Посланието на апостол Павел до Филимон

Въведение

Това послание е твърде кратко; но има такива качества, които го правят твърде драгоценно, - една от най-скъпоценните останки, които са достигнали до нас от Християнската древност.

То е било писано през първия Павлов затвор в Рим в год. 63 след Р.Х., или в първата част на год. 64, и е било изпратено в същото време, когато са били изпратени Посланията до Ефесяните, Колосяните, и, може би, Филипяните. Филимон живял в Колос, което се познава от това, че Онисим, робът му, се казва да “е от вас” в Посланието до Колосяните (4:9). Той се вижда да е бил деятелен християнин, похристиянчен от трудовете на апостола, и твърде обикнат от него.

Причината, която накарала Павел да пише Посланието била да се моли за Онисим, който бил избягал от господаря си, и може даже да го е бил ограбил, и който, когато бил в Рим, попаднал под влиянието на Павловата проповед, и така се похристиянчил. Като станал ново създание в Христа (2Кор. 5:17), той поискал да се върне при господаря си, и да му стане верен Християнски слуга. Апостолът на драго сърце би го задържал при себе си, като човек, който можеше да бъде полезен нему и на евангелското дело в Рим; но той го считал за своя длъжност да насърчи Онисим да се върне при господаря си; и понеже се канел да прати Тихик в Ефес (Еф. 6:21,22), и Колос (Кол. 4:7), вероятно, за да занесе на тези църкви Посланията им, той изпратил Онисим с него (Кол. 4:9), като му дал това писмо за Филимон, с което той моли Филимон да приеме благодушно избягалия си роб. Според закона, господарят е имал право да накаже виновния си роб най-жестоко. Онисим бил повредил и обидил господаря си твърде много. Не знаем що за човек е бил Филимон, или какво може да е мислил, че трябва да стори на Онисим като пример на другите му роби. Вероятно е, че Онисим се е страхувал от страшно наказание, макар господарят му и да бил християнин. За това Павел писал на Филимон с голямо изкуство и нежност, и го молил да не се гневи на роба си, но да го приеме добродушно, и да се обхожда с него като с Християнски брат. Без да каже ни дума за политическия и обществен въпрос за робството, което тогава съществувало в Римската държава, той полага началото, че всичките хора са братя, понеже са чада Божии, изкупени с кръвта на Христа, която претопява веригите на роба в огъня на Християнска любов. Няма съмнение, че това писмо до Филимон си постигнало целта. Според едно старо предание, Онисим бил освободен, и станал епископ или пастир на църквата в Берия в Македония, и най-накрая умрял като мъченик в Рим.

Посланието на апостол Павел до Филимон

¹ Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон

² и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

⁴ Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

⁵ като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и която показваш към всичките светии.

⁶ Молитствувам щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за слава на Христа.

⁷ Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

⁸ Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,

⁹ пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

¹⁰ ти се моля за моето чадо Онисима *, когото родих в оковите си,

¹¹ който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;

¹² когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,

¹³ Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието;

¹⁴ но без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.

¹⁵ Защото може би за това той да се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш за винаги,

¹⁶ не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!

¹⁷ И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.

¹⁸ И ако те е в нещо онеправдал, или ти дължи нещо, мини това на моя сметка;

¹⁹ аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.

²⁰ Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.

²¹ Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.

²² А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.

²³ Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса,

²⁴ също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука.

²⁵ Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.
 

Тълкувание

Ст. 1-3. Павел, затворник²⁹³ за Христа Исуса. В поздравлението Павел не нарича себе си, както обикновенно прави в Посланията си, апостол, но с чудесно изкуство и нежност се представя като узник или затворник христов, и сътрудник на Филимон в слугуване на небесния им господар. – И брат Тимотей. Тимотей се споменава с него в поздравлението на Посланието до Колосяните (и в други Послания също така), което е било изпратено в същото време. – Апфия е била вероятно Филимоновата жена. – Архип. В посланието до Колосяните на Архип се казва: “Внимавай на служението, което си приел в Господа, да го изпълниш”, от което, и от факта, че той тука се нарича “споднижник наш”, се заключава, че той е бил презвитер. Поздравлението в тези стихове се вижда да е било отправено до тези, които са живяли в дома на Филимон. Архип може да е седял у дома му. – Твоята домашна църква, - дружината Християни, които са имали обичай да се събират там. Църквата в Колос нямала църковно здание или храм, където всички християни биха могли да се съберат. Виж. бел. на Рим. 16:5. – Благодат. Павел никога не употребява класическата форма на поздравление, която в Д.А. 23:26, е преведена поздравление. Тя се употребява, обаче, от Яков (Д.А. 15:23; Як. 1:1). Павел може да е мислил, че тази форма не може да изрази Християнската идея, както думите благодат и мир, които той употребява, я изразяват.

