Глава 8.

¹ А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

² служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

³ Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя първосвещеник да има нещо да принася.

⁴ А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона;

⁵ (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", му каза Бог, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

⁶ но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

⁷ Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

⁸ А напротив, когато порицава израилтяните, казва:
"Ето, идат дни, казва Господ,
Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

⁹ Не такъв завет, какъвто направих с бащите им
В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя;
Защото те не устояха в завета Ми,
И Аз ги оставих, казва Господ.

¹⁰ Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат мои люде;

¹¹ И няма вече да учат всеки съгражданина си
И всеки брата си, като му казват: Познай Господа;
Защото всички ще Ме познават,
От малък до голям между тях.

¹² Защото ще покажа милост към неправдите им
И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

¹³ А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.
 

Ст. 1. Ние имаме такъв първосвещеник. Това е главното нещо, което той се е трудил да докаже и разясни. Христос е над всички ангели, началства, и сили, защото никой от тези не седи на престола. В това отношение, Христос стои много по-горе от Еврейския първосвещеник, който е стоял само за минута пред лицето Божие в Светая Светих, понеже Той седи на престола вечно.

Ст. 2. Истинската скиния, - небесното жилище на Бога, не направено от ръка, както онова, което Веселил и Елиав направиха, за да живее Господ в него помежду Израилевите племена. Както Аарон е служил в това, което е било сянка, така Христос служи в това, което е истинно. Няма съмнение, че скинията, която Мойсей въздигнал била образ на жилището на Бога, сир., небето; но не трябва да разделяме небето на отделения като скинията, както някои са направили като са го разделили на външна част, вътрешна част, и още по-вътрешна част, където е престолът Божии. Достатъчно е да считаме небето за свято и славно жилище на Бога, отделено от зрението на смъртни, грешни хора, както Светая Светих е била отделена от събранието на грешниците с тройна преграда.

Ст. 3. Нещо да принася. Аарон можал да принася тлъстината на агнета, и да поръсва кръвта на козли пред Господа; но Исус принесе нещо по-драгоценно, - своите си достойнства, своята си кръв. И така той всякога се намира на небето като заклано Агне (Отк. 5:6). Той сам е приношение, съвършенно, вечно присъстващо, вечно приятно на Отца. Присъствието му е ходатайство. Както кръвта му не може никога да се забрави, така и престъплението на вярващия не може никога да се помни против него.

Ст. 4. А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник. Ако Христос да беше просто човешки свещеник като Левиевите синове, той не щеше да има да върши нищо, защото те вече изпълняват всичко, което обредният закон изисква; няма място за друг такъв свещеник.

Ст. 5. Които служат на онова, което е само образ и сянка. Служението на Левитските свещеници беше да поддържат един обред, който беше сянка, първообраз на това, което щеше да дойде; но това, в което Христос служи не е сянка или първообраз, но е действително, то е умилостивение за грях, то е спасение. – Както бе заповядано на Моисея. На Мойсей било поръчано, и той верно изпълнил поръчката, да изпълни точно работата, която му била поверена, и да въздигне скинията, и да учреди обреда; и така той бил верен служител, “и служил в образ и сянка на небесните”. – “Образеца”. Какъв образ му е бил показан на планината, и как, не знаем; ние знаем, че му било поръчно как как да направи скинията, но дали той видял образеца във видение, или му е бил представен чертеж от частите му, или нещо друго, не можем да кажем. (Виж. Из. 25:40; Чис. 8:4). Това място показва, че целият обряден закон е бил първообраз на Христа и делото му.

Ст. 6. Служение толкоз по-превъзходно. Тука ни се представя поразително голямата разлика между Христовото и Мойсеевото служение; Христовото е толкова по-високо, колкото завета е по-добър, - новият завет е толкова по-добър от стария, колкото едно нещо е по-добро от сянката му. – По-превъзходни обещания. Някои от тези обещания се споменават по-късно в ст. 8-12. Действително, всичките драгоценни обещания дадени под старата наредба са станали поради новата; тези благословения не са били получени чрез кръвта на бикове и козли, или чрез служението на Аарон, но чрез Божията милост към Израиля посредством Месия, който щеше да дойде. Но някои от обещанията са били изрично за учреждението на по-добър завет, както следващото място, приведено от Ер. 31:31-34, показва.

Ст. 7. Ако Левитското свееничество да беше съвършенно и достатъчно, не щеше да има място за Христа; ако старият завет да беше съвършен и достатъчен, не щеше да има място за нов; Бог не щеше да даде обещания за по-добър завет.

Ст. 8. Когато порицава³⁴³ израилтяните. Това може да означава и хората и завета; като ги е укорявал за греховете им, пророкът е представил и слабостта и недостатъчността на завета под който са живели. – Израилевия …. и с Юдовия дом. И двата дома са били първобитно Господни люде, и и двамата отишли в плен; но това показва, че Бог не забравя своите си. – “Нов завет”. Обещанията са можали да се изпълнят са с идватено на Месия.

Ст. 9. “Не такъв завет, и пр.”. Както първият завет бил недостатъчен да премахне греха, така от опит се доказало, че той бил недостатъчен да въздържи от грях. Историята на Израилевите люде, от Мойсей до плененението им, е, можал да кажем, историята на идолопоклонството им; а от пленението до Христа, те са били народ от обредници. В последния период напразно бихме търсили съвършенно изпълнение на тези обещания, “Те всички ще ме познаят, и пр.”; ние трябва да търсим това под завета на Евангелието.

Ст. 10. “Защото, ето заветът, който ще направя, и пр.”³⁴⁴. Този е чисто духовен завет противоположен на слабия външен завет. Под този завет сърцата им ще се променят, и името и законите Божии ще се напишат на сърцата им, е не просто на външни каменни плочи (2Кор. 3:3). – “Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде”. Това може да стане само тогава, когато човешките сърца се променят; нито те могат да му бъдат народ, нито Той може да им бъде Бог, ако те не обичат закона му, и той не обича делата им. Така те се намират в станът на неприятелите му, и той е за тях огън пояждащ.

Ст. 11. “И няма вече да учат, и пр.”. Те всички ще бъдат “научени от Господа” (Ис. 54:13; Йн. 6:45); те няма да останат в невежество. Евангелието ни посочва тъй ясно и просто пътят Божий щото едно дете даже, с прави подбуждения, може да го разбере; “този, който пътува, даже и глупавите, няма да заблуждават” (Ис. 35:8).

Този, когото Бог учи няма нужда да се обляга на човешка мъдрост. Колко съвършенно противно на това е притезанието на някои си които казват, че простият народ не трябва да се труди да чете и разбере Св. Писание защото е много прост, но трябва да остави тези, които са по-учени да разясняват словото Божие! Когато Божият закон е написан в сърцата на човеците, и Св Дух е техен учител, те могат да го разберат по-добре, отколкото ако всичките най-мъдри свещеници биха им го разправили. – “Всички ще Ме познават”, т.е., всички Божии люде. Това означава духовните люде, които всички наистина го познават; те не са като неговите само на име люде, Израил, от които само една малка част го е познавала.

Ст. 12. “Защото ще покажа милост към неправдите им”. Основата на това блаженно състояние и отношение към него е опрощението на греховете; всичко почива върху оправдание чрез Христа.

Ст. 13. А като каза "нов завет". Тези думи са били казани под старата наредба; и това доказва, че тази наредба се е считала за нещо, което е щяло да премине. – Първия за остарял, т.е., счете го за стар. Фактът, че едно нещо остарява показва, че то не може да трае.

Назад | Съдържание | Напред