Глава 20.

¹ И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

² Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

³ и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

⁴ И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

⁵ Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

⁶ Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

⁷ И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

⁸ и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък.

⁹ И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.

¹⁰ И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

¹¹ След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

¹² Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

¹³ И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

¹⁴ И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро * е втората смърт.

¹⁵ И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
 

Земните власти, които се били опълчили против Христовото царство са съвършенно съкрушени; и след това Бог се разправя с големият духовен враг, чиито оръдия тези власти са били. Той се хвърля в бездната, където се пази хиляда години, за да не прави повреда на земята. Исусовите мъченици, на които душите Йоан бил видял под олтаря (гл. 6:9-11), и всички, които като тях по-късно са пострадали за него, и всички, които останали верни и отхвърлили притезанията на “звярът” и “поклонение на образа му”, той сега ги вижда да се възнасят в радостта и славата на нов живот с Христа, който живот се представлява, че е живот на съдружие с него на престоли съдебни и владетелски през хилядагодишен период от несмутено блаженство. Други класове от умрели нямат участие в това възкресение, върху което се произнася особенно благословение.

Ст. 1-3. Ангел. Той представлява властта и волята на великия Победител (гл. 19:11-16). Характерът на князът на злото пак се очертава с имената, които му се дават. Връзването му с верига, затварянето му в бездната, и запечатването на вратата й са най-описателен образ, който изразява немощта, до която е достигнал. – Хиляда години. Не можем да кажем със сигурност дали това е буквално период от тъкмо хиляда години, или, което е по-вероятно, е дълъг неопределен период от, може би, повече от десет столетия. Нищо в употребения образ не ни показва колко внезапно или колко постепенно може да бъде връзването в началото на този период, и развръзването в края му. Обстоятелствата и следствията на връзването и развръзването на главния враг на всичко добро се представят в това, което следва.

Разни мнения е имало за времето, когато хилядогодието ще стане. Августин и мнозина стари писатели считат връзването на Сатана, че става чрез влиянието на евангелието, и че първото възкресение е възкресение на мъртви души в духовен живот. Имало е и такива писатели, които са мислили, че хилядата години означават целия период на Месианското царуване; а други са го ограничавали на хиляда години от рождеството Му. Когато годината 1000 след Р.Х. наближила, мнозина Християни се изпоплашили, като очаквали свършването на света в нея година. Някои, които поддържат, че хилядогодието се е изминало, смятат го да е започнало от основанието на Църквата в Денят на Петдесетницата; други го смятат от похристиянчването на Император Константин, а трети пък го смятат от други събития. Възраженията, обаче, против тези мнения са непреодолими. Нищо в историята на миналото не отговаря на затварянето на Сатана в бездната, на възкресението на мъчениците, на хилядагодишният период от правда и блаженство, и на вероотстъплението и борбата към края на периода. Ние мислим, че то не е още започнало, но че ще започне. Започването му може да бъде постепенно; и връзването на Сатана може да стане чрез влиянията, които постепенно ще обуздаят властта му в света.

Ст. 4-6. Престоли. В Мт. 19:28, на апостолите се обещават съдийски престоли. В 1Кор. 6:2,3, такива престоли се обещават на всичките светии. Виж. и Отк. 2:26-28, 3:21. Тука престолите са за мъчениците и всичките страдалци за Христа. – Обезглавени⁴²⁵. Те представляват всички, които жертвували живота си, и не приели да се отрекат от истината. Заедно с тях са всички, които са се показали верни на Христа, под каквото и да е гонение и изпитание. – На тях бе дадено да съдят, - не само оправдание чрез съд на праведния Бог, но и власт да съдят другите. Те сега “живеят и царуват с Христа”. Началата, за които мъчениците претъппели смърт, и които са били поддържани от всички, които верно противостоели на изискванията на звярът и поддържателите му (гл. 13:4-10, 14-17), сега царуват между човеците. Според видението, душите на мъчениците и на всичките Христови верни живеят пак и царуват с Христа хиляда години; а освен тях, другите не живеят пак до след този период.

Тука се пораждат въпросите – Това буквално телесно възкресение ли е? И ще бъде ли Христос на земята в прославеното Си тяло, Комуто възкръсналите мъченици и други верни в прославени тела ще бъдат служители или подуправители в управлението на смъртно-плътните хора на земята през хиляда-годишния период? Или, Видението, което Йоан видял символично представление ли е на духовно тържество и царуване?

