Bibliata.com - Откровението наЙоан Богослов

Писателят сам се нарича Йоан, раб Исус Христов. Той не казва именно, че е апостол, но ясно казва, че откровението му било дадено от Христа за църквите; и той говори на седемте църкви в Азия като, че има апостолски надзор над тях, както и знаем, че любезният ученик е имал през последните години на живота си. Ангелът, също така, който му показал виденията му говори (гл. 22:8,9) като на брат и другар на пророците. Че е право да разберем всичко това, че се отнася за апостола, а не за някой друг Йоан в същия век, както някои са си въобразили, напълно се потвърждава от външно свидетелство. Мъченикът Юстин, около петдесет години след написването на тази книга, говори за нея като откровение дадено на апостол Йоан. Същото казва и Ириней 40 години по-късно, който е бил ученик на Поликарп от Смирна, а Поликарп бил ученик на апостол Йоан. Ириней се е познавал с мнозина християни, които лично са познавали апостола; и не е за вярване, че той погрешно е отдал написването на тази книга на него.

II. Кога и къде е била писана тази книга?

Най-старите Християнски писатели казват, че апостол Йоан бил заточен на остров Патмос, където, както сам казва, той видял пророческите видения. Повечето от тези писатели, между които е и Ириней, казват, че това се е случило през царуването на Домициян; а Ириней казва, че е било към края на това царуване, т.е., 95 или 96г. след Р.Х. Някои по-късни писатели, между които са и Сирийските преводачи в 6-ти или 7-и век, казват, че Йоан бил заточен на Патмос, и там получил откровението в дните на Нерон, т.е., преди 68г. след Р.Х. Едно силно възражение против това мнение е, че ние не намираме никакво свидетелство, че Йоан е живял в Ефес и е имал апостолски надзор над църквите в Азия преди 68г. след Р.Х. Вижда се невъзможно да е живял там, когато Павел в тази същата година е писал Второто си Послание на Тимотей, който работил там, и нищо не споменава за апостол Йоан. Състоянието на църквите, също така, както се описва в Отк. гл. 2 и 3, се вижда да е твърде различно от това, което Петър и Павел ни представят в Посланията си писани през Нероновото царуване. Тази разлика не може да се разясни ако предположим, че Откровението е било писано около същото време, но лесно се разяснява ако предположим, че е било писано 30 години по-късно. Тази разлика се вижда: (а) В начина на църковното управление. В Павлово време Азийските църкви поверявали управлението на работите си на едно настоятелство от старейшини, които всички задружно изпълнявали слежбата на пастир. Във времето, когато Книгата на Откровението била писана се вижда, че пастирската служба се поверявала на един от старейшините; (б) В явното отпадане на Азийските църкви във времето, когато Откровението било писано. Мнозина, които се наричали Християни били изгубили първата си любов. Те търпели развратности, главно извлечени от езичеството, които ги заплашвали със съвършенно изтребване като църкви, и предизвикали строго осъждение и предупреждение. Тези опасности са били твърде различни от онези, които са застрашавали църквите в Павлово време, най-главно чрез влиянието на ревностни учители поддържници на обредния закон, и са били по-груби и безнравственни в наклонението си. На тези причини можем да прибавим названието “Господен Ден” за Християнската Неделя, което се среща най-първо в Откровението (виж. бел. на гл. 1:10), и фактът, че старото съчинение, наречено “Martyrium Romanum”, казва че Антипа, който се споменава в Отк. 2:13, е пострадал мъченицество в десетата година на Домициян, т.е., пет години преди края на царуването му.

Някои днешни тълкуватели мислят, че Откровението е било писано по-рано, и се основават на вътрешно свидетелство, т.е., на тълкуванието, което те дават на някои от виденията; но такива доказателства не ни се виждат достатъчни да опровергаят прикото свидетелство на писатели от втори век Юстин и Ириней. Освен това, тези тълкуватели не са съгласни помежду си; и докато някои от тях казват, че Откровението е било писано в царуването на Нерон, други го отдават на царуването на Галба, а други на Веспасиан.

Мястото от където Йоан е писал трябва да е било или Патмос или Ефес, където всички древни писатели казват, че той се завърнал след като го пуснали от заточение. Вероятно той е писал в Патмос, тутакси след като видял виденията. Това най-добре се съгласява с наставлението, което му дал Спасителят (гл. 1:11) да изпрати каквото напише в Ефес, както и на другите цъкви, - също така и с изречението “щях да пиша” в гл. 10:4.

III. Предмет и важност на Откровението.

В 3-ти стих на книгата писателят казва, “Блажен, който прочита и които слушат думите на това пророчество, и пазят което е писано в него”. Целта на писанието не е да зодоволи любопитството на читателите и слушателите, но да им принесе духовна полза. Това е “Откровение”; и заради това, главните му поучения могат да се разберат от тези, които желаят да ги разберат по един подобаващ начин. Но методата на Откровението е такава, която остави много работи неясни; и голяма предпазливост се изисква в подробното приспособление на символите му на особенни събития. Колко по-голяма е стойността на книгата в първото й разбиране, толкова по-внимателни трябва да бъдем да не навлечем върху себе си наказанието, което тя сама произнася (гл. 22:18,19) върху тези, които чрез кривото й разбиране, прибавят или отнемат от действителното й учение.

Книгата на Битието ни дава началото, а Книгата на Откровението краят, на историята на човечеството. Предметът на тази последна част от боговдъхновенното Св. Писание е идването в пълнотата си на Божието царство на земята, и следствията му во веки веков. Целта й е да даде утеха, надежда, сила, и радост на Божиите чада. Тя е пълна със съвети и насърчения за тях във време на скръб и гонение; и Съдията на всички ни държи венец от слава, който ще се положи на главата на мъченика. Сатана и всичките власти на мрака се представят, че окончателно ще се хвърлят в езерото, което гори с огън и жупел; и димът на мъчението им ще възлиза вечно. Всичко, което надежда или страх може да стори, за да отвърне хората от съпротивление на Бога и на неговите изкупителни намерения, и да ги насърчи да бъдат верни и да постоянствуват в свят живот и в усилия да спасят своите ближни, се излага в тази книга на Откровението.

IV. Особености на стил и съчинение на Откровението.

1. Гръцки Текст. - В Гръцкият текст на Откровението се намират твърде много Еврейски начини на изречение. Заради това някои са помислили, че то е било писано най-първо на Еврейски, а после преведено на гръцки. Но свидетелството на древни писатели е противно на това мнение. Сравнете с Евангелието и Посланията на Йоан, Гръцкият език на Откровението не е до толкова чист и граматически. Разликите в това отношение се считат от някои си за доказателство, че тези всички писания не са били писани от едно и също лице; а някои други доказват от тези разлики, че Йоан бил писал Откровението във времето на нерон, а не във времето на Домициян, т.е., почти тогава, когато Евангелието и Посланията са били писани. Но разликите в употребата на думи и начини на изречение не са толкова големи, колкото някои критици искат да ги покажат, че са; а от друга страна, много особености на Йоановият стил в Евангелието и Посланията се появяват и в Откровението, така че, ако гледаме стилът, той доказва, че Йоан е съчинителят му, а не противното.

