Глава 3.

¹ Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

² и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

³ та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

⁴ Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

⁵ И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

⁶ А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

⁷ тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

⁸ понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

⁹ Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

¹⁰ Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

¹¹ А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

¹² И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас,

¹³ за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.
 

Ст. 1. Затова, т.е., понеже не можем да дойдем при вас. – Когато не можахме вече да търпим, - като не можахме вече да се стърпим да приемем известие от вас. – Намерихме за добре. Множественото число не се отнася за Павел и Силуан, но се употребява вместо единственно число, и се отнася само за Павел. – Да останем сами в Атина. Колко силно е желаел да приеме известие от Солун става явно от готовността му да остане самичък в Атина, и то след като бил повикал другарите си да дойдат “колкото по-скоро при него” (Д.А. 17:15). От Д.А. 17:14, узнаваме че Павел оставил Тимотей и Силуан в Македония, а от 18:5, се вижда че те не са отишли пак при него преди пристигането му в Коринт. От този стих, обаче, става вероятно че Тимотей дошъл в Атина, и незабавно бил изпратен назад в Македония, където Силуан вероятно бил останал, а след като Тимотей си свършил работата, за която бил пратен, те и двамата отишли в Коринт, където бил и Павел.

Ст. 2. Названията, които се дават на Тимотей показват, че той е бил подходящ за работата, която Павел му поверил, и че Павел е жертвувал доста като го е пуснал да отиде. Той го имал като “наш брат”, не само като свой по вяра, но любезен като брат. Той бил също избранник Божий да бъде служител на църквата му, и бил даден на Павел нарочно, за да му помага в трудното дело на разпространението на евангелието. Срещат се разни четения на този стих в разни ръкописи; и, според мнението на някои тълкуватели, истинското четене е, “Брата нашего и сътрудника Божий, и пр.”. Ако това четене е право, последния израз е изтълкуван в 1Кор. 3:9.

Целта на Тимотеевото посещение била “да ви утвърди, и да ви утеши от към вярата ви”. Страданията, които ги сполетели можеха да накарат някои от тях да се съмняват и колебаят. А други някои може да са станали злощастни от тези страдания. Тимотей трябвало да премахне съмненията им, и да замести жалостта им с радост като им покаже ползите и кратковременността на страданията им.

Ст. 3. Да се не колебае никой, и пр. Било е нужно Тимотей да отиде и ги навиди, понеже Солунците, както се казва в гл. 2:14, били връхлетени от тежки гонения. Солунците били млади и неопитни във вярата; и някой от тях трябвало да бъдат изпитани. Когато ги налегнали гонения, те са били като войници, които за първи път влизат в бой; и понеже Павел се страхувал, че някои не ще могат сами да устоят на изпитанията, той им пратил Тимотей да ги укрепи. – Защото вие знаете, - и от своя собственна опитност, и от поучението на апостола. – Че на това сме определени. “Тези теглила, които ние християните теглим не са случайни, но Бог ги е назначил за нас да ги търпим”. Всичко, което ни трябва е, да знаем че това е така, и че в действията си спрямо людете си Той се води по безконечна мъдрост и безкрайна любов.

Ст. 4. Защото, когато бяхме при вас, и пр. Когато Павел и другарите му били в Солун, те без заобикалки казали на покръстените, че гонения ще ги налетят; и каквото предсказали започнало да се сбъдва когато простолюдието скокнало на крак и принудило Павел и двамата му приятели да бягат в Берия. Виж. Д.А. 17:5-10.

Ст. 5. Пратих да узная, и пр., - дали сте постоянни и верни или не. – Да не би да ви е изкусил, и пр. Сатана изкушава не само като подструва нечестивите човеци да гонят, но и като възбужда в умовете на християните съмнения и страхове посредством тези гонения. Ако успее да ги възвъре, следствията на Павловите трудове ще се опропастят; и за това апостолът прибавя, “и да бъде трудът ни на празно”.

Ст. 6. А когато Тимотей дойде, и пр. Думата “сега” показва, че това послание е било писано наскоро след идването на Тимотей в Коринт, когато радостта от добрите известия, които бил донесъл била още пресна в ума на апостола. – Та ни донесе добри вести. Тука се споменават три особенни добри новини. Вярата им била неразклатена, любовта им един за друг била твърда, и имали “добро”, т.е., любезно възпоминание за апостола, и не са били като някои други църкви, които несправедливо се оплаквали от него. Доказателство на това любезно възпоминание е било, че и те желаели да го видят, както и той тях. Виж. гл. 2:17,18.