Трябва да говорим с голяма скромност върху един въпрос, за който мъдри, учени, и добри мъже са имали разни мнения. Главните начини, по които това място е било разяснено от Християнски писатели са следните:

1. Има мнозина, които очакват буквално възкресение на мъчениците, и буквално царуване Христово на земята. Подобни мнения са преобладавали твърде много още във втори век. Привържениците на това мнение се облягат на това, което Старо-Заветните пророци казват, и поддържат, че това трябва да се разбере буквално; и те приспособяват същото начало на тълкуванието на това място тука.

2. Някои тълкуватели, които съвършенно отхвърлят идеята, че Христос ще царува телом хиляда години на земята, все пак разбират казаното тук да поучава, че мъчениците буквално ще възкръснат; но мислят, че те ще възстанат с прославени духовни тела, и ще царуват и тържествуват с Господа на небето. Че “първото възкресение” е буквално възкресение на тялото, те го доказват от ст. 5, където е казано, че “други мъртви” не оживяха докато се свършат хиляда години; и на въпроса, Ще царуват ли завинаги с Христа? Те отговарят – Да; но хилядата години означават (приблизително) времето между двете възкресения. Те ще царуват хиляда години преди всеобщото възкресение. На доказателството от места като Йн. 5:29, където се казва, че “всички, които са в гробовете”, дори и лоши, ще възстанат заедно, за да бъдат съдени в последният ден, те отговарят като посочват факта, за който се говори в Мт. 27:52,53, че много тела на светии възкръснали, когато нашия Господ възкръснал.

3. Други пък поддържат, че както повечето представления в Откровението, това първо “възкресение” трябва да се разбере в преносен смисъл, не като възкресение от гроба, но от състояние на унижение, страдание, и охкане, както се изобразява в гл. 6:9-11, и че новият живот на мъчениците не се състои в присъединение с тялото, но в радост и възхищение поради възтържествуването на Христовото царство. Те се облягат на такива места като 1Сол. 3:8, “Сега сме живи ако стоите вие в Господа”.

4. Други пък, може би повечето тълкуватели, считат предреченото тук възкресение на мъчениците да означава, че Църквата пак ще се сдобие с духа на мъчениците, - дух на съвършенно посвещение на Христовото дело, - както дохождането на Йоан Кръстител е било изпълнение на обещанието в Мал. 3:1, 4:5, относно идването на пророк Илия. Такива християни, казват те, ще бъдат за слава на Църквата, която ще изпълни света през хилядагодишния период. Те ще бъдат в най-висок смисъл “царско свещенство”, за което говори Петър в 1Пет. 2:9.

Разумният читател ще види, че има сериозни трудности с всяко едно от тези тълкувания. Вероятно е, че тълкувателите не ще се съгласят в мненията си докато пророчеството не се изпълни, и тогава явно и безспорно му се узнае значението.

Ст. 7,8. Макар царуването на Христа чрез евангелието да се простира над народите, и плодовете му да са предвкусие на небето тука на земята, и големият враг на всяко добро да си остава затворен в тъмница, човек е все пак изпаднало същество, и духовното му освещение не е съвършенно. Може да предположим, че естественното действие на световното благосъстояние към края на хилядагодишния период ще бъде да произведе по-нисък дух на посвещение в сърцата на мнозина истинни християни, и да произведе едно поколение от неузрали християни, готови да се прелъстят от ухищренията на Сатана, когато той ще бъде пуснат за няколко време да поощри човешка гордост, славолюбие, и сладострастие. Следствието на това ще бъде едно велико отстъпление от истината и възбунтуване против властта на Христа; с други думи, ще стане нова борба като борбата описана в гл. 19. – Гога и Магога. Тези имена са взети от Езекил гл. 38 и 39. В Равинските книги имената са били употребени да означат народите, които са щели да се повдигнат против Месия. Тука тези имена трябва да се разберат в преносно значение, понеже няма някои особенни люде, за които би могло справедливо да се каже, че са “народите в четирите краища на земята”. Образът е взет от историята на Израил; имената на варварски северни врагове на Ерусалим са първообрази за новите врагове на духовния Ерусалим. Зли сили, които са били възпирани през хилядогодието сега се впущат в необуздана жестокост, и враговете на Църквата стават многобройни “както пясъкът на морето”.

