Глава 2.

¹ Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.

² И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

³ Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов.

⁴ Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.

⁵ И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.

⁶ Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.

⁷ Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко.

⁸ Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;

⁹ за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва.

¹⁰ Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

¹¹ Вярно е това слово;
"Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него;

¹² Ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас;

¹³ ако сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си".

¹⁴ Това им напомнювай и заръчвай им пред Господа да не влизат в препирни за дребнавости, което никак не ползува, а е за развращаване на слушателите.

¹⁵ Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.

¹⁶ А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие,

¹⁷ и учението на такива ще разяжда като живеница; от които са Именей и Филет,

¹⁸ които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.

¹⁹ Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.

²⁰ А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена.

²¹ Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

²² Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.

²³ А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.

²⁴ А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;

²⁵ с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината

²⁶ и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.
 

Ст. 1. Ти, прочее²⁶⁹, т.е., не като тези които са се показали слаби (гл. 1:15). – От ст. 1 до ст. 13 се съдържа набито и накратко всичко, което е можало да въодушеви и насърчи любезния ученик на апостола, и което може най-много да укрепи свещенослежители и християни във всеки век, и да ги подбуди на най-юнашка решителност във вяра и духовна борба.

Ст. 2. Предай на верни човеци. Важна длъжност за свещеннослужителите е да намерят хора верни и доброкачественни за свещеннослужители, тъй щото евангелието да се разпространи и църквите да се снабдят с пастири като хората. От жизнена важност е тези пастири да не бъдат само способни хора, но верни, т.е., наистина благочестиви и набожни мъже. Виж. бел. на гл. 4:3,4.

Ст. 3. Съучаствувай в страданията²⁷⁰. Какви теглила апостолът претърпял се узнава от 2Кор. 11:23-29. Ако войниците теглят големи мъки, Христовите духовни поборници не трябва ли да са готови да теглят повече и по-големи страдания? Какво щеше да каже Павел за хора, които са готови да служат на евангелието само за добре осигурени и богати заплати и в обстоятелства на спокойствие?

Ст. 4. Никой, служещ като войник, и пр. Понеже войникът, когато се бори с неприятеля, трябва да тегли повече от другите, той не е толкова свободен да върши, каквото му се ще. Единственото призвание на войника е да угоди на началника си.

Ст. 5. И ако се подвизава, - същата мисъл под нов образ. Свещеннослужителят не е свободен да избира за себе си какво да прави или да не прави. Като някой борец в Цръцките игри, той трябва да пази правилата на борбата. В тези игри този, който е нарушавал правилата в най-малкото нещо, не само се е лишавал от награда даже ако и да е надвивал, но понякога е бивал опозоряван и наказван. Виж. бел. на 1Кор. 9:26,27.

Ст. 6,7. Земеделец, и пр. – друг образ. Не всеки, който се нарича земеделец, но само който се труди прилежно, ще се наслаждава най-първо на плода. Първо труд, после награда. Тази истина заслужава най-сериозно и ревностно размишление. Блазе на тогова, който я втълпи в сърцето си.

Ст. 8. Помни, - имай го всякога на сърцето си. Възкресението Христово е основа на всичката ни надежда (1Пет. 1:3). – Давидовото потомство. Виж. бел. на Рим. 1:3.

Ст. 9. Но Божието слово не се връзва. Макар, че бил запрен и изложен на страдание, Павел се радва, че словото Божие не можало да се върже в окови. Никаква земна власт не е могла да го държи в окови, ако и най-мощните църковни и граждански власти да са се опитали да сторят това; и то с време ще изпълни и завладее света.

Ст. 10. Издържам²⁷¹ заради избраните. Той страдал заради избраните, не за да могат да кажат, че неговите страдания са повече от достатъчни за него и могат да служат за тях, но дано чрез страданията му да послушат евангелието и да го приемат. – С вечна слава. Това е краят, до който спасението ни докарва. Спасението се започва с възраждане, се усилва с опитността на освещението, и се увенчава с вечна слава.

Ст. 11-13. Слово, т.е., което следва. За ст. 11, виж. бел. на Рим. 6:2-11. За ст. 12 и 13, виж. бел. на Мт. 24:13, 10:32,33; Рим. 10:9,10; Евр. 6:18. – Бог наверно ще изпълни заплашванията Си, както и обещанията Си.

Ст. 14-16. Виж. бел. на 1Тим. 1:4,6, 4:7, 6:3,4. – Пред Господа. Виж. бел. на 1Тим. 6:13. Колко злини са били причинени от разпри в църквата за прости думи и безполезни въпроси! Да пази Господ всяка църква от такива разпри! – Одобрен пред Бога. Целта на свещеннослужителството не е да угоди на хората, но на Бога. Нека свещеннослужителите внимават да угаждат на Бога. Виж. бел. на 1Тим. 6:20.

Ст. 17,18. Словото им (Цгр.)²⁷², - думите на тези, които обичат празни и пусти препирни. Влиянието им е отровително. – Именей и Филет. Виж. бел. на 1Тим. 1:20. За илет не се знае нищо. Заблуждението им за възкресението, като нещо нравственно, което е вече станало, е било като живеница в църквата.

