Глава 21.

¹ И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.

² Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.

³ И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

⁴ Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.

⁵ И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

⁶ И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

⁷ Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

⁸ А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

⁹ Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.

¹⁰ И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,

¹¹ и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

¹² Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните:

¹³ откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.

¹⁴ И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.

¹⁵ И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му.

¹⁶ Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

¹⁷ Измери и стената му, която излезе сто и четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

¹⁸ Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

¹⁹ Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,

²⁰ петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.

²¹ И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.

²² И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

²³ И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.

²⁴ И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща.

²⁵ Портите му не ще се затварят денем, (а *нощ не ще има там);

²⁶ па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща.

²⁷ И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.
 

Съдът е преминал, историята на този свят е завършила. Сега дохожда ново видение на нескончаемото състояние на изкупената Църква. Жилището й се описва да е град чудесно красив и славен посред ново небе и нова земя. Физически белези изразяват безопасността и блаженството на жителите на този град; но явно се загатва, че тяхната участ е духовно възвишение, наслаждение, и занятие. Храм не се вижда, защото целият град е храм на всемирно поклонение; и няма нужда от слънце, защото сам Бог е светлината и славата на този блажен свят.

Ст. 1. Исая е предсказал това (Ис. 65:17, 66:32). Петър предсказва съвършенното разрушаване на сегашния веществен свят с огън, и възобновяването му в по-висок вид. Виж. бел. на 2Пет. 3:7-13. Но идеята, която е изразена тука е просто идея на чудесно съпоставяне между бъдещото и настоящето състояние на Христовите верни последователи. В предишната глава (20:11), се казва, че “от лицето на този, който седеше на престола побягна земята и небето, и не се намери място за тях”. Това изразява страхът и ужасът, който появяването на Съдията вдъхнало. Така и тука новото небе и новата земя са белег на новото и славно състояние на светиите. Как и къде това ще им се осигури не можем предварително да знаем наверно. – И море нямаше вече. В старо време, морето се считало безполезно, - пречка на сношаване⁴²⁷, и изменнически разрушител. В Ис. 57:20, морето е образ на вълнение, смущение, и опасност. От морето излязъл ужасният звяр (гл. 13:1). Мнозина мъртви били в морето (гл. 20:13). Промяната от настоящето битие ще бъде съвършенно и всемирно. Няма вече вълнения. Небето, земята, и морето, както се виждат в сегашното си състояние, ще се разтлеят, и отново ще се създадът в славно съвършенство.

Ст. 2. Това е “горния Ерусалим”, за който Павел говори в Гал. 4:26. “Планината Сион, градът на живия Бог, небесния Ерусалим” (Евр. 12:22; Отк. 3:12). – Невеста украсена. Срав. с Отк. 19:7,8; Ис. 61:10; Ис. 45:13,14. Христос обикнал Църквата и си дал живота за нея, за да може да я освети и очисти, да може да я представи на себе си като непорочна девица, - славна Църква без никакво петно (2Кор. 11:2; Еф. 5:25-27). Възлюблените от Христа сега дохождат в небесния Ерусалим в духовно общение. Макар и да са на земята, жителството им е на небето (Фил. 3:20); но когато се явят с Христа в слава (Кол. 3:3,4), то ще бъде като, че небесния Ерусалим е слязъл на тях от Бога от небето. Тогава едната Църква от Христовите изкупени и верни последователи ще образува неговата невеста (ст. 9). Като невеста, тя е великолепно пременена: скъпоценностите й са светли и жилището й е славно, както всичко, което идва от Бога от небето трябва да бъде. Тука се описва състоянието на светиите след възкресението, което, в сравнение с настоящето, трябва да бъде съвършенно ново битие. Тялото пак се съединява с душата; но то толкова се различава от настоящето телесно устройство, и е толкова по-високо, че се нарича “духовно тяло” (1Кор. 15:44). Трябва му, следователно, нов свят в който да действува и да се развие както трябва; и това му се доставя някъде си. Но не трябва сега да питаме в кое от многото жилища на домът на Отца (Йн. 14:2), това славно приготовление за обиталището на Агневата невеста ще стане. Изображението в тези стихове не може да се разбере буквално; но духовното му значение е крайно хубаво и величественно.

Ст. 3. Силен глас, - на самия Бог, или на ангел, който е говорил вместо Бога. Бог ще обитава между людете си, и той ще бъде техен дял – и те негов – в по-действителен и блажен смисъл, отколкото е бил, когато символично е обитавал с израилтяните в скинията и храма, и отколкото е обещал на тях. Срав. с Из. 40:38; 3Цар. 8:10,11,27; Ез. 37:28, 43:7-9. Виж. и Лев. 26:12; Ер. 24:7; Зах. 8:8.

Ст. 4. Всяка причина за скръб и болка ще се премахне завинаги.

Ст. 5. Седящият на престола е този, който е бил Съдия (гл. 20:11-13), сир., Бог в лицето на Сина си Исуса Христа (Йн. 5:27; Д.А. 17:31; 2Кор. 5:10).

Ст. 6-8. Виж. бел. на гл. 1:6-8,11. – Сбъднаха се⁴²⁸, т.е., всичко, което е било отсъдено и обещано. – Обещанието, което се дава тука на Йоан е отправено към всички, които на този свят жаднеят за водата на живота. Тя се дава “даром”, не като награда за добри дела или за страдания, но по милост и благодат, “без сребро и без плата” (Ис. 55:1-3; Йн. 4:14, 7:37; Мт. 11:29,30; Тит. 3:5-7). – Който побеждава. Срав. с гл. 2:7,11,17, и пр. – Страхливите, - тези които от страх предпочитат да грешат нежели да пострадат за Христа. – Чародейците, - които взимат участие във вълшебните обреди на идолопоклонниците, или вършат подобни работи под Християнско име (Мал. 3:5; Ер. 27:9). – Идолопоклонниците. Виж. 1Кор. 10:7,20,21; Еф. 5:5; Фил. 3:19. – Лъжци. Каква ужасна присъда се изрича против всички, които не говорят истината! Виж. гл. 20:15, 22:15.

