³ между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

⁴ Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

⁵ даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

⁶ и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;

⁷ за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.

⁸ Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

⁹ не чрез дела, за да се не похвали никой.

¹⁰ Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

¹¹ Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

¹² в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

¹³ А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

¹⁴ Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

¹⁵ като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,

¹⁶ и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

¹⁷ И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;

¹⁸ защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

¹⁹ Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

²⁰ понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

²¹ върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

²² в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Ст. 1. И съживи вас. Както Божията сила въздигна Христа от мъртвите (гл. 1:20), така тя е въздигнала и ефесяните от смъртта на греха. Ясно е, че Павел е бил захванал да казва това в този стих, но граматическото устройство на фразата е неправилно, понеже той прекъсва думата си, за да опише предишното им грешно състояние. В Гръцкия оригинал намираме глагола съживи чак в 5-ия стих; но, за да направят значението по-ясно, преводачите твърде на място са го поставили и тука. – Когато бяхте мъртви²⁶. Естественният човек е мъртъв към святост, защото както физически мъртвият човек не чувствува красотите на този свят, така и духовно мъртвият човек не съзнава хубостите на религията. Святостта и правдата Божия, безкрайната любов на Христа, и привлекателностите на небето не трогват сърцето му и не преобразяват живота му.

Ст. 2. В които сте ходили някога. Преди да станат Християни грехът не е бил за тях случайно нещо, което се е случвало от време на време, но, както думата “ходили” предполага, е бил за тях обикновенно нещо. Грехът е бил облеклото, в което те са били облечени, и въздухът, който са дишали. – Според вървежа²⁷, и пр., т.е., като са вършили работите, и са се движили от подбужденията, с които хората на всякъде се отличават. Светът е западнал и грешен свят; и вие показвахте, че принадлежите на света. – По княза, и пр., - Сатана, който в Йн. 12:31, се нарича “князът на този свят”, а в Мт. 9:34, “началникът бесовски”. Но защо се нарича “князът на въздушната власт”? Вероятно защото злите духове, над които той владее се мислят, не че ходят по земята (като хищни зверове или човешки врагове), но че хвъркат по въздуха, и по този начин имат преимущество над човеците. Така и в гл. 6:12, неприятелите, с които имаме да се борим (в борбата си с греха) се представят като по-страшни от плът и кръв, т.е., от човешки или зверски врагове. – Духа, който сега действува в синовете на непокорството. “Синовете на непокорството”, е силен преносен израз, и означава тези, които са непослушни. Те не желаят да се покоряват на Божиите свети закони, но се подчиняват на Сатана.

Ст. 3. Между които, и пр. Тука апостолът прескача от 2-ро на 1-во лице, като да иска да каже, “Не само вие езичниците, но и ние евреите, преди да станем християни, бяхме в същата смърт на греха”. “Между които”, т.е., между “синовете на непокорството”. “Сме живели”, както “сте ходили” в предишния стих, показва обикновенно действие. Макар и да бяха познати за люде Божии, евреите (когато са били необновени), постоянно са се подчинявали на “похотите на плътта”, сир., на всичките подструвания на необновеното естество към вътрешен или външен грях. – Като сме изпълнявали волята, и пр. Това е прибавено, за да разясни предишното изречение. Тука думата плът се употребява в по-ограничения си смисъл; а “волята на плътта” значи пиянство, прелюбодейство, и такива грехове към които телесните ни прищевки ни тикат. “Помисли”, напротив, означава такива вътрешни грехове, като завист, гордост, и омраза, в които тялото не се намесва. – И по естество сме били, и пр. “Чада на гнева”, означава предмет на Божия гняв. Гневът му не е като гневът, който често обзема хората и ги заслепява та не виждат нито разум, нито правда, но е онова чувство на незадоволство, което Той, като праведен Бог, не може освен да чувствува спрямо грешниците; и понеже и евреи и езичници еднакво са грешни, гневът му се простира върху всички. Освен това, Павел казва, че това ужасно положение е естественното ни положение; то не е нещо което сме придобили, но е нещо което имаме по причина на естеството, с което сме се родили. Богословите са се препирали за точното значение на този израз. Някои казват, че Божият гняв е върху детенцето щом то се роди; а други мислят, че то се ражда с наклонности, които навярно ще го вкарат в грях, но само когато съзнателно извърши първото си грешно дело, тогава Божият гняв пада върху него. И в единия и в другия случай, първото грешно естество ни докарва осъждение. Ние ставаме Божии чада само чрез осиновение; ние сме чада на гнева по раждането си.

