² да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.

³ Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,

⁴ който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.

⁵ Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това?

⁶ И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.

⁷ Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;

⁸ и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си,

⁹ тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

¹⁰ и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.

¹¹ И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,

¹² та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.

¹³ А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;

¹⁴ за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос.

¹⁵ И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово или чрез наше послание.

¹⁶ А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда,

¹⁷ да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.

Преди да пристъпим до тълкуванието на разните стихове на втората глава, не ще бъде зле да изложим главните мнения, които са били изказани за “беззаконният” с чието идване тя най-вече се занимава.

Не ще съмнение, че той е Антихрист, за който се споменава в 1Йн. 2:18, и вероятно е същ с втория звяр в Откровението, чието погубване се описва в Отк. 19:20. Нашият Спасител предсказал идването на лъжливи пророци и на лъжливи Христосовци (Мт. 24:24); но не е казал нищо за великия противник, когото Павел описва в тази глава. Тези лъжливи Христосовци са вероятно същите “много Антихристи”, за които Йоан казва (1Йн. 2:18), че били вече дошли, и били образци на великия Антихрист. За този Антихрист или “беззаконния” са били дадени естественно разни тълкувания.

Тълкувателите се разделят на два класа, - тези които поддържат, че пророчеството се е вече изпълнило, и тези които поддържат, че то ще се изпълни. Може истинното мнение да е, че то ще има двойно изпънение, както някои от пророчествата на Стария Завет, които са се касаели отчасти до едно скорошно избавление от Египет или от някой друг народ, но главно до великото избавление, което Месия е щял да извърши. Тези, които поддържат, че пророчеството се е вече изпълнило са се появили след год. 1600 след Р.Х. Преди този период всеобщото мнение на църквата е било, че Антихрист не е дошъл още, но ще дойде. Между поддръжниците на мнението, че пророчеството е изпълнено съществуват разни мнения за кой е бил Антихрист. Някои казват, че е бил Нерон, някои – Тит, който разрушил Ерусалим, някои – Юлиян, някои – Симеон Магесникът, и пр. Но всичките тези тълкувания са вероятно криви, защото всичките тези лица са се поминали преди стотини години, а Христос не е дошъл още, а пък тази глава (ст. 8), се вижда да показва, че Христос ще дойде изведнъж след появяването на Антихриста. Освен това, когато се изпълни пророчеството, ние трябва да вярваме, че то ще се изпълни така ясно, че никой разумен човек няма да се съмнява за изпълнението му, както е станало със Старо-Заветните пророчества за Месия. Тези, които поддържат, че пророчеството се е изпълнило казват, че причината защо не можем да видим идването на Антихриста в някое минало събитие е защото не сме достатъчно добре запознати с тези събития; но как се е случило, че онези християни, които са живели посред тези събития никога не са подозирали, че в тях пророчеството се е изпълнило?

Мненията на тълкувателите се тъй също различават дали “беззаконния” представлява някое лице или някое олицетворено начало или система на зло. Последното мнение се поддържа от Лутер, Калвин, Цвингли, и мнозина Протестантски тълкуватели, които вярват, че “беззаконния” означава някоя развратена йерархия. Техните доказателства са следните: (1) Антихрист ще има седалището си в храма (ст. 4); а някои църковноначалници са се нарекли глава на църквата. (2) Той ще дойде със “знамения и лъжливи чудеса” (ст. 9); а ние знаем добре, че с лъжливи чудеса извършени от парчета уж на истинния кръст, или от кости на светии, и пр. развратени духовенства са се мъчили да убеждават простите хора. (3) Беззаконният се противи на Бога и се казва, че е Бог (ст. 4); а макар, че йерархията не прави това буквално, тя се представя за Божий непогрешим наместник, и посочва на хората своите решения нежели словото Божие, също така действително тя се превъзнася над Бога. Тези са, наистина, чудесни прилики. Но същите възражения могат да се дадат против тях, които се дават и против мнението на тези, които мислят, че пророчеството се е вече изпълнило, защото развратената църковна власт е съществувала повече от 1000 години, и пак Христос не е дошъл. Освен това, Павловите думи се виждат да ни поучават явно и ясно, че Антихрист е лице – “такова истинско лице”, както казва един тълкувател, “каквото е Бог, комуто той се противи”, и, можем да прибавим, такова истинско лице, каквото е Сатана, в чиято сила той иде. Ириней, Тертулиан, Ориген, Йероним, Златоуст, Августин, и почти всичките Църковни Отци са считали “беззаконния” за човек, въоражен със Сатанинска власт; и мнозина нови тълкуватели са съгласни с това мнение. Според тях, той не е дошъл още, а когато дойде, ще има такава власт за зло, каквато никога не е била дадена на човек. Но тези писатели не отказват, че е имало до сега първообрази от него, в които пророчеството е получило второстепенно изпълнение.

