Глава 3.

¹ Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас езичниците, -

² понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас,

³ че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце ви писах,

⁴ от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна),

⁵ която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци,

⁶ а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието,

⁷ на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.

⁸ На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;

⁹ и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко,

¹⁰ тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога,

¹¹ според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ;

¹² в Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него;

¹³ за която причина ви моля да се не обезсърчавате от моите изпитни за вас, тъй като те са за вас слава, -

¹⁴ затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],

¹⁵ от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,

¹⁶ да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,

¹⁷ чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта

¹⁸ да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината,

¹⁹ и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.

²⁰ А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,

²¹ на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века.
Амин.
 

Ст. 1. Затова, т.е., защото вие езичници сте призвани и съзидани заедно с евреите в Христа (гл. 2:22). – Аз, Павел, затворник за Исуса Христа. Няма глагол, който да се съгласи с тези именителни падежи, и някои прибавят съществителния глагол, - “Аз Павел съм затворник”. Повечето тълкуватели, обаче, предполагат, че глаголът се намира или в ст. 14, “прекланям коленете си”, или в гл. 4:1, “аз затворник в Господа моля ви”. Той нарича себе си “затворник Исус Христов”, понеже беше затворник заради Христа. – Заради вас³⁶ езичниците. Това може да означава, че той беше затворник защото проповядваше евангелието на езичниците. Евреите го мразеха най-много от всичките апостоли, защото, като апостол на езичниците, той постоянно проповядваше, че разликата между евреи и езичници се е премахнала, и че обредният закон не беше вече задължителен. Други разбират думите “за вас езичниците” да значат “за доброто на вас езичниците”. Бог беше разрешил Павел да се затвори в тъмница, защото Той видял, че в него време той щеше да бъде по-полезен за езичниците в тъмница, поради търпението, което показа и посланията които писа, отколкото ако да беше свободен.

Ст. 2. Понеже сте чули, и пр. Употребата на това изречение, заедно с даването на името си в предишния стих, прави идеята вероятна, че ако това послание и да е особенно отправено към ефесяните, когато е писал, Павел е мислел и за други похристиянчени езичници, някои от които не са го познавали лично. – Нареденото значи “апостолската служба”. Павел е считал тази служба за благодат, не защото е придобивал някои почести или облаги чрез нея, но защото се е наслаждавал на неизказаната привилегия да провъзвести спасение на езичниците. – Заради вас³⁷, - не само за ефесяните, но за всички езичници.

Ст. 3. Че по откровение, и пр. Павел не е научил тези работи от другиго, но Исус Христос му ги открил направо (Гал. 1:12). – Тайната. Тука тази дума не се отнася за плана за изкупуване въобще, но както се вижда от връзката на мисълта, на съединението между езичници и евреи. – Както и по-преди вкратце ви писах. Някои предполагат, че това се отнася за друго някое послание, което се е изгубило. Повечето тълкуватели, обаче го разбират, че се отнася за по-предишните части на това послание. В гл. 1 и 2 той напространно говори за съединението между евреи и езичници.

Ст. 4. От което, като прочитате, и пр. Като прочетат каквото е писал по този до сега не ясно открит предмет, именно, че евреи и езичници имат еднакво участие в евангелските благословения, Ефесяните могат да разберат колко дълбоко Павел е разбрал “тайната Христова”, т.е., всичкият евангелски план, който се съсредоточава в Христа.

Ст. 5. Която в други поколения, и пр. “Която” се отнася за “тайна” в ст. 3, или, ако отхвърлим скобките като ненужни, то се отнася за “тайна” със ст. 4. “Човешките синове”, означава всичките хора от предишните поколения, без да се касае особенно до Старо-Заветните пророци. Павел не иска да каже, че нищо не се е знаело по-преди за участието на езичниците в благословенията на Месианското царуване, понеже това е било предсказано, и той сам загатва за тези предсказания в Рим. 9:25-33. Каквото той иска да каже, е че по-преди не е било така открито “както сега”, т.е., така напълно и явно, а особено че не е било открито, че езичниците ще се приемат направо, без да се обрязват и стават евреи. – На Неговите свети апостоли и пророци. Тука явно се говори за Ново-Заветни пророци, които, както апостолите, бяха боговдъхновени. Павел тук нарича апостолите “свети” в смисъл, че са се посветили на слугуване Богу, както и храмът беше свят; или, ако разберем думата в обикновенния й смисъл, не е неприлично дето я употребява, понеже той се считаше за най-малък от апостолите, и по причина на своето си недостойнство не щеше да откаже да даде прилична почет на другите.

