Глава 9.

¹ А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.

² Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която част се казва светото място;

³ а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място,

⁴ гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁵ и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁶ И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁷ а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁸ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,

⁹ която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист,

¹⁰ понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹¹ А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹² веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

¹³ Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹⁴ то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

¹⁵ Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

¹⁶ Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.

¹⁷ Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

¹⁸ Затова нито първият завет бе утвърден без кръв.

¹⁹ Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

²⁰ "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

²¹ При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

²² И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

²³ И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²⁴ Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁵ и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁶ (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁷ И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,

²⁸ така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
 

Тука, първо, ни се представя характерът на служението на скинията, като сянка на по-добри неща в бъдеще; и, второ, Христовото служение и жертвоприношение се съпоставя с това.

Ст. 1. А даже при първия завет имаше постановления за богослужение. Първият завет с обредите си е бил мъдро постановление; той е бил назначен да порази чувствата в един чувствен и просташки век; той бил потребен като система на първообрази да даде на човеците истинска идея за човешка грешност и нужда от Спасител; и той е питаел духовния живот на набожните. Колко дълбоко духовноумни хора са можали да се вълнуват от него можем да видим в распалените думи на Давид в Псалмите му. Той бил драгоценен за тези, които са съзирали в обредите великите истини, които те са означавали; но той бил празна работа за тези, които се облягали на самите обреди. – Земно светилище, - принадлежащо на този свет, чувствен предмет сравнително с небесното, духовното.

Ст. 2. Светилникът, - в скинията, от чисто злато със седем светила (Из. 25:31-39). В Соломоновия храм имало десет светилника (3Цар. 7:49); във втория храм имало един като светилника в скинията. Римляните отнесли този светилник и го показвали като трофей в тържественото шествие на Веспасиан; и до сега още се вижда издялан изпъкано на триумфалната арка на Тит в Рим, на която това тържественно шествие е изобразено. – Трапезата и присътствените хлябове. Виж. Из. 25:23-30; Лев. 24:5,6. В Соломоновия храм имало десет такива трапези (2Лет. 4:8). – Светото място³⁴⁵. Скинията се е деляла със завеса на две отделения; външното отделение се наричало Святото Място или Светая, а вътрешното – Пресвятото Място или Светая Светих (Из. 26:33).

Ст. 3,4. Златната кадилница. Тълкувателите доста много са се съмнявали дали това значи златна кадилница или златен олтар за кадене както се описва в Из. 30:1-10; защото гръцката дума може да значи “кадилница” или “олтар”. Но в закона не се казва нищо за такава златна кадилница, че се е намирала в Светая Светих; но пак, от друга страна, кадилният олтар не бил в Светая Светих, но пред завесата до нея. Тази трудност може да се разясни по два начина: (1) че това е било златна кадилница, която не се споменава в Петокнижието, но особенно се споменава в Равинските съчинения, - нещо обаче, което се вижда да се отнася само за втория храм, а не за скинията; и (2) че тази дума действително значи олтар, а не кадилница. Понеже бил турен тъкмо вън от завесата срещу очистилището (Из. 30:6), и понеже бил поръсван със същата кръв, която се внасяла в Светая Светих в Денят на Умилостивението, този олтар се вижда да е имал някакво особенно отношение на най-святото място; и това може да е причината защо се споменава с него. – Ковчегът на завета. Този ковчег бил в Соломоновия храм; но когато Навуходоносор съсипал храма, ковчегът се изгубил, и нищо не се знае вече за него. За описанието на ковчега виж. Из. 25:10-22. – Златната стомна, съдържаща манната. Виж. Из. 16:32-34. – Аароновият жезъл. Виж. Чис. 17:1-11. Тези не останаха за винаги, защото във времето на Соломон тях ги нямало вече там, понеже историкът ни казва в 3Цар. 8:9, че по него време в ковчега нямало нищо друго освен скрижалите на закона. За последните виж. Из. 25:16.

Ст. 5. Херувимите на Божията слава. Виж. Из. 25:18-22. Тези херувими вероятно “означават сътворението Божие”, неговите разни сили и разуми. Те са имали вероятно четири лица, както се казва в Ез. 1:4-14; и почти същото се казва в Отк. 4:6-8. Божията слава сияела посред херувимите; така тя сияе в сътворението. Херувимите се представяли, че се кланят с лицата си обърнати към очистилището; така и херувимите в Отк. 4:8 викат, “Свят, свят, свят!”. Сътворението се кланя на Бога с всичките си сили и всичкия си разум. Върху очистилището се е поръсвала кръвта на умилостивение, и за това се е наричало място на умилостивение.

