Глава 4.

¹ След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

² Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.

³ И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.

⁴ И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.

⁵ И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.

⁶ И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

⁷ Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.

⁸ И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

⁹ И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,

¹⁰ двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:

¹¹ Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.
 

След посланията до църквите следват виденията, които щели да им се известят в същата книга (гл. 1:11). Първото въвежда другите, и представлява Божията слава в управлението на света. Сцената е на небето. Целта на видението не е да задоволи любопитство, но да укрепи вярата в Бога, и да даде утеха на чадата му в скърбите на земното им пътешествие. Йоан, пророкът, е на заточение посред зрелища от жално опустошение; и той пише на тези, които са като него страдащи под натиска или страха на смъртоносно гонение. Във всеки век на мнозина се вижда, че нечестието тържествува, и че Божието царство е осъдено да погине от яростта на враговете си. Посред всичките вълнения и разрушения на човешкото общество, и страданията, които добрите теглят от злотворници, сърцата на Божиите люде намират неизтощим източник на сила и радост в изгледа, който се дава тук за Божието славно управление на света. Престолът Му сияе с блясък и се поддържа от всеведение и всемогъщество, действия от непонятна сила и мъдрост Му служат, заобикаля се от множество изкупени човешки души и безбройни сонимища от ангели, които като гледат целта и значението на начините, по които Той се обхожда с хората, отдават Му най-високото благодарение и славословие с песни, на които цялото творение отговаря. Има Един, Който може да разкрие тайните Божии съвети написани в запечатаната книга на човешката съдба; и Той, Лъвът от племето на Юда, Агнецът заклан от основанието на света, така ще бъде тълкувател на безконечна мъдрост и любов щото цялата вселена от създадени твари да се съедини да отдаде най-дълбоко обожение и ликуващо славословие на Него и на Бога во веки веков.

Ст. 1. Предишният глас⁴⁰¹, -като гласът, който е чул в гл. 1:10, глас на някое непознато небесно същество, ясен и силен като на тръба. Вика го да отиде на небето. От сега нататък той обикновенно гледа от небето долу на земята, но вижда и двете еднакво, и се намира ту в едното, ту в другото, според както местата на разните видения изискват.

Ст. 2,3. Престол беше поставен. Йоан в пророческо възхищение вижда Божият престол, т.е., символът на божественно владичество. Този, който е седял на престолът трябва да е имал някакъв си образ; но образът му не се описва. На Евреите беше забранено да мислят за Бога, че има веществен образ, или да го представят под какъвто и да е образ (Вт. 4:12,15-18). Той бил облечен с блескави краски като на безценни камъни. Тези краски представляват Божията святост, чистота, и правда като славни. Срав. с Ез. 1:4, 8:2; Дан. 7:9; Отк. 1:14, 10:1.

Ст. 4. Дъгата не е само славно явление, но и символ на Божията милост и верност (Бит. 9:12-17). Блясъкът на славата му и огънят на съдът му са всякога препасани с хубавият символ на неговата милост и благост. Това основно видение съдържа всичко щото може да уплаши враговете и утеши приятелите на Този, Който седи на престола. – На глед като смарагд⁴⁰², т.е., меката зелена краска, която преобладава над другите краски, и прави дъгата по-подходящ белег на благодат и милост. – Двадесет и четирите старци на по-долните престоли са лица, а не просто символи на отвлечени сили; защото не само отдават разумно поклонение, но проявяват особен интерес в пророкът, и му разясняват, каквото той вижда (гл. 7:13-17). В песента си на Агнето те признават, че са били изкупени с кръвта Му от всяко племе и език и народ и род (гл. 5:8-11). Те са следователно човеци, и трябва да се считат за представители на църквата или на избавените. Числото може да представлява или числото на началниците на 24-те отделения свещенници (1Лет. 24:7-18), или числото на 12-те Патриарси и 12-те Апостоли, като представители на светиите от Старата и Новата Наредби. Облечени с бели дрехи, и с венци на главата, те са съучастници с Христа в чистотата и владичеството Му. Виж. бел. на гл. 3:21.

Ст. 5. Сравни това място с описанията, които се дават за даването на закона на Синайската планина (Из. 19:16-19, 20:18-21; Евр. 12:18-21), и такива места като Пс. 18:9-14; Ис. 30:30, 64:1-3. Присъствието на Бога и Неговото владичество и всемогъщество са изразени с образи, които могат да направят на умовете на хората най-дълбоко благоговейно впечатление. – Седемте светила са образ на седемте духове Божии, т.е., на Св. Дух в седмократното или съвършенното Му действие. Виж. бел. на гл. 1:4, 5:6. Св. Дух дава светлина, ръководство, утеха, и радост, както и очищение от зло.