Ст. 6. Че езичниците са сънаследници³⁸, и пр. Това е новото откровение. Езичниците, без да преминат през стръгата на Юдейство, придобиват всички преимущества на евреи. Те са “сънаследници”, т.е., участват във всичките благословения на завета направен с Авраам. –Като съставляват едно тяло³⁹, сир., да бъдат членове на едното тяло Христово, или на едната всемирна църква. – И са съпричастници на Неговото обещание⁴⁰, сиреч, на великото обещание на спасение. Единственото условие, което се налага на езичниците е, да бъдат “в Христа”, т.е., свързани с него чрез жива вяра. Без вяра те пак си остават отчуждени. – Чрез благовестието⁴¹. Чрез проповядването на евангелието те достигат тази вяра.

Ст. 7. На което станах служител. Той беше служител на евангелието, понеже беше длъжен да го проповядва и да се старае за успеха му. – Според …. дар, и пр. Той прие тази служба по незаслужено благоволение. Виж. бел. на ст. 2. – По действието на Неговата сила. Божията сила го преобърна, и го направи от злобен гонител най-предаден и полезен служител на евангелието.

Ст. 8. На мене, най-нищожния⁴², и пр. Това показва колко голяма е била Божията благодат, която го призовала да бъде апостол. Той не беше само най-малкият апостол, но, по своя собствена преценка, най-малкият от всичките християни, понеже бил преследвал толкова много църквата. Това не беше калпава смиреност от страна на Павел. Той знаеше, че е бил най-деятелен апостол, но това той е отдавал само на Божията благодат (1Кор. 15:9,10). – Да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство, т.е., божествените му съвършенства, безкрайната му любов, способността му да служи до немай-къде, и всичко, което го прави задоволителен дял на душата.

Ст. 9. И да осветлявам всичките. И това беше поръчано на Павел да стори, да накара всичките хора, било евреи или езичници, да видят плана на изкуплението. Не че всички го видяха, понеже мнозина си затвориха очите за да не видят светлината; но светлината се предложи на всички. – В наредбата относно тайната. Това се отнася не само за намерението за призование на езичниците, но за целия чудесен план да се изкупи едно изгубено племе. Отпърво, този план е бил скрит от всички, а сега трябва да се проповядва на всички. Не само свещениците, или някой тесен кръг от отбрани вярващи, трябва да го знаят; но той трябва да се прогласи от единия край на света до другия. – Която …. е била, и пр. Планът не е нов; той е бил скроен преди сътворението на света; но докато Христос да дойде, Бог го е държал скрит в себе си.

Ст. 10. На небесните началства, и пр., т.е., разните чинове ангели. Св. Писание ни учи, че те много се интересуват в делото на изкуплението (виж. Лк. 15:10; 1Пет. 1:12). – Да стане позната сега, и пр. Това е друго и по-обширно следствие от откровението на евангелието. Първо Павел трябваше да го проповядва на езичниците; после той трябваше да просвети всичките хора; и сега казва, че този план показва Божията мъдрост на ангелите. Това показва, че знанието на ангелите расте. – Чрез църквата, - чрез очищението и спасението й, и чрез Христовото дело, което приготви пътя им. Тази мисъл дава голямо достолепие на Църквата; тя е средство чрез което всички по-високи същества се поучават нови уроци за Бога. – Многообразната премъдрост на Бога. Това не значи само голяма мъдрост, но мъдрост, която се разно показва. Примирението на милост с правосъдие, възвишението на грешника и в същото време усмирението му, изкупуването на тяло и на душа, - тези и безчисленни други подробности показват чудесната мъдрост Божия.

