Второ послание на апостол Павел до Солунците

Глава 1.

¹ Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:

² Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.

³ Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;

⁴ така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:

⁵ което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.

⁶ Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

⁷ а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,

⁸ в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.

⁹ Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,

¹⁰ когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).

¹¹ Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;

¹² за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.
 

Тълкувание

Ст. 1,2. Павел, Сила²²⁵, и пр. Виж. бел. на 1Сол. 1:1. Относно двете благословии, споменати в ст. 2, Тома Аквински, “най-великият философ и богослов в средните векове”, казва, “Благодат е начало на всяко добро, а мир е следствие на всяко добро”.

Ст. 3. Длъжни сме, братя, и пр. Виж. бел. на 1Сол. 1:3. Въобще състоянието на църквата не било толкова удовлетворително, колкото било когато писал Първото Послание; и в 3-та глава Павел остро укорява безредиците, които се били породили помежду им. Но тези безредици не произхождали от нямане на вяра или любов; напротив, както той казва тука, те били напреднали твърде много в тези добродетели. За този напредък, апостолът казва, “ние сме длъжни да благодарим”, т.е., наша длъжност е да благодарим. Напредването на християнина в святост трябва да предизвика благодарение в сърцата на всички, които обичат Бога. – Любовта, и пр. Макар, че любовта несъмнено не е съществувала еднакво силно в сърцата на всички, те всички са имали растяща любов за всички. Теофил, един Гръцки тълкувател в 2-и век, казва, “Когато обичаме една част, то не е любов, а е пристрастие; ако обичаш в Господа, обичай всички”.

Ст. 4. Така щото …. ние се хвалим, и пр. Може да ни се вижда неприлично дето Павел, Силуан, и Тимотей се хвалят с плода на трудовете си; но те не отдаваха следствията на себе си, а на Бога. Те били работили със същата верност и по други места, без обаче да постигнат същите следствия. – Между Божиите църкви, и пр., - особено тези около Коринт, където Павел и другарите му работели тогава. – За вашата твърдост²²⁶, и пр. Тези смущения изисквали търпение и са изпитвали вярата им, но не са я разклатили. Въпреки всичките си теглила, те никога не се съмнявали за Божията благост или за истината на евангелието. – Които понасяте. Настоящето време показва, че те са се намирали тогава в разгара на гонение. Те били в същото положение, когато им писал Първото Послание (1Сол. 2:14); и мнозина считат това за доказателство, че и двете Послания са били писани около същото време.

Ст. 5. Което е доказателство, и пр. Търпението и вярата, с които са понасяли гоненията неправедно повдигнати против тях са били доказателство на, или причина да очакват, праведната съдба Божия. Това значи, че търпението им и претърпяването им на гонение с вяра доказват, че на второ пришествие Бог Съдията праведно ще награди добрите и ще накаже злите. Ако приемем, че праведния Бог управлява света, то самите злини, които виждаме тука в света ни карат да очакваме бъдещ съд, който ще управи всички тези криви работи. – За да се удостоите. Човек може да попита, “Ако Бог е праведен, защо Той оставя людете си да страдат тука, а само на онзи свят управя злините на света?”. Павел дава тука отговор на това. Бог позволява да страдат людете му, тъй щото чрез страданията им да се очистят сърцата им, и те да станат сгодни да живеят на небето и да се наслаждават с небесния живот. В едно отношение те са вече в Божието царство, но казаното тука се отнася за бъдещото състояние, само в което напълно ще се наслаждават с преимуществата му. – За което, и пр. Те търпят радостно сегашните си страдания, за да могат да постигнат това царство. Това не ще рече, че тия страдания им дават право да притезават за небесното царство, но те са приготовление за него, както Златоуст казва, “По този начин трябва да влезем в небесното царство”.

Ст. 6. Понеже, и пр. Този и следващият стих ни разясняват “праведната съдба” на предишния стих. Когато Бог накаже нечестивите, Той не ще действува неправедно или по прищевки, но съгласно с правдата.

Ст. 7. А на вас, и пр., т.е., вие ще споделите небесното спокойство заедно с нас, които ви пишем. Думата, която е преведена “отрада” значи “расхлабване” или “отвързване” като на окови, на които скърбите се уподобяват. Праведната съдба Божия става явна от това, че оскърбителите се оскърбяват, а оскърбяемите се оттървават. Но тази отрада не се постига просто защото те са били оскърбени, но защото са понесли оскърбленията си с вяра и търпение. Има разлика също така в смисъла, в който “правда” се употребява в двата стиха. Нечестивите сами по себе си заслужават наказанието, което приемат, но не е тъй с отрадата, която се дава на праведните. Апостолът говори само за правда, а не казва нищо за благодат, понеже той има пред вид взаимното отношение на оскърбяеми и оскърбители, а не отношението им спрямо Бога. – Когато се яви, и пр. Когато Христос слезе от небето, както е казано в 1Сол. 4:15, тогава всички ще приемат наградата, която им се пада. – Със Своите силни ангели²²⁷, т.е., ангели, които са изразители и оръдия на силата Му.

Ст. 8. В пламенен огън. Проявената от придружаващите легиони ангели слава ще стане още по-голяма от пламенен огън. Това явление в Христовото пришествие не се споменава в 1Сол. 4:15-17. Огънят показваше, че Бог беше на Синайската планина; и огънят ще покаже Господнето величие при второто Му идване. Виж. гл. 2:8. – Да даде възмездие²²⁸, т.е., да наложи праведно наказание. – На ония, които не познават Бога, и пр. Тук се говори за два класа хора, които ще бъдат наказани, - тези които не познават Бога, сир., нямат писменно откровение, и тези които Го познават, но не искат да Го слушат. Наказанието на последвине вероятно ще бъде по-тежко, но някой може да попита, “С какво право ще се накажат първите?. На това Павел отговаря в Рим. 1:18-20, където той доказва, че вината е тяхна ако не Го познават, понеже Той се вижда в делата си. Те ще бъдат съдени съразмерно със светлината, която са имали; и до като не видим в последния ден колкъва е вината им, ние не можем да обвиняваме Бога, че е неправеден.

