Глава 13.

¹ И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

² И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

³ И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

⁴ поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

⁵ И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

⁶ И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

⁷ И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

⁸ И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

⁹ Ако има човек ухо нека слуша.

¹⁰ Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

¹¹ И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

¹² Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

¹³ И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

¹⁴ И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

¹⁵ И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

¹⁶ И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

¹⁷ за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

¹⁸ Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.
 

Двама велики врагове се повдигат против Христа и Църквата Му. Те се появяват под образ на страшни зверове, и се противят на Агнето. Те са надъхани от Сатана, защото на единия змеят дава властта си (ст. 3), а чрез другият говори (ст. 11).

Ст. 1,2. Вместо “застанах”⁴¹⁰ някои стари ръкописи казват “застана”, т.е., змеят застана на брегът на морето, когато звярът възлязъл от морето. – Звяр. В Дан. гл. 8, има видение на овен с два рога, и козел с голям счупен рог, вместо който четири други рога поникнали. Те се разясняват в ст. 20-25 по следния начин. Овенът означава царете (или царството) на Мидия и персия. Козелът е Гърция, а големият му рог е първият й цар, т.е., Александър Велики. Четирите рога на мястото му са четирите царства, които се въздигнали в Александровата държава след смъртта му. В Дан. гл. 7, има видение на четири големи зверове, които излезли от едно бурно море различни един от друг, и всички неприлични на каквото и да е действително животно. Тълкуванието, което се дава на пророкът е, че тези зверове са четири царе (ст. 17) , сир., четири царства (ст. 18:27). Подобно пророчество се дава в гл. 2, под символът на голям човешки образ, и се тълкува ясно в ст. 31-45.

От примерът на животните в Даниил както там се разясняват (се вижда, че първите три звяра означават Вавилонската, Персийската, и Гръцката държави, а четвъртият означава или Сирийската или Римската), и от казаното за зверовете и главите им в гл. 13 и 17 на Откровението, не може да има съмнение, че звярът в този стих означава някое светско устройство или власт. Но описанието на този звяр съвкупява ведно четирите зверове на Даниил: той е лъв, и мечка, и рис, и има десет овенчани рогове, а той се различава по седемте си глави, когато Данииловият рис има четири глави. И тъй, описанието обема ведно всичко, което Даниил разделя на четири, и представя числото на главите като седем – числото на пълнота. Този звяр се вижда, прочее, да е символ на цял свят – власт устроена в политически форми, и въодушевена от Сатанински дух на противление на Бога и на истината Му. Главите представляват особенни политически сили, на всяка от които има богохулни имена, или названия с богохулно значение, и които всички се напълват с енергия от змеят, т.е., “богът на този свят”, “князът на въздушната власт” (Йн. 12:31; 2Кор. 4:4; Еф. 2:2), и вършат волята му. Във времето на Йоан въплъщението на тази враждебна, страшна, светска сила била поганската Римска държава. Каквото се казва в гл. 17:10, доказва че действията на главите на звярът, за които се говори там са били извършени не в едно и също време, но едно след друго, защото когато Йоан писал това пет били паднали или съборени, шестата още съществувала, а една щяла да се покаже след това. – От морето. Срав. с гл. 17:15, където е казано, че водите представляват “народи и людие и племена и езици”. Виж. също така Дан. 7:2,3. Символът представлява великата, немирна, океановидна маса от хора, която се духа, както Даниил го изобразява, от силно ветрове и бури от човешки подбуждения и страсти.

Ст. 3. Една от главите се вижда да е смъртно ранена, когато звярът се показва; но смъртната рана чудесно се изцерява. Смъртният удар едва що бил нанесен, Семето на жената строшило главата на змеят. Когато Христос със смъртта си и с основанието на царството си победил Злият (Йн. 12:31; 2Сол. 2:8), той нанесъл смъртен удар на съществуващият тогава образ на политическа власт, която се въодушевявала от духът на Злият и му слугувала. Но смърт не последвала тозчас. Поганският императорски Рим живял и гонил Църквата през три столетия и тогава престанал, когато се похристиянчил. Но това действително не било смърт за него; защото Сатана пак взел в ръцете си управлението чрез духът на светско славолюбие, който той влял в Християнския образ на управление, и чрез начинът, по който го употребил, за да изопачи истината, и често пак да гони истинното семе на жената (гл. 12:17. Така смъртната рана в един смисъл се излекувала, макар че напредъкът на истинният евангелски дух всякога услабява и клони да разруши това, което в гражданското управление се представлява от звярът, и накрая звярът ще загине.