Пророческият характер на Откровението, и особенното умственно състояние, в което Йоан се е намирал, когато го е писал, могат да ни разяснят Еврейските начини на изразяване в тази книга, които твърде не се намират в другите писания на Йоан. Той бил “Духом”, или в състояние на пророчески възторг. Ново-Заветният пророк се въздига много по-горе от обикновенното си умственно положение, и естественно подражава начина по който говорят Езекил и Даниил. Той не говори като грък, но като евреин и като пророк. Той употребява най-висок преносен стил, който е свойствен на Източни поети и Еврейски пророци. От това произлизат Еврейските му начини на изразяване в Гръцкото му говорене. И за това, също така, той често пренебрегва строги граматически правила, и проявява разпалена енергия, която е противоположна на кротостта, която отличава толкова много стилът на другите писания “на ученика, когото Исус обичаше”.

2. Употреба на Символи. - Свойствата на вещественни неща ни внушават нравственни идеи. Така, например, лъвът се взима за символ или знак на мъжество. Агнето е символ на търпение и кротост. Окото е символ на зрение и знание. Канарата е символ на твърдост или постоянство. Ние постоянно употребяваме такива знакове или символи. Не можем да приказваме, нито даже да мислим, без да ги употребим.

Когато чувствата ни са дълбоко развълнувани, и въображението се възбуди за особенно действие, преносни изречения стават по-изобилни, и биват по-дръзки или необикновенни. За това, поети и оратори твърде много употребяват такива образи на изречение. Никой се не мами, когато те кажат работи в преносен смисъл, които буквално са невъзможни; но по-живо впечатление се прави, и значението по-ясно се разбира и по-дълбоко се чувствува.

Поетическите писатели на Св. Писание не се плашат от най-силен преносен език, най-вече когато описват това, което принадлежи на Бога, и нещата които се касаят до управлението му. “Господ е пастир мой - канара моя - висок мой стълб - щит мой - покров мой. Гласът му се чува на небето; огън предходи пред него, и подпалва от всякъде неприятелите му. Той се гневи, е като военнолюбив човек, одъждява над нечестивите сети, огън и жупел, и страшна буря, и при това, така благославя хората с благостта си щото полските дървета плескат с ръце, и цялата природа е пълна с радост; ден на ден казва слово, и нощ на нощ явява знание”.

В Символическия език на Св. Писание някои названия се много употребяват, като, например, око за виделина и знание, рог за сила, море за непостоянност, води за дълбока скръб, злато и скъпоценни камъни за духовни богатства, и д.т. Този вид преносност се намира най-изобилно в поетическите части, и е особенно силен и понякога свойствен (каквото не се намира никъде другаде) в пророческите писания.

Откровението е същественно пророческа поема. За това, съчинението и стилът му са съвършенно различни от каквото срещаме в историческите части и Посланията на Новия Завет. Има разлики също така между него и някои от пророческите писания в Стария Завет. Пророчествата на Исая, Еремия, Михей, и пр., са писани в поетически стил, и изобилват в преносен език; но в тях фигурите или образите са повечето преносни, или се състоят от дръзки олицетворения и разяснения чрез сравнение. По-старите пророци рядко употребяват особен стил както правят по-късните пророци. Но никой от тях не е във всяко отношение образец на Откровението. В него ни се представят няколко видения под символични образи, които отчасти са взети от Старо-Заветните писания, но повечето от които са нови. Йоан подражава на Даниил, Езекил, и Захария в употребата на образи, които са най-свойственни на тях; но той ги надминава по действието, което произвежда върху въображението и чувствата на читателя. Поезията е великолепна, съобразно с величието на предмета. Тържественни и ужасни сцени се описват живо. Въведението е просто историческо изложение, но обема загатвания за най-великите истинни на евангелието, и най-важните събития в бъдеще. Син Човешки се представя във вид на ужасно и славно величие, като величието, което Даниил отдава на Древният по Дни³⁹⁰, но с други черти, които увеличават впечатлителността и поучителното му значение; и действието на това върху пророка било такова че той паднал пред краката Му като мъртъв. Той като го издигнал дал му разяснение на част от образите, и му заповядал да пише по едно послание на Седемте Азийски Църкви.

След това дохождат видения на неща на небето, които го приготвят за други видения, които откриват неща, които ще станат в невидимия свят и на земята. Има много неща в тези видения, които имат за цел да направят впечатление на въображението и сърцето, които не могат да се обяснят особенно, но са твърде полезни за увещание, утешение, и духовно съживяване ако ги четем като имаме пред вид целта им в това отношение. Хиляда въпроса може да се зададът за особенното приспособление или значение на някои си части от главната картина, или за значението на някои форми на изречение, на които не може да се отговори, защото целта на тази книго не е да зодоволи суетно любопитство. Лесно можем да разберем главните черти на опитността на Църквата пред дългите векове на историята й, най-вече през някои особенни епохи на тази история. Ние имаме картини от борби и страдания във външното положение на Църквата от една страна, и от славни тържества и духовни радости от друга, които ще се свършат с дълго спокойствие, и ще се последват от кратковременно вероотстъпление, или ново съвзимане на злото, което скоро ще бъде съборено, и тогава ще настане последния съд с великите си следствия от слава и блаженство за истинните люде Божии, и от вечно поражение и бедствие за враговете Му. Общото значение на тези картини лесно се вижда; а има място за голямо разнообразие на мнения относно частните събития, на които те могат да се приспособят. Но при всичката тъмнота, която неизбежно принадлежи на този вид описание, нищо не може да надмине по великолепие много части на тази книга. Откровението наистина заслужава да завърши Божието свещенно слово.

3. Символична употреба на числа. Най-забележителни от числата, които се употребяват като символи в тази книга са севед, десет, и дванадесет.

Седем. В гл. 1:4 ние четем за “седемте духове, които са пред неговият престол”, а в гл. 5:6 за “седемте духове Божии, разпроводени по всичката земя”. На Йоан било поръчано да съобщи Христовите поръчки на седемте църкви; и събразно с този божествен план, той видял във видение Спасителя, че държи седем звезди в дясната си ръка, и ходи посред седем златни светилници. В гл. 5:1, 6:1, и пр., имаме седем печата; в гл. 8:2, и пр., седем тръби. В гл. 10:3, четем за седем гърмове; в гл. 13:1, за звяр със седем глави; а в гл. 16:1, и пр., за седем ангели, които изливат на земята чашите на Божията ярост, които се наричат и седемтте последни язви.

Във Стария Завет употребата на числото седем често се среща, и несъмненно се основава на божественната наредба, по която сътворението на света е станало в шест дни (или периоди) последвани от един ден (или период) на почивка. За това, Бог “благослови седмият ден, и го освети”, или го определи за свято употребление, и с четвъртата заповед изисква от людете си да го осветят или пазят свят. Празникът на Пасхата трябвало да се пази седем дни; същото било и с Празника на Шатроразпъването. Седем дни били определени за посвещението на олтарът (Из. 29:36) и за посвещението на свещенниците (Лев. 8:33). Същото било и за разни очищения. Кръв трябвало да се поръсва седем пъти (Лев. 4:6, 16:14). Седем жертви трябвало да се принасят в особенни случаи. Така, например, по случай на очищението на храма в първата година на Езекиевото царуване, седем юнци, седем овни, седем агнета, и седем козела били принесени като приношение за грях (2Лет. 29:21). Седем седмици е имало между големият празник на Пасхата и Денят на Петдесетницата. Всяка седма година трябвало да бъде съботна година; и след седем такива периода идвала юбилейната година.

