Глава 5.

¹ Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя,

² старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.

³ Почитай вдовиците, които наистина са вдовици.

⁴ Но ако някоя вдовица има чада или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.

⁵ А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянствува в молби и в молитви нощем и денем;

⁶ но оная, която живее сладострастно, жива е умряла.

⁷ Заръчвай и това, за да бъдат непорочни.

⁸ Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.

⁹ Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, която е била на един мъж жена,

¹⁰ известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.

¹¹ А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,

¹² та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение.

¹³ А при това, те навикват да стоят празни, да ходят от къща в къща, и не само да бъдат празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори.

¹⁴ По тая причина, искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;

¹⁵ защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.

¹⁶ Ако някой вярващ, мъж или жена, има сродници вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.

¹⁷ Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението,

¹⁸ защото писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужа заплатата си".

¹⁹ Против презвитер не приемай обвинение, освен ако е нанесено от двама или трима свидетели.

²⁰ Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.

²¹ Пред Бога, пред Христа Исуса и пред избраните ангели ти заръчвам да пазиш тия заповеди без предразсъдък и нищо да не вършиш с пристрастие.

²² Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвувай в чужди грехове. Пази себе си чист.

²³ Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.

²⁴ Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле.

²⁵ Така и добрите дела на някои са явни; а ония, които не са, не могат да се укрият за винаги.
 

Ст. 1,2. Не изобличавай²⁶³, а увещавай. Верност в потребно изобличение има двойна сила, когато се употребява по такъв начин, какъвто се препоръчва тука. Младият свещенослужител трябва не само да е нравственно чист, но така да се обхожда щото да не дава никакво подозрение в нещо зло.

Ст. 3-7. Почитай вдовиците, и пр. Според Д.А. 6:1, вдовиците са били най-първо предмет на Християнска благотворителност. Помагане на бедни вдовици скоро накарало някои, които са имали вдовици между роднините си да пренебрегнат длъжността си за поддържането им, и да ги стоварят на църквата за препитание. Апостолът иска да поправи това злоупотребление. Особенно благословение се обещава на чада и внучета, които си изпълняват синовните длъжности (Еф. 6:2). Църквата е длъжна да помага на вдовици, които са сиромахини, особенно ако са болни и нямат роднини, които да ги гледат. Вдовица жена не трябва да се оплаква и проси помощ, но да се надява на Бога, да пребъдва в молитва и набожност, и да бъде такава, каквато е била Анна пророчицата (Лк. 2:37). – Ако сладострастната вдовица е сиромахкиня, тя вероятно ще кряска за парична помощ; но действително тя не е истинна ученица Христова. – Е умряла. Макар и да е жива, тя няма духовен живот, и не постига целта, за която животът ни е даден. Тя е като умряла. Виж. бел. на Еф. 2:1-3.

Ст. 8. Но ако някой не промишлява, и пр. Роднини, които не пригледват своите си вдовици заслужават най-строго укорение. Поведението им е по-лошо от поведението на мнозина безверници и езичници. Виж. ст. 16.

Ст. 9,10. Да се записва²⁶⁴, и пр. Повечето тълкуватели вярват, че тука се говори за тези вдовици, които са били назначени да работят между пола си. За това се изисква да бъдат те на 60 години, не за да имат право на поддръжка ако са сиромахкини или болни, защото такава поддръжка се е давала и на млади вдовици, но за да могат да вършат длъжности, които по-млади жени не биха могли безопасно да изпълняват. – На един мъж. Виж. бел. на гл. 3:2. Те трябвало да имат непорочно добро име и да са деятелни в Християнска благотворителност и набожност. – Умивала нозете на светии. Една от длъжностите на гостолюбието е била да се омиват краката на гостенина, когато е пристигал. Това е правел обикновенно някой слуга или слугиня. За това омиване нозете на светии значи да им се служи като на гости и почетни приятели.

Ст. 11-13. А по-младите вдовици не приемай. Не е понасяло млади вдовици да влизат на църковна служба, и после да си променят ума и да се женят. Такова непостоянство би причинило безчестие на Христовото дело. Има опасност тъй също, че те ще станат лениви, бъбрици, и клюкарки, вместо да се придържат към Христа и да бъдат изключително предадени Нему. За това, те се излагат на укор и осъждение.

Ст. 14. По-младите²⁶⁵ вдовици да се омъжват. Апостолът съветва по-младите вдовици да се женят, ако Божието провидение им представи случай, понеже брачното състояние ще е по-безопасно за тях, и там те ще бъдат най-полезни. Да повтори човек да се ожени е, прочее, право, и често пъти полезно, както за жени, така и за мъже.

Ст. 15. Някои вече са се отклонили. Тези, за които се загатва тук може да са изпаднали в безнравственност, или пък са се оженили за неверници. Макар, че апостолът одобрява и препоръчва втора женитба, той обаче изисква “да бъде това в Господа” (1Кор. 7:39).