Ст. 4. Бог, обаче, Който е богат (т.е., изобилен) с милост. След като показва в предишните стихове колко жално и безпомощно е било нашето естественно състояние, апостолът сега ни показва как сме се избавили от това състояние. Бог ни е избавил, а не ние. “Милостта” Му в този стих се противопоставя на “гневът” Му в предишния стих. Фактът, че безконечния Бог, Комуто не можем да се противим, и от Когото не можем да избягаме, Го е гняв на нас, правеше предишното ни състояние ужасно; но че този същият безконечен Бог сега е милостив към нас ни дава надежда. – Поради голямата любов, и пр. Милостта Му е произлязла от по-дълбокото чувство на любов. “Ни” означава всички християни, било евреи или езичници. Защо той обича чада на гневът, не знаем; но той ги обичал, и то с “голяма любов” – толкова голяма, щото го накарала да даде единородния си Син да умре за нас.

Ст. 5. Даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си. Някои свързват това с “ни възлюби”, и казват, че значи че Бог ни възлюби, когато ние бяхме грешници. Това отговаря на Рим. 5:8. Но истинската връзка е с това, което следва. Когато бяхме мъртви в престъпленията, и не можахме да си помогнем, както един умрял човек не може да се съживи сам, Бог се намеси със съживителната си власт. – Съживи ни, и пр. Понеже глаголът тука се употребява в минало време, думата е за онова оживление, което християните са вече изпитали, т.е., не възкресение на тялото, но духовно възкресение от смъртта на греха, за което той говори по-горе. Има разлика между Христовото възкресение и възкресението на вярващия, за което се говори тука, но понеже те са неразделно свързани, Павел казва, че сме възкресени заедно с Христа, - ние можем духовно да възкръснем, защото Христос физически възкръсна. – По благодат сте спасени. Това изречение в скобки Павел го вмята, за да покаже по-явно, че Бог доброволно ни е спасил. Това служи и да усмири гордостта ни и да премахне съмнение. Ако чувстваме, че това възкресение не може да бъде за нас понеже сме толкова недостойни, фактът че сме спасени по благодат, а не по достойнство, трябва да ни успокои.

Ст. 6. И, като ни съвъзкреси, и пр. И тука глаголите са в минало време, и ние трябва да разберем, че първоначално се говори за възкресението от смъртта на греха в живота на правдата. – Тури ни да седим с Него в небесни места, т.е., онова състояние на любов, мир, и радост, в което вярващите влизат даже в този живот; и тука може да се загатва за бъдещето ни състояние, или буквалното възкресение и царуване с Христа на небето, за което имаме сега надежда и залог. – В Христа Исуса. Ние имаме тези неща, защото сме съединени с Христа.

Ст. 7. През идните векове, и пр. Тука ни се казва, че Бог е искал да покаже благодатта си, и затова той е направил всичко това, което се описва в тази и в предишната глави. Срав. с гл. 1:6,12, и 14. “Идните векове” може да означава или бъдещите векове на света, или бъдеще време – преди и след свършването на света. Тази изобилна благодат Божия не само, че ще бъде възпята от всичките векове на чърквата на земята, но и в нашите безкрайни славословия на небето. – Чрез добрината Си, и пр. Чрез това показва благодатта си. Долното положение, в което благодатта Му ни е намерила – мъртви в престъпленията, вечната слава и щастието, на което ни е въздигнала, безконечната цена, с която сме били изкупени, и мъдростта и святостта Божия, които се показват в плана на изкуплението, - всичко това прави тази благодат още по-явна, и изисква славословията на всички святи същества.

Ст. 8,9. Защото по благодат, и пр. Павел често пъти привлича вниманието ни на факта, че ние сме били спасени даром. Гордостта и себеоправданието са такива коварни и всеобщи грехове, че той мисли, че трябва да предпази братята си да не паднат в тях. Този стих показва как Божията благодат се показва в спасението ни, - тя е която ни спасява. – Чрез вяра. Но и ние трябва да сторим нещо; само когато имаме вяра, тогава Божията благодат може да действа в нас. – И то не от сами вас. Някои мислят, че това се отнася за спасение, но то може да се отнесе и за вярата. Но че вярата е дар Божий, това не извинява невярващия грешник; понеже духът е готов да даде същата помощ на всеки, който му я поиска. – Не чрез дела. Това е повторение на същата мисъл. Нищо което можем да сторим не може да бъде основа за нашето спасение. – За да се не похвали никой. Великото намерение Божие, дето е направил нашето спасение да зависи от благодат, е било да се възвеличи Неговата слава, но второстепенната цел е била да не ни остави да се хвалим.

