⁴ С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

⁵ С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

⁶ А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

⁷ С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁸ С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

⁹ С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

¹⁰ Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

¹¹ С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

¹² Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹³ Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

¹⁴ А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

¹⁵ и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁶ Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁷ С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -

¹⁸ оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁹ като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

²⁰ С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²¹ С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.

²² С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

²³ С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

²⁴ С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁵ и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁶ като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

²⁷ С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.

²⁸ С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁹ С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

³⁰ Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³¹ С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

³² И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³³ които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁵ Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁶ Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁷ с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁸ те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁹ Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

⁴⁰ да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

Понеже главната цел на писателя е да утвърди вярата на читателите си, която е била разклатена по причина на страданията им, той естественно пак им привлича вниманието на славни примери от вяра, които се споменават в Свещените им Писания, които те са оценявали толкова високо. Това той прави като им дава разни примери, които могат да се приспособят на всички умове и на всякакви случаи.

Ст. 1. А вярата е даване твърда увереност …. убеждения³⁶¹, и пр. Това е вяра в общ смисъл, а не особенно спасителна вяра, - вярата, с която уповаваме на истинността на онези, които знаем, че са достойни за упование. – Осъществувание на онези неща, за които се надяваме (Цгр.)³⁶². Вярата придава същност на нещата, за които се надяваме, и прави явни неща, които не сме видели. Това упование върху верността на вечни и невидими неща може и трябва да е толкова силно щото да надвие света; за това Йоан казва: “Тая е победата, която е светът победила, вярата наша” (1Йн. 5:4).

Ст. 2. Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше. Каквото благоприятно свидетелство Св. Писание дава за едновремешните благочестиви мъже, та го дава по причина на тяхната вяра в Бога. “Без вяра не е възможно да угоди някой на Бога”.

Ст. 3. С вяра разбираме, че световете са били създадени³⁶³, и пр. Естественно има у нас убеждение, че видимият свят е имал някой творец. Писателят тука твърде уместно казва, че чрез вяра се убеждаваме, че всичките неща са сътворени. Ние не сме видели сътворението на света, нито виждаме с очите си причина на съществувание; ние приемаме това чрез вяра.

Ст. 4. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата. В Битие е казано, че “Господ погледна благосклонно на Авел и на приношението му, а на Каина и на приношението му не погледна” (Бит. 4:4,5). Тука ни се казва, че Авелевата вяра била причината, поради която Господ погледнал с добро око на Авел и на приношението му. Каин нямал вяра. Няма съмнение, че Авелевата вяра го накарала да принесе богоприятно приношение, т.е., кървава жертва, чрез което признал вината си като грешник; но Каин принесъл само приношения от земни плодове, както приятел принася на приятел, - в неговото приношение е нямало смирение или признаване на грях. – Бог свидетелствува. Как е дал свидетелство? Може да е пратил огън от небето да изгори приношението на олтаря, както отговорил на Илия (3Цар. 18:24). – и чрез …. и след смъртта си още говори. В гл. 12:24 се казва, че Христовата кръв говори по-добре от Авелевата. Вероятно казаното тука и там се отнася за Бит. 4:10, където се казва, че Авелевата кръв вика от земята. По причина на вярата си, Авел, макар и да е отдавна умрял, още говори; ужасната му смърт се споменава в началото на Св. Писание; тя е викала в ушите на всеки век против братоубиеца и против всеки убиец. Освен това, авел, като първомъченик, с примера си е проповядвал на цял свят от тогава насам, и е стоял на чело на славната сбирщина от тези, които са проляли кръвта си от любов към Бога.

Ст. 5,6. Енох е друг прочут пример на вяра, който избягал от ръцете на човешкия неумолим враг, смъртта. По причина на вярата си Енох бил толкова богоугоден; Бог толкова много благоволил към него, че го отървал от мъките на смъртта, и по някой безболезнен начин направил онази велика промяна, която го облякла с безсмъртие. – А без вяра не е възможно да се угоди Богу. Това е очевидно, защото “който не вярва в Бога направил го е лъжец” (1Йн. 5:10); а как може този човек да угоди на Бога, който Го счита за лъжец? Лошото неверническо сърце е самото нещо, което Бог ненавижда (гл. 3:12). – Който дохожда при Бога, и пр. Човек не може да бъде приет от Бога ако той дойде при Него и в същото време се съмнява или за съществуването Му, или че Той не е такъв, какъвто казва че е, - мъздоваздател на тези, които Го търсят; и така дали човек ще бъде приет или не зависи от вярата му.