Ст. 10. Висоата планина била място от където Йоан можал да види славното слизане от небето на “светия Ерусалим”, представящ невестата на Агнето. Срав. с Ез. 40:2.

Ст. 11. Никой не може с думи да опише духовната слава, която е “Божия”, но която сега принадлежи на чадата Божии (1Йн. 3:2).

Ст. 12,13. Стената показва, че жителите на града са оздравени от всяка опасност. На портите стоят ангели, което показва, че Бог ги пази. Те са дванадесет, съответственно с племената на Божиите древни люде, а това показва, че всичките Христови избрани се намират вътре в града. Описанието е съгласно с нареждането на племената, когато се били настанили около скинията (Чис. 2:1-31).

Ст. 14. Виж. Еф. 2:20. Христос е действителната основа, но в историята на Църквата апостолите с проповядването на Христа й положили основа, и в преносен смисъл станали нейна основа.

Ст. 15. Виж. бел. на гл. 11:1. Тоягата за измерване е златна, защото всичко, което е свързано с описанието е скъпоценно. Тоягата е пригодена за този, който я употребява и за предмета, за който се употребява. Срав. с Ез. 40:3-5, 42:16. Измерването става, за да се покажат архитектурните съразмерности, т.е., съвършенството на града.

Ст. 16. Градът бил четвъртит, и нямало нищо неправилно и несъразмерно в него. Дължината 12,000 стадии може да е дължината на всяка страна на града; но повечето тълкуватели мислят, че той имал околовръст дванадесет хиляди стадии (сиреч 2,220 километра), или по 555 километра от всяка страна. Някои са се съмнявали какво значи, че височината е била равна на дължината и широчината. Може Йоан да го е видял, че слиза от небето във вид на съвършен куб, нещо което би показвало съвършенството и цялостта му. Но всичко това е символично, а не буквално.

Ст. 17. От обстоятелството, че височината на стената е само сто и четиридесет и четири лакти се вижда да е невъзможно самият град да е имал кубически образ; но, вероятно, височината му включително основите му е била равна на дължината му и на широчината му. Числото 144 е избрано, вероятно, защото е 12 пъти по 12. Срав. с гл. 7:4, 14:1.

Ст. 18-21. Стената въобще е от яспис, а основите, сир., долната част, която се вижда, се състоят от много разни скъпоценни и хубави драгоценности, така наредени, че да се представляват твърде великолепни на глед. Улиците и зданията са от чисто злато, прозрачни като стъкло, когато се осветяват от славната Божия светлина (ст. 23), която ги осветява. Всяка порта е от бисер, чист и лъскав, и голям какъвто никога не се е виждал на света. Цялото описание описва такъв краен блясък, какъвто въображението не може да си представи. – Безполезно ще бъде за читателя да описваме подробно всеки от поименуваните дванадесет камъка. Дванадесет драгоценни камъни са били споени на нагръдника на Еврейския първосвещеник (Из. 28:21, 39:14), както се казва тука, че имената на дванадесетте апостоли са били издълбани на дванадесетте камъни в основата (ст. 14).

Ст. 22. В старо време Бог проявявал присъствието Си в Светая Светих в храма. Заради това, в гл. 3:12, 7:15, праведните се представляват като стълбове на Божия храм, или че живеят в небесния храм, което ще рече, че те живеят в Божие присъствие и гледат Божията слава. Тука из целия град Божиите раби виждат лицето Му (гл. 22:4): там храм няма, защото навсякъде Бог се вижда, и нему се отдава поклонение. Целият град е жилище на Бога и на Агнето; и всичките му жители са царе и свещеници в духовно поклонение и небесна служба (гл. 5:10).

Ст. 23. Срав. с Ис. 60:19,20. Виж. бел. на ст. 11, и на гл. 5:6. Срав. Из. 33:17-23 с Ез. 1:26-28 и Отк. 4:2,3.

Ст. 24. Всичките спасени, броени като народи, които живеят в града и в неговото землище, ще бъдат благословени с тази славна светлина; и най-великите човеци на радо сърце ще принесат всичата си почест и всичкото си имане като принос на почитание и признателност към Божието величие и безкрайна любов, които царуват в небесния свят.

Ст. 25. Бисерните порти са за украшение, а не за забрана, защото никой неприятел не може да ги нападне; и те стоят постоянно отворени, за да позволят на жителите да излизат и влизат с поръчки любовни до далечни светове, където техният Господ може да ги изпрати като пратеници на неговата милост и доброта (Евр. 1:14; Лк. 1:19, и пр.). Постоянен ден значи липса на всяка тъмнина и затруднение, и постоянно наслаждение и деятелност за тези, които нямат нужда от сън и почивка.

Ст. 26. Нищо няма да липсва, което можем да си помислим, че е желателно, за да увеличи щастието и достолепието на жителите му. Виж. бел. на ст. 24.

Ст. 27. Най-великата слава на града е чистотата му, - съвършенната святост, която отличава всички, на които имената се намират в Агневата книга на живота. Виж. гл. 3:5, 13:8, 20:15. Нека се труди всеки, който чете това изложение да му се запише името сега в тази книга!

Назад | Съдържание | Напред