Глава 16.

¹ И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

² И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

³ Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

⁴ Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

⁵ И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

⁶ понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

⁷ И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

⁸ Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

⁹ А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

¹⁰ Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

¹¹ и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

¹² Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

¹³ И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

¹⁴ защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

¹⁵ (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

¹⁶ И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон *.

¹⁷ И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

¹⁸ И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

¹⁹ И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

²⁰ И всеки остров побягна и планините не се намериха.

²¹ И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
 

Ст. 1. На земята, т.е., върху жителите на земята. – гласът е глас Божий от тайното му място.

Ст. 2. Язвите, които започват тука да се описват една по една приличат твърде много на редът на седемте тръби, с разлики в описанието. Тръбните язви били съдби на Божие провидение върху тези, които са били противници на евангелието, и са имали за цел да ги накарат да се покаят. Язвите на чашите, които сега ни се представят са Божии съдби от ярост за съкрушение на звярът и последователите му. – Ср. с този стих гл. 8:7. Действието на излиянието е различно. Относно струпеите, които се споменават тука, срав. с Вт. 28:27,35. Язвата е подобна на язвата пратена на Египтяните (Из. 9:8-11). Наказанието е от същото естество с грехът; както Ланге казва: “Съвършенно световният дух в Църквата, в Църковните чинове и обреди, има за следствие неизлечима огнена болежка от фанатично себе-пояждане и само-съсипване” (2Тим. 2:17).

Ст. 3. Срав. с гл. 8:8,9. – Кръв като на мъртвец, - черна, гнойна, страшно разрушителна, така че всякакъв живот в морето загива, - съдба много по-ужасна от съдбата на Египтяните от реката Нил, когато водата й се обърнала на кръв (Из. 7:20,21).

Ст. 4-7. Виж. бел. на гл. 8:10,11, и срав. с Из. 7:19. – Ангела на водите, - ангел, който се предполага, че председателствува на водите, и ги държи чисти и добри. Той признава Божията правда, която е преобърнала водите в средство на разрушение. Тези, които нечестиво проливат кръв заслужават да погинат немилостиво. Такива хора трябва да се погубят, за да могат праведните да живеят и благоденствуват (Пр. 11:10,11). – От олтара. Гласът от олтарът изразява съчувствие с мъчениците, които лежат под него (гл. 6:9-11). Той изказва убежденията на всичките светии на небето.

Ст. 8,9. Четвъртата тръбна съдба била на слънцето и другите небесни тела да ги потъмни; действието на тази съдба, напротив, е нетърпима горещина. Както с тръбните съдби, така и тука, страданието не сполучва да накара хората да се покаят (гл. 9:19). Често пъти грешниците стават още по-лоши, когато страдат.

Ст. 10,11. И тука се вижда, че болка не може да докара наверно покаяние. “Престолът на звяра” се посочва в гл. 17. Тъмнина и окаянство вървят заедно; царството на заблуждение и грях е царство на вечна тъмнина и окаяност.

Ст. 12-16. Виж. бел. на съдбата на шестата тръба (гл. 9:13-21). И тя съдба и тази се отнасят за Ефрат, но не неизбежно нужно или вероятно за същият начин или обстоятелства на съдбата. Има забележителни разлики в подробностите на двете описания. За да можем да разберем право ст. 12, ние трябва да разберем право великата борба, за която се говори в ст. 14 и 16. Очевидно е, че този бой е последната велика борба между “царете на земята” (ст. 14) и Всемогъщия Бог. Обикновенно е в Св. Писание да се описва приготовлението на пътят Божий и на людете Му чрез символът на пресъхване на реки или на морето, като се загатва за преминаването на Израилтяните през Червеното Море и през Йордан. Виж. Ис. 11:15,16. Можем да предположим, че символичното пресъхване на Ефрат е станало за да се разруши тайнствения Вавилон, както Кир отбил или пресушил Ефрат, за да може да влезе в буквалния Вавилон. Срав. с Ис. 44:27, 45:1. Но в това отношение не се загатва за разрушението на Вавилон. Предметът, за който се говори тука е съвсем различен. Ние трябва да считаме “царете на Изток”, не че са неприятели на Вавилон, но че са взели страната на Вавилон във великата борба, която се предсказва тука. Те са съюзници на змеят, на звярът (първият звяр), и на лъжливият пророк (или вторият звяр на гл. 13). Че вторият звяр и лъжливият пророк са едно и също става явно ако сравним гл. 13:14 с гл. 19:20. Виж. и гл. 20:10. Змеят (Сатана) още дава власт на звярът и на помощникът му под образът на подобният на агне звяр, който също така се казва и се вижда, че е пророк; но справедливо се нарича “лъжлив”, защото поучава лъжа, размесена наистина с истина, но лъжа, която осуетява и разрушава силата на истината. И от тримата един и същ зъл дух произлиза под образ, както Йоан го видял, на жаби. Тези омразни “духове бесовски” се казват, че са твърде умни; те даже притезават да правят чудеса. Те измамват всички освен избраните (Мт. 24:24); те отиват “при царете на земята”, и завеждат всички владетели и власти, които слугуват на “богът на този свят” (2Кор. 4:4) със себе си на последният и решителен “бой в големият онзи ден на Бога Вседържителя”.

