Глава 11.

¹ И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него;

² но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

³ А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.

⁴ Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

⁵ И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.

⁶ Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

⁷ И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

⁸ И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

⁹ И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.

¹⁰ И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.

¹¹ А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

¹² А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

¹³ И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.

¹⁴ Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

¹⁵ И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

¹⁶ И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:

¹⁷ Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш.

¹⁸ Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

¹⁹ И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.
 

Ст. 1,2. Думите “и ангелът стоеше” ги няма в много ръкописи: смисълът е пълен и без тях. – Тръстиката била пръчка за мерене. С нея трябвало да се премери зданието на храмът, и олтарят, и тези които се кланят в него, т.е., пространството във вътрешният двор, което поклонниците са заемали. Външният двор не трябвало да се мери, защото той не щял да бъде място за истинни поклонници, но за езичниците или тези, които не са били наистина от Божиите люде, които щели да тъпчат него и “светият град” за четиридесет и два месеца.

В някои отношения Ез. 40:3, е образец за това описание. Но онова мерене е било за нов храм, който щял да се съгради: така и в Зах. 2:1, и пр., за съграждането изново. В Пл.Ер. 2:8; 4Цар. 21:13; Ис. 34:11; Ам. 7:8,9, “връв” и “правомер” се употребяват като символи на съсипване. Всички приемат, че тука измерването значи смятане и защитаване, и че е символично на това, което е духовно, защото не е имало причина за буквално премерване на храма, даже ако той да съществуваше. – Храм. Две Гръцки думи се превеждат с думата храм. Едната (иерон) означава всичко, което се обема в свещената ограда; и в него се включват външните дворове, приходите, и други здания, които зависят от самият храм. Другата (наос) означава точно зданието на храма. Понеже Божият храм духовно се състои от истинни Християнски ученици (1Кор. 3:16,17, 6:19; 2Кор. 6:16; Еф. 2:21,22; 1Пет. 2:5), тези, които са отвън не са истинни люде Божии, макар че като са във външният двор те може да се казват, че са. Някои тълкуватели разбират с езичниците във външният двор римските неприятели на евреите, и тълкуват казаното тука да означава, че духовните елементи на Еврейската религия ще се спазят в Християнството, а пък вещественният храм ще се разори, и Ерусалим ще се опустоши от езичниците за четиридесет и два месеца, т.е., три години и половина, което, те казват, е било приблизително траенето на войната между евреите и римляните. Храмът е Христовата духовна църква. Измерването ще определи кои принадлежат на нея. Езичниците са във външния двор (т.е., вътре в иерон, но не в наон) или като неприятели, които се трудят да развалят наон, т.е., Христовият духовен храм, или, по-вероятно, като хора, които стоят и се кланят отвънка (Лк. 1:10), - т.е., казват се, че принадлежат на храма, но тъпчат земята му с неосветени нозе, вкарват в него осквернение, и нравственно опустошават околният град, който трябва да бъде свят. – Светия град, - този град, на който храмът стои, някога си Ерусалим, сега – мястото, в което се помещава истинният храм, където и да е той. Йероним казва, “настоящият свят”. – Четиридесет и два месеца. Този период съответствува на “време и времена и половин време” (т.е., 31/2 години), споменати в Дан. 7:25, 12:7; Отк. 12:14, и на “хиляда и двеста и шестдесет дни” в Отк. 11:3 и 12:6.

Употребата на време вместо една година е сходно със “седемте времена”, които щели да минат върху Навуходоносор през времето на умственното му побъркване (Дан. 4:16,25,32), и се разяснява от промяната в употребата на Гръцката дума хронос, която първобинто е значела време, но от по-късни писатели се употребява в смисъл на година.

Някои тълкуватели са разтълкували тези означения, че значат период от 1,260 години, като се взима всеки ден за една година; и те се опират на Чис. 14:33,34; Ез. 4:4-6; Дан. 9:24-27, където дните се казват да отговарят на същото число години, или седмици да представят периоди от седем години. Но тези места, ако се разгледат внимателно, не дават ни най-малка подкрепа на тази теория. Виж. Въведение стр. 456-462.