Ст. 7. Тогава²⁰⁰, - понеже приехме тези добри известия от вас, - утешихме се за вас. “За вас” се разяснява в последния израз, “чрез вашата вяра”, т.е., вярата им, която се показвала в добри дела, утешила Павел; и той тогава имал нужда от утеха, понеже бил в “скръб и нужда”, и това може да означава външни страдания, а не вътрешни грижи.

Ст. 8. Понеже ние сега живеем²⁰¹, и пр. Радостта, която почувствувал сякаше, че го съживила. Когато си мислел за “скръбта и нуждата”, той се усещал като да е мъртъв, както и казва на друго място, “смъртта действува във нас”, и, “всеки ден умирам”, но тяхното постоянствуване го накарало да се усети, че е жив и да се радва, че живее.

Ст. 9. Защото как можем, и пр. Какво благодарение можем да дадем на Бога, което би било достатъчно да изрази онази голяма радост, която ни е съживила? Ако дадем и най-горещото си благодарение, то ще бъде недостатъчно. Величието и чистотата на радостта се показва от изречението “пред Бога”. Тя е била такава радост, щото Бог е можал да я гледа с удобрение.

Ст. 10. Нощем и денем, и пр. Радостта, която добрите известия от тях му причинили още по-усилила желанието му да ги види; и той се молел на Бога да му открие пътя за това. Колко силно е било желанието му се познава от молитвите му, които са били непрестанни (“нощем и денем”) и “преусърдни”. – И да допълним, и пр. Той не искал да ги види само и само за свое лично удоволствие, но за да ги ползува. “Несъвършенството” на вярата им, за което се загатва тука, според мнението на Златоуст и други, не иска да каже, че те са нямали искренност, но че са нямали знание. До колкото могли да разберат истината, те я приели с все сърце, и посред всякакви гонения се придържали за нея. Но понеже Павел и Силуан и Тимотей стоели при тях за късо време, познанието им е било непълно; и от това недостатъчно познание произлезли грешки в поведението им, както се разправя в следващата глава.

Ст. 11. А сам нашият Бог²⁰², и пр. Той се моли да му се даде възможност да отиде пак в Солун, защото тези препятствия, които се виждали непреодолими за него (гл. 2:18) са били нищо за Бога. Той се моли и на Отца и на Сина; а единственото число на глагола “управи” ни дава да разберем, че Отец и Сина се едно. Макар Св. Писание и да ни доставя примери на молитви отправени към отделните лица на Божеството, въобще ние си отправяме молитвите за външни благословения на Триединния Бог, без да различаваме лицата.

Ст. 12. И вас Господ да умножи (Цгр.)²⁰³, и пр. Тука “вас” е поставено най-напред за по-силно изражение; и значението е, “Каквото и да нареди Бог за вас, нека ви умножи, и пр.”. Павел на драго сърце би приел да стане оръдие за назиданието им, ако да е искал Бог, но ако това не е било воля Божия, той желае друг да ги назидава. Двата глагола, “да умножи” и “да преизобилвате”, имат почти същото значение, само че вторият е по-силен. Павел иска да напредват те в братска любов към събратята си християни, и в по-обширната благодат на любов към всички, даже и към враговете си. Силната любов, която е имал за тях го кара да им предложи своята си любов като мерило, до което иска да достигнат.

Ст. 13. За да утвърди, и пр. Той иска да преизобилват те в любов, щото да могат да се осъвършенствуват в святост, понеже святостта се осъвършенствува само чрез любов. – Непорочни в светост пред нашия Бог. Това показва най-съвършенна святост, в която няма нито недостатък, нито петно, и която може да устои призора на Божието всевиждащо око. Тази святост не е само работа на поведението, но на сърцето; и за това той казва, “да утвърди сърцата ви”. – При пришествието, и пр. Когато Исус дойде да съди света, тогава напълно ще се покаже характерът на всеки човек, и дано тогава святостта ви се покаже, че е съвършенна. – С всичките Негови светии. Някои отнасят това на ангели, други на “осъвършенствувани човеци”, а пък други мислят, че обема и едните и другите.

Назад | Съдържание | Напред