Ст. 11. Според предвечното намерение. Макар и да е наскоро открит, целият този план на изкупление, във всичките си подробности, е бил скроен преди векове. Никой разумен човек не започва някоя важна работа без най-напред да направи план на тази работа; и ако остави някоя част от плана неопределена, той прави това защото не може да предвиди всичко, което ще се случи, и защото има много неща, които зависят от него. Но Бог, който от начало още е предвидял всичко, и който управлява всичко, не е оставил нито една част от плана си неопределена. – В Христа Исуса. Това вечно намерение щеше да се изпълни чрез Христа.

Ст. 12. В Когото имаме своето дръзновение. Този стих показва следствието от изпълнението на плана. “В когото”, т.е., в Христа, и без да се облягаме на други ходатаи. Чрез него всичките грешници могат да дойдат направо при Бога, и то с “дръзновение” и “с увереност”, - не наистина без смирено чувство на недостоънство, но уверени, че Бог ще ги чуе заради Христа. – Чрез вяра в Него. Това разяснява думите “в когото”. Как имаме достъп чрез Христа? Като вярваме в Него, в действието на кръвта Му, в безкрайната Му любов, и в настоящето Му ходатайство. Достъп ни се отказва само ако принесем някой такъв нищо и никакъв подкуп като добрите си дела или посредничеството на други ходатаи.

Ст. 13. За която причина ви моля, и пр. Ако свържем това с предишния стих, то ще рече, “Понеже имаме достъп при Бога, източника на всяко добро, не трябва да се смущаваме от скърбите на този живот”. Ако го свържем с всичко което се е казало по-горе, “за това” ще рече, “Вие не трябва да отмалявате, понеже виждате следствията от апостолската ми деятелност”. – Моите изпитни⁴³ за вас. На ефесяните можеше да им се додее като гледат какви страдания връхлетяха Павел, едно, защото те много го обичаха, и следователно считаха страданията му за свои, и друго, защото можаха да очакват, че страданията, които бяха налетели техния апостол и водач щяха рано или късно да налетят и тях. – Те са за вас слава. Сам Павел се хвалеше със скърбите си, и той казва, че те са слава за църквата, а не безчестие. Те показваха любовта на Бога, който даде не само Сина си да умре за тях, но и верни пастири да страдат за тях. Те показваха любовта на апостола, който на драго сърце понасяше тези неща заради тях. Те показваха несебелюбивия характер, който приетото от тях евангелие произвеждаше, и подкрепителната му сила, която даваше възможност на Павел да се радва със страданията си.

Ст. 14. Затова, прекланям коленете си. Това е начинът на стоене в молитва, и означава благоговение. Стоене прав пред някое по-високо лице пак показва благоговение; и когато се приближаваме при Бога, ние трябва или да стоим прави или да коленичим. Но чувството на благоговение в сърцето е най-същественното нещо; и този, който по причина на слабост не може нито да стои прав, нито да коленичи може да се моли лижешком или седешком, и молитвата му пак да бъде чута. – Пред Отца, и пр. – особено християнско название на Бога (виж. бел. на гл. 1:3).

Ст. 15. От Когото носи името си всеки род⁴⁴, и пр. “От когото” вероятно се отнася за “Отца”, понеже думите “на нашия Господ Исус Христос” в предишния стих ги няма в много ръкописи. “Всяко отечествие”, се предполага да означава всичките изкупени от човешкото племе, било тези, които са преминали на небето, или тези които още са живи. Други мислят, че то обема всичките небесни жители, светии или ангели, които са всички едно семейство, наречени с името на своя Отец Бог.

Ст. 16. Според богатството, и пр. т.е., според безконечните съвършенства на естеството му, а най-вече според преизобилната му милост и сила. – Във вътрешния човек, т.е., душата в отличие от тялото. Той се моли щото новият живот, който се е започнал в тях, когато те са се възродили да може да стане още по-силен, така че душите им да се усилят във вяра, любов, и всички други добродетели.