Мнението, че пресъхването на Ефрат става, за да се позволи на Християнски власти да дойдат от Изток и помогнат на Божието дело не се съгласява с цялото съдържание на това място; и няма нищо, което да го подкрепи. Нито можем да си помислим, че тука се загатва за идването на Партяните да нападнат Римската държава, както някои поддържат, защото, според това мнение, войната би била само между две страни, които принадлежат на змеят и помощниците му. Неоспоримо явно е, че “боят в големият онзи ден на Бога Вседържителя” е между добрите и злите власти. Представителите на последните са змеят, звярът, и лъжливия пророк. “Царете на Изток” (които за истинната Църква са това, което неприятелите на Израил бяха за старата видима Църква, когато нападнали “святата земя”) се събират за бой от трите жабини духове с “царете на земята” (ст. 14) като техни съюзници. С “царете на Изток” сравни, каквото пророците казват за Израилевите източни неприятели за тяхно време (Ав. 1:5-11; Н-м 3:1-19; Ис. 37:22-38). Тайнственото значение на “Ефрат” отговаря на тайнственното значение, в което “Вавилон” се употребява в тези видения; и пресъхването на Ефрат означава ослабването и премахването на пречки на такива нападения, каквито върлите врагове на Божията истина и Църква са всякога готови да направят. Символът на жабините духове бесовски изразява появяването на нови образи от духовно заблуждение.

Всеки Християнин трябва да обърне внимение на важното предупреждение в ст. 15; защото твърде голяма е опасността да се измамим и да станем духовно голи (гл. 3:3). – Ида като крадец. Крадецът иде нощем, иде без да се обади, иде когато хората спят, иде изненадейно в къща, която е затворена, за да не може да влезе в нея. “И тъй, бъдете будни, защото не знаете денят ни часът, в който Човешкият Син ще дойде” (Мт. 25:13; Лк. 12:39). Блажен, който бди за идването Му, като стои нащрек против измама и съблазни от заблуждение, и като е бодро верен на Християнския живот. Няма, обаче, никакво блаженство да постигнем със суетни усилия да тълкуваме съмнителни числа, за да узнаем времето на идването Му, защото изрично ни се казва, че това не ни е дадено да знаем (Мк. 13:32; Д.А. 1:7). – Армагедон на Еврейски ще рече “Планина на Мегидо”, на близо, до която Ханаанските царе бяха победени от Девора и Варак (Съд. 5:19), и където Фараон Нехао поразил и убил Йосия (4Цар. 23:29; 2Лет. 35:22). Името загатва за някое място на бой и клане, и е добър символ за велика борба на духовни сили, която не се ограничава само в едно място, но се простира по цял свят. Властите на този свят, предвождани от адските власти (ст. 14), правят всичко, което могат; но те напразно се борят против Този, Който предвожда небесните сонмища и спомага на истината и спасението. Срав. с гл. 19:11-21, където свършването на борбата се описва по-напълно.

Ст. 17-21. Седмата чаша остава да се излее за разрушението на Вавилон като следствие, или, по-вероятно, като едновременно събитие на боят на последният голям ден, в който Бог славно ще прояви властта Си над враговете Си. Редът, по който се споменават изливанията на чашите не значи без друго временен ред на съдбите. След разрушението на Вавилон, ние пак имаме борба и клане, което се вижда да принадлежи на решителната борба на “големият онзи ден на Бога Вседържителя”, която се означава с шестата чаша. Разрушението на Вавилон, което е предмет на видението на седмата чаша, се описва особенно в гл. 18; а гл. 17 се вмята помежду, за да представи със символи значението на Вавилон, и причините на неговото наказание. – Върху⁴¹⁷ въздуха. Началникът на царството на звярът се нарича “Князът на въздушната власт” (Еф. 2:2). Това наказание е, прочее, за всички които имат връзка с царството на злото. – Сбъдна се⁴¹⁸, т.е., сега ще се види изпълнението на целият Божий план. На съдба. Срав. с гл. 15:1, 10:7. Светкавиците и гласовете и гръмотевиците и землетресението са белези на големи нравственни и политически сътресения. Те са били видени при свършването на предишните видения (гл. 6:12-14, 8:5, 11:19). Тука, обаче, с тях започва видението на падането на Вавилон. – Великият град, - който изведнъж след това се нарича “великия Вавилон”. Той означава столицата на световната власт, където се намира “престолът на звярът” (ст. 10). Виж. бел. на гл. 11:8, 14:8, 17:18, 18:10,16,18,21. Земетресението, което е разтърсване на царството на злото (Евр. 12:26-29), довършва съкрушението, което е било предизвестено от по-предишни наказания. Трите зли духове се опитали да съединят всички власти в едно велико нападение (ст. 14); но няма естественна връзка между тези, които са свързани само с омраза към доброто. Срав. с гл. 17:16. Великото сътресение разпръсва на парчета съединението им; столичният град се разделя на три части; други градове на народите падат; планини и острови изчезват, сир., всичко което се вижда да е най-трайно и твърдо се изгубва; и, понеже Бог си напомня за Вавилон, и му дава това, което заслужава, мъките които хората страдат са като мъките под шестата тръбна съдба (гл. 9:18-21), и действието върху нравственното им състояние е същото. Действието на земетресението в гл. 11:13 било различно. За някои хора съдбите, както словото на евангелието, са ухание от живот за живот; а за други някои те са ухание от смърт за смърт (2Кор. 2:15,16). – Едър град⁴¹⁹. Срав. с Из. 9:23-26; И.Н. 10:1-11.

Назад | Съдържание | Напред