Глава 3.

¹ А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.

² Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,

³ без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто,

⁴ предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви,

⁵ имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.

⁶ Защото от тях са ония, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти,

⁷ които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината.

⁸ И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата.

⁹ Но те няма да успеят повече; защото безумието им ще стане известно на всичките, както се откри безумието и на тия двама.

¹⁰ А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,

¹¹ гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ.

¹² Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.

¹³ А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.

¹⁴ А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,

¹⁵ и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.

¹⁶ Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;

¹⁷ за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.
 

Ст. 1. В последните дни. Виж. бел. на 1Тим. 4:1. Думите значат през последната наредба, след която Господ ще дойде. Виж. бел. на 1Йн. 2:18; 1Пет. 1:5; 2Пет. 3:12. Тимотей не трябвало да се чуди ако види началото на това, което се предрича тука.

Ст. 2-5. Човеците ще бъдат, т.е., мнозина от тях и в голяма степен, не само в света, но и в църквата (2Сол. 2:3,9-12). Жална картина е на бъдещето състояние на църквата, което, обаче, не е щяло да се продължи за винаги (ст. 9; 2Сол. 2:8; Отк. 20:1-3) – Като църквата захваща да приеме Юдейски и погански идеи и обичаи, пороците на поганството и на развратните дни на Юдейството (Рим. 1:26-32, 3:9-12) изобилват в нея; но има обещание, че истинно духовно преобразование ще последва (Ис. 65:17-25, 59:19-21. – Имащи вид на благочестие. Нечестието на тези, които се описват в ст. 2-4, се явява по-тежко защото те се преструват, че са уж благочестиви, а мнозина от тях са даже водачи и управители на църквата (Мт. 7:22,23; Д.А. 20:30); а с делата си отказват действителността и силата на благочестието. Човек може да бъде най-редовен и фанатичен привърженик на външните обреди на религията без да има духът й в сърцето си, като е най-безнавственно поведението му. Истинният служител и раб Христос трябва да покаже, че се гнуси от такова поведение като се отдръпне от хората, които го показват.

Ст. 6,7. Които се вмъкват в домовете. Тези жени, за които се говори тука са ставали най-лесно плячка на такива лъстители. Съединението на религиозно усърдие с грешни похоти, и на слабо любопитство с постоянно невежество и духовна слепота, се често вижда.

Ст. 8. Яний и Ямврий. Те не се споменават никъде другаде в Св. Писание, но са били вероятно някои Египетски магьосници, чиито имена са се помнели по предание. Със споменаването им апостолът не гарантира истинността на преданието относно имената им; но само ги поименува така както обикновенно са се наричали като най-големите противници на Мойсей.

Ст. 9. Но те няма да успеят. Както противниците на Мойсей са били посрамени чрез силата на Израилския Бог, така и тези, които в църквата се противят на Християнската истина и безчестят Християнското име ще бъдат най-после посрамени чрез изкарването на яве на истинната им глупост, и чрез възтържествуването на истината.

Ст. 10-12. А ти си последвал моето учение. Апостолът с радост признава, че Тимотей прилича на него, и му дава своята опитност, за да го насърчи, защото и той сподалил страданията му, и трябва да очаква страдание до когато е жив. На всякъде всякога роденият по плът преследва този, който е роден по Духа (Гал. 4:29); и духът на тиз свят се бори против духа на Христа, тъй щото ученикът ще има същата опитност, която е имал Учителят му (Йн. 15:18-20, 16:33; Мт. 10:24,25). Като истинни християни, ние трябва да сме готови да бъдем преследвани; но всяко гонение не е поради правдата. Само това преследване, което е за правдата ни принася благословение (Мт. 5:10-12). Никой да не мисли, че ще бъде спасен защото е преследван. Мъчениците не се спасяваха чрез кръвта си, но чрез кръвта на Христа (Отк. 7:14; 1Пет. 1:7,18-22).

Ст. 13. А нечестиви човеци …. ще се влошават. Тимотей не е можал да очаква, че ще избегне съпротивлението на нечестиви човеци; защото е всякога истина, че такива хора, като отказват да се предадат на евангелието, стават по-лоши и по-лоши, понеже попадат повече и повече в заблуждение като се стараят да въведат други в заблуждение.

Ст. 14. От какви лица, т.е., от майка си и баба си (гл. 1:5) и от самия Павел. Децата трябва с признателност да помнят това, което набожни родители и учители са ги поучили, и всякога да напредват в пътя на набожност.

Ст. 15-17. Свещените писания, - Стария Завет, който е бил всичко, което Тимотей е можал него време да научи. Бог заповядал чрез Мойсей (Вт. 11:18-21) на родителите да поучават прилежно децата си на Божия закон, и обещал щедро да благослови тези от тях, които сторят това. Колко повече трябва християни родители и учители да поучават децата си в писанията на Новия Завет! Най-доброто средство за благочестив живот е словото Богие. Голяма грешка е да заместим Писанията с обреди и църковни тайнства като средство на благочестие. Еврейските свещенници и равини правели това, и поучавали простолюдието, което не знаело Писанията, да се води по духовните си водачи; но Христос е поръчал на простолюдието и на водачите им да “изпитват писанията” (Йн. 5:39), да вярват това, което те поучават, и да отритват, каквото е противно на тях (Мк. 7:7-13). Златоуст казва в “Тълкуванието на Матей”, че “прочитането на Св. Писание е по-потребно за миряните, отколкото за духовенството”; а на друго място той казва, “На връщане от църква всеки трябва да вземе Св. Писание и да свика жена си и децата си, за да размислят нещата, които е чул”. Само познаването на св. Писание може да ни умъдри на спасение, и даже деца може така да се умъдрят с това знание; защото св. Писание е боговдъхновенно, сир., чиста истина от устата божии (като вдъхване на живот на Адам, Бит. 2:7, и като духването върху учениците, Йн. 20:22), и ни изявява това, което Бог желае всеки, даже и най-простият да научи; и ползува даже простака и малките деца, понеже ги поучава и ръководи в пътя на правдата.

Назад | Съдържание | Напред