Ст. 17. Да се всели Христос, и пр. Това ще бъде следствието на закрепването им чрез Духа. Макар и да е вездесъщ, Св. Писание казва, че Бог пребивава там където той проявява присъствието Си. Така напр., Той живее на небето (Пс. 123:1), в Сион (Пс. 9:11), на херувимите (Пс. 80:1), и в людете Си (2Кор. 6:16). По някой път се казва, че Бог живее в людете си, както в последния случай; понякога това се казва за Духа, както в Рим. 8:9; а понякога, както е в този случай, това се казва за Христа. Мястото, където той живее в човека е сърцето. Той изисква не само да го изповядваме с устните си и да работим за него с ръцете си, но целия вътрешен човек, с всичката му любов и умственни сили, да е предаден Нему. Срав. 14:23. – Чрез вяра. Чрез вярата ние съзираме присъствието Му. Макар и да е скрит от естественното ни око, вярата съзира красотата му, и се наслаждава на общение с Него. – Закоренени⁴⁵ и основани в любовта. Да обичаме Бога от все сърце и ближния си като себе си е изпълнение на закона; и това начало на любов става силно и непоколебимо в нас, когато Христос живее в сърцата ни.

Ст. 18,19. Да разберете, и пр. Те можеха да разберат Божията любов само ако те сами бяха основани в любов. Любов се открива на любов; и понеже тези са светии, които обичат Бога, и понеже не можем да го обичаме без да обичаме святостта, и без да се трудим да бъдем святи, затова на “всичките светии” се открива Божията любов. За да покаже колко голяма е тая любов, Павел употребява размерите на пространство, като да беше казал, “Христовата любов се простира безкрайно на всаде”. Той после разяснява какво иска да каже с думите, “и да познаете любовта, и пр.”. – Любов, - която го накара да умре, за да ни спаси. Но как можем да познаем това, което “превъзхожда всяко знание”? Ние можем да узнаем нещо си от него, и нашето знание може постоянно да расте; но никога не можем да го познаем напълно, защото нашите конечни или ограничени умове никога не могат да поберат това, което е безконечно или неограничено. То е също като зрението ни постоянно да се усилва, така че да можем да видим по-дълбоко в пространство, и да открием нови светове и нови създания, и при това да знаем, че пространството е без край. – За да се изпълните, и пр. т.е., както повечето тълкуватели го тълкуват, “да се изпълните с онези съвършенства, с които Бог е пълен”, и значението е същото, каквото е в Мт. 5:48, “Бъдете съвършенни и вие, както е съвършен вашия Отец, който е на небесата”. Разбира се, че даже и да се осъществи това, пак ще има безкрайна разлика между нас и Бога, понеже мярката на нашата пълнота е ограничена, а на Неговата – безкрайна. Същата истина можем да представим по друг начин, като кажем, че Бог с пълнотата си съвършенно изпълва сърцето на съвършенния светия. Той живее в сърцето на всеки християнин чрез вяра, но отпърво една част от това сърце е вдадена в света, а друга – в себе; най-после, обаче, и светът и себе се изгонват, и Бог изпълва цялото сърце.

Ст. 20. А на Този, и пр. Павел не можеше да иска по-големи благословения от тези, които се съдържат в предишншя стих, но той знаеше, че Бог може да направи по-големи работи от тези, и това той изразява във вид на едно великолепно славословие. Не е нещо необикновенно за него да възкликне в такава похвална песен посред посланието си. Виж. Рим. 9:5, 11:36; Гал. 1:5. Нищо не може да ограничи Божията сила за благословение. Той може да направи не само повече отколкото просим, но и повече отколкото мислим, и то не само малко повече, но “несравнимо повече отколкото просим или мислим”. Най-високото въображение не може да постигне величината на благословенията, които Бог може да ни даде, и ще ни даде в небесния свят. Никой християнин няма да намери небесното си съкровище по-малко отколкото е очаквал. – Според действуващата в нас сила, и пр. т.е., силата на Св. Дух, която ни е преобърнала, и която ни помага сега да надвием греха. Нова наша сила не ни трябва; безкрайната сила на Духа работи чрез силите ни.

Ст. 21. На Него да бъде слава, и пр. Цялата църква на небето и земята трябва да хвали и слави Бога за благостта му, и да изказва хвалата си в името на Христа. – Във всичките родове, и пр. Павел можеше да каже “във всичките родове” или “от века до века”, но той желае толкова силно да покаже нескончаемото естество на вечността, щото съединява двете, и прави изречението твърде силно.

Назад | Съдържание | Напред