Глава 4.

¹ И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

² Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

³ Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: -
"Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в
Моята почивка";
ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.

⁴ Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

⁵ а пък на това място:
"Няма да влязат в Моята почивка".

⁶ И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието * си,

⁷ затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме:
"Днес, ако чуете Неговия глас,
Не закоравявайте сърцата си".

⁸ Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

⁹ Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка †.

¹⁰ Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

¹¹ Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.

¹² Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

¹³ И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

¹⁴ И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

¹⁵ Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.

¹⁶ Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.
 

В стихове 1-11, писателят показва, че надеждата за славно упокоение се представя на Божиите люде, както надеждата за упокоение в Ханаан била представена на израилтяните в пустинята, и че както болшинството от израилтяните не успяло да влезе в това упокоение по причина на непослушание причинено от неверие, опасно е че и ние може да не сполучим да влезем в небесното упокоение по същата причина. На това се основава увещанието, че трябва да се трудим да влезем.

Ст. 1. Понеже ни остава обещание да влезем, и пр. Макар и да се дало обещание на упокоение на Божиите люде в старо време, и те стигнали в обетованата земя, то било твърде несъвършенно упокоение, както е всяко земно упокоение; заради това, обещанието на упокоение остава още да се изпълни. Ако то е било изпълнено в световен смисъл в Ханаан, то остава за нас да се изпълни в по-висок смисъл в съвършенното упокоение на небето. Упокоение не значи безделие. Истинско упокоение се състои повечето в свободна, свята деятелност. Когато всяко желание се наситва, и всяка сила свободно се упражнява, тогава, разбира се, не може да има безпокойствие. Макар и да се вижда много чудно, истинска почивка се състои повечето в съвършенна свобода на действие. Когато нашите желания ще бъдат святи, и ще правим каквото искаме без пречка, закачка, досада, болка, страх, смутена съвест, тогава ние ще бъдем в съвършенно упокоение. – Нека се боим. Когато няма страх в едно сърце, често пъти има най-голяма опасност, както и най-голяма безопасност често върви заедно с благоговеен Божий страх. Това, за което трябва да се боим е, че не ще успеем да придобием упокоението, което остава за нас. Всичкото практическо направление на Посланието се познава от това място, - увещание да избегнем да не отпаднем от послушание на вярата в Исуса Христа. – Че някой от вас, не е достигнал до нея, - защото не е изпълнил условието, и не е следвал Христа, Великият водач, както се искало и от израилтяните да следват Исус Навин.

Ст. 2. Известието за упокоение в Ханаан е било благовестие за израилтяните, когато били роби в Египет; такова е и евангелието за нас, като ни благовествува избавление от грях и скръб, и упокоение на небето. – Не ги ползува. Понеже израилтяните нямали вяра и не слушали водача си, известието не ги ползувало; напротив, те били под по-голямо осъждение, защото отхвърлили Божията милост и презряли обещаното упокоение. Тука се подразумява нещо, което не се казва, т.е., както тяхното благовестие не ги ползувало, така и нашето няма да ни ползува ако сме неверни. Какво престъпление е, прочее, неверното слушане на божието послание на благодат!

Ст. 3-6. Ние, повярвалите, влизаме в тая почивка. Влизане в упокоение зависи от вярване; вярата ни опътва към упокоение. – Както рече, т.е., както Бог казва в Св. Писание. – Моята почивка³²⁴. Макар Бог никога да не се уморява, Той говори по човешки, че си е починал от работата, когато свършил сътворението на света. Бог съществува в състояние на свята почивка; и той прави всички святи същества да участвуват в тази блаженна почивка. Такова е обещанието дадено на вярващите – че ще почиват с Бога – че ще се наслаждават, след като трудовете на живота им се свършват, със същата почивка, с която и Той се наслаждава. Ако израилтяните да са били послушни, те не само щяха да се наслаждават на Ханаанското упокоение, но щяха и да участвуват в това съвършенно, вечно упокоение Божие. Авторът на Посланието доказва с приведените от Псалом 96 думи, че същинското упокоение ще дойде по-късно, и че то не е само Ханаанската земя.

Ст. 7. Толкоз време по-после, - 500 години след даването на обещанието.

Ст. 9. Следователно …. остава една съботна почивка³²⁵. Това е заключението извадено от доказателството в ст. 4-8.

Друг вид доказателство може да би било по-подходящо за други умове; но никое друго доказателство не можеше да бъде по-подходящо да убеди един евреин. Доказателство от Св. Писание, колкото косвенно и да е, щеше да има по-голяма тежест с него, отколкото всичките доказателства за бъдеще упокоение, които ние можем да дадем, като, например, вероятността на бъдеще упокоение извлечена от безпокойствието на добри хора в този живот, свидетелствата на човешкото безсмъртие, и пр.

Един отличен Американски тълкувател така излага на кратко това доказателство: (1) Има упокоение, Божие упокоение, в което Бог влязъл, когато свършил сътворението на света; (2) Израилтяните не успяха да придобият обещаното упокоение по причина на неверието си; (3) Бог е възнамерявал някои си да влязат в това упокоение, за да се види, че то не е било приготвено напразно; (4) Дълго време след несполуката на израилтяните да влязат в това упокоение, Давид увещава хората да се трудят да влязат в това упокоение; (5) Следователно, предназначеното упокоение е нещо друго, а не Ханаанската земя, - т.е., небесно упокоение, на което сам Бог се наслаждава.