Какво значение има, прочее, този период от три и половина години, който апостолът употребява по разни начини, и означава разни периоди на бедствие и страдание за църквата и верните свидетели на Исус? Трябва да забележим че:

(1) Три и половина е половината на свещенното число седем, което често се употребява вместо кръгло число, както, например, когато Бог казва на израилтяните, “Ще ви накажа и аз седмократно за греховете ви” (Лев. 26:28), или когато говори за неприятелите им (Вт. 28:7), “От един път ще излязат те върху тебе, а от седем пътища ще побегнат от лицето ти”. Така и, “Сребро …. очистено седем пъти” (Пс. 12:6), и др. Това употребление дава право да мислим, че вероятно тука три и половина е употребено като определено вместо неопределено число, и че означава сравнително кратък период от време. Това мнение се потвърждава от изречението “три дена и половина”, употребено в ст. 9 и 10 да означи времето, което телата на двамата свидетели щели да стоят незаровени. (2) В ст. 2, очевидно е, че се загатва за сушата и гладът във времето на Илия. Дали фактът, че тази суша е траела три години и половина (Лк. 4:25; Як. 5:17) не е повлиял върху апостолът, и го накарал да употреби символично това число, за да представи едно значително и в същото време сравнително кратко време от страдание и гонение? Въобще това ни се вижда да е най-доброто разяснение на това означение на време; и мнозина от най-добрите нови тълкуватели са го приели.

Ст. 3. Двамата си свидетели. Времето, през което свидетелите са щели да пророкуват – 1,260 дни – съответствува на четиридесет и два месеца (ст. 2), през които святият град е щял да се тъпче от езичниците. През времето на страдание и гонение, Бог ще въздигне свидетели за Себе Си и за истината Си, които ще запечатат свидетелството си с кръвта си. Твърде различни са били мненията на тълкувателите относно тези свидетели; някои са поддържали, че те щели да бъдат две лица, други мислят, че те ще бъдат два класа свидетели, а трети – достатъчно число свидетели.

Арета като тълкува това място казва, че те ще бъдат Енох и Илия. Относно Илия, той се опира на пророчеството в Мал. 4:5,6, и се вижда да забравя, че Спасителят е казал, че това пророчество се било изпълнило с идването на Йоан Кръстител. Относно Енох, той казва, че няма свидетелство от Св. Писание освен, че той се възнесъл на небето без да умре, но прибавя, че въобще християните са вярвали по предание, че Енох щял да бъде един от двамата свидетели. Други стари писатели, евреи и християни, си мислели, че Мойсей и илия, или Илия и Елисей, или Илия и Еремия, ще дойдат лично като предтечи на славното и тържественно появление на Месия. Други пък го тълкуват да значи Старият и Новият Завети, или Законът и Евангелието, и пр. Всички тези мнения са прости догатки, без никаква подкрепа от Св. Писание.

Тълкуванието, което ни се вижда за най-разумно и най-съгласно с общият символизъм на Откровението е, да разберем Божият храм в ст. 1, че означава духовният храм, голямото тяло от истинни вярващи в Исус, а тъпченето на светия град в ст. 2, че означава върлите гонения, които людете Божии ще търпят за един период символично представен като “четиридесет и два месеца” (действително траене на сушата и гладът във времето на Илия, и траенето на най-върлите гонения и най-грубите мерзости на Антиох Епифан), - период наистина дълъг и усилен, но сравнително твърде кратък ако речем да го сравним с периодът на тържеството и славата на Църквата в последните дни. Двамата свидетели в ст. 3, тогава ще значи достатъчно число (виж. Йн. 8:17), свидетели на Христа, които не ще се скъпят за живота си, но ще бъдат верни до смърт. Числото две ние считаме да е било избрано особенно относно Мойсей, законодателят на старата наредба, и Илия, великият преобразовател, които двамата дързостно свидетелствуваха за Бога, и призоваваха небето и земята да свидетелствуват против грешниците. Че и за двамата се загатва тука се познава от ст. 6, “Те имат власт да заключват небето, да не вали дъжд във времето на тяхното пророкуване; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв, и да поразят земята с всяка язва, колкото пъти би поискали”. Тази власт, спиред нашето мнение, е просто обещание и залог, че Бог ще упражни властта си да подкрепи людете си, и да събори окончателно своите и техните врагове.

Ст. 4. Това изображение е заето от Зах. 4:1-14. Тези “двамата помазани” били Зоровавел и Исус Йоседеков, гражданският и религиозният началници на народът. Божията благодат, като потоци от масло, които текат из маслинени дървета в светилата на светилникът, осветявала и усилвала в тъмният час на народната слабост делото на съграждането изново на храма. Така и тука свидетелите имат таен източник от помощ, и са станали светли и силни, и макар да се намират посред неприятели, те са пред Господа.