Ст. 10. Защото сме Негово творение. Предишните стихове утвърждават, че всичко в пътеката на човешкото спасение е Божие дело, и че всичко което човек може да стори е да приеме това спасение чрез вяра. Доказателството на това се намира в този стих. “Творение” тука не значи първобитното ни създание, но, както става явно от следващото изречение, “създадени в Христа Исуса”, се отнася за новото ни създание чрез което сме се “родили пак”, и сме станали “нови творения”. И това именно се нарича “творение” защото както Адам не е можал да създаде себе си, понеже не е съществувал преди създанието си, така и относително духовния и по-високия живот, ние не съществувахме докато Бог не създаде този живот в нас. – За добри дела. Това е още едно доказателство. Духовното възкресение не може да бъде следствие на добрите ни дела, понеже Бог ни е оживил за добри дела. Добрите дела са произлезли от новия живот, а не новия живот от добрите дела. Дървото ражда плода, а не плодът дървото. Но макар, че добрите дела не са основа на спасението ни, те са неразделими от него; и затова тези, които живеят в грях не са спасени. – В които Бог отнапред, и пр., сир. Бог чрез влиянието на Духа си ни приготвя да вършим тези добри дела. Бог е предварително предначертал пътя, в който да ходим, а после ни е направил способни да ходим по него като ни е изново създал.

Ст. 11. Затова, т.е., пред вид на великите неща, които Бог е сторил зарадъ вас. – Помнете. Ако си припомнят предишното състояние, те ще станат и признателни и смирени. – Че вие, някога езичници по плът. Повечето от тия, на които Павел пишеше бяха по-напред езичници, които не познаваха истинния Бог, и нямаха надежда за благостите му в бъдещия живот. “По плът”. Те имаха в телата си доказателство, че са езичници, понеже бяха необрязани. – Наричани необрязани, и пр. С това име евреите наричаха другите народи в знак на презрение; и за това презрение Павел като, че иска да ги смъмри. Не че той отдаваше малка важност на обрязването, понеже то беше външен белег, че обрязаният принадлежи на Божиите люде, и да бъде човек необрязан беше прочее голямо злощастие. Грешката на евреите беше, че те се уповаваха на външния обред. Те бяха “обрезание на плътта, което става с ръце”, но бяха лишени от обрязването на сърцето, и бяха евреи външно, а не вътрешно. Понеже те отдаваха на външния обред спасителна сила, те се уповаваха на своята си правда, и презираха всички други, а пък те сами бяха лишени от святост на сърце и живот. Тази идея Павел осъжда на всякъде като гибелна (Рим. 2:25-29; 1Кор. 7:19.

Ст. 12. В онова време, т.е.,преди да станат християни, и когато са били още езичници. – Бяхте отделени от Христа. Евреите очакваха Месия, и се утешаваха с тази надежда, а пък тези от тях, които бяха от истинния духовен Израил вярваха в обещания Месия, и се спасиха чрез него. Езичниците нямаха такава надежда; те не очакваха никакво голямо избавление. И понеже Христос е идничкият Спасител и Ходатай, да бъдат без Христа ще рече да бъдат без спасение, и без достъп до Бога. – Странни²⁸ на Израилевото гражданство. Те не принадлежаха на Еврейското общество, и нямаха права на гражданство в Еврейската държава. Тука става дума повечето за духовни, отколкото за светски благословения. Еврейската държава беше богодържавна. Бог беше и Цар и Законодател; и под Старо-Заветната наредба, само тези, които бяха граждани на тая държава се считаха за членове на Божията църква. – И чужденци²⁹, и пр. Думата завети е в множественно число, защото Бог много пъти е правил завет с людете си, и им е подновявал обещанието си. Обещанието, за което се загатва тука е обещанието на спасение чрез Месия, който щеше да дойде. Това обещание беше дадено на евреите; и езичниците преди похристиянчването си нямаха участие в него. – Без да имате надежда, т.е., никаква добре основана надежда. Когато бяха езичници, те може да са се ласкаели със суетните надежди, които вярата им е внушавала, но то беше по невежество. Като езичници, те нямаха действително никаква надежда за спасение. – И без Бога на света³⁰. Без знание и любов на истинния Бог. Това е последната точка в описанието на жалостното им положение. Най-голямото ни злощастие е да бъдем без Бога, да бъдем лишени от приятелството Му и от всяка надежда, че ще живеем с Него и ще бъдем като Него.