Ст. 9,10. Не се знае колко време тази нова борба ще трае. Ст. 3, загатва че то ще бъде “за малко време”; но това се казва в сравнение с дългия хилядагодишен период. Всичкото описание е преносно: “опикалянето на станът на светиите и възлюбленият град”, означава задружно нападение на Църквата от неприятелите й, които са разпилени по цял свят, и въодушевени от най-върла ярост против началата и изискванията на Божието слово. Тази борба се прекратява чрез Божията явна намеса, като че с огънят от небето, който разрушил Содом (Бит. 19:24), или огънят, който Илия призовал от небето (4Цар. 1:9-14), или огънят, който налетял в пустинята върху онези, които са се съпротивили на Израилския Бог (Чис. 16:35; Лев. 10:1,2). – Дяволът се постигва от окончателната си ужасна съдба. Историята на света под настоящата наредба завършва тука. Но не знаем колко голям промуждутък може да има между това и онова, което се описва по-късно. Може би съдния ден ще последва тозчас.

Ст. 11-15. Следващото зрелище, което се представя пред очите на Йоан е зрелище на последния съд за всичките човешки поколения. Изображението е великолепно, но значението е ясно. – Голям, - върховен и страшен по величието си. – Бял означава неопетнена чистота. – Толкова величествен и страшен е изгледът на Този, който седи на престола, че всички създания тръгват да бягат от него; но убежище не се намира никъде. Срав. с Евр. 12:18-21; Пс. 18:7-15; Дан. 7:9,10. Престолът е Божий престол; той е също така и престол на Агнето (гл. 22:1, 7:17). Бог е Съдията; но Той е предал всеки съд на Сина. Цялото Божество се представлява от Сина в този случай. Йн. 5:22-27; Д.А. 17:31; 2Кор. 5:10; Отк. 3:21. – Престол, - знак на власт и сила. – Мъртвите големи и малки, - всички, които са някога умрели. За да могат да стоят пред престола те трябва да възстанат от смърт. Значението е, че те стоят пред престола в телата си. Даже морето повръща мъртвите тела, които са в него, смъртта дава всички, над които е владяла, ад – светът на мъртвите – дава душите, които са в него, за да се присъединят пак с телата си, така че всеки човешки род да може да се съди, всеки по делата си. Срав. с Мт. 25:31-46. -–Отварянето на книгите означава изваждане на яве, по всеки начин на записване и запаметяване, всичките дела на хората, така че да стане явна правдата Божия от начина, по който Бог се е обхождал с тях, когато те са живели на земята, и в решението Му на вечната им съдба. Макар, че характерът на всеки човек се показва, и той на умиране влиза във вечната си съдба, това общо проявление на последния съд ще стане, за да оправдае пред вселената Божията правда. Как ще стане това? Колко време ще трае? Къде ще бъде? Тези са въпроси, които е безполезно да разискваме. То ще стане по начин достоен за Бога, и чрез употребата на тогава притежавани сили и способности на битие, за които сега ние не знаем нищо. – Отварянето на “книгата на живота”, означава разкриването на имената, които са писани в нея, т.е., всички които ще са придобили духовен и вечен живот чрез Сина Божий, Подаятелят на такъв живот на души, които са умрели в престъпления и грехове (Еф. 2:1,5; Йн. 3:36, 6:47-58; 1Йн. 5:11,12). В гл. 21:27, книгата се нарича “Агневата книга на живота”. Съдията не одобрява никого, чието име не е записано в тая книга. Всички други се осъждат “на огненото езеро”, което е “втората смърт”. Огънят е ужасен белег на мъка и разрушение. Кой може да си представи ужасът на това осъждение? Вие, които четете тези думи, и ние които ги пишем, ще бъдем между тези, които ще бъдат съдени. Нашите имена записани ли са в “книгата на живота”? Съдът ще бъде праведен⁴²⁶. Никой няма да се отърве от него. Единствената надежда за грешниците е да се покаят сега от греховете си, и да се подчинят на поканите и заповедите на единствения Спасител, Който ще бъде ужасният Съдия в последният ден. – Христос напълно ще възтържествува за последователите си над смъртта и всяко зло. Със ст. 14 срав. Ис. 25:8; 1Кор. 15:26.

Назад | Съдържание | Напред