От подобни закони и обичаи естественно се породил обичай да се употребява седем като число на пълнота или съвършенство, и също така като кръгло число, т.е., определено число вместо неопределено, като например, “Ще ви накажа седмократно за греховете ви” (Лев. 26:28); “От един път ще излезат те върху тебе, а от седем пътища ще побегнат от лицето ти” (Вт. 28:7,25); “Неплодната роди седем” (1Цар. 2:5); “Онази, която роди седем изнемощя” (Ер. 15:9); “Праведният седем пъти пада и става” (Пр. 24:16); “Светлината на слънцето ще бъде седмократна” (Ис. 30:26).

Този кратък преглед на Старо-Заветните обичаи ни дава да разберем твърде честото употребление на числото седем в Откровението. Умът на писателят е бил пълен с мислите и езика на Стария Завет и най-вече на пророците, и той употребил подобен език по един начин точно подходящ с намерението на божественият Откровител³⁹¹, с което Той направил такова откровение. Че употрблението е преносно, а не буквално, е очевидно и неопровержимо.

Десет. Това число е основата на числената система, и със своите сскладни числа е влязло в употреба в много езици като кръгло число. Така, например, Яков казва на Лаван, “Десет пъти промени ти заплатата ми” (Бит. 31:41); “И ме раздразниха до сега десет пъти” (Чис. 14:22); “десет пъти вече стана ме укорявате” (Йов. 19:3); “Десетократно по-добри” (Дан. 1:20). Така и в Отк. 2:10 можем да разберем, че “десет дни” означава кратко, но неопределено време от гонение.

В Дан. 7:7, един страшен и ужасен звяр се описва, че бил видян във видение с десет рога. Така и в Отк. 12:3 един голям змей се показва (в ст. 9, се казва да е дявол и Сатана), който имал седем глави и десет рога. Понеже рогът е белег на сила, звяр с десет рога представлява страшна неприятелска сила.

Употреблението на складните числа на десет, като, например, сто, хиляда, десет хиляди, хиляди-хиляди, и пр., за да се означават големи но неопределени числа е познато на всички ни.

Дванадесет. Съответственно с числото на Израилевите племена намираме дванадесет съгледвачи изпратени да разгледат Ханаанската земя (Чис. 13:2), дванадесет драгоценни камъни върху нагръдника на първосвещеника (Из. 28:21), дванадесет пити, които всякога се държали върху трапезата на хляба за спомен (Лев. 24:5), и пр. Без съмнение числото на апостолите, които Спасителят избрал е било нарочно направено да отговаря на числото на племената, понеже те били назначени, тъй да речем, като патриарси и князе на новият духовен Израил (Мт. 19:28). Така и в Откровението намираме дванадесет хиляди печатани от всяко едно от дванадесетте племена (гл. 7:5-8); а в гл. 21, Новият Ерусалим се казва да има дванадесет порти, които носят имената на дванадесетте племена (срав. с Ез. 48:31) и се пазят от дванадесет ангели, и дванадесет основания украсени с драгоценни камъни, и отгоре им написани имената на дванадесетте апостоли на Агнето. Градът е бил дванадесет хиляди стадии на дължина, на ширина, и на височина, и стената му (вижда се по дебелината си) дванадесет пъти по дванадесет лакти. Не ще съмнение, че сичките тези числа са символични.

4. Означения на време. В пророческите съчинения на Св. Писание обикновенно числата, които означават време трябва да се разбират или буквално, или че се употребяват по начините, за които говорихме в предишния отдел. В Йосифовото разтълкуване на сънищата (Бит. 40:12,13,18,19, 41:26-30(, изреченията “три дни” и “седем години” значат три дни и седем години буквално. Така и в Чис. 14:33,34, е било предсказано, че израилтяните ще се скитат 40 години в пустинята, а в Ер. 25:11, че Вавилонският плен ще трае 70 години; и тези периоди са били буквално изпълнени (Дан. 9:2; Евр. 3:17; Д.А. 7:36,42). Така и в Ез. 29:11-13 четиридесетте години предсказани за Египет трябва да означават или този период от време, или неопределен период изказан с определено число. В пророчествата, които са просто исторически означенията на време трябва да се разбират буквално. В символически пророчества такива означения може да се употребяват с други цели.

В Дан. 7:25, пророчески период се казва да е “до време и времена и половин време”. Същото изречение “във време, времена и половин време” се среща и в Дан. 12:7, и Отк. 12:14. Естественно това се разбира да е една година, две години, и половин година; и всичките тълкуватели са съгласни в тълкуванието на това изречение по този начин. Един период от същата дължина, и който вероятно трябва да се разбере в същия смисъл, се казва на друго място, че е четиридесет и два месеца, или 1,260 дни (Отк. 11:2,3, 13:5).

Но въпросът, върху който тълкувателите не се съгласяват е дали в тези места казаното трябва да се разбере буквално, че значи три години и половина, или дали пророчески ден не трябва да се разбере, че означава една година, така че тези изречения действително да означават един период от 1,260 години.

Както и да се реши този въпрос, не трябва да предполагаме, че събитията, за които се говори в Даниил и Откровението са еднакви. Ако Йоан и да употребява същите названия на време, той може би, ги приспособява на събития различни от събитията, за които Даниил говори. Мнозина прочути Библейски тълкуватели вярват, че това е така. Те разбират, че Даниил говори за страданията на Божиите люде под жестокото управление на Сирийския цар Антиох Епифан (който в гл. 11, се нарича северен цар), и за въздигането на Месианското царство (за което той не казва нищо повече освен, че най-сетне то ще възтържествува във вселената: гл. 7:14,27), и за възкресението, което се споменава в гл. 12:2. Тези тълкуватели показват, че осквернението на храма през времето от отнемането на ежедневната жертва по заповед на Антиох до очистването на храма от Юда Макавейски се счита от историка Йосиф като изпълнение на Данииловото пророчество. В своите “Еврейски Древности” (книга 12, гл. 7, отд. 6), Йосиф казва, че времето на осквернението е било три години. Това беше времето на най-голямото осквернение, защото жертви са били принасяни на статуята на Олимпийския Юпитер върху олтаря на Йеова. В кн. 1, гл. 1, “За Войните на Евреите” Йосиф казва: “Той (Атиох) също така обра храма, и спря постоянното принасяне на ежедневна жертва за умилостивение на грехове за три години и шест месеца”. Виж. “Древности, кн. 10, гл. 11, отд. 7. Те предполагат, че 1,290 дни в Дан. 12:11, дава по-точно времето, отколкото в гл. 7:25, и 12:7; а пък 1,335 дни в гл. 12:12 докарва времето до събитието, което е зарадвало еверите, сир., смъртта на кръвопийния им гонител.