Ст. 6-8. Стъклено море, т.е., на вид, бисто, тихо, и неизразимо красиво. В Из. 24:10 се казва, “И видяха Бога Израилева, и под нозете Му като нещо постлано от камък сапфир, и по чистотата като също небе”. Трябва да мислим, че светилата са осветявали престолът и всичкото небесно пространство с блясък и слава, каквато никое смъртно око не може да търпи; защото такъв е истинно-откровеният на човеците Бог. Виж. бел. на 1Тим. 6:16. Тези четири животни са символи, които са заети отчасти от Ез. гл. 1, и отчасти от Ис. гл. 6. Както в Езекил, така и тука те се наричат “животни”, са на брой четири, имат образи, които представляват най-благородните качества познати в светът на земния живот, именно, лъвът, телецът, човешкото лице, и хвърковатият орел. Както в Исая, те имат всяко по шест крила, и пеят отчасти същата песен (като превеждат “Господ Саваот” с “Който бе, и Който е, и Който ще бъде”). Те се представляват тука, че са посред престолът и наоколо му, - т.е., тясно тъждествени с него, като подкрепители и служители на божественното управление. Тези животни лични същества ли са, или представляват качествата и действията на Божието управление? Делата, които им се приписват, като, например, че те се присъединяват със старците, и пр., в поклонение и славословие, говорят, когато първите четири печата се отварят, едното от тях дава седемте чаши на Божията ярост на седемте ангели (гл. 6:1-7, 15:7), означават лични същства; но, от друга страна, отношението им спрямо Божият престол се вижда да е твърде тясно и възвишено, и свойствата които им се приписват са твърде високи, каквито едва ли могат да се притежават от някое създание. Престолите на земните царе почиват върху безжизненни вещественни неща; но престолът на Царят на царете се подкрепя от живи, движещи се, разумни същества, които са постоянно на щрек и готови да се движат, както Езекил казва, като “блескавица” (Ез. 1:14). Описанията на Езекил и Йоан се виждат да доказват, обаче, че животните и на двамата са символични образи. Такива са били херовумите върху ковчегът на завета (Из. 37:6-9, 25:17-20; 3Цар. 6:23-29; 2Лет. 5:7,8), и на стените на храма (3Цар. 6:29; 2Лет. 3:10-13). Тези не са били образи на живи същества; защото, ако да са били такива, те са могли лесно да станат предмети на идолополконение, и заповедта дадена за направата им би била противна на Втората Заповед (Из. 20:4); но те са били символични представления с цел да покажат вездесъщието, всеведеществото, всемогъществото, и постоянно доброто провидение и действувание на божеството. Така Псалмопевецът казва за Бога: “И възлезе на херувими и летя; летя на вътрешни крила” (Пс. 18:10). Това е поетичен образ за изражение на бързината и величието, с което Бог се движи в природата. И така, животните в Езекил и в Откровението се виждат да са символи, които изразяват божественни движения и проявления в провидение и нравственно управление, и всичките влияния, които се употребяват, и които може да се представят, че се съединяват, в дела на поклонение и славословие Богу. Самите начина на божественното действувание въздават хвала на божеството. – Пълни с очи, - те са всякога будни, и гледат на всяка страна, и виждат всичко, и са готови да се движат където и да е с непротивостоима сила. Първото е като лъв –образ на дързост, сила, владичество. Второто е като вол или телец – най-ценното питомно животно, образ на търпелив и полезен труд. Третото има човешко лице – белег на разум и разсъждение. Четвъртото е като летящ орел, което означава дългогледство и сила. – Не си почиват ден и нощ (Цгр.)⁴⁰³, - са пълни с пъргавина и деятелност, всякога показват славата на Твореца. – Свет, свет, свет. Подобно трикратно приписвание на святост в Ис. 6:3 е: “Свет, свет, свет, Господ Саваот: всичката земя е пълна със славата Му”. Псалмопевецът призовава праведните да се радват и да благодарят като си припомнят святостта на Този, чийто огън подпалва от всякъде враговете му, и от присъствието, на когото планините се топят като восък (Пс. 97:1-12). Славата Божия е в правдата и святостта му, защото без това любовта му не ще има нравственно превъзходство. Съвършенството на славата му е във факта, че той е праведен и свят Господ, и при все това Спасител (Ис. 45:21-25).

Ст. 9-11. “Всичките твои творения ще те хвалят, Господи; и преподобните твои ще те благославят” (Пс. 145:10). Всичките святи създания възпяват славното величие на Божието царство. Тука старците, които представляват светиите във всеки век, се съединяват с четирите животни да отдадът подобаваща похвала на Творецът, чиято воля е създала и поддържа всички неща и същества, за да може чрез тях да прояви своите славни съвършенства, и да благослови с щастие безчисленното множество творения, които могат да придобият това щастие. – Който живее, - Този, който живее и е източник на живот. – Достоен си …. да приемеш, т.е., достоен си да ти се приписва хвала и чест и сила.

Четвъртата глава трябва да се счита като въведение на главните видения на цялата книга; петата глава е особенно въведение на виденията, които следват. Височайшето представление на Божията слава като Творец и Владетел се последва от особенни събития, които имат за цел да разяснят човешките отношения и съдба.

Назад | Съдържание | Напред