В тази глава се споменават не само Христос и Антихрист, но и (ст. 7) този, “който възпира сега”. Едно горе-долу вероятно тълкувание на това е, че първият образ на Антихриста е бил Еврейският народ, а възпирачът е била Римската Държава, която чрез законите си не оставяла християните на произвола и яростта на евреите. Според някои тълкуватели, същият възпирач, т.е., духът на закон и ред, още действа. Причината защо развратените духовенства не изтребват с кръвнишко преследване всички, които не приемат ереста им е, че държавните закони ги възпират. Но ще настане време, когато, както Павел казва, възпирането ще се премахне за късо време.

Развратената йерархия е друг и поразителен първообраз на Антихриста, макар и да не е сам Антихрист. Един прочут тълкувател казва: “Който упражнява светска и духовна власт така, както беззаконният тука се описва, че я упражнява е без съмнение първообраз на Антихриста”.

Никой не отказва, че тази йерархия е прям предмет на откровение. Вероятно тя се подразбира под думата “Вавилон”, за който се казва в Откровение, че е голям гряд и седи на седем планини (Отк. 18:10, 17:9). Но Вавилон, “майка на блудниците”, се различава от звярът, защото звярът се бие и след разрушението на Вавилон (Отк. 19:19); и вероятно е, както казахме по-горе, че звярът е същ с беззаконният.

Ст. 1,2. А колкото за пришествието, и пр. Относно славното идване на Христа, което той е описал в Първото Послание, и събирането на всичките светии да го посрещнат в облаците (1Сол. 4:16), Павел ги моли да не се смущават. – Да не се поколебавате (Цгр.)²³³, и пр. Един тълкувател разбира “скоро” да значи “толкова скоро след като ви оставих”, или “след като ви писах първото си послание”; но по-вероятно е, че значи, “Не бързайте да се поколебавате; не бивайте лековерни за скорошното идване на Христа”. Думата “поколебавате” значи “мърдане на морски вълни”, и в преносен смисъл се употребява да означи всяко силно чувство на ума, било скръбно или радостно. Вместо да ги смъмри за дето се поколебават, Павел ги моли да не се поколебават, защото те биха послушали повече една молба нежели едно мъмрене. Вероятно е, също така, че те всички не са били поколебани. – От умът си (Цгр.)²³⁴, значи “от вашето тихо и трезвено умственно състояние, и вашето здраво разсъждение”. – Нито да се смущавате. Това е по-силно изречение от предишното, и означава съвършенно лишение от мирен ум. Фактът, че те са се смущавали толкова много показва, че са очаквали Христовото идване след няколко седмици, или най-много след няколко месеца. В другата част на стиха се споменават трите начина, по които солунците са били излъгани. – Било от дух²³⁵, т.е., чрез духовната дарба на пророчество. Вижда се, че някои си в църквата са притезавали, че Духът им открил, че Христос наскоро ще дойде, но не ни се казва дали са били съзнателно лъжци, или в раздражението си са били сами излъгани и наистина са се мислили за боговдъхновенни. Можи би последното да е по-вероятно. – Било от слово²³⁶. Не можем да кажем дали “както от нас” отива само с “нито с писмо” или и с “нито словом”. Ако първото е право, това показва, че не само проповедници, но и учители, които не притезавали, че говорят по боговдъхновение, са поучавали, че Христос наскоро ще дойде. Ако второто е право, това значи, че някои са притезавали, че и апостолът е поучавал същото нещо словом и с писмо. Последното е по-общоприетото тълкувание. – Или от послание²³⁷, уж от нас изпратено. Тълкувателите не са съгласни дали това се отнася за някакво криво разбиране на Павловите послания, или за сковаване писма в негово име. Повечето тълкуватели са за в полза на последното предположение. Един Английски тълкувател казва, “Не ни се вижда възможно да разберем думите другояче”; и вярва се, че това оправдава каквото той казва в гл. 3:17. – Като че ли вече е настанал, и пр., т.е., че е толкова наблизо, и че ей току сега ще почне. Може би, както някои си са правили по-късно, те са определяли и дянат, в който щял да дойде.