Ст. 13. А сега в Христа Исуса. След като е нарисувал отчужденото им състояние, той сега започва да рисува примирението им. Предишният стих казва, “В онова време бяхте без Христа”; тука той казва, че от като са се похристиянчили те са “в Христа Исуса”, т.е., съединени в него като членове на тялото му. – Вие, които някога сте били далеч, и пр. Във Старо-Заветната наредба Бог видимо пребиваваше между людете си в славата, която осеняваше очистилището. Евреите гледаха на скинията или храма като мястото дето Бог беше, и този храм беше в тяхната земя; тъй щото те живееха близо до Бога, а пък другите народи бяха далеч от храма и далеч от Бога. Между по-сетнешните евреи, приемането на прозелит се казва “приближаване”. Следователно, “бяхте далеч” значи, “бяхте чужденци за Бога”, а “станахте близо”, значи “станахте като неговите люде”. – Чрез кръвта на Христа. Това беше средството, чрез което те са се примирили с Бога. Първосвещенникът можеше да се доближи до очистилището само чрез поръсване на кръв; така и езичниците ефесяни можеха да се приближат до Бога само като се поръсят с Христовата кръв.

Ст. 14,15. Тези стихове съдържат доказателство, че езичниците са станали близо. – Защото Той е нашият мир. Примирението става чрез Христа. Но тука не се казва, че той е само наш миротворец или примирител, но че е наш мир, което има по-дълбоко значение. Мир пребивава в него като в свое седалище и жилище; и следователно, когато тези които по-преди са били враждебни един на друг се съединят в Христа, те чрез това съединение стават едно. Те имат един и същ Господ, една и съща надежда, и следователно трябва да бъдат в мир. – Който направи двата отдела едно, т.е., евреи и езичници. Той не само е премахнал враждата помежду им, но ги е съединил като братя в една църква, тъй щото предишната ненавист не е заместена с хладнокръвие един към друг, но с най-дълбока любов и съчувствие. Апостолът после разяснява как той е направил това. – И развали, и пр. Христос е развалил преградата, която е разделяла двете страни, и не ги е оставяла да се съединят. Може би Павел е имал на ум когато е употребил това изречение стената, която разделяше двора на евреите от двора на езичниците в храма. – Унищожи враждата, и пр. Апостолът разяснява фигурата си. Стената посред беше взаимната вражда, която съществуваше между евреите и другите народи. Тази стена Христос унищожи “с плътта си”, т.е., чрез смъртта си. Преди той да умре, тази вражда и това разделение си съществуваха напълно. Но как Христовата смърт премахна тая вражда? Апостолът разяснява това като казва, че Христос е унищожил “законът на заповедите с постановленията”. Този закон правеше евреи и езичници да бъдат неприятели. Главната цел на обредния закон беше да загради евреите с постановления, които да ги отделят от околните им народи. Христос унищожи съвършенно обредния закон като изпълни образите и сенките му. Нравственият закон е всякога задължителен, защото и ние сме длъжни, както евреите, да пазим десетте заповеди, но ние не трябва да се облягаме на пазенето на закона за спасението си, понеже “не сме под закон, но под благодат”. Евреи и езичници са едно на основание на Божията благодат. – За да създаде, и пр. С унищожението на закона Христос е имал двойна цел, първата от които се казва в този стих – именно, “в себе си”, сир., чрез съединението им в него, да може да обедини евреи и езичници в едно тяло, на което той е глава, или с други думи, в една църква, понеже църквата е негово тяло.

Ст. 16. И в едно тяло да примири, и пр. Втората цел на Христа е била да примири евреи и езичници с Бога, след като ги съедини. И евреи и езичници са били еднакво чада на гневът и врагове на Бога; и чрез Христовата смърт те са станали приятели и чада Божии. Естественно, езичниците са били врагове и на Бога и на людете му; чрез благодат, те са се примирили и с единия и с другите, понеже смъртта му не само развали стената, която разделяше евреи и езичници, но и раздра завесата, която не оставяше или евреите или езичниците да влезат в Светая Светих, където Бог пребиваваше. “В едно тяло” ще рече, като ги е съединил в една църква. – Чрез кръста, - чрез умилостивението, което той направи на кръста.

Ст. 17. И като дойде благовествува³¹, и пр. Това примирение с Бога Христос е проповядвал и на езичниците, които са били далеко, и на евреите, които са били близо. Тука не се говори за личното му проповядване, но за проповядването му чрез апостолите, понеже (1) сам Христос не е проповядвал на езичниците, и (2) примирението стана чрез Христовата смърт, и не можеше напълно да се проповядва освен след смъртта Му.