Тези, които тълкуват така гл. 7 и 12 на Даниила разбират, че в гл. 7:23 се загатва за Палестинската земя (“всичката земя”, не всичкият свят), и считат четвъртия звяр за представител на Сирийското царство, което за евреите, във времето на Антиох, било по-страшно, нежели друга някоя от силите означени с други зверове. Тези тълкуватели също така разбират образа в гл. 2, че представя Вавилонското царство, или Мидо-персийската държава (гърди и мишци от сребро), Македонската държава на Александър Велики (корем и бедра от мед), и наследниците на Александровата държава (голените от желязо, нозете една част от желязо, а една от кал). Съответственно с това са четирите зверове в гл. 7, означаващи царства, които ако и да са били по-слаби на света, са били по-страшни за евреите от другите. Малкият рог е Антиох. Христовото царство съсипало всичките тези царства чрез начина, по който Бог действувал против тях за основанието му. Други тълкуватели мислят, че четвъртата част на образа и четвъртият звяр е Римската държава. Някои, обаче, като приемат, че означенията на време са прави в Дан. 7:25 и 12:7,11,12 в приспособлението им, предпочитат да разберат числото 31/2 (което е половината на седем) в първите две от тези места и в Отк. 11:9, 12:14, че се употребява в поетическа и тайнственна смисъл, а не за да означи някой точен период от време. Те мислят, че равнозначни изречения (42 месеца и 1,260 дни) са приети само за разнообразие, и трябва да се тълкуват по същият начин.

Няма съмнение, че в просто исторически пророчества ден значи ден, и година значи година. Има много примери за това. Освен примерите, които приведохме по-горе, можем да посочим още на следващите места: Бит. 6:3, 7:4, 15:13; Ис. 7:8, 16:14; Дан. 4:32 (седем времена равно на седем години), Й-а 3:4; Мт. 12:40.

Но в така наречените символични пророчества мнозина тълкуватели, прочути по учението и благочестието си, са на мнение, че един ден трябва да се брои за една година, и една година от 360 дни трябва да се счита за 360 години. Това мнение се основава най-много върху начина, по който тези тълкуватели гледат на предметите на пророчеството в гл. 7 на Даниила и в гл. 11-17 на Откровението. Мисли се, че е невъзможно, относно тези предсказания, такива кратки периоди от време, които се дават да не означават по-дълги периоди; и някои намират, както тям се чини забележителни сбъдвания на пророчеството ако то се изтълкува по този начин. Те притезават също така, че това начало на тълкувание се подтърждава в Св. Писание от някои места, които те дават за подкрепление на това начало. Тези свидетелства са следните:

1. В Числа 13:25, 14:33,34, относно съглеждането на Ханаанската земя от съгледвателите, се казва: “По числото на дните, в които съгледвахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите за беззаконията си”. “Дванадесетте съгледвачи”, казва един от поддържателите на тази теория, “избрани по един от всяко племе, представлявали Израилския народ; и това разяснява защо се казва, че цялото събрание е съгледателствувало земята. Това съгледателство, което траело 40 дни, представлявало също така 40 годишното им странствуване по пустинята. Всеки ден от съгледателство представлявал една година от странствувание; и по-малкият период бил образово пророчество на 40-годишното им скитане, което последвало”.

2. Второто доказателство, казват, се намира в Ез. 4:4-6, където се казва на пророка да лежи (дали във видение или наистина, не прави разлика в този въпрос) 390 дни на лявата си страна, за да носи беззаконието на Израилевия дом, и на дясната си страна 40 дни за Юдовия дом, “защото аз на тебе турих годините на беззаконието им според числото на дните, триста и деветдесет дни; и ще носиш беззаконието на Израилевият дом”; а за Юда се казва, “Всеки един дет ти определих вместо една година”.

3. Мнозина се облягат най-вече на Дан. 9:24-27, като най-решителен авторитет за това начало на тълкувание. Те разбират седмица да означава седмица от дни; но наверно периодът от 490 години се е изминал преди сбъдването. За това, казват поддражателите на това мнение, седемдесет седмици от дни в това пророчество действително означават 490 години, сир., ден се брои за година.

Мнозина тълкуватели, които отхвърлят тази теория отговарят така на горните доказателства:

1. Относно първата точка те казват, че това е просто историческо пророчество, както всички други пророчества, които принадлежат на този клас. Те отказват, че ние можем да кажем нещо повече за него, отколкото че Бог благоволил да определи, че както съгледвачите се скитали 40 дни, така и народът ще трябва да се скита 40 години поради греховете си. Те казват, че в това място думата ден значи ден, и нищо повече, а думата година значи година; и че защото Бог направил един буквален ден да представлява в един смисъл буквална година не ни дава право да тълкуваме думата ден да значи година, което значение тя няма в това мяст. Ако Бог да беше рекъл, “Вие ще се скитате 40 дни”, а те да бяха се скитали 40 години, тогава доказателството щеше да си бъде на мястото.

2. Същият отговор се дава и на второто доказателство. В разказа за Езекил също така думата ден значи ден, а не година; и тука, както и в първият приведен случай, изрично се казва (не, че думата ден значи година, но), че Бог назначава ден като знак на година. И пита се с кое право ние можем да считаме ден като знак на година освен ако сме известни, че Бог в такова значение го употребява. Това не е пример от преносно говорене, както когато едно животно се употребява да представи една държава, или рог се употребява като белег на сила, или Божията вечна верност като здрава основа се изразява с думите, “Вечна крепост” (Ис. 26:4).

Може да няма нужда от изрично заявление на значението за правото тълкувание на такива образи на изречение. Но ден не е фигура или знак на година; и не бива да го тълкуваме, че значи година в някой особен случай освен ако ни се каже, че е така. Това употребление на думата съвсем се различава от употреблението й да означава неопределено временно пространство, както когато говорим за денят на сътворението, денят на спасението, ден на радост или тъга, съдния ден, и пр., където думата се взима в преносното, а не в буквалното си значение. В Ис. 20:2,3, четем че пророкът ходил гол и бос три години за белег. Тука три години съответствува на три години, а не три дни на три години.

3. Колкото за доказателството от Дан. 9:24-27, отговорът е че нито думата ден, нито идеята на ден се намира в това място, и седмицата, за която се говори е очевидно седмица от години, а не дни. Израилтяните имали обичай да броят години и дни със седморки (Лев. 25:4,8). Дан. 10:2,3, където писателят иска да изрази три недели, той употребява същата дума за седмица, която се среща в гл. 9:24-27; но за да поясни още повече значението, той прибавя в оригинала, “седмици от дни”. Това, само по себе, показва, че както е употребена малко по-горе, седмицата е била от години, а не от дни. Обикновенната форма на Еврейската дума, когато се употребява за неделя има окончание за женски род; но в тези места тя има окончание за мъжки род. Пророкът размишлявал върху Еремиевото пророчество за седемдесет-годишния плен (Дан. 9:2); и за това той говори за седемдесетте седмици от години до времето на Месиевото идване, което щяло да ги избави от робство. Такова тълкувание са му давали евреите във времето на Йосиф и по-късно.

Следващите доказателства се дават против теорията, че в Даниил и Откровение ден значи година:

1. В Дан. 4:16 изречението “седем времена” се употребява за времето, през което Навуходоносор щял да има скотско сърце, и щял да живее с животните по полето. Никой не предполага, че това изречение значи седем пъти по 360 години. Навуходоносор бил в това положение седем години, а не 2,520 години. Защо тогава да предполагаме, че половината от този период (“време и времена и половин време”, или три години и половина) в Дан. 7:25 значи 1,260 години- Свидетелството на Йосиф показва, че в негово време евреите считали, че това последно пророчество се изпълнило във времето на Антиох Епифан, както първото се изпълнило през живота на Навуходоносор. Това се признава от някои поддържатели на тази теория. Един от тях казва: “Очевидно е, че Йосиф не е разбирал, че денят стои вместо година, защото той приспособява на Антиох видението на малкия рог на козела, и казва, че то се е сбъднало в буквалното временно пространство”. Същият писател на друго място казва, “Имало е малцина от по-старите тълкуватели, които не са мислели, че малкият рог на козела в Дан. Гл. 8 се е изпълнил в Антиох Епифан. Ние сме показали вече, че Йосиф споменава това мнение, което се вижда да е преобладавало между евреите преди идването на нашия Господ”.