Ст. 4-8. Павел казва (1Кор. 10:20), “онова, което езичниците жертвуват, жертвуват го на бесовете, а не на Бога”. В старо време хората действително са се кланяли на царе. Александър Велики е бил обожаван в Египет. В много случаи Римски императори са били обожавани. Християните са били погубвани, когато не искали да се кланят на статуи на императорите. Йоан право казва, че такова поклонение се е отдавало на змеят или Сатана. Това, което Христос не искал да стори (Мт. 4:9,10), светът го прави (Еф. 2:2). Световният дух се кланя на величието и славата на земно владичество: той търси чест, висок сан, светско величие, пари, и ги счита за най-голямо благо на светът; и когато заради тия неща той жертвува страх Божий и зачитане на волята Божия, той действително се кланя на този велик противник, богът на този свят (2Кор. 4:4; Еф. 5:5 Фил. 3:19). – Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него? Кой може да се сравни с него, и да ни направи велики и щастливи както той? За това, нека му служим. Какви надути думи от гордост и надменност често казват тези, чрез които звярът говори! Виж. Дан. 4:30, 11:36,37. Тази силна светска власт хули Бога, гони светиите му, и покорява всички освен тези, чиито имена са написани в книгата на живота на Агнето. Тях тя може да направи мъченици, но не може да ги победи. –Четиридесет и два месеца, - три години и половина. Виж. бел. на гл. 11:2,3, 12:14.

Ст. 9,10. Читателят тържественно се предупреждава да размисли и разбере как Бог постъпва с хората. Такова също отмъщение ще се даде на тези, които угнетяват и погубват своите ближни. Божиите люде се нуждаят от вяра и търпение да претърпят, каквото може да ги сполети на този нечестив и окаян свят.

Ст. 11,12. Земята, - твърда и трайна сравнително с морето (ст. 1). Този звяр си води потеклото от по-оздравено и образовано общество. Следователно, макар и да е по дух еднакъв с първият звяр, в явлението си той не е до толкова груб, а е по-съблазнителен. Той има само една глава и два рога като агне. Но макар и да се показва на глед, че е агне, естеството му се показва в говоренето му; и за това гласът му е глас на змей. Целта му е да укрепи първият звяр, и да работи за същата цел.

Ст. 13-17. Този звяр е толкова лицемерен и лукав, колкото първият звяр е лют. Той подражава на Илия, и призовава огън от небето (3Цар. 18:38; 4Цар. 1:10-12), и прелъстява мнозина чрез чудесата, които прави. На глед кротък като агне, той в сърцето си е лют като тигър; и като направи да живее образът на първият звяр, той немилостиво преследва до смърт тези, които не искат да му се поклонят. Както Божиите раби са печатани на челата си (Отк. 7:3, 22:4) с белегът на характерът, който ги показва, че са Божии (2Тим. 2:19), така и печатът на злата власт се полага от този звяр на хората, за да ги забележи, че принадлежат на Сатана. Забранява се да имат зимане-даване с някого, който не иска да стане роб на звярът, когато гонителският дух не може да предприеме по-строги мерки.

Символизмът тука не изисква от нас да вярваме, че този звяр, който се нарича в гл. 16:13 “лъжливият пророк” прави действителни чудеса. Даването живот на образът на първият звяр означава мощната помощ, която се дава на властта представлявана от този звяр. Начините на преследване, които се поименуват представляват всяко опитване за изключване от обществото, за повреждане на доброто име, и вреда на лично спокойствие и материални ползи, чрез които той се мъчи да принуди хората.

Някои виждат в този втори звяр само друг един представител на властта, която първият звяр означава, с променение на образ причинено от напреднало образование и разумност, когато духът и същественните характеристики си остават същите. Според това мнение, “всички, които си употребяват знанието, образованието, мъдростта, да поучават хората, че няма нищо достойно за поклонение освен това, което може да се види и пипне и вкуси, действуват като вторият звяр; и било че са апостоли на науката, или апостоли на образованието, или апостоли на това, което се казва материализъм, ако учението им кара хората да се ограничат в поклонение на видимото и осезаемото, то те карат хората да се кланят на звярът, който е противник на рабите на Агнето”.

