Глава 4.

¹ Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му:

² проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.

³ Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,

⁴ и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.

⁵ Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.

⁶ Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава.

⁷ Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;

⁸ отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

⁹ Постарай се да дойдеш скоро при мене;

¹⁰ защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация.

¹¹ Само Лука е при мене. Вземи Марка и доведи го със себе си, защото ми е полезен в службата.

¹² А Тихика пратих в Ефес.

¹³ Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите.

¹⁴ Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му;

¹⁵ от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.

¹⁶ При първата ми защита никой не взе моята страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете това за грях.

¹⁷ Но Господ беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.

¹⁸ Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

¹⁹ Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.

²⁰ Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.

²¹ Постарай се да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всичките братя.

²² Господ да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас. [Амин].
 

Ст. 1. Заръчвам ти, и пр. Апостолът сега му дава последните си наставления, като че ли е пред Бога и пред съда на последния ден. – Живите, - тези, които ще бъдат живи, когато Господ дойде, и ще се изменят без да умрат (1Кор. 15:51). Господ ще дойде в сила и слава, и царството Му напълно ще възтържествува (2Сол. 1:7-10; 2Пет. 3:10-13; Отк. 20:11-15). Очакването на страния съд и великите му следствия трябва силно да подбужда всеки християнин да работи усърдно и постоянно (1Кор. 15:58; 2Кор. 5:9,10).

Ст. 2. Проповядвай, - като някой прогласител, който прогласява приближаването на царя си (Ис. 40:3-5; Мт. 3:1,2; Мк. 1:14,15). – Словото, - Божие, а не човешко слово, - чистото евангелие изцяло, без никакви прибавки, - и така простичко да бъде проповядвано щото всички да могат да го разберат и да почувстват силата му (1Кор. 2:1-5). – Настоявай, т.е., да проповядваш словот на спасение (ст. 5). – На време и без време²⁷⁵, - не само когато му е времето, но и когато мнозина биха помислили, че не му е времето. Това повеление си има естественното ограничение, както всяка друга заповед (Мт. 7:6, 10:11-13,23). За разяснение на истинното му значение, виж. Д.А. 20:18-21,26,27. – Изобличавай. Виж. бел. на 1Тим. 1:20. – Порицавай²⁷⁶. За употребата на тази дума в Гръцки, виж. Мт. 8:26, 12:16, 16:22, 17:18, 19:13, 20:31; Лк. 4:35,39, 18:15; Юда ст. 9. Когато стане нужда, свещеннослужителят трябва да говори с власт в името Христово, за да укори грехът и поддържа чистотата, която евангелието изисква. Но това трябва да е придружено с търпеливо увещание и поучение. Виж. гл. 2:24,25. – С голямо търпение²⁷⁷, - с всичката сила на душата.

Ст. 3,4. Няма да търпят. Когато верният свещеннослужител вижда, че мнозина мразят истината, той трябва да работи по-прилежно и по-усърдно. Хората искат да имат учители като себе си. За това много е опасно да имаме непреобърнати човеци (сир., човеци чиито умове може да са прави, но чиито сърца са криви) в църквата; защото такива хора обикновенно ще се повдигат против трудовете на истинно верни, набожни свещеннослужители, и ще искат да вземат пастири, които да проповядват и работят не според както Павел е искал. Виж. 1Кор. 2:1-5; Ез. 33:30-33; Ер. 5:31.

Ст. 5. Благовестител, - проповедник на евангелието. Виж. бел. на 1Тим. 3:1; Еф. 4:11. – Изпълнявай службата си, - във всичките му части, и чрез постоянна бодрост и дълготърпение в изпълнение на разните му длъжности.

Ст. 6. Аз вече ставам принос²⁷⁸, т.е., “По причина на наближаващата ми смърт, труди се да запълниш мястото ми в работата, която аз наскоро ще трябва да напусна”. Жертвата беше обречена; и последният удар еше да се нанесе.

Ст. 7. Аз се подвизах, и пр. Апостолът се усеща, че е излязъл победител в Християнската борба, и че е в края на своето световно поприще. Той бил опазил като свещен залог вярата в Христа, въпреки разни изкушения да бъде неверен. Той не казва това, за да се гордее, но за да благодари, и да насърчи другите.