Ст. 10. Той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Макар нашите дела и да са толкова различни от Божиите дела в сътворението на света, и ние ще си починем, както и той си починал. Но каква почивка ще бъде това? Не, разбира се, спане, или мързел. Колко безкрайна е още Божията деятелност! Но той е престанал от нещо – от сътворение. И ние ще престанем от нещо – от изкушение, от уморение, от слабост, и от всяка болка.

Ст. 11. Затова нека се постараем, и пр. Не само е голямо утешение, което добиваме от надеждата на такова упокоение, но силно е и подбуждението, което ни се доставя, за да се стараем с всичка сила да достигнем обещаното упокоение. Няма да сбъркаме ако предположим, че тези надежди, заедно с поразителния пример на загиването на израилтяните в пустинята, както и мисълта, че загиването на тези, които не слушат евангелието ще бъде още по-ужасно, са трогнали дълбоко умовете на тези, които за първи път са чели това Послание.

Ст. 12. До тука авторът е посочил важността на Божието слово; а сега той посочва силата му. – Божието слово. Макар някои да са разбирали това в различно значение, че се отнася за Христа Словото (Йн. 1:1), въобще и по-право го отнасят на Св. Писание. – Живо, деятелно. Този, който е създал душата на човека може да й говори силно. Думите му са живи и деятелни, защото са чиста истина, приспособима на човешкото нравственно естество, и удостоверена от неговата съвест. Но тези думи може да станат безсилни по причина на човешка глупост. Те може да бъдат силни за наказание, както когато Съдията казва, “Махнете се от мене, вие проклети”; и може да бъдат силни с благодат, както когато Св. Дух ги приспособява на сърцето за да го изобличи за грях, правда, и съдба, като накара душата да се предаде на Христа, или когато същият благодатен Дух открие на вярващите утешенията и богатството на словото. – Пронизва до разделяне, и пр. Тука ни се представя образ на меч остър и от двете страни, който пронизва всичко до разделението на най-тайното и деликатно вътрешно устройство. Това не значи, че Божието слово прорязва тайните елементи на нашето същество, но че то влиза в самите източници на подбужденията и чувствата ни, и достига с влиянието си най-деликатните чувства и помисли, където никоя сътворена сила не може да действува и управлява човека.

Ст. 13. И няма създание, което да не е явно, и пр. Разбира се, че Този, който е сътворил всяко създание, който е дал на всяко творение всичките сили и качества, които то притежава, е поставил в душата му най-тънките влакница на чувствителност, може да влияе върху тези сили, и може да барне тази обтегната струна. Колкото и да е недостъпно за човека, цялото естество на всяко създание е достъпно за Бога, - е съвършенно отворено за Него. Докато сме изложени на силата на такова изпитателно слово, ние сме подбудени да бъдем послушни на това слово, щото силата му да бъде в нас благодатна сила, а не меч остър и от двете страни, който да пронизва и убива, нито огън пояждащ както е Бог, който го говори.

Ст. 14. Надеждата на християнина в Този, който като е станал негов брат по въплъщение, е преминал в най-горното небе до самия престол на Всемогъщия, - тази надежда трябва навярно да му даде упование. Той трябва да се улови за нея със здрава ръка, и без колебание да изповяда Христа пред света. Той трябва да се покаже ревностен и искренно предаден. – Преминал до най-високите небеса, - до най-високото място, от дясната страна на Бога. Понеже тук се загатва за преминаването на Първосвещенника през отделенията на скинията или храма в светая светих, където Божията слава се е виждала (Лев. 16:42-44), не е невероятно, че “небесата” тука се въображават в образ на скинията, и обемат външният двор, светилището, и светая светих, и че последното може да представлява жилището на светите духове, където Божията слава сияе.

Ст. 15. В хубаво съпоставяне с гореизложената идея, че Христос се е възвисил над небесата, сега ни се дава уверение, че той напълно съчувствува с нас в нашата слабост. Той е бил изкушаван, притесняван, и обезпокояван от същите неща, които изкушават, притесняват, и обезпокояват нас; но той никога не е падал колкото косъм даже в грях. При все това, той е бил така действително изкушаван както и ние. Той е чувствувал привлечен от желания, които ако да се беше вдал на тях, щяха да го вкарат в грях. Когато, например, той беше изкушаван от глад в пустинята, той е чувствувал силно желание за хляб, като нас; и ако да се беше вдал на това желание, както Сатана го караше да стори, и беше заповядал на камъните да се преобърнат на хляб, той щеше да съгреши.

Ст. 16. Затова, нека пристъпваме с дръзновение. Понеже имаме такъв Първосвещеник, всемогъщ и всесъчувствителен, Който ходатайствува за нас, ние нямаме вече причина защо да се боим от да се доближим до святия Бог; Христос е отишъл преди нас до самия престол – седи на престола, и така той е престол на благодат. Не трябва да се страхуваме да последваме Водача си, и да паднем коленичком пред престола, където той сам седи и ни призовава.

Няма съмнение, че тука се загатва за доближаването до Божието светилище в старата наредба, където поклонникът е можал да се приближи само чрез жертва принесена от свещеника, а не по някой друг начин. – Която да помага благовременно³²⁶. Ние винаги имаме нужда от Спасител и Помощник; но ние имаме особени нужди, свойствени нам изкушения, и за това е особено приятно за нас да знаем, че можем да се доближим до такъв престол на благодат.

Назад | Съдържание | Напред