Ст. 16. Нека си ги пригледват. Длъжността, която се препоръчва тука често пъти се пренебрегва. Пренебрегването й Бог гледа с неудобрение. – Истинските вдовици, - наистина бедни, без да има кой да им помогне.

Ст. 17. Презвитерите …. двойна почит. Апостолът се обръща сега към старейшините в Ефеската църква. Те са от класа, който се нарича епископи в Д.А. 20:28, и чиито качества и длъжности се описват в гл. 3 на това послание, и в гл. 1 на Посланието към Тит. Тимотей трябва да ги почита и уважава всички, и да накара цялата църква да ги почита и уважава. От ст. 18, се познава, че думата почест обема и парична помощ за поддържането им. От този стих и от Д.А. 20:17 и Фил. 1:1, става явно, че в една църква е имало неколцина презвитери или епископи, които са взимали участие в управлението и поучаването на църквата. Тези от тях, които са били най-даровити за поучение ще са се трудили най-много да проповядват и да поучават. Други пък, които не са били толкова способни за тази работа, може да са се занимавали по-малко с поучаване, а повече със старания да поддържат съгласие и добър ред в църквата, или като помощници в управлението (1Кор. 12:28). На тези, които са се най-отличавали в това се е падала “двойна” или по-голяма почест и награда; но тази почест и награда са заслужавали особенно тези, които освен дето са предстоявали, са употребявали и времето и силата си за по-важната работа на проповядване и поучаване в евангелски учения и длъжности.

Ст. 18. Защото писанието казва. Виж. бел. на 1Кор. 9:8-11. Новият Завет потвърждава учението на Стария Завет, че тия, които служат на олтаря трябва да се хранят от олтаря. Вероятно е, че в апостолските църкви презвитерите често сами са се поддържали изцяло или отчасти (Д.А. 18:34); но право е било църквата да се грижи както прилича за световните им потреби.

Ст. 19,20. Двама или трима свидетели. Мойсеевият закон (Вт. 17:26; Евр. 10:28) и сам нашия Господ (Мт. 18:16) са изисквали двама или трима свидетели за потвърждение на обвинение. Това правило е било важно, за да защити презвитерите от безосновни обвинения. Но когато се узнаят, че са прегрешили, т трябвало “да се изобличат пред всичките”; т.е., изобличението е трябвало да бъде толкова публично, колкото е било и престъплението.

Ст. 21. Пред Бога, и пр. Тържественното въззвание, което апостолът прави към Бога и ангелите показва колко важно е повелението, което дава тук. “Избраните ангели” вероятно значи тези ангели, които Бог особенно избира за свои пратеници до човешкия род, като, например, Гавраиил (Дан. 8:16, 9:21; Лк. 1:19; Евр. 1:14). Трябва да отбягваме греха като че всяко око във вселената ди ни следи.

Ст. 22. Не прибързвай да ръкополагаш, и пр. Някои мислят, че това се касае до възлагане на ръце за изцеление на болни (Мк. 5:23); други го разбират да се отнася за възлагане ръце за опрощение на тези, които се каят. Но последното станало обичай след времето на апостолите. По-вероятно е, че тука се загатва за ръкополагане на презвитери и дякони. Тимотей не трябвало да върши такова нещо без да го обмисли добре, за да не допусне някого да стане свещеннослужител, който, макар повидимому и да е бил добър, може действително да е бил недостоен за тая служба. – Пази себе си чист. Той трябвало да се пази чист, и да не взима участие в чужди грехове.

Ст. 23. Не пий вече само вода, и пр. Тимотей е можал да вземе заповедта “Пази себе си чист” в твърде строг смисъл; и затова апостолът го предупреждава да си не повреди здравето с прекалено въздържание. Вижда се, че Тимотей не пиел вино, и имал стомашна болест и някакво телесно боледуване, за което апостолът мислил, че малко вино би било полезно. И тъй той му предписва да пие по малко вино за цяр. Макар здравето на Тимотей да е било добро, Павел не би го съветвал да взима този цяр. Мойсеевият закон изрично забранявал на свещенниците да пият вино и каквото и да е опивателно питие, когато са били заети с изпълнение на свещенните си обязаности (Лев. 10:8-11). Фактът, че Христос е пиел вино, и преправил вода на вино, доказва че сме свободни да пием вино; но не ни задължава да правим това. Ние сме също така свободни, за да правим добро, да сторим както Йоан Кръстител и Тимотей сторили, и както Павел сторил, когато с пиенето си би могъл да повреди някого (Рим. 14:31).

Ст. 24,25. Стих 23-ти трябва да се счита, че е в скобки, и че 24-и и 25-и ст. са тясно свързани с 22-и – Някои човеци, и пр. Дали характерът на някои хора е добър или лош, става явно от работите им. Лесно е да съдим за такива хора; но за други не е толкова лесно да съдим. Трябва да сме внимателни, да не би да се измамим за тях. Добрите дела на добрите, и злите дела на нечестивите, макар и да не се знаят сега, ще ги последват, и, било на този или на онзи свят, ще искарат на яве истинските им заслуги.

Назад | Съдържание | Напред