Ст. 6,7. Свещениците влизаха постоянно. Тези бяха ежедневни служби, - жертвоприношение и кадене, наглеждане на светилата, и пр. Виж. Лев. 6:8-13; Из. 30:7,8. – А във втората, т.е., в Светая Светих зад завесата. – Веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, - един ден в годината (Из. 30:10). Това ставало на великия Ден на Умилостивение, когато той влизал два или три пъти (Лев. гл. 16).

Ст. 8. Пътят за в светилището не е бил открит. Всички били изключени освен първосвещеникът, а той влизал само веднъж в годината; това показва, че под обредния закон, и чрез него, никакъв действителен достъп до Бога не е имало. – Първата част на скинията³⁴⁶. Това, което се обемало в покривалото на кожи се деляло на две части, святото и пресвятото места. Първото се нарича в ст. 6 първата скиния, а пресвятото място се нарича в ст. 7 втората скиния; тъй щото това изречение тук означава предната скиния, или святото място.

Ст. 9. Образ на сегашното време³⁴⁷. Подобието се вижда да е това, - Светая Светих представлявала небето, включително и евангелската наредба; святото място, където свещениците служили всеки ден, било отделено от това със завеса; а това показва, че под старата наредба богомолците не се припущали близо до Бога. От това виждаме, че предната скиния със службите си представлявала за тях тяхната обредна наредба, или Юдейщина. Докато тази първа скиния стояла, т.е., докле Юдейщината е стояла, нямало е свободен достъп до Бога; техните служби и жертвоприношения не са можали никога да премахнат завесата, и да ги удостоят да се явят пред Бога.

В ст. 6-9 глаголите в оригинала са в настоящо време, влезват, принося, и пр.; и някои настояват, че така трябва да се преведът, като казват, че тука се описват служби, които са били служебни, когато Посланието било писано. Но писателят говори тука за скинията, която Мойсей въздигнал, а не за храма. Ст. 1 казва, че този завет имаше (а не има) постановления; ст. 2, казва че скинията се направи. След това, като започва да описва богослуженията, писателят употребява настоящо време; но връзката на думите ни дава право да считаме това за историческо настояще, което често се употребява на Гръцки, като, например, той казва вместо той каза, той иде вместо той дойде, и пр. Сирийският превод, който е най-стар превод, превежда тези глаголи тъкмо тъй както са преведени в нашия превод. Писателят в ст. 11,12 казва че, когато Христос дошел, той влезъл веднъж за винаги в святото място, и че това показва, че съвършеното му дело е заместило често-повтаряните богослужения на скинията. И това тъй също ни дава право да разберем глаголите в ст. 6-9 в исторически смисъл, че говорят за това, което се било минало.

Ст. 10. Понеже се състоят само в ядене, пиене. Тези плътски неща били направени образи на духовни и истинни неща; но, взети сами по себе си, те не можали да спомогнат на душата да стане свята и да се спаси. – Време на преобразувание³⁴⁸, - времето когато всичко ще се поправи, и действителните неща ще заместят образите и сенките. Това време на поправяне е самото нещо, което образува веществото на обещанията приведени в гл. 8:8-12.

Ст. 11. А понеже³⁴⁹ Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини. Тука се съпоставя Христовото свещенство и следствията му с старо-наредбеното свещенство и следствията му. Тогава е нямало свещеник, който би могъл да достави действително добрите неща – примирение и спасение; но Христос доставя всичко. – През по-голямата и по-съвършена скиния. Както Аарон служил в и чрез скиния, така и Христос служи в по-съвършенна скиния, т.е., небето. Неговата скиния не е направена от човешки ръце, нито принадлежи на този свят.

Ст. 12. Не с кръв от козли …. но със Собствената Си кръв. Кръвта е била образ на живот. Законът казва, “Душата която греши, тя ще умре”; но в жертвоприношението, животът на едно животно замества живота на грешника. Разбира се, животът на едно животно не струва нищо освен като образ; но Христовият живот, който Той положил за греховете ни, имал умилостивителна сила. Първосвещеникът можал да влиза в пресвятото място само с кръв (Лев. 16:14,15), която поръсвал на очистилището; но кръвта, която Христос принася пред Бога е негова собственна кръв, която ни спечелва вечно спасение.