Ст. 5. Обещанието било дадено на Еремия (5:14), “Аз ще направя моите слова в устата ти огън, и тези люде дърва, и ще ги пояде”. В Еклисиастика (48:1), книга писана около 200 години преди Християнската ера, е казано: “Тогава се изправи пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило”. Срав. с 4Цар. 1:10-12. Словото на всички, които наистина сведетелствуват за Бога е огън, който пояжда тези, които го отритват. Срав. с Ис. 11:4, 49:2; Ос. 6:5.

Ст. 6. Те имат власт да заключат небето, и пр., - както Илия и Мойсей направили буквално. Виж. Як. 5:17; 3Цар. 17:1; Из. 7:17, и пр. Свидетелите ще имат заедно и духът и властта на Мойсей и Илия. Единият от тях представлявал законът, а другият пророците. Евангелските свидетели са като тях, и имат, по Божия воля, всичката власт, която им трябва за работата, за която са призовани да извършат. Макар и да не направят явни чудеса, големи промени стават вследствие на свидетелството им, и Божиите наказания налитат на хората защото преследват неговите служители.

Ст. 7. Звярът …. от бездната – не от сушата или от морето (гл. 13:1,11) – е вероятно същ с “Аполион” или погубителят в гл. 9:11, и “змеят” в гл. 12:3. Виж. гл. 20:2,3. Както Христос живял посред опасности, докато да свърши свидетелството си, а после Сатана влязъл в Юда, и настанал часът на Христовите неприятели и на властта на тъмнината (Лк. 22:3,43), така и Сатана не успява да погуби свидетелите докато не си свършат свидетелството в определеното от Бога време. Сатана е великият убиец на всичките мъченици. Той се наслаждава за няколко време с победа, но то е кратко.

Ст. 8. Големия град, - по характер като Содом, пълен с всяко мръсно нечестие, и като Египет, угнетител на Божиите люде. Срав. с Ис. 1:10; Ер. 23:14. Господарят на свидетелите бил разпънат в него. Буквално Ерусалим ли означава? Казаното в ст. 9,10 опровергава това. Той е Ерусалим, в който отстъпници от истината “разпъват втори път Божия Син, и го опозоряват” (Евр. 6:6), в който стои духовният храм (ст. 1,2). Това може да означава светът както го разбирал Йероним (виж. бел. на ст. 1,2), в който великите народи виждат мъртвите трупове на свидетелите убити в улиците му, и се радват за смъртта на тези, които са ги мъчили по лицето на цялата земя; или може да означава градът, който в гл. 18, се нарича Вавилон, където (ст. 24 казва) “се намери кръв от пророци, и от светии, и от всичките заклани на земята”; или може да означава видимата, развратена, гонителска Църква, която съдържа духовният храм на Божията истинна църква, и в която Христос се разпъва отново. Ако го разберем така, тогава тука Ерусалим се взима в “духовен”, сир., преносен смисъл, като представител на видимата, или на име само, църква в този свят.

Ст. 9,10. Три дни и половина, - половината на седем; същото число на години от сушата, която станала по словото на Илия: един период, буквално разбран, в който разтлението на мъртви тела трябва да започне и да се докаже, че смъртта е действителна. Където е имало на земята хора, които са били мъчени от словата на свидетелите, те сега се радват като гледат труповете им, че лежат по улиците на големия град. Толкова злобна е радостта им, че те не щат да погребат и забравят труповете, но ги държат, за да се наслаждават очите им от зрелището. Те може да имат и някой страх, и гледат да видят дали може труповете да се съживят. – Един на друг ще си пратят подаръци, - за да изкажат радостта си. Виж. Ест. 9:22.

Ст. 11,12. Страхът им, ако имат страх, се сбъдва, и радостта им се обръща на отчаяние, когато виждат труповете наистина да се съживяват. Свидетелството на свидетелите се подновява с още по-голяма сила. Страх и ярост подбужда враговете им да подновят усилията си, за да ги погубят завинаги, посред които свидетелите се грабват горе на небето, и враговете им не могат да откажат, че те се възкачват в блаженство и слава, нито да смълчат гласът, който дохожда от небесните височини за в полза на истината, за която те са засвидетелствували.