Ст. 7. С вяра Ное. Това е също таа забележителен пример на превъзходството и богатата награда на вярата. Нищо не може да бъде по-невероятно, по-противно на всяка човешка сметка, отколкото такъв потоп, какъвто бил предсказан на Ной. Като направил това, което цял свят е считал за смешна глупост, именно, като построил чудовищен кораб навътре в сушата, от където всичките жители на света не биха могли да го домъкнат до морето, - Ной станал един от най-отличните примери на вяра, които светът е виждал. Той се показал мъдър защото се покорил на Бога, въпреки мнението и подигравките на цял свят; но тази проста вяра е тъкво това, което осъдило света, т.е., показала греха и глупостта им в сравнение с послушанието му. – Стана наследник на правдата, която е чрез вяра. Когато вярваме в Бога, това ни се вменява за правда (Рим. 4:3). Правдата от вяра е едничката истинска правда (Рим. 3:22, 4:13), защото когато вярваме в Бога Той ни прощава, и ни смята за праведни чрез достойнствата на Спасителя. Чрез вярата си в Бога Ной се счел за праведен пред Бога, и така станал наследник на правдата, която е от вярата.

Ст. 8. С вяра Авраам послуша …. и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и пр. Авраам отишъл, без да знае къде отивал, но бил заведен в самата земя, която щял да наследи. Целият му живот бил живот на забележителна вяра; никакво гледане на свой частен интерес, нито даже на разум можало да го възпре да не стори това, което знаел, че е божия воля; и свидетелство на това е било принасянето на сина му.

Ст. 9,10. Се засели в обещаната земя като в чужда. Като ходел по тези чужди страни Авраам можал с вяра да каже, “Те са мои, заедно с всичките им градове, богатства, и величие”, макар че той и фамилията му живеели в шатри и се местили от място на място. –Града, който има вечни основи, и пр. Няма съмнение, че това се отнася за небесният Ерусалим. Авраам се е признавал, че е странник и пришълец на земята; и надеждите му се основавали, не само на земния Ханаан, който семето му щяло да наследи, но и на земя след този живот, земя на вечен покой и блаженство. Колкото за новия Ерусалим и основите му, виж. преносното представяне в Отк. 21:10-27.

Ст. 11. Сама Сара. Отпърво Сара не вярвала (Бит. 18:12); но, без съмнение, отпосле тя участвувала във вярата на мъжа си.

Ст. 12. И той замъртвял, - великото следствие от вяра, където всичко било безнадежно. Това уприличение на едно множество със звездите и пясъка често пъти се употребява в Св. Писание.

Ст. 13. Умряха във вяра. Тези патриарси умрели, както и живели, във вяра. Те не придобили действителното изпълнение на тези обещания, но само началото на изпълнението им; но чрез вяра те са ги виждали от далеч. – Думите “и увериха се” са изоставени във всичките най-нови критически издания. – Изповядаха, че са чужденци и пришелци. Авраам се изповядал, че е такъв пред жителите на Ханаан (Бит. 23:4); и в по-обширен смисъл можем да кажем, че той се признал за такъв на този свят.

Ст. 14. Показват, че търсят свое отечество. Тези, които се признават, че са просто странници и пришелци на земята показват с това, че търсят отечеството или домът си на другия свят.

Ст. 15,16. Са имали в ума си онова, и пр. Ако Авраам или Исак или Яков си били вдали сърцата на земно отечество и роднинство, те можаха да се завърнат при тях, и да потърсят делът си на този свят; но те са съсредоточили любовта си на небесни неща. Те предпочели Бога и обещанията му нежели светът и всичко, което той може да им даде; заради това, Бог не се срамувал от тях, но ги приел във вечната си благосклонност, и им приготвил по-славен град от който и да е земен град, където те още се наслаждават на благословеното му присъствие, и той им е Бог. Честити са тези, които ще седнат с Авраам, Исаак и Яков в царството Божие (Лк. 13:28,29).