Ст. 18. Защото чрез Него, и пр. Доказателството, че мир се е проповядвал на всички е, че всички могат да дойдат близо при Бога и да бъдат приети от Него. В този стих всичките лица на Св. Троица се споменават. Грехът ни ни беше отчуждил от небесния ни Отец. Ние можем да се завърнем при Него чрез Христа, Който първо умря заради нас, за да може да приготви достъп, а сега ходатайства с Отца, за да ни приеме ако се прближим при Него. Достъпът ни, също, става чрез Духа, Който възбужда в нас желание да се доближим, и ни помага да се покаем и повярваме и очиства сърцата ни от греха, който разпалва Божия гняв против нас. Единството между евреи и езичници се доказва още от факта, че един Дух действа и в едните и в другите.

Ст. 19. Затова вие не сте вече, и пр. Следствието на това примирение е, че езичниците, които приемат Христа са съвършенно равни на похристиянчените евреи. По-преди те са били “странни”, и са се намирали спрямо Еврейското богодържавие в такова отношение в каквото се намира един човек спрямо чужда държава. Сега, обаче, под новата наредба, те се наслаждават с всичките права на гражданство в Христовото духовно царство. Но семейството е по-тясно братство от държавата, и да бъдеше царски син е нещо по-голямо, отколкото да бъдеш царски поданник; и за това Павел казва, че макар и да бяха едно време “пришълци”, и да са нямали нищо общо с Божието семейство, сега те, заедно с вярващите евреи, са членове на това семейство.

Ст. 20. Понеже бяхте съградени върху основата, и пр. От фигурата на семейство апостолът естественно преминава на фигурата на къща. “Пророци” тука вероятно означава Ново-Заветни, а не Старо-Заветни, пророци, (1) защото най-напред се споменават апостоли; (2) защото Ново-Заветните пророци спомогнаха да положат основата на Християнската църква; и (3) защото в ст. 5 на третата глава явно е, че се говори за тях. Някои тълкуватели казват, че “основата на апостолите, и пр.”, ще рече основата, която положиха; а други го тълкуват за основата, която те бяха. За подкрепа на първото мнение се казва, че Христос е единствената основа на църквата, и че в 1Кор. 3:10,11, Павел казва, че той е положил основата, но че основата е Христос. На това може да се отговори, че Христос тука се нарича крайъгълен камът, а не основа, и че в един смисъл не е неприлично да се каже, че апостолите са основа. Те бяха първите поставени камъни, и върху учението и примера им зданието е било съградено. – Сам Христос Исус. Виж. Ис. 28:16. Крайъгълни камъни са отбор камъни, на които отгоре цялото здание се подпира. Ако те се отместят, цялата сграда може да се сгромоляса. Освен това, понеже крайъгълният камък е камъкът върху който две стени се подпират, и който някак си свързва двете стени наедно, тука може да се загатва, че евреи и езичници са съединени в Христа.

Ст. 21. Върху когото, и пр. Църквата не само се подпира от Христа, Който й е главният основен камък, но расте само ако е съединена с него. Никоя фигура употребена в Новия Завет да представи тясното и жизнено съединение между Христа и Църквата Му не ни дава достатъчно понятие за това съединение. Даже ако речем да съединим всичките тези фигури, и да Го мислим за наша основа, наша глава, наша лоза, наш хляб на живота, наш съпруг, и наш пастир, ние не можем напълно да поберем истината. – Всяко здание³², и пр. Разните вещества употребени в съграждането на това духовно здание, евреи и езичници, роби и свободни, учени и прости, са всички тъй сглобени и съединени чрез Христа, щото образуват едно хармонично и прекрасно цяло. – Расте за храм свет, и пр. Това растене е и външно и вътрешно. Членовете на Църквата постоянно се увеличават на брой, и растът в святост и всяка добродетел. Храмът беше мястото, където Бог живееше; и това е истина и за църквата изцяло и за всеки вярващ. Това присъствие Божие в новия духовен храм има по-възвишен характер, и е по-трайно, от присъствието, с което Бог изпълваше старата Светая Светих.

Ст. 22. В който и вие³³, и пр. Тука се приспособява особенно за ефесяните това, което в предишния стих се казва за вярващите въобще. – Се вграждате заедно, - или заедно един с друг, или, което е по-вероятно, заедно с другите християни. “Вие не сте отделен храм, но част от онзи велик Храм, който е всемирната Църква”. – В Духа³⁴. Чрез съдействието на Духа те са били съединени с църквата, и направени достойни за Бога да живее в тях. – За Божие обиталище³⁵. Това значи същото каквото “храм свят” в предишния стих.

Назад | Съдържание | Напред