Ст. 13. Часът на прославянето на свидетелите е, обаче, час на осъждение за нечестивият свят и развратената църква. Никаква повреда не става на храмът, който пророкът премерил по заповед на ангелът, но градът в който храмът се намира се събаря. Явно е, че тука не става дума за буквалният Ерусалим. Ерусалим бил съвършенно разрушен; и според историкът Йосиф, повече от милион души загинали във време на войната, когато римляните под Тит го превзели. Но тука се казва, че само една десета част от градът паднала, и 7,000 души загинали. Числата, обаче, са без съмнение символични, а не буквални и точни; а разрушението се причинява от земетресение, а не от човешка ръка.

Ст. 14. Тука имаме второто от трите бедствия предсказани в гл. 8:13. Срав. с гл. 9:12. За думата “скоро”, виж. бел. на гл. 1:1, 2:5,16, 3:11, 22:7,12,20. Третото бедствие е последното.

В най-мрачните периоди на историята на християнството е имало свидетели за Христа, - понякога малцина, но стигали са, за да се твърди истината с достатъчно свидетелство. Те са били мразени, гонени, и умъртвени. Враговете им, подстрекавани от Сатана – звярът от бездната – са се радвали с пъкленна радост, когато са ги убивали, но те никога не са ги задържали дълго време в смърт. Те са възкръсвали, както Илия преносно е дошъл пак на земята в Йоан Кръстител (Мт. 17:10-13). Преносно те са били грабвали на небето пред очите на враговете им, които са били побеждавани от ужас от такова възтържествуване; и, като са те сами на небето, свидетелите на миналите векове се прославят пред светът, посред всичките наказания, които сполитат хората.

Ст. 15-18. Последната тръба затръбява. Наказанието, което тя докарва (ст. 18), е последното и най-голямото бедствие. Но с това дохожда и радост за светиите, и поклонение и благодарение на небето, защото Божият велик и славен план, който бил обявен на пророците (гл. 10:7), се изпълва. Силни гласове на небето – всичките Божии святи създания – известяват, че целта на наказанията пратени по Божият промисъл, и открити от тръбните символи, се постига: в борбата между Христовото царство и враговете му, окончателна и пълна победа се спечелва. Господ и Помазаникът му успяват да завладеят светът изцяло и в пълно блаженство и слава; и тяхното владичество ще трае до веки. Как може това да значи само разрушението на Еврейската власт в 70г. след Р.Х.? или приемането на Християнството от Римските императори в 4-ти век? Земни управления не се разрушават, когато това предсказание се сбъдва, но те са станали напълно Християнски по дух, по начала, и по начини на управление по целият свят. Христос царува в тях и чрез тях. Идолопоклонство, безверие, гонение, себелюбиво славолюбие, нравственно развращение са се свършили. Следствието е мир, сигурност, благоденствие, щастие.Когато хората обичат, слушат, и се боят от Бога, когато те приемат Христа за свой Спасител, Господ, и приятел, и се обичат един друг според както Той обича хората, тогава Той ще постигне целта, за която е дошъл на света; защото тогава светът ще стане като небе, и ще бъде разсадник на безсмъртни души за небето.

Не е чудно, че цялото благочестиво човечество (означено от дведесет и четири старци) пее задружно Алилуя за това събитие. Тази песен е по духът на Пс. 2. Колко горко и да е неизбежното бедствие на непоправимите врагове на Бога и на истината и людете му, тяхното погубление, което правдата изисква, и което е необходимо за възтържествуването на Христовото царство, дава повод за радост и благодарение. Радостта не е защото те страдат, но е защото времето е дошло за мъртвите да се съдят, и за правда и мир да възтържествуват. Виж. Мт. 10:33-42.

Ст. 19. Този слух е завършек на тръбните откровения, и в същото време дава отделно видение, и е като встъпление на ред нови видения, които следват. Храмът (наос: който бил измерен в ст. 1), понеже е само сянка на неща на небесата, и символ на Божиите истинни люде, истинският небесен храм сега се отваря; ковчегът на Божият завет се вижда, със скрижалите на закона, и с други свещенни символи и паметници в него, - Аароновият жезъл, който напъпил, и манната която показва източникът на живот и сила за Божиите чада във време на изкушение. От отвореният храм, или от около му, както около свещеният връх на Синайската планина, се явяват светкавици, и грамотевици, и всякакви ужасни символи на Божията святост и правда, и на страшното наказание на тези, които смеят да престъпят заповедите Му и да се борят против Него. Това изображение ни представя напълно и живостно безопасността на светиите, с тресенията и разрушенията, които стават в борбата между зло и добро – между Христа и великият Му противник за владичеството на света, и разрешението на вечната съдба на човеците.

Назад | Съдържание | Напред