че Христовото сърце, тъй да кажем, започнало да тупа в Павловите гърди. Както един тълкувател казва, “Не е Павел, който е живял, но Христос в Павел; и заради това Павел не се движи от Павловото милосърдие, но от Христовото”.

Ст. 9. И затова се моля, и пр. Макар апостолът и да благодари на Бога за тях и има уверение в тях, той не ги счита за съвършенни, и затова се моли за духовното им преуспяване. Молитвата му показва, че те са имали любов, и че тази им любов не е била лишена от знание, но той желае да растат в тези добри качества. Думата “любов” тука се разбира в най-обширния си смисъл, и обема любов за Бога, за Християните братя, и за всичките човеци. “Познание” и “разумение” се различават по това, че “познание” значи запознаване с истината, точно запознаване с религиозно учение, а “разумение” значи духовно чувство или съзерцание, което прави човека способен да реши в един даден случай що е добро и що е зло, що е право и що е криво.

Ст. 10. Да изпитвате, и пр. Някои тълкуват това, че значи, - Да можете да разпознавате различни неща (като правда и неправда, истина и заблуждение, и пр.); но общия смисъл е почти същия.

Ст. 11. Изпълнени, и пр. Павел желае не само те да са без недостатъци, както предишният стих предполага, но и да са съвършенно снабдени с положителни добродетели на един свят живот. “Правда” тука се отнася, не за оправдаващата правда на Христа, но за освещението, което произтича от нея. Един от тези плодове беше щедрост, която е преизобилвала в тях; и той желае еднакво да преизобилва в тях всичко. – Които са чрез Исуса Христа. Ние можем да дадем такъв плод само ако сме съединени с Христа, и ако ни помогне Духът, Който Той е изпратил да действа в сърцата ни. Калвин казва, “Ние сме диви и непотребни дървета докато не сме присадени у Христа, Който с живота на корена си ни прави да бъдем плодородни дървета”. – За слава, и пр. Понеже плодовете са всички дело Божие, и са сами по себе си толкова превъзходни, те са за Божия похвала. По никой друг начин не може един християнин да спомогне толкова за Божията слава, колкото ако дава тези плодове. Тука “слава” значи проявлението на Божието величие, а “похвала” значи благодарението и обожаването на създанията му, което това проявление поражда.

Ст. 12. А желая, и пр. С тези думи Павел въвежда нов предмет – разказване на обстоятелствата си. Внезапното преминаване от един предмет на друг е накарало някои тълкуватели да предположат, че сведението, което дава е отговор на някое запитване от филипяните; и твърде е вероятно, че когато са му изпратили спомоществованията си те са му писали да го питат как е. – Че това, което ме сполетя⁸⁹, - обвиненията хвърлени отгоре му, затворът му, и всичките други негови страдания. – Спомогна повече, и пр., т.е., е послужило да даде подтик на евангелието, а не да му попречи, както може да се е очаквало. Ако съдим по човешки, бихме казали, че трябва да е било голямо злощастие за църквата дето Павел не е можал да посети други страни и да проповядва евангелието там, но Бог не гледа на работите така както хората гледат.

Ст. 13. Павел споменава две благотворни следствия от затвора си, и тука той изказва едното от тях. – Щото моите за Христа окови, (Цгр.)⁹⁰, и пр. Явно е, че моите окови са заради Христа. Това не значи, че Павловото затваряне е станало общоизвестно, но че се е разбрало, че той не е някой си обикновен престъпник, понеже той не бил затворен за някакво престъпление, но защото е проповядвал Христовото евангелие. Тази известност щеше да накара мнозина да съчувстват с него и да разпитат каква е тази религия, за която той е затворен, и така щеше да послужи за разпространението на евангелието. – Във всичката претория. Разно се е тълкувало значението на тази дума. Първото й значение е генералски шатър, и в Новия Завет означава двореца на Пилат и на Ирод. В този случай Златоуст и всичките древни тълкуватели го разбират, че означава Кесаревият палат, а пък всичките нови тълкуватели го отнасят на казармата на императорските телохранители. Казват, че в никой Гръцки писател не се среща тази дума да означава Кесаревият палат; и Гръцките речници не й дават такова значение. Оригиналът в Д.А. 28:16 показва, че Павел е бил предаден на началника на императорските телохранители; и това прави тълкуванието на новите тълкуватели вероятно, макар и да е явно от Фил. 4:22, че Павел е бил запознат и със слугите на палата. Виж. Речник на Св. Писание, член Претория. – И на всички други, - на всички други живущи в Рим, които не са били в казармата или палата.

