Второ послание на апостол Павел до Тимотей

Въведение

Това Послание е било писано вероятно след като Павел пристигна в Рим втори път като затворник. Виж. Въведение на Първото Послание, 3. Че той е бил затворен в тъмница, когато е писал това Послание става явно от гл. 1:8,16. Марко, който бил с него през първия му затвор (Кол. 4:10), го нямало сега (гл. 4:11); и други, които били с него, когато писал Посланията през първия си затвор ги няма сега при него (срав. гл. 4:10,11 с Кол. 4:10-14). Вижда се, че той е бил държан под по-строг затвор, отколкото по-преди (срав. гл. 1:17 с Д.А. 28:30,31 и Фил. 1:13); и надеждите му за следствието на съда му са били различни от надеждите му по-преди (Срав. гл. 4:6 с Фил. 1:25, 2:24; Ф-м ст. 22. Вярва се, че между двата му затвора се били изминали от три до пет години, през което време апостолът ходил в Македония, където писал Първото Послание до Тимотей, в Мала Азия, и на запад в Испания (виж. бел. на Рим. 15:24). В едно от тези пътешествия той се отбил в Троада (гл. 4:13) и Милит (гл. 4:20), и може да е посетил Ефес (1Тим. 3:14), който бил близо до Милит (Д.А. 20:17). Времето когато писал това Послание било наблизо до мъченическата смърт на апостола (гл. 4:6), вероятно в год. 67 след Р.Х.

Тимотей е бил вероятно на службата си в Ефес. Понеже апостолът останал сам самичък, той силно желаел Тимотей да дойде при него (гл. 4:9-11,20,21) и го моли да дойде незабавно. Но като съзнавал, че може да не се видят пак на този свят, той му праща това писмо като последно любезно завещание, в което му дава бащински увещания и съвети, и с трогателна нежност и дълбока сериозност го моли да бъде дързостен в делото Христово, верен в службата си, постоянен в гонение, и готов да умре даже за Христа. Това Послание е драгоценно за свещеннослужители, понеже им показва какво великият апостол имал най-много на сърце, когато той очаквал наскоро да напусне света, за да отиде да носи небесния си венец.

Назад | Съдържание | Напред