Глава 4.

¹ Господари, отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.

² Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение.

³ Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, която е в Христа, за която съм и в окови,

⁴ да я изявя така, както трябва да говоря.

⁵ Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието.

⁶ Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.

⁷ Що се касае до мене, всичко що ви каже любезният брат и верен служител и съработник в Господа, Тихик,

⁸ когото пратих до вас нарочно за това, да узнаете моето състояние, и той да утеши сърцата ви.

⁹ Изпратих с него и верния и възлюбен брат Онисима, който е от вас. Те ще ви кажат всичко за тука.

¹⁰ Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мене, и Варнавовият сестрин син Марко, (за когото получихте поръчката: ако дойде при вас приемете го),

¹¹ и Исус, наречен Юст. От обрязаните тия са единствени мои съработници за Божието царство, които са ми били утеха.

¹² Поздравява ви служителят Исус Христов, Епафрас, който е от вас, и който всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени и напълно уверени във всичко що е Божията воля.

¹³ Защото свидетелствувам за него, че се труди много за вас и за тия, които са в Лаодикия и в Иерапол.

¹⁴ Поздравяват ви възлюбеният лекар Лука и Димас.

¹⁵ Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква.

¹⁶ И като прочетете това послание помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква; и онова, което е от Лаодикия, да го прочетете и вие.

¹⁷ И кажете на Архипа: Внимавай на службата, която си приел от Господа, да я изпълниш.

¹⁸ Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка. Помнете оковите ми. Благодат да бъде с вас. [Амин].
 

Ст. 1. Длъжности на господарите.

Ст. 2-6. Апостолът ги кани да се молят за него, и ги поучава как да се обхождат с невярващите.

Ст. 7-9. Изпращането на Тихик и Онисим.

Ст. 10-14. Поздравления от Павловите другари в Рим.

Ст. 15-18. Поздравления и наставления за християните в Колос и Лаодикия, и най-накрая саморъчно поздравление от Павел.

Ст. 1. Отдавайте на рабите си праведното и равното (Цгр.)¹⁷⁵. Ако вземем думата “равно” в буквалния й смисъл, тука не се загатва за равенство във външни работи, защото тогава те щяха да престанат да бъдат раби, но се разбира равенство в положението им като духовни братя. “В църквата и пред Бога гредайте ги като равни на вас”. Но Златоуст и мнозина нови тълкуватели разбират думата да значи “справедливо”; и това се вижда да е най-съгласно с връзката на мисълта. – Като знаете, че и вие, и пр. Виж. Еф. 6:9.

Ст. 2. Постоянствувайте в молитва. Това е една длъжност, която християните трябва винаги да изпълняват, защото е нужна и в бели и в черни дни, - и когато сме здрави и когато сме болни. – И бдете в нея¹⁷⁶. Това не ще рече да стоим будни физически, но да бъдем вътрешно и духовно будни против изкушения и грях, а най-вече против едно просто формално изпълнение на тази длъжност. – С благодарение. Молитвата трябва винаги да бъде размесена с благодарение. Най-простият и най-отъженият християнин има доста причини да бъде благодатен за обещанията и надеждите на евангелието. Виж. бел. на Еф. 6:18.

Ст. 3. Молете се още и за нас. Златоуст и някои други тълкуватели считат “нас” като множественно число употребено вместо единственно, но употребата на единствено в края на стиха, “(аз) съм и вързан”, ни показва, че “нас” означава Павел и Тимотей. Виж. гл. 1:1. – Да ни отвори Бог, и пр. Тука “врата” означава препятствията и пречките на проповядването на евангелието, а отваряне на вратата ще рече премахването на тези пречки. – Да говоря тайната, която е в Христа, - която се нарича в Еф. 6:19, “тайната на благовестието” – За която съм и в окови. Това показва, че посланието е било писано, когато Павел е бил затворен в Рим.

Ст. 4. Да я изявя, и пр. Върху този и предишния стих виж. Еф. 6:19,20.

Ст. 5. Обхождайте се мъдро. Този стих много прилича на Еф. 5:15,16, с тази разлика само, че тука се загатва особенно за обхождане спрямо тези, които са вън от църквата. В сношенията си с такива хора, християните трябва да се обхождат тъй мъдро и честно, че да препоръчат на тези невярващи Християнската си вяра. Това честно поведение трябва да придружава и проповядването на евангелието, защото едното без другото не е достатъчно да привлече хората към истината. – Изкупувате благовремието¹⁷⁷. Виж. Еф. 5:16.