Ст. 17-19. С вяра Авраам …. принесе Исаака, и пр. Авраамовото послушание, когато той принесъл едничкия си син, чадото на обещанието, беше толкова чудесно щото Авраам всякога ще бъде най-забележителен пример от човешка вяра от създанието на света. То е било много по-мъчно изпитание нежели мъженичество. Да загинеше сам от нож или в пламъците щеше да бъде лесно нещо в сравнение с изпитанията да заколи с ръката си любезния си син Исаак. Но даже и това беше само половината изпитня, защото, повече от всичко това, имаше повидимому несъобразност в поведението на Бога, който изискваше жертвоприношението. Той беше повярвал Бога, беше приел всичките му обещания за истинни – размножението на семето му, обсебването на Ханаанската земя, - той се беше безпорно поверил на тези обещания, макар изпълнението им да му се виждало невероятно; но ето че идва заповед Божия, която направо противоречала на всичките тези обещания, и не само това, но била противна на всичките прави идеи за истинния Бог, като Бог на любов и благост. Никой не би могъл да послуша тази заповед без да си затвори очите на човещина и на разум. Авраам си затворил очите, и дързостно ходил само във вяра. Вярата му възтържествувала, като казала, “Бог може да възкреси Исаак от мъртвите”. – По един начин на възкресение, - като Исаак да беше умрял и възкресен от мъртвите.

Ст. 20. С вяра Исаак благослови, и пр. Вярата му се показала в това, че произнесъл с уверение благословения съвършенно невидими, и като се уповавал, че Бог наверно ще изпълни обещанията си.

Ст. 21. С вяра Яков, на умиране, благослови, и пр. Виж. разказът в бит. 48:15-20. Една голяма особенност в Якововата вяра се вижда в това, че той нарочно турил дясната си ръка на Ефремовата глава, а лявата си на Манасиевата; такова точно понятие на бъдещето, и упование на него, е могло да произлезе само от силна вяра. – “И поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си” (или на главата на леглото си). Това се споменава в Бит. 47:31. Думата, която там е преведена одръ, с едни Еврейски гласни се чете митта, което ще рече легло или одръ, а с други гласни се чете матте, което значи тояга. Това Яковово поклонение станало, когато той бил слаб от старостта и наближаваща смърт, и се нуждаел от подпорка и то станало когато той повикал Йосиф и го заклел да му занесе костите и ги погребе в Ханаанската земя.

Ст. 22. С вяра Иосиф, и пр. Макар и да живял като цар в Египет, Йосиф живял с вяра; и сърцето му било в обетованата земя, където желаел да бъде погребан. Той имал непоколебима вяра в завръщането на народа си в Ханаан, и желаел там да бъде погребан.

Ст. 23. С вяра …. родителите му го криха, и пр. Мойсеевите родители, в притеснението си, но можали да сторят нищо друго освен да поверят хубавото си дете на Бога. Изисквало се е вяра в Него, за да могат да сложат любезното си дете в едно ковчеже, и да го оставят покрай реката, изложено на толкова опасности. Но колко трогателно отговорил Бог на вярата им, като докарал самата Фараонова дъщеря на която й домиляло за плачещото дете, и тя го усиновила и го дала на майка му да го дои! На коя майка любовта е била по-богато наградена? Когато оставила пеленачето си на ръката, то било дете на роби; а когато го пак притиснала на гърдите си, то било царско дете. – И не се бояха от царската заповед. Фараон бил заповядал да погубят всичките мъжки деца (Из. 1:22); но Мойсеевите родители предпочели да изложат на опасност живота си, и да послушат Бога, и да действуват съобразно с естеството си, като избавят детето си.

