³ то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули;

⁴ като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

⁵ Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

⁶ но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал:
"Що е човек, та да го помниш,
Или човешки син, та да го посещаваш?

⁷ Ти си го направил само малко по-долен от ангелите,
Със слава и чест си го увенчал,
И поставил си го над делата на ръцете Си;

⁸ Всичко си подчинил под нозете му".
И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

⁹ Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

¹⁰ Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

¹¹ Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

¹² казвайки:
"Ще възвестявам името Ти на братята Си;
Ще Те хваля всред събранието";

¹³ и пак: -
"Аз на Него ще уповавам"
и пак: -
"Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".

¹⁴ И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

¹⁵ и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

¹⁶ (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

¹⁷ Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

¹⁸ Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

Всичко, което се е казало в първата глава за достойнството на Син Божий, който ни говори сега, се употребява да ни накара да внимаваме на думите му и да ги слушаме. Характерът на Великия Откровител³⁰⁷ изисква от нас да слушаме с ревност и почитание, каквото Той ни казва. Това увещание е било много нужно за Християните Евреи, и е нужно и за нас.

Ст. 1. Туй, което сме чули, - нещата, които Христос ни е открил и които се касаят до Христа, - Евангелието, средоточната слава, на което е Христос Синът, който сам е дошъл между хората да ги запознае с начина на спасение. – Да не би да го изгубим, - буквално, да не се подплъзнем без да го уловим, както кораб можеше да се подплъзне през становището си и се отвлича от течението, или както някой човек в някое течение се изплъзва невнимателно от мястото, където може да му се даде помощ и спасение, и се завлича в погибел. Мнозина в този залисан и лъстив живот се изплъзват от надеждата на спасение в Христа и погиват като се вдават в очарованията на света, в страха от гонение или друго някое страдание, в тъгите на живота, във враждата на сърцето против това, което Христос изисква, в ленност, и др. Всяка една от тези причини е в хиляди и хиляди случаи средство на погубление на души.

Ст. 2. Словото, изговорено чрез ангели. Вижда се да е преобладавала между евреите идеята, че ангели са участвували в даването на закона, защото писателите на Новия Завет споменават това като общоприета идея. Така, например, Стефан казва, “Вие, които приехте законът чрез служението на ангели, и го не удържахте” (Д.А. 7:53); а Павел пише в Гал. 3:19, “Той закон вчинен бе чрез ангелите с ръката на един ходатай”. В Мойсеевите думи намираме загатване, че десетки хиляди ангели са присъствували при даването на закона (Вт. 33:2). Не знаем какво са вършили ангелите при даването на закона; не ще бъде неразумно ако предположим, че те може да са били средството чрез, което голяма част от закона е била съобщена на Мойсей и Аарон, само че не можем да предположим това за Десетте Заповеди, които са били дадени направо от Бога. Ние трябва да правим разлика между другите ангели и Ангела на Завета, т.е., Син Божий, който често се явявал. Виж. Бит. 16:9; Съд. 13:9,22; Бит. 18:1,2,22; Д.А. 7:35; Ис. 63:9. –Отплата³⁰⁸. Колко жестока е била под закона заплатата за престъпление можем да видим от случая на Надав и Авиуд, които погинали защото принесли чужд огън (Лев. 10:1), и от убиването с камъни или изгарянето на онези, които са правели такива престъпления като прелюбодейство, допитване до запитвачи на зли духове, и разни други престъпления. Виж. Чис. 15:30,31.