Ст. 3. Никой да не ви измами, и пр., т.е., за Христовото идване. Никой да не ви измами по кой да е от гореказаните три начина, или по някой друг начин. – Защото това няма да бъде²³⁸. Тези думи не се намират в оригинала, но ясно се подразбират. – Докато първо не дойде, и пр. Това отстъпление не е еднакво с беззаконния, но ще стане преди той да дойде; но Павел не казва колко време ще се измине между едното и другото. Думата “отстъпление” показва, че не е съпротивление отвън църквата, но някакво отпадане в самата църква, когато хората ще напуснат вярата Христова и ще следват своите си измислици. – Човекът на греха, и пр. Отстъплението ще достигне върха си когато се появи човекът на грехът, който, както посочихме във въведението на главата, ще бъде човек със Сатанинска власт за зло, и който не е още дошъл. Думата “се открие” е сродна с думата, която е употребена в гл. 1:7 за Христа. Както Христос сега присъствува духом в Църквата Си, но по-късно ще се открие лично и по-славно, така и духът на Антихриста сега действа в сърцата на хората, но сам той ще дойде по-късно в явен телесен образ. Той се нарича (1) “човек на греха”, сир., който от всичките хора е най-лош, и в когото, тъй да се каже, грехът е олицетворен; и (2) “син на погибелта”, т.е., този чийто край е погибел. Спасителят е употребил същите думи за Юда (Йн. 17:12).

Ст. 4. Превъзнася над всеки, т.е., не само повече от истинния Бог, но и от всички идоли и обожавани предмети на всеки народ. Това себеобожаване показва до колко той е себелюбив, смел, и безумен. Римските императори си позволяваха да се обожават, но с това те само се причисляваха между боговете, а не се превъзнасяха над тях. Това грядуще чудовище ще се мъчи да направи между хората каквото, може би, Сатана направил на небето, - да си присвои властта и честта на Бога. Той, може би, ще притезава, че е Христос, който е дошъл от небето, и ще успее да прелъсти народите и да ги увлече да му отдават божественни почести. – Щото той седи²³⁹, и пр. Това може да значи, че той седи в Ерусалимския храм, но по-вероятно е, че значи църквата, която е духвният храм Божий. Той ще се старае да замести Христа като глава на църквата, но дали той ще стори това като се престори, че е Христос, или че е по-голям от Христа, не можем да кажем. Той ще притезава, че е Бог, а не негов представител или наместник.

Ст. 5. Не помните ли, и пр. Какво Павел им пише не е някое ново учение, нито е различно от това, което им бил казал устно. Има един вид укорение в този въпрос, като да им казва, “Възможно ли е да сте го забравили толкова скоро?”. Ако да бяха се спазили тези устне поучения на Павел, те щяха без съмнение да ни помогнат твърде много да разберем този мъчен и твърде спорен стих.

Ст. 6,7. И сега знаете, и пр. Духът на Антихриста действувал вече, но нещо възпирало появяването му, и солунците знаели кое е било това нещо. Павел може да им го бил казал, когато бил при тях. – Да не се открие²⁴⁰, и пр., т.е., за да не се яви преди определеното от Бога време. Христос дойде в определеното от Бога време, а и Христовият противник ще дойде в определеното от Бога време; и нечестието и съпротивлението му ще се надвие и ще се обърне в слава Божия и в доброто на църквата. – Защото оная тайна, и пр. Тази тайна на беззаконието не е сам Антихрист, защото той не се е явил още, но тайният дух на беззаконие, който ще достигне върха си в него. Както духът на Христа постоянно работи в света, така работи и духът на злото, който иде от Сатана; и и двата духа ще продължават да работят тайно, докато духът на злото ще се въплъти в Антихриста, а духът на доброто в Христа, който ще съсипе Антихриста. – Но само догдето се отмахне, и пр. В ст. 6 това, което възпира се представя като нещо, а тук като лице. Във въведението на главата ние казахме, че възпирателят се предполага да е силата на закона, която тогава се представляваше от Римския император. “Онова, което го възпира” е закон, а “който я възпира” е този, който олицетворява и упражнява закона. Някои предполагат, че възпирателят е Божието намерение, но изречението “да се отмахне от сред” противоречи на това тълкувание. Възпирането на закона някой ден ще се премахне, и всяка човешка пръчка на духа на беззаконието ще се унищожи; и тогава, когато злото се вижда, че тържествува, Христос ще дойде да го съкруши.