Ст. 24-28. С вяра Моисей …. се отказа да се нарича син, и пр. Не ще съмнение, че според преобладаващото между евреите предание, Мойсей имал възможността да се възкачи на престола. Той бил учен и даровит (Д.А. 7:22), и бил осиновен в царската фамилия, и лесно е можал да стигне до престола. Ако той не достигнал това, причината е била че той не е искал. Той предпочел нещо друго, - да свърже съдбата си с бедния си и потъпкан народ, защото се уповавал на техния Бог. Виждало му се по-добро да стане изгнанник със съотечественниците си, отколкото да бъде княз между грешници. Това е било наистина драгоценна вяра пред очите на Бога. – Като разсъди, че укорът за Христа, и пр. Укорът, който Христос и людете му търпят в света е едно и също; и двамата се наричат глупци, луди, беснуеми. Мойсей в Египет, който избрал да бъде с презрените израилтяни, Христос, който бил поругаван от фарисеите или разпънат посред разбойници, или Павел подиграван в Атина, - това всичко е еднакъв укор; и понеже Христос беше едничкият забележителен пример от свръхземно превъзходство отхвърлено и презряно на земята, всеки или който и да е пример от злословена благост може справедливо да се нарече укор за Христа. – По-голямо богатство от египетските съкровища. Това е поразително противопоставяне, - укорът се счита по-почтен, по-драгоценен от всичките Египетски царски съкровища! – Защото гледаше на бъдещата награда³⁶⁴. С окото на вярата Мойсей видял великото бъдеще добро, което щяло да се даде на Божиите люде, особенно вечната слава, която се пазила за тях, и в сравнение с която Египетските палати са били нищо. – С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв. Някои разбират, че това излизане от Египет се отнася за Мойсеевото бягане в земята Мадиам (Из. 2:15); а други го разбират да е окончателното тръгване от Египет (Из. 12:37,51). Ако приемем първото мнение, понеже в Из. 2:14, се казва, че Мойсей се уплашил, трябва да разберем думите “без да се убои от царския гняв” да значат, че страхът му от царя не е бил едничкото или най-високо му подбуждение. Той се боял от Бога, и избрал да бъде с Божиите люде, и за това се отрекъл от всяко очакване на повишение в Египет. Но се вижда въобще най-естественно да отнесем тези думи на окончателното му тръгване, когато той дързостно противостоил на царя и му известил Божията поръка, желание, и заплашване. Виж. Из. 8:29, 9:29,30, 10:3-6,29, 11:4-10. – С вяра установи пасхата, и пр. Това е било наистина дело на вяра; изисквало се е вяра, за да повярва, че погубителят щял да дойде на полунощ, и че попръсканата на вратата кръв щяла да избави някоя къща. Може би, тъй също, Мойсей е гледал по-далеч от това, и видял в него образ на по-голямо бъдеще спасение.

Ст. 29. Вярата разделила морето пред израилтяните; а нямането на вяра повърнало натрупаната вода и удавило египтяните. Вярващите преминават морета, които поглъщат невярващите.

Ст. 30. Чрез вяра ерихонските стени паднаха. Това е поразителен пример. Гласът на тръби и на викове не е достатъчно силен да може да събори огромни стени направени от камъни; но вярата е била достатъчно силна да стори това, защото тя подвижила Божията десница. Виж. И.Н. гл. 6.

Ст. 31. С вяра Раав блудницата не погина. Вярата е толкова драгоценно нещо пред Бога, щото е можала да спаси даже една блудница, която имала до нейде си вяра. След избавлението си тя заживяла друг живот, обитавала у Израиля (И.Н. 6:25), и станала толкова почтенна щото Салмон се оженил за нея (Мт. 1:5), от когото добила Вооз, прадядо на Давид, от когото произлязъл Христос. Но когато още живяла лаш живот в езическото си невежество, тя била чула за Израилския Бог, и се бояла от него; и за това скрила съгледвачите (виж. И.Н. 2:8-13).

Ст. 32. И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време, и пр. Споменатите примери са само една малка част от тези, които Стария Завет представя; и писателят тука набързо споменава още няколко имена, и тогава започва да изброява, без да споменава имена, разни неща, които са били извършени с вяра.