Ст. 3. То как ще избегнем ние …. Спасение. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-голямо ще бъде осъждението на непослушните. Ниневия щеше да се разруши ако жителите й да не бяха послушали проповедта на Йона. Колко по-голямо ще бъде наказанието на тези, които не слушат казаното от изпратените от небето ангели, а още повече от Самия Син Божий! Това велико спасение, когато го глоупотребим, става причина за по-голямо осъждение. Именно защото такова едно спасение ни се предлага, загубата му става страшна. Когато никакво спасение не е било обявено, хората са имали право да питат, “Как ще се спасим?”. В такъв случай, единствената надежда, която бихме могли да имаме е, че някои ще се спасят; но когато спасението е било обявено и пренебрегнато, как могат тези, които го пренебрегват да избегнат? Средството за избягване се отхвърля. Особенно, когато такова велико спасение се обявява от такъв велик Спасител, с такива големи изявления на любов, с такива големи предварителни приготовления – от грехопадението до идването на Христа, свързани с такива големи изявления на божественна сила и слава, - спасение от такива големи престъпления и наказание, - когато това спасение се пренебрегне, как можем да се надяваме за друго някое спасение? Ако отхвърлим и презрем Сина Божий, кой друг ще се наеме да ни избави? Нищо друго не ни остава освен съд и огнен гняв. Думите оставим в нерадение заслужават да се забележат. Не е нужно да има някой големи външни грухове, за да си съсипе душата, като, например, убийство, прелюбодейство, лъжа, кражба; просто нерадение или небрежение може да направи това; неправене нищо навярно погубва душата. Този, който е опасно болен ще умре ако е просто небрежлив; този, който се намира в някоя къща, която гори ще изгори ако само си лежи без грижа в леглото, - няма нужда да скокне в огъня. Който не се труди да работи, той ще осиромашее без да се мъчи да си съсипе имането. Грешниците са вече загубени; ако те не радеят, те ще загинат вечно. – Се потвърди между нас. Някои считат това за неоспоримо доказателство, че това послание не е било писано от Павел, защото в Гал. 1:11,12, Павел изрично казва, че бил приел евангелието направо от Христа чрез откровение, а не от другите апостоли. Но това не е заключително свидетелство, защото писателят може да загатва тука с местоимението нам, не за себе си, но за живущите тогава християни, които почти всички трябва да са били приели евангелието от апостолите, а не от самия Христос. Виж. бел. върху този предмет във Въведението.

Ст. 4. Като му свидетелствуваше и Бог, и пр. Сам Христос дойде да донесе добрата вест; и първо Той сам, а после апостолите му изкараха на яве и потвърдиха с неоспорими доказателства цялата истина за спасение чрез Него. Силата Божия е тъй напълно засвидетелствувала истината изказана от Христа и апостолите му щото вероятно нищо повече – като, например, преместване на планини, глас на гръмотевици, или Христовото слизане от кръста и умъртвяване на враговете му – би могло да има по-голямо влияние. Наистина, какви по-чудесни работи биха могли да станат? Той не слезе от кръста, но въстана от мъртвите; Бог не премести планини пред очите на множеството, но той потърси земята и помрачи слънцето. Ако всичките чудеса, които Бог направил чрез Христа и апостолите му не можаха да убедят онези, които видяха тези чудеса, нищо не би могло да ги убеди. Знамение, или чудо, което служи да потвърди някое съобщение от Бога, се предполага да е нещо, което сам Бог може да направи. Не можем наистина да си въобразим знамения по-свойственни на Божията сила от знаменията извършени за потвърждение на евангелието “Раздаванията на Светия Дух”, чрез които те говореха с езици, и др., тъй също доказваха истинността на евангелието. Бог показал тези знамения и раздал тези чудотворни сили по волята и премъдростта си; и не ще съмнение, че той е избрал по-умно средствата за доказателство, отколкото хората биха могли да ги изберат. Тези, които искат някой особен вид доказателство нямаше да се задоволят с него ако им се дадеше.

Това е важно предупреждение на всинца ни; и можем да разберем колко подходящо е било да възбуди умовете на онези Евреи-Християни, на които е било отправен

Има и друга важна точка, която трябва да отбележим тука. Този писател споменава чудесата направени от Христос и апостолите му като работи общоизвестни; а това е положително доказателство на историческата им истина. Това, което писателят казва тук униожава всичките теории на безверници, които поддържат, че тези чудеса са баснословни приказки, израснали с време и въображение от някои обикновенни лица и дела. Защото тука имаме един автор, който пише преди разрушението на Ерусалимския храм на тези, между които Христос и учениците му са били живели и действували, и казва че тези чудеса са неоспорими работи, познати на всекиго, и нямат нужда от доказване. Как би могъл той да говори за тях по този начин ако те са били прости басни, а не познати факти?

Ст. 5. Защото не на ангели подчини той бъдещия свят³⁰⁹. Силата на този и на следващите стихове се вижда да е тази, - Бъдещия свят, т.е., обновеният под евангелската наредба свят, не ще бъде под властта на ангели, но на Богочовека; и чрез него людете му ще придобият пак владението си, което са изгубили чрез грехопадението. Като се е смирил и станал слаб, незначителен човек, Христос не се е унижил, защото с човечеството си той възтържествува над непокорното сътворение, както Псалом 8 го представя. По този начин, човечеството се възвишава в братство със Син Божий.