2. Тази теория е била непозната в старата Църква. Елиот, един от най-отличните й поддържници, казва: “Вярвам, че е истина, че през първите четири столетия дните на Антихристовото траене, които се дават в Даниил и Откровението са били тълкувани буквално като дни, а не като години, от църковните Отци”. Някои си наистина мислели, че 31/2 дни в Отк. 11:9, може да се разберат за години; но те не приемали същото начало на тълкувание в други случаи. Елиот още казва: “Щом като станало възможно да се мисли за такова тълкувание на 1,260 дни, и да се очаква Христовото пришествие, че е наблизо, те приспособили началото (че дните означават години) на 1,260те дни на Даниил и Откровението. Към края на 12-и век Йоаким Абас се е опитал за първи път на такова тълкувание”. Забележително е, че това тълкувание не е било въведено по-рано ако е истинно тълкувание; най-вече ако вземем пред вид колко склонни са били старите християни да тълкуват алегорически и мистически Св. Писание, и когато са имали пред себе си такива места от Св. Писание като Чис. 14:33,34; Ез. 4:4-6; Дан. 9:24-27, и пр.

3. Нямането на съгласие (относно времето на започването и края на този период) между тези, които тълкуват употребените числа в Даниил и Откровението, че значат 1,260 години доказва, че тълкуванието е криво. Толкова голямо е разногласието, и толкова често уверително са се предсказвали велики събития, които уж щели да се случат, и предсказанията са излизали лъжливи, щото е невъзможно да има разумно, общо, и трайно уверение в църквата, че началото на тълкувание, на което тези предсказания се основават е право.

Следващите са някои примери. В год. 1686 един Френски писател от този вид писал: “Краят на Папството наближава. Аз мисля, че то ще се прекрати между 1710 и 1720г. след Р.Х.”. Прочутият математик и богослов от Университета на Кеймбридж, У. Хуйстан, който е писал в 1706, казал че Христос ще дойде в годината 1715. Когато това време се изминало, той направил нова сметка, и казал, че ще дойде в 1766. Той умрял на 1752г., така че не можал да поправи пак сметката си. През времето на Английската Република и предишните смущения (1640 до 1658) едно голямо число писатели в Англия предсказали, че светът ще свърши в 1666г. Във времето на Френската Революция и на последващите войни (1789-1815), голямо раздразнение на хорските умове ги накарало да изучават Откровението, и произвело много и различни едно от друго тълкувания. Прочутият Немски тълкувател Бенгел мислел, че светът ще се свърши в 1836г. Англичанинът д-р Фейбър, в една книга писана в 1804, и по-късно д-р Скот в прочутото си Тълкувание на Св. Писание, са се помъчили да докажат, че годината 1866 ще бъде критична година в съдбата на света. Благочестивият Е. Бикерстет, който е писал в 1823, бил на същото мнение. Мнозина други са били съгласни с този възглед, и разликата помежду им не е била повече от пет години, т.е., от 1863 до 1868. Преди няколко години е имало голямо вълнение в Америка поради учението на някой си г-н Милър и последователите му, че Христос ще дойде, че действителните Му ученици ще бъдат отнесени на небето без да умрат, и че светът ще изгори на огън в 1843г. Ученият и красноречив д-р Къминг, от Лондон, заявил в 1847, че Христос ще дойде, и първото възкресение и началото на всемирно блаженство ще стане на 1865 или татък. Малко по-късно той поправил сметката си, и писал, че “1867г. ще бъде най-критична в събитията на историята, в сбъдването на пророчествата, и в опитността на цялото човечество”.

4. Друго възражение против тая теория е, че ако 1,260 дни на пророчеството наистина означават 1,260 години, и ако Откровението посочва великите събития, на които всичките поддържатели на теорията го приспособяват, то тогава, ако може да се узнае датата, от която трябва да се започне да се брои, лесно е да се узнае кога ще бъде края. Ако времето на захващането не може наверно да се узнае, тогава ние не придобиваме повече светлина ако речем да броим дните за години, отколкото придобиваме ако ги вземем за дни в буквално значение, или ако считаме означението на време за поетическо и мистическо, - т.е., като определено число вместо неопределено. Но ако началото, от което трябва да се започне да се брои може да се определи, тогава ние ще можем да узнаем края; което ще бъде противно на изричното заявление на Спасителя: “Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената си власт” (Д.А. 1:7). Христос ни предупреждава да се не стараем да изнамерим времето, когато великите събития касаещи се до царството Му ще се случат. Можем ли тогава да вярваме, че Той е открил времето по някой начин- Велики промени може да ни уверят, че времето за тези събития наближава; но все пак е истина, че Отец държи времето в своята си власт, и не го открива никому.

V. Начин на тълкуване на Откровението. 1.

Има някои си, които считат, че цялата книга, или поне по-голямата й част, се отнася за Христовото второ пришествие. Някои даже мислят, че седемте Азийски църкви, които се споменават в Откровението ще се въздигнат по-късно.

2. Друг клас тълкуватели са на мнение, че повечето от тези пророчества са се сбъднали вече. Пръв тълкувател от този клас беше Йезуитинът Алкасар в 1617г. Той разтълкувал гл. 5-11, че означават победата на Църквата над Юдейството, а гл. 12-19, победата й над поганский Рим; след, което идва тържеството, и спокойствието, и славният край в гл. 20-22. Босюе, и други Католически писатели, и някои отлични Протестантски писатели, приемат това мнение. Някои даже приемат, че 1000-годишното спокойствие се започва с покръстването на Константин и падането на поганството, или пък, че означава Евангелската наредба. През 10-и век имало голямо вълнение в Европа, понеже тогава очаквали, че свършването на света ще стане в година 1000 след Рождество Христово.

3. Много по-голямо число тълкуватели считат сбъдването на пророчествата като отчасти да се е сбъднало, и отчасти да се сбъдва сега, и отчасти, че ще се сбъдне. Тези тълкуватели се делят на два дяла: (а) Едни от тях считат, че целта на Откровението е да даде едно съкращение на последователната история на Християнството; и те приспособяват неговите символи и заявления на последователни исторически събития; (б) Други пък мислят, че книгата има за предмет да представи само главните черти на Църковната История в изображения, повечето от които не са назначени да се приспособят на отделни събития.

Начинът, по който първият клас разглежда книгата може да се види в Елиотовите “Horae Apocalypticae” и в тълкуванията на някои книги на Св. Писание от г-н Барнс. Всяко едно от тези съчинения съдържа много драгоценни исторически сведения, които се привеждат, за да разяснят символическите предсказания. Който чете такова тълкувание, той ще придобие силно впечатление, че тълкуванията са прави; но ако сравни няколко такива тълкувания едно с друго, той вероятно ще остане смутен като види, че може би ни две тълкувания не се съгласяват относно отделните събития, на които доста символи се отнасят, и че тези символи може да се приспособят с видима вероятност на което и да е от няколко подобни събития.