Ст. 6. Това, което говорите, да бъде, и пр. В предишния стих той показва какво трябва да ни бъде поведението, а тука той ни дава наставления какво трябва да ни бъде говоренето. Тези наставления, макар и да са приспособими на всяко говорене, се отнасят вероятно най-вече за разговаряне с тези, които не са християни. “С благодат” значи “Покажете Християнски дух в говоренето си”. Говорете с благост, кротост, и учтивост. – Подправено със сол. – Да не бъде безполезно и блудкаво, но като несолено месо да бъде и питателно и вкусно. Ние трябва да се стараем не само да говорим за полезни предмети, но до колкото можем, да ги представим така, че да интересуват нашите слушатели. Особенно проповедниците на евангелието трябва да помнят това. Нямане на сол в проповедта често ни разяснява защо слушателите дремат или не внимават. – За да знаете, и пр. Каквото и да бъде подбуждението на запитвача, било, че пита от злоба, или от лицемерие, или от изкренно желание да узнае истината, вие трябва да му дадете такъв отговор, какъвто подобава на чадо Божие. И това е истина не само за религиозен разговор, но и за всеки разговор.

Ст. 7,8. Що се касае до мене, и пр. Тези два стиха са почти буквално еднакви с Еф. 6:21,22, бел. на които вижте.

Ст. 9. С него и …. брат Онисима, и пр. Онисим беше роб на Филимон, който се вижда да е бил избягал от господаря си и отишъл в Рим, като се надявал да се укрие в такъв голям град. Когато бил там, той попаднал под влиянието на Павловите проповеди, и приел Христа за свой Спасител. Той не бил “служител” като Тихик, но не е малка похвала за него дето Павел го нарича верен даже като мирянин – християнин. По предание се разказва, че после той станал епископ на Берия, и най-накрая умрял като мъченик в Рим. – Който е от вас, - родом, или, поне, отдавна време живущ в Колос. Това е казано, може би, за да го препоръча още повече на вниманието им.

Ст. 10. Аристарх, който е затворен с мене¹⁷⁸. Той бил родом от Солун (Д.А. 20:4), бил с Павел в метежа в Ефес (Д.А. 19:29), и го придружил до Рим (Д.А. 27:2). Тука той се нарича Павлов съпленник, а пък в Посланието към Филимон Епафрас се нарича съпленник, а Аристарх се нарича “сътрудник”. Може би, тези двама, Епафрас и Аристарх, доброволно да са се изреждали като съзатворници на Павел. – И Варнавовият сестрин син Марко¹⁷⁹. Той е бил без съмнение Йоан Марко, син на Мария, за който се споменава в Д.А. 12:12, че е имала къща в Ерусалим; и почти всички тълкуватели го считат да е евангелист Марко. Той бил вероятно обърнат в християнството от проповедите на Петър (1Пет. 5:15). Че сега той пак е заедно с Павел, след като павел поради него се беше отцепил от Варнава, доказва че Павел се е убедил, че Марко сега верно е работел за християнството. По предание се вярва че Марко бил станал епископ в Александрий, където и претъппял мъченическа смърт. – Ако дойде при вас, и пр. От това става явно, че Марко не е бил в затвора, и че Павел е мислел да го изпрати в Колос, и заради това ги моли да го приемат сърдечно.

Ст. 11. И Исус, наречен Юст. Това лице не се споменава никъде на друго място в Новия Завет. Името Исус беше обикновенно между евреите, но не се даваше от Християнски родители от почит към Спасителя. Исус е било еврейското, а Юст Римското име на този Павлов другар, както Йоан е бил Еврейското, а Марко Римското име на споменатото по-преди лице. – От обрязаните. Тези трима са били Еврейски християни. – Тия са единствени мои съработници¹⁸⁰, т.е., те са единствените евреи в Рим, които са ми сътрудници. Епафрас, Лука, и другите са били похристиянчени езичници. – За Божието царство, - които се трудят заедно с мене да разпространяват Божието царство. – Които са ми били утеха. Те са го утешавали повече, защото поведението им е било толкова различно от поведението на другите евреи християни в Рим.

Ст. 12. Епафрас, който е от вас. Виж. бел. на гл. 1:7. Както и Онисим, той е бил родом от Колос. – И който всякога усърдно се моли за вас. Той постоянно и ревностно се е молел за тях, негово паство, на което едно време е бил служител, но на което сега е бедствувало да падне в ръцете на лъжливи учители. “Подвизаване в молитви”¹⁸¹ ще рече духовна борба, - напрягане на всички душевни сили. – Да стоите съвършени, и пр., - въпреки съпротивление и изкушение да се придържате напълно към пътеката, която Божията воля е начертала за вас, - да се придържате здраво към истините, които Той е открил, и храбро да вършите това, което Той изисква от вас.