Ст. 14. Този стих говори за втората полза от Павловото затваряне. – И повечето от братята, и пр. Някои свързват “в Господа”⁹¹ с “одързостени”. Одързостяването им дошло от Христа, Който може да направи страхливите дързостни, но Христос действа със средства, а средството, което е било употребено в този случай са били Павловите окови. Павел беше пример за тях; и дързостта му им вдъхваше същото чувство. Освен това, радостта и спокойствието му в окови им е показало по-напълно стойността на евангелието, което те са били приели, а пък съчувствието, което състоянието му възбудило разположило хората да го слушат по-благоприятно.

Ст. 15. Някои наистина, и пр. Те са били вероятно поддържници на обредния закон християни, които наистина са проповядвали Христа, но от подбуждения на завист и борба против апостола. Те са се представяли за Христови последователи, но неприятели на Павел, и са се мъчили да завземат мястото, което той е заемал в доверието и любовта на вярващите. – А някои и от добра воля, т.е., добра воля спрямо апостола и приятелите и сътрудниците му.

Ст. 16,17. В следващите стихове той описва по-пълно двата класа проповедници споменати в ст. 15. Много стари ръкописи преобръщат реда на ст. 16,17, но смисъла е същия. – Едните възвещават Христа от съперницество (Цгр.)⁹², т.е., подбудени от партизански дух, и за да повредят Павел. – Не с чистота, т.е., както Златоуст го тълкува, не заради самото евангелие. Те наистина проповядват истината, но не обичат истината, а само я употребяват като стъпало, за да достигнат себелюбивите си намерения. – И мислят, че прилагат тъга на оковите ми. Мислят да прилагат скръб на едно състояние, което е достатъчно трудно, - но не се разбира добре по кой начин. Златоуст казва, че са възбуждали омразата на езичници-неприятели. Други мислят, че те са увеличавали вътрешното му безпокойствие, а други казват, че те са подстрекавали евреите и поддръжниците на обредния закон християни против него. Може би, че всички тези предположения са прави. – А другите от любов. Тези, които се въодушевяват от любов за мене проповядват Христа, защото признават в мене истински служител Божий, и вярват, че като защитавам евангелието аз не си присвоявам някоя служба на която нямам право, но че Бог ме е назначил да бъда апостол. Повечето тълкуватели превеждат думите “съм назначен да защитавам евангелието” така, - “Бог ме е назначил да го защитавам пред всичките хора”. Други пък заедно със Златоуст и Теодорит ги тълкуват просто, “Аз защитавам евангелието”.

Ст. 18. Тогава що? Само туй, и пр. Каквито и да са подбужденията на хората, Павел се е радвал, че Христос се е проповядвал. Той не е желаел лична полза или слава, но разпространението на евангелието; и понеже и тези, които са проповядвали Христа от завист и любопрение са спомагали за разпространението на евангелието, той не е отдавал голяма важност на враждата им против него. Това ни показва, че нечестиви хора може да станат причина да се спасят други хора, защото не са чистите подбуждения на проповедника, който ги преобръщат, но истината в ръцете на Духа. Тези хора били проповядвали с “приструване”, т.е., не защото са обичали евангелието и са желаели напредъка му, но защото са го имали за покривало да прикрият намеренията си; някои обаче които са ги слушали може чрез проповядването им да се поведат да приемат Христа за свой Спасител. От това не трябва да заключим, че е безразлично от какви подбуждения се проповядва евангелието. В гл. 3:2, Павел предупреждава филипяните против някои учители, които може да са били от същия клас като тези, които се споменават тука. Тези, които от недостойни подбуждения влизат в свещенното звание ще приемат страшно осъждение; и църквата е длъжна да не оставя проповедничеството да изпадне в такива ръце. Хората обаче, било на служба в църквата или не, имат изобилно благоприятни случаи да разпространяват мненията си; и колкото църквата и да внимава, недостойни служители ще се вмъкват понякога, и ние можем да им се радваме ако те проповядват истината. – И ще се радвам. Колкото много и да ме ненавиждат, аз ще се радвам, стига само да проповядват истината.

Ст. 19. Защото зная, и пр. Главната причина дето Павел се радвал за това проповядване с приструване беше, че чрез него други ще се спасят, но тук той дава друга причина. Той се радва защото знае, че ненавистта и заговорите им против него ще се обърнат за негово добро. Разни тълкувания са били дадени на думата “спасение” в този случай. Златоуст мисли, че то се отнася за освобождението му от затвор; други го отдават на духовната му полза и плодовитост; а трети го отнасят на вечното му спасение. Послудното се вижда да е по-правото, защото от следващите стихове става явно, че той не е знаел до какъв край ще доведе съдът му. – Чрез вашата молитва, и пр. Двете средства, с които Павел се е надявал да постигне това спасение са били молитвите на братята му (на които апостолът всякога е отдавал голяма важност), и помощта на Св. Дух. Молитвите са били полезни защото чрез тях се е придобивала помощта на Духа.