Ст. 19. Но твърдата основа …. стои. До когато основата си стои непоклатена, не трябва да се безпокоим ако някои отпадат от нея. Църквата се намира на твърдо основание (Еф. 2:20,21; 1Кор. 3:9,10). Печътът, който съдържа името на зиждателя и плана на зданието, върху крайъгълния камък има два непогрешими белега. Първият се отнася за Бога: Той знае кои са негови, и ще ги пази. Вторият се отнася за тези, които са живи камъни в зданието (1Пет. 2:5); а те са тези, които отстъпват от неправда. Посред всичките отстъпвания на тези, които са заблудени, истинните люде Божии ще утраят в истина и святост.

Ст. 20,21. Дом, - образ за църква. Разни съдове ще се наберат в такъв голям дом. За почест са тези, които са истинни и верни, подходящи за работата, която се изисква от тях. Презрените са лицемери, лъжливи учители, необърнатите. Колкото слаби и бедни да са мнозина от съдовете, те може да послужат за полезна служба, като пръстни съдове сравнени със златни, или дървени сравнени със сребърни. Такивато не са за безчестие, но може да са осветени и благопотребни.

Ст. 22. Младежките страсти, и пр. Ако Тимотей желае да бъде съд за почет, той трябва да избягва всякакви младежки лудории и грехове, и да има чисто сърце и свят живот. Виж. бел. на 1Тим. 6:11,12. Дано всеки млад свещеннослужител и всеки млад християнин да върши така.

Ст. 23. А отричай се …. разисквания. Виж. бел. на ст. 16. Честото напомняне на този предмет в двете Послания към Тимотей, които съдържат последните му съвети, показва колко голяма важност апостолът отдавал на това нещо. Разпалени препирвачи не ще признаят, че препирните им са глупави и неучени, макар че всеки мъдър християнин ги вижда, че са.

Ст. 24-26. А Господният слуга²⁷³, - всеки Господен слуга, а най- вече евангелският служител. Той може тихо и ревностно да издирва истината и да я защитава (Юда, ст. 3), както тука и другаде в Божието слово му се казва да прави; но той не трябва да се кара. Виж. бел. на 1Тим. 3:3; Тит. 1:7. Той трябва да бъде като Господаря си. Кротост и незлобливост не са несъвместими с верност и дързост (виж. Гал. 2:11); но смела, дързостна верност има десет пъти повече сила, когато се упражнява с духа, който се препоръчва тука. – И да изтрезнеят²⁷⁴ …. дявола. Следствието, което трябва да се очаква от верно поучение и кротко наставление е, че тези, които спят в примката на Сатана, като птици затъпели в примката на птицеловец, ще се пробудят, и ще се отърват от робството, в което Сатана ги държи като пленници, задължени да изпълняват волята му.

В разтълкуването на първото изречение в този стих, “И да се съземат (т.е., да се събудят и оттърват) от примката на дявола”, няма някаква важна разлика между тълкувателите. Относно последното изречение разни мнения са били дадени:

Прегледаният Английски превод взима страдателното причастие уловени в смисъл съответствуващ на смисъла, в който Спасителят казва на Петър, “Не бой се; от сега нататък ще ловиш човеци”, и го тълкува като това, което “раб Господен”, споменат в ст. 24, прави в избавлението на грешника от примката на дявола. Това може да се допусне относно първоначалното значение на глагола. Но има важни възражение против такова едно тълкувание тука:

1. Употребеното тука причастие естественно описва състоянието, в което горките пленници се намират, а не прехвърлянето им от това състояние в свобода. Това се приема от най-добрите критици.

2. Риторическата фигура, че са уловени от раба Господен не се съгласява с фигурата да се събудят и отърват.

3. Не можем да отнесем когото на такова отдалечено предидуще като “раб Господен” в ст. 24, понеже има две по-близни предидуща, с кое да е от които то може да се съгласи.

Прегледвачите без съмнение са приели това тълкувание, за да не отнесат и двете местоимения когото и своята му на същото лице. Човек може да приеме, че това е мъчно; но мъчнотията не ни се вижда да е непреодолима. Защото,

(1) Най-старите преводи отнасят и двете местоимения на същото същество, Сатана.

(2) В 1Йн. 3:3, ние срещаме тези същите две местоимения, които следват по същия ред и без съмнение се отнасят за същото лице, Христа, - с тази само разлика, че второто е малко нещо по-изразително от първото. “И всеки, който има тази надежда на Него (т.е., на Христа) очиства себе си, както Той (т.е., Христос, онова свято същество) е чист”.

За това не ни се струва, че е дръзко или неразумно да отнесем и двете тези местоимения в този стих на Сатана, - “уловени от него, да вършат по волята му” (волята на този страшен тиранин).

Преводът на ст. 26 в Българската Библия се подкрепя от старите преводи и от повечето тълкуватели.

Назад | Съдържание | Напред