Ст. 8. И тогава, - когато възпирането се премахне. – Когото Господ, и пр. Думите “ще убие” и “ще изтреби” не значат, че Христос ще го унищожи, но че ще го съкруши съвършенно, и ще му смаже силата, тъй щото да не може да прави зло и да се противи на Божията воля. В Отк. 19:20, се казва, че звярът, който вероятно е Антихрист, ще бъде хвърлен жив в огненото езеро. Начинът, по който Христос ще го убие е “с духът на устата си” и “с явлението на пришествието си”, т.е., най-лесно и бързо. Стига само Христос да се появи и да даде заповед за изтребването му, и този който се виждал, че е толкова силен, и се показвал, че е Бог, ще бъде съвършенно поразен.

Ст. 9. Чието идване, и пр. Когато Антихрист дойде, той ще бъде силен като Сатана. Някои тълкуватели мислят, че Павел е искал да сравни идването Му с първото идване на Христа, което станало със сила Божия, както Той показал чрез чудесата, които направил. И Антихрист ще дойде със силата на Сатана; Сатана напълно ще му съдейства и ще му помогне да прави такива знамения и чудеса, които да прелъстят народите, но които не ще бъдат истински чудеса, а магии. Прилагателното лъжливи трябва да се разбере с всяко едно от трите съществителни. Те са лъжливи, защото човекът на грехът лъже като казва, че ги прави по Божия власт, но не е чудно, че те ще прелъстят хората, понеже са най-чудесните неща които Сатанинско лукавство и сила могат да измислят.

Ст. 10. И с всичката измама, и пр. Това е обща дума, която обема сила, знамения, и чудеса на предишния стих, и всеки друг вид измами чрез, които Антихрист ще се старае да си утвърди властта. То е “измама на неправдата”, защото се употребява за в полза на неправда, и от този, който се отличава по неправдата си. – Между ония, които погиват. Нечестието на хората и омразата им към Божия свят закон ги прави да станат жертва на тая измама, а пък Божиите избрани се упазват от заблуждение. “Които погиват” не значи “които са предотредени да погинат”, но “които навярно ще погинат”. Причината на погиването им не е Божие решение, но, както Павел добавя, “защото не приеха любовта на истината, и пр.”. Нямало е друг способ, по който те или който и да е друг човек би могъл да се спаси освен чрез истината, сир., спасителната истина на Евангелието. Тази истина им е била представена; но те не я приели, нито даже я обикнали. Те не почувствали никакво желание за истината, но посрещнали това, което Бог им предложил с омраза и презрение.

Ст. 11. И затова, и пр. Защото те отритнали истината, Бог ги наказал като им изпратил силно заблуждение. Бог няма да направи Антихриста лош какъвто ще бъде, но един от начините, по които той ще изпълни Божията воля ще бъде като прелъсти тези, които Бог иска да накаже. Тази слепота и измама са наистина наказание, защото както Бог наказал евреите като изпратил Вавилонците да разрушат града им и да ги откарат в плен, така Той ще накаже тези, които окончателно отритват истината Му като позволи на Антихриста да ги прелъсти и вкара в по-голям грях и по-дълбоко осъждение.

Ст. 12. Та да бъдат осъдени всички, и пр. Не прави голяма разлика за самите грешници ако считаме това като просто следствие на прелъстението им, или като Божия цел, с която Той позволява да се прелъстят: и в единия и в другия случай вечното им осъждение ще бъде сигурно. Естественното значение на стиха показва, че Бог е имал за цел осъждението им. Нито пък трябва да се страхуваме да приемем, че това е така, като че това предполага неправда от страна на Бога. Преди да се появи Антихрист, призованията и предупрежденията на евангелието сса се провъзгласявали верно и за дълго време в ушите им, до като Божието търпение се е изчерпало, и денят на изпитването им се пресекъл. Но вместо да ги премахне със смърт, Той ще позволи на Антихриста да ги прелъсти, така че и те да бъдат наказани заедно с него, когато Христос дойде. Не са невинни същества, които се оставят така да паднат в заблуждение, но “които не са повярвали, и пр.”. Последната част на стиха разяснява първата. Не защото не е имало достатъчно доказателство на истината, но защото те са обичали греха, за това не са щели да я повярват. Виж. Рим. 1:28.