Ст. 20. Според усърдното ми очакване⁹³, и пр. Защо е бил Павел уверен, че тези неща са щели да бъдат за негово спасение? Защото е имал такава уверена надежда, че не е щял да стори нищо, посред опасностите, в които враговете му се мъчили да го поставят, от което би трябвало да се срамува. Той би се посрамил ако речеше да се откаже от истината и да напусне великото дело, на което беше посветил живота си, или ако речеше да се покаже страхлив и да скрие някоя част от истината, за да спаси тялото си. Но молитвите на братята и помощта на Св. Дух щяха да го въздържат от такава слабост. – Ще възвелича Христа, и пр. Той не казва, че ще го пуснат; то е второстепенна работа. Той знаеше, че душата му ще се спаси; а колкото за тялото си, той искаше да му се случи това, което щеше да бъде за слава на Христа. Ако Христос би се прославил с живота му, той е желаел да живее, - ако със смъртта му, той е искал да умре. – С пълно дръзновение, и пр. Вместо да стори нещо, от което би се посрамил, той е очаквал, че даже пред Кесаря, и пред всяка опасност, той ще има онази дързост, която всякога е имал. Той не казва това с намерение да се хвали с дързостта си, но в тази смисъл, че “Този, Който до сега ми е давал благодат да говоря с дръзновение и сега пак ще ми помогне”.

Ст. 21. Защото за мене да живея е Христос. Това се прибавя да потвърди предишния стих. Павел е бил на мнение, че животът на един човек добива всичката си важност от Христа. За него да живее ще рече да живее съединен с Христа, да се наслаждава с обещанието му, да подражава примера му, да се крепи от благодатта му, и особенно да се посвети на делото му. Когато не е можал вече да прослави Христа, животът му си е загубвал важноста. – А да умра, придобивка. За него лично смъртта не беше загуба, а печалба, защото тогава той щеше да се отърве от неприятелите си и тежките си трудове, и щеше да влезе в по-тясно съединение и в по-пълно запознаване с Христа, своя живот.

Ст. 22. Но ако живея в тялото, и пр. Този стих се е разбирал различно, но вероятно е, че преводът му тука дава истинското значение. В предишния стих той казва, че лично за него смъртта би била печалба, а тука казва, че ако живее в тялото той ще може да даде плод като апостол, защото ако умре той не може вече да проповядва Христа; и от тези две неща той не знае кое да избере.

Ст. 23. Защо е трудно за него да избере, той разказва в този стих и следващия. – Но съм на тясно, и пр. Животът ме тегли на една страна, а смъртта на друга, и не мога да кажа кое ме тегли най-силно, или, с други думи, кое ме привлича повече. Честит апостол, който е чувствувал, че решението се е намирало между такива желателни неща! – Понеже имам желание, и пр. Павел не само беше готов да умре, но и желаеше да умре. Но желанието му не е било като желанието на мнозина, които са обръгнали от телесни болки, или които са се отчаяли от живота си. Животът му беше славен успех; и той не беше човек с меланхолични чувства. Даже когато бил в окови той е бил радостен, и животът му е бил много по-приятен, отколкото животът на онзи, който наскоро е щял да произнесе присъдата му. Причината защо той е искал да умре е, че тогава той ще бъде с Христа, т.е., там където е Христос телом. Той е знаел, че изведнъж след като умре той ще види лицето на Господа си и ще бъде щастлив в общението си с Него. Посланията му наистина представят възкресението за най-голямата цел на надеждите ни, когато ще получим едно увеличение на щастие, каквото сега не можем да разберем; но в същото време те показват, че преди възкресението състоянието ни ще бъде “много по-добро”, отколкото е в този живот.

Ст. 24. Но да остана, и пр. По добре би било за него да умре; и ако да мислеше само за себе си, той не би желал да живее. Но той е мислил и за тези, които беше похристиянчил, - за тяхната слабост и техните смущения, и желаел да живее, за да ги поучава и утешава. Каква картина ни представя за великия апостол тези стихове! Неговата вяра е била вяра, която е премахвала всяко съмнение и е разрушавала всеки страх от смърт; и любовта и самоотвержието му са го карали да има за едничка цел на живота си доброто на другите.

Ст. 25. И като имам тая увереност, т.е., че ще бъде по-добре за вас ако остана жив. – Зная, че ще остана, и пр. Някои тълкуватели мислят, че когато пишел било му е открито от Бога, че ще го пуснат от затвора. Но по-право е да вземем “зная” в значение на “аз съм силно убеден”. Той не е имал някакво откровение за края на съда си, нито Кесарят му беше дал някоя надежда, че ще го пусне, но той се е надявал, че ще го пуснат. Това се съгласява по-добре с гл. 2:17, и 23, където се вижда да е още съмнително какъв край ще земе работата му. – За вашето преуспяване, и пр., - чрез моите съвети да можете да преуспявате във вярата, и да имате повече от радостта, която вярата дава. Колко по-разумно е това желание от желанието на мнозина родители да живеят и трупат повече имане за децата си преди да умрат!