Евреите в старо време вярвали, че разни ангели са били поставени над разни народи, и че светът бил разпределен помежду им. Така, например, те си предполагали, че “седемдесетте народи”, споменати в Бит. 10 били разделени между седемдесет ангели-началници, а само Израил се паднал особенно на Йеова. Дири от същата идея се срещат и в Дан. 10:13,20, където началниците на Персия и Гърция се споменават като да са ангели. Също така и в Дан. 4:17, наказанието на Навуходоносор се казва да е било “по заповед на ангели” (на “стражите” и на “святите”). Бъдещата вселена значи “Месиевият свят”, светът под евангелската наредба. В този свят, ангелите няма да властвуват, но човечеството в Христа ще възтържествува над природата, ще придобие пак главатарството, което е било загубено по причина на грехопадението, и даже ще достигне в някои отношения по-голямо достойнство от достойнството на ангелите.

Ст. 6. Някой е засвидетелствувал нейде, - Давид в Псалом 8. Макар човек и да е имал естественно право да бъде глава на света, той загубил властта си по причина на грехопадението. Когато се разбунтувал против Бога, природата се повдигнала против него; животът взел да застрашава от по-долните животни и от бури и светкавици, и да става корист на болести, и най-накрая паднал жертва на смъртност. Но човечеството в Христа си взима назад всичко, което е било изгубено. – Що е човек, и пр. Осмият Псалом съдържа два възгледа относно човека, които се съпоставят един с друг, - единия възглед го счита за нищожен, а другият го гледа възвисен като глава на света. Последният възглед напълно се е срещнал само в един човек от грехопадението насам, именно Исуса.

Ст. 8. Обаче сега не виждаме още, и пр. Не виждаме човек, че има владичеството, което му е обещано в Бит. 1:28, и е описано в Псалом 8; но виждаме, че това се е изпълнило в Исуса, съвършенния човек. До когато няма надежда, че то ще се изпълни другояче, ние трябва да го считаме, че се е изпълнило в него.

Ст. 9. Малко по-долен. Това може да значи или “за кратко време” или “до нейде си”; но и в едното и в другото значение то може по право да се отдаде на Исуса. – Увенчан …. поради претърпяната смърт. Това може да се разбере така: кръстът му е славата му, унижението му служи да го възвиши. Наградата на кръста е венец от слава и чест. Но някои го разбират да значи, “направен малко нещо по-долен от ангелите, за да пострада смърт”. Може би по-правото значение да е това: “венчан със слава и чест, защото пострадал смърт, като бил направен малко нещо по-долен от ангелите, за да вкуси, по Богия благодат, смърт за всеки човек”. Вкусване смърт ще рече опитване на смърт. Това станало п Божия благодат, защото само тая благодат е доставила път на спасение – смъртта на Божия Син, вместо смъртта на всички нас. – За всеки човек. Спасение, което смъртта на Христа е доставило е достатъчно за всички човеци, и искренно се предлага на всекиго, макар и всеки да не го приема. Бог е провъзгласил, “Който иска, нека земе даром водата на живота”. Божието предузнание за кой ще приеме и кой не ще приеме не отслабва искренността, с която предложението се прави. Никой не може да каже, “За мене няма приготвено спасение”.

Ст. 10. Беше уместно, щото Онзи³¹⁰, т.е., Бог Който щеше да приведе много синове в слава. Понеже вселената била създадена и съществува, за да покаже Божиите съвършенства, а най-вече да му достави поприще за неговото благоволение, също така, и даже по-особенно, планът на спасение му прави чест, му подобава, е план достоен за Бога, защото прави чест на най-великите му свойства. – Усъвършенствува чрез страдания, - не нравственно, но служебно съвършен, т.е., съвършенно окачествен, подходящ за работата си. Той не можеше да бъде това, от което хората се нуждаеха, и което Божий закон изискваше ако той да не станеше човек, да не опиташе човешки скърби, и понесеше греховете на човека. За това, той е съвършен съчувственник, съвършен умилостивител, съвършен във всяко отношение. Това беше чрез страдание, нераделимо от грешното състояние на човека; Той пострада, но Той нямаше грях. – Начинателя³¹¹ на тяхното спасение, - или авторът, т.е., Христос, Неговия Син.