Ако това разширение на значението на звярът, който възлязъл от земята, или твърдата земя, и да има що-годе истина, ограничението му в по-особен образ на власт е съгласно с подробностите на описанието в предишните стихове. Понеже първият звяр означава светската власт, въплътена в гражданска или политическа власт, лесно можем да видим във вторият звяр свещеническата власт, която е деятелен и най-сполучлив съюзник на гражданската световна власт в нейната враждебност против истинните начала и влияния на небесното царство на земята (Мт. 4:17). Въпросът, по който тълкувателите най-много се различават в мненията си е дали вторият звяр означава поганското свещеничество на Рим, или на име само Християнска йерархия, или включва и едното и другото. Ние считаме за най-вероятно мнението, че вторият звяр е свещеническата гонителна власт, езическа или Християнска, както първият звяр е светската гонителна власт, езическа или Християнска. Мнението, което го ограничава в свещеничеството на поганството се вижда съвсем недостатъчно за важността на пророчеството; а мнението, което го ограничава в свещеничеството на Римската Църква не може да даде значение на всичките му дела както са описани тука, като, например, направата образ на звярът, и принуждаването на хората да му се покланят. Прочутото писмо на Плиний, управителят на Витиния, до Император Траян казва: “Когато те призоваха боговете по моя заповед, и принесоха кадило и вино на образът ти (който аз нарочно бях заповядал да го донесат с образите на боговете), а освен това проклеха Христа, което, казват, никой истинен християнин не може да се принуди да направи, аз намислих за добре да ги пусна да си отидат”. По-нататък Плиний казва: “Тези, които упорствуваха (в Християнството си) аз заповядах да ги умъртвят”. Образите на императорите за поклонение естественно биха внушили в това откровение образът на звярът употребен за същата цел. Даването живот и говор на образът ни кара да си помислим за лъжливите чудеса, които езически жреци са правили, и за движещите се образи и мигащи и говорещи изображения, които често се употребяват от така наречени християни с цел за измама.

Ст. 18. Тук е нужно мъдрост. Понеже се готви да изложи по един загадъчен начин нещо, което не считал за уместно да изкаже с ясни думи, апостолът оставя на разумността на читателите си да узнаят какво той иска да каже. – Числото на звяра, и пр. Всичките стари тълкуватели са разбирали, че апостолът загатва за някое име, буквите на което, според числената им стойност на Гръцки (езикът, на който писал) биха дали числото 666. Не виждаме причина да не се съгласим с това мнение. Съобразно с това мнение, думите – “е числото на човек” означават, че името означавано от това число е име на човек, а не на някоя страна или град.

Арета Кесарийски в тълкуванието си на Откровението дава четири собственни имена, и пет нарицателни думи или изречения, всяка от които, като се сметне числената стойност на буквите, от които се състоят, дава числото 666. Други писатели са загатнали за други имена; и някои са загатнали пък за други на основание на четенето 616, което се среща в някои стари ръкописи. Но Ириней във втори век, който е знаел мнозина човеци, които са познавали апостол Йоан, казва че в негово време в най-добрите ръкописи е било писано 666, и че това число е било прието от хора, които са познавали лично апостолът.

Повечето от загатваните думи (или изречения) не са особенно подходящи да се считат за това, което апостолът е имал на ум. Такива са, например, Тейтан, Лампетис, Венедиктос (собственни имена), и Павайбактанос (стар чародей), хо никетес (победителят), и др. Думата, която се вижда да е най-подходяща е Латейнос (Латинец, Римлянин). Един от най-древните писатели, Иполит епископ на Портус Роме, който е писал в 218 год. (малко нещо повече от 100 години след Йоан), казва: “Всички виждат, че тези, които ни владеят са Латейной; и това име, когато се употребява за едно лице става Латейнос”. Той се вижда да загатва за обикновеният обичай според, който сричането на някое нарицателно име или прилагателно се малко нещо изменя, когато рече да се употреби като собственно име на човек. Макар Ириней и да предпочитал името Тейтан⁴¹¹, той употребява и Латейнос, като казва, “Това ми се вижда твърде вероятно, защото то е име на последното от Данииловите четири царства, а тези, които сега владеят са Латинци”. Това означение на звярът с число не е било направено за просто любопитство, или по такива причини, които карали евреите да се вдават в детински мечти в употребата на числа, но за да се изкаже нещо важно по един образ, който може да ползува тези, които биха упражнили истинна мъдрост в тълкуванието на книгата, и което не понасяло на Йоан, във времето, когато писал, да го каже с по-ясни думи.

Назад | Съдържание | Напред