Ст. 4-7. Благодаря на моя Бог, и пр. Тези стихове изразяват висока похвала на Филимон като ревностен и благочестив християнин. Това не е ласкателство, но истина; и е превъзходно въведение в главната цел на Посланието. Макар и да е бил затворен и вързан за един войник, апостолът не преставал постоянно да се моли и да благодари. Молитва и благодарение трябва всякога да вървят заедно (Фил. 4:6). Той тъй също споменавал в молитвите си частни приятели и църкви, и въздавал благодарение за всичките плодове, които виждал в тях. – Любов и за вярата. Вяра в Христа произвежда добро съразмерно до колкото е съединена с любов, и плодовете й за добро стават познати. – Сърцата, - на Гръцки черва, също както и в ст. 12. Павел често употребява тази дума да означи седалището на любовта. Виж. на Гръцки, 2Кор. 6:12, 7:15; Фил. 1:8, 2:1; Кол. 3:12.

Ст. 8,9. Предпочитам да те моля. Такава власт, каквато е имал право да упражни като апостол и служител Христов, и да изиска поведение подобаващо на един християнин, той на иска да я упражни, но се обляга само на въззванието, което прави на Филимоновата любов. Той говори като “Павел”, - име, което трябва да е звучало сладко в ушите на Филимон, който го е обичал и почитал като апостол Христов и като причина на похристиянчването си и на надеждата си за вечен живот. Освен това, той представя просбата си като просба на човек прегърбен от “старост” и страдания за Христа. Павел вероятно не е бил повече от 60 години; но трудовете и страданията му са били такива, че са го омаломощили, и той се чуствува, че е старец с единия крак в гроба. И най-после, той се представя като “затворник”²⁹⁴ на Христа Исуса”, за утешението, на когото Филимон би бил готов наверно да стори всичко, което може.

Ст. 10-12. Моето чадо Онисима. Колкото и да бил разнгевен на роба си Онисим, можал ли е Филимон да бъде разгневен на един, който бил Павлово чадо! “Недей го гледа като нищо и никакъв роб злодей, но гледай го какъв е сега, мое духовно чадо, съвсем променен по характер, потребен и на мене и на тебе. Приеми го, прочее, като че приемаш мене, моята собственна плът, - като един, когото аз нежно обичам, и за когото сърцето ми милее където и да отиде”. – Пращам, - не насила, но вероятно по негово собственно желание, или по доброволното му съгласие дадено по съвета на апостола.

Ст. 13,14. Да го задържа …. да ми слугува. Каква служба Онисим е можал да извърши за Павел, не знаем. Ако съдим от начина, по който апостолът загатва за него в Кол. 4:9, можем да заключим, че той е бил способен човек. Мнозина такива способни човеци са били държани в робство. – Окови за благовестието²⁹⁵, - оковите ми поради евангелието. – Твоята добрина, т.е., чрез Онисима.

Ст. 15. Може би за това. Божието намерение в злината на Онисима е било като намерението Му спрямо Йосиф, когото братята му продадоха д бъде роб в Египет (Бит. 45:5-8, 50:19-21). – За да го имаш за винаги, - като притежание от много по-голяма стойност в този и в бъдещия живот.

Ст. 16. Не …. слуга²⁹⁶, но …. брат. Един прост роб не струва много нещо; но един брат в Христа е от неуценима стойност. Ако Филимон го приеме не като роб, но като брат в Христа, и му даде телесна свобода, и го почита и обича като свободен човек, той ще спечели много и материално и още повече духовно.