Ст. 8. Се пази за мене венецът²⁷⁹. Той не мисли за смъртта си, че е наблизо, но гледа зад смъртта и гроба победителският венец, който е приготвен за него. – Правдата²⁸⁰. Другаде се нарича венец на живот и на слава. Не че е заслужен като награда за достойнство, но е благодатен дар, който прави стопанина си да участвува напълно в правдата в Христа, и следователно е свързан с вечен живот и блаженство. Този венец той ще получи явно в денят, когато Христос се яви със светиите си и всичките свети ангели. Той счита за нищо времето, което ще се измине между смъртта му и него ден. Срав. с 2Кор. 5:1-10. – Праведният Съдия, - съпоставен на неправедния съдия, който е щял наскоро да го осъди. Съдията на всичките хора е верен и праведен в прощаване на грехове, и очистване от неправда тези грешници, които вярват в Него като в свой Спасител (1Йн. 1:9). Той ще съди хората според делата им, и ще награди щедро с духовно благословение всички дела, които са били извършени от истинна любов към него (Евр. 6:10; Отк. 22:12; Рим. 2:6-10; Мт. 10:40-42). Виж. в края на всяко от Посланията до Седемте Църкви на Азия обещанието дадено на този “който победи” (Отк. гл. 2 и 3). – Но и на всички, които са обикнали Неговото явление. В земни борби сполуката на един значи поражение на друг; но в Християнското поприще този, който сполучи помага на другите, и се радва и за тях и за себе си. Всички верни ламтят за второто Христово пришествие. “Ей, дойди, Господи Исусе” (Отк. 22:20).

Ст. 9-12. Постарай се да дойдеш скоро при мене. При всичката си пламтяща надежда и вяра, апостолът се чувствувал осамотен, и силно желаел да се види с Тимотей, а най-вече защото другите го оставили. Димас обичал живота си твърде много, та не рачил да рискува да го изгуби със стоене при апостола. Той може да е бил сребролюбив и да е гледал повечето спокойствието и честа си; но от казаното тука не е нужно да го считаме за такъв човек. –Крискент, и пр. За Крискент не знаем нищо, нито защо бил отишъл в Галатия. – Тит може да е бил пратен от Павел, или да е отишъл с негово удобрение в Далмация, на източния бряг на Адриатическия Залив. –а Лука, съчинителят на Евангелието (от Лука) и на Деянията, бивал често с Павел, и Павел много го обичал. Марко, за когото Павел се бил поспречкал с Варнава, беше пак спечелил благоволението му, и бил с него през първия му затвор. В това време той е бил вероятно наблизо до Тимотей. – тихик се често споменава като сътрудник Павлов. Той, може би, е бил изпратен да работи в Ефес, а пък Тимотей да отиде в Рим.

Ст. 13. Донеси …. особено пергаментите²⁸¹. Тимотей е можал да се отбие в Троада на пътя си за Рим, или да изпрати от Ефес и вземе каквото Павел бил оставил там. Макар и да очаквал наскоро да умре, Павел мислил, че може да преживее зимата, и за това му трябвал япунджакът. Той нямал средства да си купи друг. Какви са били тези книги не се знае; но са били такива, каквито Павел е желаел да има. Кожаните книги (пергаментите) може да са били или негови съчинения или писма от други, или пък нови, неупотребени пергаменти. Него време всички книги са били ръкописани, и за това са били скъпи. Един екземпляр от Старо-Заветните Писания трябва да е струвал доста много. Книги всякога са потребни за свещеннослужителите; и верният свещеннослужител ще ги употребява с прилежание.

Ст. 14,15. Медникарят Александър²⁸². Не се знае дали този е същия с един от тези, които се споменават в 1Тим. 1:20; и също така не се знае именно какво е сторил на Павел, освен дето му противоречал и противостоял. Вижда се, обаче, че поведението му било много лошо; и святият и кротък апостол е вдъхновен да пише, че Бог, пред вид на вредата, която този човек бил сторил на делото на евангелието, ще му даде въздаянието, което поведението му заслужило.