Ст. 11. Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного, т.е., Христос и людете му, които са всички от едно потекло, сир., от един Бог, като една фамилия. Вярващите съучаствуват в Христа в нов и освещен и прославен живот, както Христос е станал техен съучастник в човешкия им живот от мъки и изкушения. И така цялата Божия фамилия заедно с Христа, по-големия брат, понеже са претърпели страдание наедно, ще се увенчаят със слава наедно. Но кой може достатъчно да хвали и обича този Спасител, който е хвърлил жребието си с нас окаянни същества, за да може да промени състоянието ни в състояние на синовност и слава в Божията фамилия? – Не се срамува да ги нарича братя. Христос не се срамува да ни нарича братя, защото той вижда в нас възвишението, което принадлежи на синове Божии; колкото окаяни и да сме, той вижда какво можем да станем и ще станем чрез спасение. Това е чудно нещо; можахме да очакваме, че Син Божий ще се срамува от нас поради непокорността и развратното ни естество; но той не се срамува. От друга страна, не можеше да се очаква, че окаяни грешници ще се срамуват от него; но те се срамуват, и нищо не кара мнозина от тях да се червят толкова, колкото като си помислят, че светът ще ги признае за братя на Исуса Христа!

Ст. 12. “На братята Си”. Тези думи се намират в Пс. 22:22. Този Псалом изобразява страданията на отритнатия Месия, а после радостните следствия от страданията Му за изкуплението на людете Му. Давид поставя тези думи в устата на месия, с които той нарича людете си братя. Не ще съмнение, че тези, на които това послание е било отправено са разбирали Псалома по този начин.

Ст. 13. "Аз на Него ще уповавам"³¹² и пак: "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог". Първият привод е взет от 2Цар. 22:3 (малко нещо изменено от същата мисъл, както се вижда в Пс. 18:2), а вторият е взет от Ис. 8:18. Първият се отнасял първоначално за Давид, а вторият за Исая. Как става тогава, че писателят на Посланието до Евреите ги отнася и двете на Месия? Отговаряме:

1. Приема обикновенното тълкувание на Евреите, и разсъждава с тях от това, което те приемат; или,

2. Счита Давид и Исая за истински първообрази на Христа.

Последното ни се вижда да е по-предпочтително мнение. И двамата пророкували по един забележителен начин за идващия Спасител. И двамата са били извънредно изпълнени с Духа, който ги е въодушевявал и управлявал. И опитностите и на двамата са били нарочно направени прилични на неговите, тъй щото език, който би описал техните възгледи и чувства би описал и неговите тъй също. Апостолът, без съмнение, е знаел че приведените тука думи са се отнасяли първоначално за Давид и Исая. Но той се вижда да е считал и двамата тези пророци като първообрази на Христа, тъй щото, както Професор М. Стюарт казва, “както първообразът се е надявал на Бога, защото имал естество зависимо и човешко, така и означеното лице трябва да има също такова естество, за да употреби същия език; и както първообразът е имал отношение на родител спрямо чада, които са били залог на бъдещи благословения (и следователно, е имал също естество като тях), така и означеното лице е имало общност на естество с тези, които са били негови духовни чада, и бяха залог, че всичките му обещания ще се изпълнят”.

И така ние виждаме, че Христос, като се смирил, не се унижил, и че в побратимяването му с нас човечеството ни се възвишава в слава и чест в Божията фамилия. Христос е станал подходящ за делото Си като Спасител като е приел на себе си човешко естество.

Ст. 14. И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото. Плът и кръв, -двете най-силни съставни части на земното ни естество.

От край до край, Христос, в делото на изкупление, се отждествява с тези, които той изкупува, но без грях. Той се е родил от жена, и е бил доен от майчино мляко. Той работел и почивал както и другите хора. Той ядял с митари и грешници. Той участвал в хорски скърби и мъки. Той съчувствувал с тях в радостите им. Той се подчинявал на законите им. Той живял живот като тях, и бил заровен в гроб като тях. Който би казал, че Христос не е бил наистина човек като нас, по тяло, ум, и душа, поучава едно нещо, което се опровергава от всичките думи и дела на Христа, и от всичко, което пророците казват за Него. Ние нямаме по-добро свидетелство за нашето си съвършенно човечество, отколкото имаме за Христовото. Еднакво противоречи на всичката сила на Св. Писание тови, който отрича божеството на Христа. Не можем разумно да отритнем което и да е от тези учения без тъй също да отритнем Св. Писание.