Ст. 17-19. Съдружник, - не само приятел и сътрудник, но участник във вярата и надеждата на евангелието. Като отъждествява себе си с Онисима, той прави най-силно въззвание на Филимоновата Християнска любов. – И ако те е в нещо онеправдал²⁹⁷. Някои предполагат, че Онисим бил откраднал нещо си от господаря си, или бил сторил някоя друга злина. Може да е така; но избягването му е било неправда и грешка, и апостолът може да загатва тука само за това. Каквато пакост и да имало, павел иска да се мине на негова сметка, и той ще я заплати. Павел въобще не е пишел саморъчно Посланията си; но това писмо той го е писал сам, и това показва с какво присърце той е гледал на работата. – Да ти не кажа, и пр. Филимон е дължал на апостола запознаването си с Христа и спасението на душата си. За това апостолът казва, “Аз Павел, комуто ти дължиш себе си и всичко което имаш, се обзалагам с подписа си да ти наваксам щото си изгубил”.

Ст. 20,21. Да! брате, нека, и пр. Нищо не би могло да бъде по-нежно и по-трогателно за Филимоновото сърце от тези думи.

Ст. 22. Приготви ми стая²⁹⁸. Макар и да бил в затвор, апостолът очаквал да бъде пуснат наскоро (Фил. 1:25, 2:24). Той имал намерение да посети Мала Азия. Вероятно той успял да изпълни намерението си. Виж. Въведение на 2Тим. промяната на единственото число в множественно показва, че Павел е имал на ум и други, които заедно с Филимон се молили.

Ст. 23-25. Поздравяват те, и пр. Същите лица, с едно изключение, се споменават и в Кол. 4:10-14. – Епафрас е бил вероятно основателят на Колоската църква (Кол. 1:7), тъй като Павел не е бивал в Колос (Кол. 2:1). Макар и да бил родом от Колос и да живеел там, Филимон може да се е срещнал с Павел в Ефес или някъде другаде, и да е бил похристиянчен от него. Епафрас бил сега затворен заедно с Павел в Рим. Виж. бел. на 2Тим. 4:9-12.

Това писмо до Филимон показва, че от една страна, Павел, като частно лице, не искал да се противи на гражданското управление, и да воюва против едно узаконено гражданско право, като проповядва, че робството е незаконно; но, от друга страна, той прогласява начала, които неизбежно го подкопават и събарят. Евангелието говори на сърцето; и когато се приспособи както трябва, то тихосъбаря всеки обичай и всяка система на неправда и жестокост. Когато всеки господар се отнася към роба си както Филимон се отнесъл към Онисим, робството трябва да пропадне. Виж. бел. на 1Кор. 7:21.

Историята на Онисим е поразителен пример на силата на Божията благодат, и на особенността на Божието Провидение. Той бил като блудният син в притчата (Лк. 15:11-20), който потънал в дълбока окаяност, но бил избавен по един чудесен начин. Като не се подложил на доброто влияние на Християнския дом на господаря си, той избягал, и отишъл в Рим, където между окаянни и нечестиви поганци се намирал в безнадежно положение. Но в Рим той, така или иначе, достига до затвора където един затворник в окови проповядва за любовта и правдата Божия. Това разбужда съвестта му, осмилява сърцето му, и спасява душата му. В Христа робът става наистина свободен; и той, който бил нищо и никакъв, става твърде полезен. – Служителите на евангелието може да повехват в тъмници и окови; но самото евангелие не може да се върже.

Павловият пример на благодарение Богу за благодеяния дадени на другите (ст. 4-7), е добро обяснение на несебелюбив и благодетелен дух, който всеки християнин трябва да обработва. Когато човек може, без завист и с благодарно сърце, да гледа на доброто дадено на другите, той се е наистина поучил от Христа. Всеки християнин трябва да се моли за всеки друг християнин и да го обича, не само с думи, но и на дело. Такива молитви, като Павловата, за приятели по име, и за частни църкви, са най-приятни на Бога, и най-полезни за хората.

Назад | Съдържание | Напред