Ст. 33. С вяра побеждаваха³⁶⁵ царства. Историята на войните, в които главатарите Израилски са воювали е пълна с подвизи на вяра, - мъжеството на Гедеон, който с триста мъже разбива и съсипва войската на Мадиам, храбростта на Самсон, честитите победи, които Давид нанесъл на Филистимците, и д.т. – Раздаваха правда. Всяка истинна правда е плод на вяра. Тези достойни мъже са притежавали противното на “сърце лукаво на неверство” (гл. 3:12); те имали вярващи, послушни сърца, и за това станали мощни. – Получаваха обещания, т.е., получиха изпълнението на обещания. В колко много случаи Божиите верни люде са получили това, като, например, Авраам, Яков, Анна, Давид, и мнозина други! – Затуляха³⁶⁶ устата на лъвове. Вероятно е, че тука се загатва най-вече за Даниил в ровът на лъвовете (Дан. 6:22). Самсон също така се показал по-силен от лъв (Съд. 14:6); също така и Давид в младостта си (1Цар. 17:34).

Ст. 34. Угасваха силата на огъня. Виж. разказа за Седрах, Мисах, и Авденаго (Д.А. 3:21-27). Мнозина мъченици са надвили страха от огън, - както един който бил изгорен в Брюксел, и който казал, когато пламъците го обградили, че се чувствувал като че някой пръска трендафили под краката му. – Избягваха острото на ножа. Виж. разказите за Илия и Араав (3Цар. 21:20, и пр.), Елисей и Сирийският цар, който искал да го погуби (4Цар. 6:14, и пр.), и много други. – Ставаха силни във война. Виж. разказа за Йонатан и оръженосеца му (1Цар. гл. 14), и други примери където един е гонил хиляда, а най-вече историята на времето на Макавеите, когато велики юнашки подвизи са били извършени.

Ст. 35. Жени приемаха мъртвите си. Това се отнася за възкресението на сина на вдовицата (3Цар. гл. 17) и на Сунамката (4Цар. 4:32-37). – А други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение. Последната част на стиха се вижда да е съпоставяне на първата: тези жени с вярата си получили големи земни милости, и мъртвите им били повърнати; но други с вяра имали благодат да посрещнат смърт с мъки, с надежда за по-добро възкресение от това. Синовете на тези жени били възкресени и пак умрели; но те очаквали възкресение в живот и безсмъртие. Това вероятно се отнася за мъки претърпени във времето на Макавеите. Един от тези герои казал: “Царят на света ще възкреси във вечен живот нас, които сме умрели за този закон” (2Мак. 7:9).

Ст. 36. Присмехи и бичувания. Мъчените са били обикновенно усмивани. Понякога мъчениците били разпъвани на колело и бити до смърт. – Окови и тъмници. Това вероятно включва пророците, които са били мъчени по този начин, като Еремия и Михей.

Ст. 37. С камъни биваха убити. Захария, синът на Йодай, бил убит с камъни (2Лет. 24:21). – С трион претрити. Разказва се по предание, че Исая е бил така погубен по заповед на Манасия. – С мъки мъчени. Във всичките тези мъки е съществувало великото и жестоко изкушение да се откажат от Бога, за да се отърват от мъка. Такива борби с естеството са често пъти по-жестоки, отколкото смъртни страдания; страхът е по-лош от нещото, от което се страхуваме. Мнозина мъченици, които са се радвали посред пламъци са бивали страшно изкушавани преди да се примирят с идеята на такава смърт. – В овчи и кози кожи. Така са били принудени да се облекат тези, които са живели в пустини и в бърлоги и в пещери, като пророк Илия, изгонени от обществото на хората, преследвани като диви зверове от нечестиви царе като Ахаав.

Ст. 38. Те, за които светът не беше достоен. Светът не можал да ги търпи, и за това ги изгонил. Това е било доказателство, че те са били свети, а светът нечестив; ако светът да е бил достоен за тях, той е щял да ги оцени.

Ст. 39,40. Не получиха …. обещанието. Макар и да приели много обещания, те не видели изпълнението на онова велико обещание, което е било по-мило от всичките други обещания за сърцето на всеки израилтянин, именно, пълно спасение чрез Месия, на което ние се наслаждаваме. – Да не би да постигнат в съвършенство без нас. Религията на старата наредба била несъвършенна; даже и най-добрите светии ходели като в тъмнина. Ние, обаче, гледаме пълна светлина. – Защото за нас Бог промисли нещо по-добро, т.е., Той ни се откри явно в Исуса Христа. “Мнозина пророци и праведници пожелаха да видят, и пр.” (Мт. 13:17).

Назад | Съдържание | Напред