Ст. 26. Да се преумножава⁹⁴, и пр. Когато те достигнат това преуспяване във вярата и радостта чрез трудовете на апостола, те ще се възрадват още повече в него, но понеже този успех не ще се дължи само на Павловите трудове, но и на Христовото благословение на тези трудове, той прибавя думите “в Исуса Христа”.

Ст. 27. Само се обхождайте, и пр. За да могат да постигнат този успех във вярата и радостта той им поставя едно, и само едно условие, именно, че поведението им трябва да бъде съобразно с поученията на евангелието и да прави чест на евангелието. – Тъй щото, било че дойда, и пр. Това се вижда да означава, че той не е знаел положително каква участ го чака; но ако не му бъде позволено да ги посети пак, той все ще се интересува от тях и ще желае да чуе за тях. – Че стоите, и пр. Той желае да чуе за тях, че са напълно едно духовно. “В един Дух”. Те ще имат един дух, когато имат същото нравствено естество, и обичат и желаят същите святи неща. Понякога християните имат някое общо желание или намерение, но не щат да постигнат тази цел по същия начин. Даже добрите хора имат често пъти своеволие или самоупование, което не ги оставя да работят заедно с другите; и Павел е искал да премахне това, тъй щото да могат не само да се стремят към същата цел, но да се стремят задружно и да си помагат един на друг. – И се подвизавате, и пр. С това съвършенно съединение те щяха да могат да се борят заедно като добре обучена войска, и да си помагат един на друг. Тази борба е за защита и разпространение на евангелската вяра.

Ст. 28. И че в нищо не се плашите. Да се обхождат достойно за евангелието ще рече да бъдат съединени помежду си, и да не се боят от неприятелите си. Кои са били тези неприятели, не се знае, макар, че е вероятно, че не са били лъжливи учители в църквата, но или евреи или езичници неприятели, защото те не биха се страхували толкова от неприятели в църквата. – Което е, и пр. Когато видят, че при всичката си сила и жестокост не могат да ви уплашат, те ще разберат, че Бог е с вас, и че този същия Бог най-сетне ще ги накаже за неправдата им. Златоуст така го тълкува: “Когато гонителите не могат да подчинят гонените, съзаклятниците – тези против които се наговарят, и управниците – тези, които те управляват, не ще ли познаят от това, че те са изгубени, и че нищо не могат стори?”. “Погибел”, се отнася за другия свят, а не за някое преимущество, което светиите може да спечелят над тях в този живот. – А на вас за спасение. Когато слаби хора като вас могат да покажат такава дързост, то ще ви послужи за доказателство, че Духът работи във вашите сърца, а работенето Му е знак на спасение. – И то от Бога. Това се отнася за целия стих. Не само спасението на християните, но и разрушението на враговете им, е Божие дело. Същата божественна сила, която възвишава едните до небесата натиква другите чак долу в ада.

Ст. 29. Защото …. вам е дадено, и пр. Този стих показва как знакът на спасението им беше от Бога, защото тази дързост им е била дадена, и те не са я имали от само себе си. “Бог ви е подарил неустрашимост, и за това този знак на спасение е от Бога”. – Не само да вярвате, и пр., т.е., вие имате не само дарбата на вяра, която всички истинни християни получават, но и дарбата на търпеливо страдание за Христа. И двете неща – вяра в Христа и страдание за Христа – се представят тука като благословение подарени от Бога. Относно вярата ние на драго сърце приемаме това. Бог възбужда спасителна вяра в сърцата ни; и тя е неисказано благословение, защото без вяра ние не бихме могли да постигнем чистота или истинно щастие на този свят, или спасение на другия. Но трябва ли да гледаме на страданието като благословение? Да, но не страдание за нас си, а страдание за Христа. Апостолите така гледаха на страданието (Д.А. 5:41), Павел го е гледал така (Кол. 1:24), и Петър, който е бил изпатил доста работи, съветва братята си в същия смисъл (1Пет. 4:13). Такова страдание е благословение защото ни оприличава на Учителят ни, е белег на синовност (Евр. 12:6-8), доставя ни духовна сила, спомага за преуспяването на Христовото дело на света, и ни преумножава вечното щастие.

Ст. 30. Като имате същата борба. Апостолът сега разяснява какво се разбира със “страдание за Христа”, и в същото време утешава братята си като им напомня, че в тази борба, той им беше другар. И той се трудел като тях да надвие страданието с търпение, омразата с любов, и клетвите с молитви. – Каквато сте видели, че аз имам, - когато бях бит и затворен в града ви (Д.А. гл. 16). – И сега чувате, и пр. – в страданията, които тегля в сегашния си затвор.

Назад | Съдържание | Напред