Ако попитаме защо е трябвало Христос да стане равен с тези, които е щял да спаси, отговорът е че в ума Божий има сгодност и хубост в това, че умилостивението за грях трябвало да бъде в естеството, което е съгрешило, - че божеството е трябвало да се срещне с падналото човечество, - че Небето е трябвало да се наведе към земята, за да я спаси. Или, може би, ще бъде по-добре ако кажем, че този начин на спасение е бил доброволно изявление на божественна любов, с която божественната сила и премъдрост се е спосрещнала. Защо Бог да стане човек? Една причина само може да се даде, именно, любовта Му за човека. Ако Бог обича толкова много човека щото да поеме отгоре си човешко естество, за да повдигне човека до себе си, това, вместо да бъде възражение против плана на евангелието, показва го, че е по-богоуподобающ. Възражението, че любовта и снизхождението, които се обемат в плана на евангелието са толкова велики щото са непонятни или невероятно не е никакво възражение: това е, напротив, силно доказателство в негова полза, - то показва божественна любов, която човешкия ум не може да побере. Казва се изрично, че превъзхожда всяко знание (Еф. 3:19). – Да унищожи чрез смъртта. Смъртта и причинителят й, дяволът, са надвити от Христовата смърт. Но “в това е любовта”, защото той се вчеловечи за да може да умре. Пророците бяха обявили, че Месия ще победи смъртта (Ис. 25:8; Ос. 13:14; Дан. 12:2). Сатана е причинител на грях и смърт; и делата на Сатана ще се разрушат.

Ст. 15. И да избави всички ония, които …. са били подчинени на робство. Смърт, привременна и вечна, е наказание за грях; и страхът от смъртта е това, което отравя всичкото наслаждение на хората в този живот. Този страх се нарича тука робство, - ние сме роби на смъртта, и всякога треперим от приближаването на тиранина. Кой ще ни избави от окаяността на този страх? Богатство ли, сила ли, лекари ли, или приятели? Колко суетни са всички тези средства, за да ни избавят от смърт, - от побойника, който ги тъпче като стрънище! “Но благодарение Богу, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос”. Но тази победа над смъртта се състои в побеждаване на греха, който е жилото й (1Кор. 15:56). Само като се освободим от грешното си състояние ние можем да се отървем от този робски страх от смъртта; защото силата й се загубва щом се примирим с Бога. Извънмерно за окайване са приготовленията с които мнозина, които са прекарали грешен живот, се мъчат да посрещнат мирно смъртта, като раздават пари на сиромаси или за религиозни цели, като викат някой свещенник та се изповядат и причастят, като че искат с няколко обреди да подкупят вечния Съдия и да се отърват от наказание.

Ст. 16. Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство. В Гръцкия оригинал е казано улавя; а улавя тука значи “избавям”, “измъквам”, или “извеждам от опасност”. Добрите ангели нямат нужда от спасение, а на падналите ангели не е предложено спасение. Авраамовото потомство³¹³ може да означава всички истинни вярващи, или може да се отнася за факта, че Христос беше от Авраамовото потомство по плът; но и това е било за спасението на другите както и за Авраамовите потомци, така че е все същото.

Ст. 17. За да бъде милостив и верен първосвещеник. Кой може да бъде толкова милостив към страдащите както този, който е пострадал същите неща? То е и твърде прилично и твърде утешително, че Христос е пострадал всичко щото ние страдаме (освен гризене на съвест). Понеже неговите ранени ръце всякога ще бъдат пред него, той ще помни всичките си мъки тука на земята, и следователно и нашите. За да бъде съвършен първосвещенник, е нужно Христос да има нещо друго освен достойнство, - достъп до Бога, или божество. Той трябва да бъде близо и до човека, - трябва да има човечество. По този начин той представлява нашето положение като да е негово: Той знае и чувствува всичко, следователно, той ще направи за нас всичко, което ние бихме могли да сторим за себе си ако да имахме силата, която той има. – Умилостивение ще рече “прикриване на грях”, тъй щото пред очите на Бога всяка причина за гняв ще се премахне. Греховете на вярващите се закопават за винаги в гроба Христов, та се не виждат вече.

Ст. 18. Понеже в това дето …. пострада, и пр. Христос не само премахва следствията на греха относно наказание, но става и съчувствителен приятел на тези, които той спасява. Той не само избавя загубената овца от устата на вълка, но и нежно я занася у дома й. Така той пренася всичките свои през пустинята на този живот.

Ако има нещо, от което окаянни като нас същества се нуждаят най-много, то е да бъдем уверени, че има Приятел, който може достатъчно да съчувствува с нас в изкушение, и който е достатъчно силен да ни избави. Ето защо разказът за Христовите изкушения е наизказано драгоценен за нас. Всичките страдания на живота му от детинство до кръста – обикновенните злощастия на живота, нападенията на Сатана, презрението и омразата на народа му, горчивата борба в Гетсиманската градина, скърбите на Голгота – всичко това е по-свято и по-сладко за нас, колкото по-силно е притеснението на изкушенията, които ни връхлитат. Колкото по-дълбоко ние опитваме тези неща, толкова по-добре ние познаваме, че Исус е приятел, който може и желае да ни помогне.

Назад | Съдържание | Напред