Ст. 13. А ние сме длъжни, и пр. Виж. бел. на гл. 1:3. – Възлюбени от Господа, т.е., от Христа. Най-приятното и най-приличното название на вярващите е, “тези, които Господ люби”. Така е обичал Йоан да се нарича; тъй и Лазаревите сестри наричали болния си брат (Йн. 11:3) – Загдето Бог, и пр. Павел благодари на Бога, че християните му братя са били опазени да не се заблудят от тайната на беззаконието, която вече действувала, понеже Бог ги избрал за спасение. Другите може да се прелъстят, но те-не; но опазването им не се дължи на нещо в тях, но на Божия милостив избор. – Отначало. Това ще рече от началото на всички неща, или от века. Виж. бел. на Еф. 1:4. – Чрез освещение, и пр. Като ги предопределил за спасение, Бог предопределил и средствата за това, именно, очистителното пребиваване в тях на Св. Дух, и жизнената им вяра в Исуса Христа. Само тези имали право да вярват, че са били избрани, които са имали вътрешна святост и вяра.

Ст. 14. За което спасение ви призова, и пр., т.е., чрез евангелието, което ви проповядвахме. Както вяра и освещение са били нужни за спасение, така и познаване на евангелието било нужно за вяра; и за това Павел им бил изпратен, както е бил всякога изпращан там, където е имало Божии избрани. – За да получите, и пр., т.е., за да имате участие в славата на идването Му и във вечното Му царство.

Ст. 15. И тъй, братя, и пр. Понеже Бог ви е избрал от начало за такава славна участ, не се колебайте посред гонения и изкушения. – И дръжте преданията, и пр. Виж. бел. на 1Кор. 11:2. Това се дава като доказателство, от тези които поддържат това мнение, че преданията за какво апостолите са учили, предавани устно от поколение на поколение, трябва да се приемат за еднакво важни със Св. Писание. Но Павел не иска да каже това, защото тука не се говори за поучения от предишни времена, но за това, което той сам им бил казал. Каквото Павел иска да каже е това: “Недейте се заблуждава от това, което други може да ви учат за времето на Христовото пришествие или за някое друго учение; но здраво вярвайте това, което аз, Христов боговдъхновен раб, ви съм учил”. – Чрез наше слово, и пр., т.е., това което аз, Силуан и Тимотей ви проповядвахме, или което ви писахме в предишното си послание.

Ст. 16. Понеже всичките им усилия ще бъдат напразно без Божия помощ, Павел туря след увещанията си молитва. – А сам нашият Господ, пр. Тука молитвата е отправена към Отца и Сина заедно, което показва, че те и двамата са божественни, но името на Христа е поставено тук най-напреп. – Който ни възлюби. Понеже глаголът е в единственно число, вижда се да се отнася само за Отца, който толкова ни възлюби че изпрати Сина си да умре за нас (Йн. 3:16). – И по благодат, и пр. Думата “вечно”, може би, не се употребява в пълния си смисъл, понеже на небето не ще имаме нужда от спасение, но служи да отличи утехата, която Бог ни дава от привременните утешения на света. Дадената от Бога утеха трае през целия ни живот, т.е., до когато се нуждаем; а за бъдещето Той ни дава “добра надежда”, т.е., надежда основна, и която няма да ни посрами. И двете тези неща ние придобиваме “по благодат”, а не по някое наше достойнство.

Ст. 17. Да утеши сърцата ви. Макар, че един ден те не ще имат нужда от утеха, този ден не е още дошъл, понеже са били посред мъки и опасности. – И да ги утвърди²⁴¹, и пр. Повечето старовременни Гръцки тълкуватели и някои от по-новите разбират “слово” да значи “учение”, и го тълкуват така: “Да ви утвърди във вярването на всяко добро учение, и в упражняването на всяко добро дело”. Но струва ни се, че е по-добре да разберем “слово” в обикновенното му значение, т.е., “Нека Бог ви утвърди във всяко полезно приказване и работа”.

Назад | Съдържание | Напред