Глава 10.

¹ И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.

² И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

³ извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

⁴ И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

⁵ А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

⁶ и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

⁷ но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

⁸ И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

⁹ Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

¹⁰ И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

¹¹ Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.
 

Епизоди между Шестата и Седмата тръби.

Както виденията в гл. 7, се вмятат между виденията на шестият и седмият печати, така и в гл. 10 и 11:1-14, имаме видения между виденията на шестата и седмата тръби, които се различават твърде много от тръбните символи по целта и характера си. Тръбите откриват Божиите наказания на неприятелите на духовното царство на Сина Му, и най-сетне възтържествуването на това царство; но тези зрелища се касаят до това, което неговите защитници и поддържатели ще опитат през времето на борбата. Гл. 10:1-7, съдържа въведение на двете зрелища, които са: (1) Зрелището на книжката (гл. 10:8-11); и (2) Измерването на храмът, и смъртта и възкресението на двамата Свидетели (гл. 11:1-14).

Ст. 1-4. Друг крепък ангел слиза от небето, облечен най-великолепно. С книжка в ръка, и с единият крак на сушата, а другия на морето, той издава глас като лъв, толкова висок, че цял свят може да го чуе; а след това дохождат седем екове на гръмотевични гласове. Тези гласове казвали нещо, и пророкът се готвел да запише каквото казвали, но глас от небето му забранил да стори това. Тогава ангелът заявява с тържественна клетва, че няма вече помайване, но че когато седмата тръба затръби тайната Божия, предречена от пророците, ще се довърши.

Защо е било забранено на Йоан да пише това, което гръмотевичните гласове казали, не ни се казва. Може да е било от съжаление за него понеже казаното било толкова страшно. Тъй като значението на думите им е нарочно скрито от всичките читатели на Откровението, напразно е да правим догадки за него.

Ст. 5-7. Срав. с Дан. 12:7; Бит. 14:22; Из. 6:8; Вт. 32:40; Ис. 57:15. – Време⁴⁰⁹, - може би времето, за което се говори в гл. 6:11. Значението, прочее, е че времето на чакане за тези, които страдат за Христа няма вече да се продължи, но отмъщението и прославянето им ще се извърши. Целият Божий план за своите люде и за наказание на неприятелите им е се изпълни, когато седмата тръба затръби.

Ст. 8-11. Книжката не е съща като свитъкът в гл. 5:1. Тя е малка, а той бил голям. Тя е отворена, а той бил запечатан. Тя се предава на Йоан, а свитъкът никой не бил достоен да вземе освен Агнето, - той бил книгата на Божиите постановления и на всичките тайни, които се обемат в откровението му.

Какво е съдържала книжката не се казва. Изяждането на книжката, вероятно, е означавало, че Йоан ще приеме съобщенията, които са щели да му се направят за Божията тайна, за която се говори в ст. 7. Някои мислят, че тази книжка представлявала Евангелието или Книгата на Словото Божие. Както на Езекил (Ез. 3:1-3), така и на Йоан било казано да я изяде. Виж. Йов. 23:12; Пс. 19:10, 119:103; Пр. 24:13,14; Ер. 15:16. Йоан имал силно желание да глътне, т.е., да прочете книжката. Първото действие от яденето било сладост в устата, - удоволствие, радост, наслаждение, но после дошло горчивина, болка. Но наслаждението се е продължавало вероятно заедно с болката, защото всяка божественна истина причинява радост на сърцето, което е в общение с Бога, а когато тя разкрие злините на грехът и злощастията, които грехът води подире си, тя причинява скръб и болка. Тържеството на Божието царство и блаженството на светиите му, което Йоан предвидял му причинило неизказана радост, но откровението на това, което е имало да се страда преди тържеството и окончателната слава е било мъчно за него да претърпи. Йоан се наскърбил като си помислил, че той трябва да продължава да пророкува такива ужасни проявления на грях и такива бедствия, каквито той предиждал, че щели да се изпълнят в бъдеще.

Назад | Съдържание | Напред