Твърде е важно да правим разлика между това, което е верно и това, което е само вероятна догатка в тълкуванието. Често се казва, че благословен е този, който по един прав начин издирва тази тайнственна и чудна книга. Но в никоя друга част от Божието слово няма толкова голяма опасност да заместим действителността с въображение, и да приемем възгледи, които времето ще докаже, че са били въображаеми и неистинни. Има няколко неща в книгата, които са толкова ясни че не може да има грешка за тях. Други някои неща стават ясни след внимателно издирване, тъй щото можем да се уповаем на тълкуванието им с пълно доверие. Върху други някои неща можем да изкажем мнение с прилична скромност и предпазливост. Но все ще се намерят места, за които разумният и безпристрастен тълкувател ще каже само, че не смее да си даде мнението. Може би, в бъдеще ще се хвърли повече светлина върху тези места, отколкото е възможно сега. Ако някой притезава, че разбира всичко, което тази книга съдържа, той с това показва, че не притежава първото качество за да й бъде верен тълкувател, - т.е.,да признае мъчнотиите й и своето си невежество, и да може да различава това, което е просто загаточно от това, което е верно. Великият философ Сър Исаак Нютон, който бил искрен християнин и писал “Забележки върху Откровението”, право казва в съчинението си “Глупостта на тълкувателите е била да предсказват неща от това пророчество, като че Господ е имал намерение да ги направи пророци. С тази си дързост те не само са изложили себе си на присмех, но са докарали присмех и на самото пророчество”.

Ако искаме да изтълкуваме право книгата, трябва постоянно да помним, че тя е пророческа поема. Тя не е съчинена на стихове или героическа поезия; но тя има особенните характеристики на Еврейска поезия в плана си, изреченията си, и начинът, по който представя мислите си. Образите й са поетически и пророчески; и голяма грешка би било ако образите й насилственно се тълкуват буквално, или ако придадем на всяко отделно обстоятелство някое отлично значение. Както в притчите на Исуса се притурят обстоятелства, за да придадът съвършенство и красота на приказката, които обстоятелства можаха да се изоставят или променят без да стане промяна в целта и главното поучение на притчата, така и в образите на всяка поезия се вмъкват обстоятелства просто да направят изображението пълно и впечатлително. Твърде важно е да правим разлика точно между това, което е същественно и това, което принадлежи просто на съответственността на символите. Неразбория също така може лесно да се породи от приспособяването на символи на отделни неща, които са назначени да се приспособят на еднакви неща; защото във всяка поезия, а особенно пророческа поезия, обикновенно е да се разяснява едно и същото нещо чрез разни образи и изображения. Виж. Ис. 14:4-32, 15:1-, и пророчаствата на Захария.

Друг източник на бъркотия е когато последователно не се придържаме към значението на символи, чието значение е вече доказано, като, например, ако разберем думата “земетресение” да значи “голямо нравственно или политическо вълнение” на едно място, а после го разберем в буквален смисъл на друго място, където то има действително същото символическо значение. Тази бъркотия в тълкувание се вижда у тези тълкуватели, които понякога разбират “Израил” на Откровението да значи “духовен Израил”, а понякога “по плът Израил”; или понякога разбират “цар” да се употребява вместо “царство”, а на друго място го разбират да значи някое лице.

До колко разните представление в Откровение трябва да се вземат като последователни по време, и до колко са едновременни, или понякога се отнасят за миналото, е много труден въпрос да се реши. Има някои признаци, които могат да ни помогнат да си съставим едно мнение за това; и ние ще си изложим мнението в Тълкуванието с такава скромност, каквато трябва да имаме по този въпрос.

VI. Съдържание.

Съдържанието естественно се разделя така:

1. Въведение, и Послания до Седемте Църкви (гл. 1-3). 2.

Приготвителни видения (гл. 4,5). 3.

Отваряне на седемте печата (гл. 6 и 8:1). 4.

Седемте тръби (гл. 8:2-11:18). Ст. 19 служи като преход на сцените, които следват. 5.

Трима неприятели воюват против Жената и Детето й, именно, Сатана, звярът, и вторият звяр или лъжливият пророк (гл. 12-14). След приготовлението в глава 15 следват наказанията на тези чрез седемте чаши, и окончателното разрушение на тайнствения Вавилон в гл. 16-19. 6.

Хилядагодишна почивка, вероотстъпление, и страшния Съд (гл. 20) 7.

Новият Ерусалим (гл. 21 и 22).

В това разпределение, глава 7 трябва да се счита като един епизод вмъкнат между това, което принадлежи на отварянето на шестия и седмия печати. Има също два епизода между шестата и седмата тръби, именно, (1) епизодът на малката книга (гл. 10:1-11), и (2) двамата свидетели (гл. 11:1-14). На отдела на войната на тримата неприятели с Жената и Детето й принадлежи появяването на тримата ангели, които обявяват заглавията на идващото пророчество (гл. 14:6-9), и на другите трима ангели, които действуват като служители на Човешкия Син, и прибират жетвата и гроздето на земята (гл. 14:14-20).

Ред от изображения.

Колкото трудно и да е тълкуванието им, достатъчно е едно повърхностно разглеждане на книгата, за да видим в нея следващият ред от отделни изображения. Едно внимателно изучаване на тези изображения ще ни помогне да разберем право книгата.

1. (Гл. 1-3) Изображение на славното и величественно появление на Човешкия Син. - Той ходи посред седем златни светилници, държи седем звезди в дясната си ръка, и диктува писмата до Седемте Азийски Църкви.

2. (Гл. 4,5) Приготвително видение на небесни неща. - Врата отворени на небето. Престол и Един седящ на него в неописуемо величие. Дъга окръжава престола. Двадесет и четири старци с венци на глава седят на престоли. Пред престола стоят седемте духове Божии. От престола произлизат светкавици, гласове и гръмове. Отпреде му има стъклено море. Посред престола, и наколо му, четири животни, пълни с очи отпред и отзад: първото прилича на лъв, второто - на телец, третото - на човек, четвъртото - на летящ орел. Те не си почиват ни денем ни нощем, но постоянно казват, “Свят, свят, свят Господ Бог Вседържител”. И когато те отдават слава и чест и благодарение на Този, Който седи на престола, двадесет и четири старци падат пред Него и се покланят на Този, Който живее во веки веков, и полагат венците си пред престола, и казват, “Достоен си, Господи, да приемеш слава и почест и сила; защото Ти си създал всичко, и чрез Твоята воля съществува и е създадено”.

Един свитък от книга, запечатан със седем печата, се вижда в ръката на Този, Който седи на престола. Никой не се намира достоен да я отвори. Но известява се, че Лъвът от племето на Юда, Коренът Давидов, превъзмогнал да я отвори.

Посред престола и четири животни и двадесет и четирите старци едно Агне се вижда да стои като заклано, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии. То дохожда и взима свитъка от ръката на Този, Който седи на престола. Двадесет и четирите старци падат пред престола, като държат всеки китара и златна чаша пълна с темян, които са молитвите на светиите, и пеят славословна песен на Агнето заради блаженството на изкуплението. На тази песен се присъдиняват безбройни ангели и цялото творение. Четирите животни казват “Амин”; а двадесет и четирите старци падат коленичком и се покланят.

3. (Гл. 6 и 8:1) Отваряне на печатите и видение на небесно блаженство. - Агнето отваря първия печат. Първото животно вика, “Ела”. Вижда се някой си възседнал на бял кон, че излиза побеждаващ и да победи. (Символ на Христа и Евангелието).