Ст. 9. Такива ще приемат за наказание, т.е., и двата класа, за които се говори в предишния стих. – Вечна погибел. Този израз е важен, защото е единствения израз, в който Павел ясно поучава, че има вечно наказание. Думата “погибел” сама по себе си може да значи унищожение; но това едва ли може да се нарече “вечно”, защото в този смисъл животните претърпяват вечна погибел, а освен това следващите изречения ни дават да разберем, че нечестивите ще съществуват, само че ще бъдат далеч от Бога. Нито можем да дадем, както някои дават, на думата “вечна” значението “тежка” или “страшна”. Старите Гръцки тълкуватели не дават такова значение на думата; и за нас не остава друго освен или да отхвърлим боговдъхновенните думи на апостола, или да приемем, че наказанието на нечестивите ще е безконечно. – От присъствието²²⁹, и пр. Една част от наказанието им ще е, че те ще бъдат изгонени от небето, където Христос ще бъде телом, и където силата Му ще се прояви славно пред светии и ангели. Колко страшно е такова вечно изгнание! Кой може да пресметне загубата, която то предполага! Но когато говорим за бъдещето състояние на грешните, трябва да внимаваме да не се впускаме по-нататък от това, което е писано. Христос казва за гореказания пръв клас, че те “ще бъдат малко бити”; и може за тях, макар и да бъдат изпъдени от небето, съществуванието да не бъде проклятие. Нека чакаме с благоговение присъдата на страшния съд, и нека бъдем уверени, че Бог не ще накаже никого повече, отколкото той заслужава; но нека се стеснем от погибелта на тези, които вечно ще се лишат от небесно блаженство, и нека се трудим да предупредим всички “да бягат от бъдещия гняв”.

Ст. 10. Когато дойде, и пр. В делото на спасение както и във всичките си други дела, Бог има за цел славата си, т.е., явяването на благостта и любовта си; и тази цел не само е най-достойната за него, но е такава, в която създанията му могат напълно да се радват. Тука вярващите се представят като огледала, които отразяват славата му. Съвършенната святост на тези, които някога са били мъртви в грях, и съвършенното възтържествуване над враговете си на тези, които са били някога презирани и преследвани, е Негово дело, и следователно на Него ще се падне славата. – И да се покаже чуден, и пр. Мисълта прилича на тази, която е изказана в предишното изречение. Както се чудим на мъдростта и изкуството на един работник, когато видим някое великолепно здание или някоя деликатна и полезна машина, така и се удивляваме на Христа, когато видим чудната умственна и нравственна красота и сила на осъвършенствуваните светии, които са Христово дело. – Защото вие повярвахте, и пр. Това е вметнато изречение, и показва как солунците са влезли между спасените, именно, като повярвали евангелието, което Павел им бил проповядвал. – В оня ден²³⁰, т.е., в денят на Христовото второ пришествие.

Ст. 11. Затова, и пр. Тази молитва е за християните, - за тези, които вече са познати като раби Христови, и които се наричат с името му. Следователно, то не значи, че Бог ще ги сподоби и после ще ги призове, но че той ще им помогне да ходят, както прилича на призванието, което вече са приели. Гнусното поведение на един развратен човек не посрамява и не порицава един чужденец, но родителите му; и добре би било за честта на Христа ако Христовото име би могло да се отнеме от всеки, който го носи недостойно. Как християните трябва да се обхождат както подобава на призванието им се казва във втората част на стиха. – И усъвършенствува²³¹, и пр. Значението на това изречение е съмнително. То може да значи, както някои предполагат, “да осъвършенства във вас всичката благост, която му е благоугодна”. Добродетел и Божия воля са едно и също нещо, защото Той обича това, което е добро и добродетелно, а мрази всичко, което е лошо и нечестиво. Ако я разтълкуваме така, молитвата значи да не им липсва никое добро качество. Други някои тълкуватели мислят, че “благоволение” се отнася за християните, и казват че понеже “дело на вярата” е нещо което Христос прави в християнина, така трябва да бъде и “благоволението на благостта”. Според мнението на тези тълкуватели значението е, “Дано Бог осъвършенствува във вас всяко благоволение на благост”, т.е., да ви направи да обичате напълно всяка добродетел и всяка благост. – И всяко дело на вярата. Виж. бел. на 1Сол. 1:3. Ако последното тълкувание на предишното изречение се приеме за право, двете изречения заедно значат, “Нека Бог осъвършенствува във вас склонността да обичате и правите това, което е добро”. – Във сила²³², т.е., силно и деятелно.

Ст. 12. За да се прослави, и пр. Това което в ст. 10 се казва въобще за светиите се приспособява тука особенно за солунците; и мислим, че значи това: “Дано Бог ви направи достойни за призванието ви, така щото Христос, когато дойде, да се прослави във вас, както по-горе ви казах, че ще се прослави в светиите си”. Името на Христа ще рече сам Христос. – И вие в Него. Понеже светиите са едно с Главата си, и са в него както и той е в тях, и понеже те ще бъдат като него по характер и ще имат участие в царуването му, те ще се прославят чрез тази си връзка с Христа. Съпругата на Агнеца трябва да участвува в славата му. – Според благодатта, и пр. Това следствие е дело на благодат и съразмерно с нея. Неизразимо велика благодат ще произведе неизразимо славно следствие.

Назад | Съдържание | Напред