Ст. 16. При първата ми защита, и пр. Според Римския закон, Павловите приятели можеха да му помогнат в съда; но те всички се изплашили. Апостолът укорява слабостта им, но ги и прощава.

Ст. 17. Но Господ беше с мене. Макар и да бил оставен от всички човешки съчувственници, Господ Исус бил с него, утешавал го и го насърчавал, и го укрепил да провъзгласи евангелието дързостно на императора и двореца му, и го избавил от яростта на Нерон, която е била по-страшна от устата на един лъв. – И аз бях избавен, и пр. Апостолът сега не очаква, че е бъде пак избавен от смърт; но той е уверен, че ще бъде упазен от всяко зло, ще може да направи чест на Господа си с умирането си, и ще бъде приет да живее при Него във вечна слава.

Ст. 19,20. Поздрави, и пр. Прискила и Акила били се завърнали в Ефес. Виж. бел. на гл. 1:16. – Ераст бил градски строител в Коринт. – Трофим бил похристиянчен езичник, невинната причина на бунта против апостола в Ерусалим. Той вероятно е искал да придружи Павел в пътуването му, но останал в Милит по причина на болест.

Ст. 21. Постарай се²⁸³. Апостолът твърде много желаел да дойде Тимотей при него. – Лин, и пр. Вярва се, че Лин е този, който се споменава от Ириней и Евсевий като първия епископ (пастир) на църквата в Рим. Другите лица, които се споменават тука са били познати на Тимотей, но на нас са непознати.

Ст. 22. Господ²⁸⁴ …. Амин. Благословението се различава по форма от заключението, което Павел обикновенно дава на Посланията си, но по значение е същото. Първата част е била само за Тимотей, а втората – за него и за всички Християнски братя и сестри.

В последната сцена на своя живот, както я е изобразил в това си последно съчинение, колко велик и благороден ни се показва апостол Павел! Сломен от многогодишни трудове и страдания за доброто на своите ближни, той е сега затворен, и готов да умре, нежели да бъде неверен на призванието си като слуга Господен. Той очаква смъртта си без страх и с чувство на възтържествуване, не защото му е омръзнало да живее и желае да се избави от житейските скърби, но защото Господ го иска сега да си свали товарите и да приеме наградата на благодат, която се дава на верен слуга, когато уреченото му време за слугуване се свърши.

Той не очаква нищо от своите заслуги: всичката му надежда е в милостта, която дава спасение на незаслужилите, когато се разкаят и повярват; но той може тържественно да извика, “Аз се подвизавах с добър подвиг, пътят свърших” като работник и победител с Христа, “вярата упазих” чрез помощта, която ми е била дадена свише: “от сега ми остава венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден”, когато той ще се появи в слава. И как той се е радвал, че може да каже с несебелюбива радост за щастието на другите, “И не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явление!”. Павловата деятелност е била чудесна, но той е работил от любов; и колко по-благороден той ни се показва в края на попрището си в сравнение с мнозина други така наречени велики мъже, чиято деятелност е била употребена, за да служи на себелюбивите им интереси! Наполеон I, например, се нарича велик поради чудесните си умственни качества и подвизите си като завоевател. Но погледнете го като заточеник в Св. Елена през последните години на живота му. Макар и да бил окръжен от спокойствие, макар и да е имал слуги да му слугуват, макар победителите му и да се обхождали с почест към него, той постоянно се оплаквал, бил навъсен, злочест, нравственно отпаднал като някое влечително растение, което пада на земята, когато се отсече дървото, за което се е придържало. Павел се държи строго в затвор, няма никаква външна подкрепа и утеха, е хулен като злодеец, има смъртна присъда пред очите си; но при всичко това, колко мирен, колко весел е той духом, и какъв благороден характер показва! И когато Наполеон сравнително толкова скоро се е забравил, и името му трогва на малцина сърцата, влиянието на апостола на благоволение и святост, след 1,800 години, се разширява и усилва в света, и ще следва да се усилва до свършването на света. Такава е разликата между величие в царството небесно, основано на земята, и величието което е световно (Мт. 20:25-28).

Назад | Съдържание | Напред