Вторият печат се отваря, и второто животно вика, “Ела”. Червен кон с ездач с голям меч. (Война).

Третият печат се отваря, и третото животно вика, “Ела”. Черен кон с ездач с къпони в ръка. (Глад, означен от един глас от сред четирите животни).

Четвъртият печат се отваря, и четвъртото животно вика, “Ела”. Блед кон, язден от Смъртта, а Адът върви от подире. (Мор).

Петият печат се отваря. Душите на мъченици под олтарът викат за праведното отмъщение, което Бог ще отвърне на гонителите им, но което ще се позабави за няколко време. (Гонения).

Шестият печат се отваря. Силно земетресение: слънцето става като струнено вретище, а луната като кръв: звездите от небето падат: небето се свива като книга: жителите на земята се уплашват, и викат на канарите да паднат отгоре им и ги покрият от гнева на Този, Който седи на престола, и на Агнето, защото великият ден на гнева му е дошъл.

Противоположно на тези представления от беди и наказания, които правят еднообразно и съвършенно изображение в глава 6, глава 7 ни дава друга една картина на духовните последствия. В тази картина се виждат четири ангели, че стоят на четирите края на земята, и не оставят ветровете да повредят земята, морето и дърветата до като на служителите Божии се удари белег. Един ангел възлиза от Изток с Божий печат. Той запечатва 144,000 души, по 12,000 от всяко племе Израилево.

Едно голямо множество, което не може да се преброи, от всеки народ и език, стои в бели дрехи, с финикови вейки в ръка, пред престола и Агнето, и приписва спасение на Бога и на Агнето. Ангелите и старците и животните се откликват на славословието им. Те са тези, които са излезли от голяма скръм, които са измили дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Заради това, те се намират в постоянно блаженство пред Бога.

4. (Гл. 7:2-11:18) Седемте тръби. - Като се отваря седмият печат, след дълбоко мълчание на небето се явяват седем ангели с тръби. Един ангел стои при олтарът, и принася темян с молитвите, които светиите въздават на Бога. Пепелта от кадилницата се хвърля на земята. Гръмове, светкавици, гласове, и земетресение настават. Седемте ангели с тръбите излизат.

Първата тръба затръбява: Град и огън падат на земята: едната трета от дърветата и всичката трева изгаря.

Втората тръба: Една планина, която гори се хвърля в морето: едната му трета става на кръв, и адната трета от животните в него умира, и една трета от кораби се погубва.

Третата тръба: Горяща звезда пада от небето върху третата част на реките и изворите, и те стават на пелин; много хора умират от горчивите води.

Четвъртата тръба: Третата част от слънцето, луната, и звездите, от денят, и от нощта потъмнява. Ангел летящ посред небето известява беди на хората поради трите тръби, които ще затръбят.

Петата тръба: Звезда пада от небето, на която се дава ключът от пропастта на бездната, и тя отваря тази пропаст. Подземните скакалци с царът им Аполион.

Шестата тръба: Четирите ангели се развързват при реката Ефрат. Множества от конници, които убиват една трета от хората. Останалите хора не се разкайват за идолопоклонството и нечестието си.

Между шестата и седмата тръби един крепък ангел, не от седемте, които носят тръби, слиза от небето облечен с облак, с дъга на главата си, лицето му като слънце, и краката му като огнени стълпове. В ръцете си държи книжка разгъната. Той вика с висок глас, и седем гръмове му се откликват. На Йоан не му се позволява да напише отговорите на гръмовете. Ангелът се заклева най-тържествено, че няма да има вече бавене, но че в дните, когато седмата тръба ще затръби тайната Божия ще се извърши.

Пророкът взима книжката и я изяжда. В устата му тя е сладка, но в коремът му горчива. Казва му се, че трябва пак да пророкува за народите. Тогава ангелът му заповядва да премери храмът Божий, и олтарът, и тези които се кланят в храма; но да не мери двора, който ще бъде тъпкан от езичниците 42 месеца. Двама свидетели, облечени във вретища, пророкуват 1,260 дни. Когато свидетелството им се свърши, звярът който възлиза от бездната ще ги убие. Труповете им ще лежат по улиците на големият град три дни и половина. След това дух на живот пак ще влезе в тях, и те ще се изправят на краката си. Ще се повикват на небето, и враговете им ще ги виждат; едно силно земетресение ще стане, една десета част от града ще се събори, и 7,000 хора ще загинат. Другите ще се уплашат и въздадът слава на Бога. Тогава седмата тръба затръбява, и тайната Божия се свършва.

Седмата тръба: Силни гласове на небето провъгласяват, че царствата на този свят са станали царства на Бога и Христа, който ще царува во веки веков. Настанало е време за умрелите да бъдат съдени, и Божиите верни раби ще бъдат възнаградени, а нечестивите погубени.

Макар окончателното свършване и да се достига, “тайната Божия” пак ще се представи под нови образи на откровение. Стих 19-и на гл. 11 е преход на новите изображения на тази тайна.

5. Църквата и враговете й. - Голямо знамение се явява на небето: Жена облечена със слънцето, с луната под краката й, и венец от дванадесет звезди, е непразна, и вика от болка.

Друго знамение: Голям червен звей, със седем глави и десет рога и седем венци на главите му, чака да изяде детето щом се роди. Опашката му завлича една трета от небесните звезди, и ги хвърля на земята.

Жената ражда мъжко чадо, което ще управлява народите с железен жезъл. Чадото е грабнато и занесено при Бога и при престола му. Жената прибягва при едно място приготвено за нея в пустинята, където я хранят 1,260 дни (= 42 месеца = време, времена, и половин време = 31/2 години).

Бой става на небето. Змеят, който е Сатана, се сваля на земята. Радостни викове се раздават по небето поради тая победа, но горко на земята поради яростта на Сатана.

Змеят изригва река вода из устата си подир жената. Земята поглъща реката. Змеят преследва семето на жената.

Звяр излиза из морето със седем глави и десет рога, на всеки рог по един венец; и звярът има всичките отличителни черти на Данииловите зверове, които ознаменуват държави и царства (виж. Дан. гл. 7).

Змеят дава на този звяр силата си и престолът си. Една от главите му се наранява смъртно, но заздравява. Хората му се чудят и кланят. Дава му се власт за 42 месеца. Той хули Бога, ангелите му, и светиите му. Всички му се покланят освен тези, чиито имена са записани в книгата на живота на Агнето. Оръдията му са плен и меч.

Друг един звяр (тъждествен с лъжливия пророк в гл. 16:13) възлиза от земята, с два рога като агнешки, и говори като змей. Той прави чудеса, като слугува на първия звяр, и кара хората да се кланят на него и на образа му, и да приемат белег и числото на името му. Това число може да се преброи: то е 666.

Зрелището се променя. След това се вижда Агнето на планината Сион с 144,000 девици (числото на печатаните в гл. 7). Те пеят нова песен, която само те знаят.

Трима ангели се явяват един след друг.

Първият ангел хвърчи през средата на небето, и проповядва вечното евангелие на всичките хора, и призовава всички да се боят от Бога, и да му отдадът слава, защото часът на съда му е дошъл.

Вторият ангел провъзгласява падането на големия град Вавилон, врагът на Божиите люде.

Третият ангел прогласява Божият гняв на всички, които приемат белега на звяра, или числото на името му. След това се чува глас, който провъзгласява блаженството на умрелите светии.