Ст. 13. Защото свидетелствувам за него, и пр. Каквото и да думат лъжливите учители в Колос против Епафрас, Павел, който е бил постоянно с него и е знаел чувствата му, свидетелствува за него, че има голяма ревност за християните в Колос и двата близки града. – Лаодикия. Виж. по-долу ст. 16. – И в Иерапол. Този град, който само тука се споменава в Новия Завет, се е намирал около 10 километра на северо-запад от Колос. Местоположението му било хубаво, и значителни останки са останали от него. Най-забележителното нещо е тамошният топъл извор. Мястото сега се казва Памбукъ-Кале (Памучна Крепост) по причина на един вид бяла като сняг отайка от вар, оставена от водата на минералния извор по нанадолището на хълма, където старият Йерапол е бил съграден.

Ст. 14. Възлюбеният лекар Лука. Няма съмнение, че това е евангелист Лука, макар че някои предполагат, че е друго някое лице. По предание се казва че той е бил по заняат живописец; и е възможно, макар и да не е вероятно, че той е бил и лекар и живописец. Занаятът му се споменава тука, може би, защото колосяните не са го познавали лично. Понеже Тимотей го е познавал добре, не е било нужно за Павел да му спомене занаята в посланието си към Тимотей. (Виж. 2Тим. 4:11). – И Димас. От 2Тим. 4:10, се научаваме, че после той напуснал Павел; и понеже той се споменава тука най-накрая и без никакво название, някои предполагат, че Павел е бил взел вече да се съмнява в него.

Ст. 15. Нимфана. Както става явно от връзката на мисълта, той е бил Лаодикиец, а не Колосянин, и вероятно е бил един от видните братя там, понеже е имало църква в дома му, макар че тази църква вероятно не е обемала всичките Лаодикийски християни, защото те са споменати отделно. – И домашната му църква (Цгр.)¹⁸². Виж. Рим. 16:4 и 1Кор. 16:19.

Ст. 16. И като прочетете това послание¹⁸³, и пр. Това показва, че посланието не трябвало да се прочете само от презвитерите и църковните служители, но на вселуслушание, пред цялото събрание. Може би същите заблуждения, които се били вмъкнали между колосяните са съществували и в Лаодикия; и затова павел иска да се прочете писмото му и там. Тази размяна на писма е било средство за бързото разпространение на Ново-Заветните писания.

Градът Лаодикия, който от начало се наричал Диоспол, се нарекъл Лаодикия от Антиох II, в чест на жена му, когато той го съградил отново. Той се намирал около 12 километра на запад от Колос, и 10 километра на юг от Йерапол. Той бил разорен от земетресение заедно с Йерапол около времето, когато това послание е било писано, но скоро бил пак съграден. Лаодикийската църква била една от седемте църкви, до които писмата в Откровение са били писани; и заплашването в Отк. 3:16 се е изпълнило, защото от древния и цветущ град нищо не е останало освен обширни развалини, които се наричат Ески-Хисаръ (Стара Крепост). – И онова, което е от Лаодикия, и пр. Относно това писмо е имало различни догадки. Без съмнение то е било Павлово послание, и или е било това, което сега се нарича Послание към Ефесяните, или пък се е изгубило. Виж. бел. на Еф. 1:1. Намира се едно така наречено “Послание до Лаодикия”, което се вижда да е неподлинно.

Ст. 17. И кажете на Архипа. Архип се споменава във Ф-м 2 заедно със Филимон и жена му, така че се вижда да е бил вероятно член от Филимоновата фамилия, може би негов син. – Внимавай на службата¹⁸⁴, и пр. Не може да се познае каква служба той е изпълнявал. Не трябва да предполагаме от това, което се казва, че Архип е бил неверен, защото казаното във Филимон показва, че Павел го е почитал. Може би, той е бил наскоро настанен на някоя църковна служба, и Павел иска да го насърчи и ободри в изпълнение на длъжностите му. Той праща увещанието си чрез църквата – “Кажете на Архипа”; и това ще да е придало по-голяма тежест на думите му.

Ст. 18. Поздрава, и пр. Това е било прибавено като свидетелство, че посланието е наистина от Павел. Освен този стих, посланието е било писано от писар. – Помнете оковите ми. Павел иска да помнят, че е в затвор, не за да му изпратят парична помощ, но за да се молят за него, и да се насърчат и утешат от примера на търпунието му. Златоуст казва, “Ако помнят, че Павел е в окови, ще намерят в тази мисъл най-голямо утешение за себе си в своите си страдания”. Друг тълкувател загатва, че Павел си е припомнил оковите, когато взел перото да пише, защото ръката му е била свързана с верига за ръката на войника, който го е пазел. – Благодат да бъде с вас, - обикновенното благословение, с което той завършва посланията си.

Назад | Съдържание | Напред