Син Човешки сега се явява в славата си, с трима служители-ангели, за да прибере узрялата жетва на земята и гроздобера на нечестивите, които се натикват в големият жлеб на Божията ярост.

Друго чудно знамение на небето: седем ангели имат седем последни язви, в които Божията ярост е напълнена. Стъкленно море размесено с огън. Които са победили звярът, те стоят на него, и пеят песента на Мойсей и на Агнето, славещи Бога за правдата му.

Храмът Божий се отваря; седемте ангели излизат навън. Храмът се изпълва с дим.

Първата чаша се излива върху земята: лют струпей напада тези, които се кланят на звярът.

Втората чаша се излива върху морето: то става като кръв на умрял човек, и всички в него умират.

Третата чаша се излива върху реките и изворите: те стават на кръв. Ангелът на водите слави Бога за отмъстителната му правда: отговор дохожда от олтарят.

Четвъртата чаша се излива на слънцето: дава му се сила да жеже човеците като с огън; но те не се покайват.

Петата чаша се излива на престола на завета. Царството му потъмнява. Хората си дъвчат езиците от болеж; хулят Бога, а не се разкайват.

Шестата чаша се излива на Ефрат, който пресъхва, за да се приготви пътят на царете от Изток. Три зли духове от змеят, звярът, и лъжливият пророк (вторият звяр в гл. 13:11) събират на Армагедон царете на земята за бой в големия ден на Божията ярост.

Седмата чаша се излива на въздуха. Глас вика от небесният храм и от престолът, и казва: СВЪРШИ СЕ. Стават гръмове и светкавици, гласове и силно земетресение. Големият град се разделя на три части, и градовете на народите падат. Бог си припомня великия Вавилон, и му дава чашата от яростта на гневът си. Островите и планините изчезват. Голям град пада на хората, поради което те похулват Бога.

Осъждението на Вавилон се описва с други знамения. Една жена се явява в пустинята, седнала на червен звяр, който има седем глави и десет рога, и е покрит с богохулни имена. Жената е богато облечена, като блудница, и на челото си има името си написано, Тайна, Вавилон велики, майка на блудниците и на гнусотиите земни. Тя се опива от кръвта на светиите. Пророкът се чуди: разяснява му се видението. То е звярът, който е възлязъл от морето, който беше, и няма го, и ще възлезе пак от бездната и отиде в погибел. Звярът беше, и няма го вече, макар и да го има. Седемте глави са седем хълма на които жената (някой си град) седи, и седем царе (или царства), пет от които са паднали, единият стои, и другият ще дойде, след които звярът (който обема седемте) е (изцяло) осмият, и отива в погибел. Десет рога са десет царе (или царства), които си предават властта на звярът. Те ще воюват с Агнето, и то ще ги победи. Те ще оголят блудницата, и ще й изядът плътта, и ще я изгорят с огън.

Блудницата е царския град (Рим), който владее над земните царе.

Един крепък ангел известява за падането на този Вавилон. На Божиите люде се заповядва да излезат от него. Голям плач ще стане за падането на славата и търговията му. Един ангел хвърля един воденичен камък в морето в знак на съвършенното му разрушение.

Тържественна песен на небето за съдбата на Вавилон. Радост по причина на свадбата на Агнето и хубостта на невестата му.

Немето се отваря, и на бял кон Победителите се появяват във величие и слава. Верен и истинен, всичките му военни действия са праведни. На главата му има много венци, и той носи име, което само той знае. Облечен с дреха обагрена в кръв, той се нарича Слово Божие. Небесните войски вървят подире му на бели коне, в чисти бели ленени дрехи. От устата му излиза остър меч, с който удря народите. Той ще ги управлява с железен жезъл, и ще стъпче жлебът на Божият гняв. На дрехата и бедрото му има написано името: Цар на царете и Господ на Господарите.

Един ангел стои на слънцето и вика на птиците да се съберат на Божията вечеря на заколение. Звярът и земните царе се бият с този, който язди на белият кон и с войските му. Звярът и лъжливият пророк се хващат живи, и се хвърлят в огненото езеро. Другите, които приели белегът на звярът и числото на името му се погубват със сабята от устата на седящият на коня; и всичките птици се насищат от плътта им.

6. (Гл. 20) Хилядогодишна почивка. Последващо вероотстъпление, и Последния Съд. - Един ангел слиза от небето с ключът на бездната и с верига, и връзва Сатана за хиляда години.

Видение на престоли и на хора, които седят на тях, на които се дава власт да съдят. Душите на тези, които са били заклани за свидетелството Исусово, и тези които не са се поклонили на звярът, нито на образът му, нито са приели белегът му, възкръсват, и живеят и царуват с Христа хиляда години.

След хиляда години Сатана се развръзва, и прелъстява народите, и ги събира на бой. Те заобикалят станът на светиите и възлюбленият град. Огън пада от небето и ги разрушава. Дяволът се хвърля в огненото езеро.

Един голяб бял престол, с Един който седи на него, от когото небето и земята побягват.

Умрелите, малки и големи, стоят пред Бога: книгите се разгънват: всички се съдят според делата си.

Смъртта и Адът, и всички тези, които не са записани в книгата на животът, се хвърлят в огненото езеро.

7. (Гл. 21 и 22) Новият Ерусалим. - Ново небе и нова земя: няма вече море. Светият град, Новият Ерусалим, слиза от небето от Бога, украсен като невеста за мъжът си. Божията скиния е с човеците, и Той ще живее с тях. той ще избърше всяка сълза: няма вече смърт, няма вече скръб, нито плач, нито болки. Всички неща стават нови.

Видението на Новия Ерусалим. Той има дванадесет порти. Всяка порта е направена от един бисер, и на тях са написани имената на дванадесет племена Израилеви: дванадесет основи от драгоценни камъни, и на тях са написани имената на дванадесетте апостоли на Агнето. Улиците му са от чисто злато като прозрачно стъкло. Бог и Агнето са негов храм и негова светлина. Народите ховят в светлината му, и земните царе носят славата си в него. Портите му никога не се затварят; в него ще се донесат славата и почетта на народите; и никакво осквернение не ще влезе в него; никой не ще бъде в него освен тези, чиито имена са написани в книгата на живота на Агнето. Една река от вода на живот тече през него, която изтича от престола на Бога и на Агнето. Дървото на живота расте от двете страни на реката, и дава плод всеки месец; и листата му са за изцеление на народите. Няма вече никое проклятие. Престолът на Бога и на Агнето е в него. Рабите му ще му служат, и ще гледат лицето му, и името му е на челата им. Няма вече нощ; защото Господ Бог ще ги осветява, и те ще царуват во веки веков.

Тези видения произвели поразително действие върху пророка. Той паднал пред краката на ангела, който му ги открил, за да му се поклони. Но той отхвърлил това поклонение, и му казал, че трябва да се кланя само на Бога. Заповядало му се да не запечатва или скрие думите на това пророчество, защото времето наближава. Исус, който изпратил ангела си да засвидетелствува тези неща чрез пророка на църквите, се провъзгласява, че е Корен и Род давидов, светла и утринна Звезда. Духът и Невястата казват, “Ела”. Водата на живота е за всички, които са жадни. Който чуе, нека рече, “Ела”; и нека всички, които са жадни пият даром. Този, който свидетелствува това казва: Ей, ида скоро.

Амин. Ей, дойди, Годподи Исусе!

Назад | Съдържание | Напред