Ст. 13,14. Ако поръсванията с кръвта на животни са очиствали телата на човеците, колко повече Христовата кръв ще очисти душите на човеците! – Чрез вечния Дух, - Духът, който пребивава в Христа. В същия Дух планът за спасение е бил направен преди да стане светът. Той е вечният, божествен Дух; и това направи Христовото жертвоприношение духовно и вечно силно. Неговото жертвоприношение се съпоставя с жертвуването на едно животно, чийто привременен плътски живот се е жертвувал. – Без недостатък³⁵⁰. Всички животни, които се принасяли като жертва трябвало да са без недостатък, което показва, че Бог изисква нравственно съвършенство в Изкупителят. Виж. Лев. 1:3 и много други места. – Ще очисти съвестта ви от мъртвите дела. Мъртвите дела са делата на тези, които нямат духовен живот. – За да служите на живия Бог, - не на Бога, който е прикрит със завеси и образи, но до когото осветената душа наистина се доближава.

Ст. 15. По тая причина, - защото принесъл себе си, както е казано в предишния стих. Поради това жертвоприношение, то станал Ходатай на новия завет.

Ст. 16. Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя. Една трудност се поражда тука от нуждата да се преведе същата Гръцка дума (диатеке) “завещание”, която другаде право се превежда завет. Не трябва, обаче, да считаме тези две значения на думата за отделни и независими, но за два смисъла на едно общо значение. Диатитеми ще рече разполагам, уреждам. Следователно диатеке значи разположение или уреждане на отношенията между Бога и заветните му люде. Людете са били наистина милостиво приети в този завет като една от двете страни, и за това го наричаме завет. При все това, то е било Божие върховно разположение или уреждане, и за това се казва (ст. 20), че той го завещал на людете. Когато се употребява за разположението, което човек прави с имота си чрез завещание, диатеке право се превежда завещание. Апостолът в тази глава преминава от единия смисъл на думата в другия; и той прави това, не невнимателно и неточно, но пред вид на великата истина, че благословенията на новия завет могат да се дадът само чрез Христовата смърт, и следователно могат да се считат за наследство, което наследникът обсебва когато завещателят умре.

Тази черта на новия завет е била предверене и предобразена от посвещението, или въвеждането, на стария завет с проливане на кръв, и с Мойсеевото поръсване на кръвта върху книгата и върху народа (ст. 19,20). И нашият Спасител, когато учредил Вечерята, подал чашата на учениците, и казал, “Тази чаша е моята кръв на новия завет (или, е новият завет с моята кръв), която се пролива за вас и за мнозина за прощение на греховете”.

Ст. 17. Само гдето се е случила смърт. Тука се приспособява едно обикновенно начало. Ние знаем, че завещание означава разположението на имота на един човек след като умре; и разбира се, то не дава нищо някому преди смъртта на завещателят.

Ст. 18-21. Тези стихове показват, че смъртта на жертвите е била нужна, за да се постигнат онези благословения, които те са щели да доставят, - кръв се поръсвала за очищение и приемане на божественни благословения. Това е изобразявало също така, че ние ще постигнем, в следствие на Христовата смърт, примирение или умилостивение направено чрез кръвта му. Колкото за поръсването, виж. Из. 24:5-8; Лев. 16:14-16. – Самата книга и всичките люде³⁵¹. Нищо не се казва в Из. 24:8 за поръсване на книгата от Мойсей; но ние приемаме това, защото писателят на Посланието свидетелствува за него.

Ст. 22. И почти …. всичко, и пр. Някои неща не са били така очиствани; но това е било обикновеният начин. – И без проливането на кръв няма прощение. Това е едно начало и в закона и в Евангелието.

Ст. 23. Образите на небесните …. а самите небесни. Скинията и богослужението й бяха образи на истинната църква, на небесното царство основано от Христа, което ще трае до веки, и което се нарича небесно светилище. Земната скиния и богослужението й се очиствали с поръсването на кръв от животни; а понякога се употребявала и вода в разни омивания, и пр., на което думата тези може да се отнася (виж. ст. 11). Това очищение е било нужно в следствие на допирането на грешни човеци до светилището посред тях. Така и истинното светелище, небето, се пази да не се оскверни от грешници, защото Христовата кръв ги очиства от грях. “Очищението на самите небесни”, т.е., унищожението на влиянието на греха върху небесното светилище става с очищението на грешника.

Ст. 24. Ръкотворено светилище³⁵², скинията въздигната от Мойсей, образ на небесната. – Да се яви, и пр., - в наша полза да стори умилостивение, ходатайство, и да ни отвори път да влезем. Той е там наше вечно приношение пред Бога.

Ст. 25,26. Да принася Себе Си много пъти … да е страдал много пъти. Нашата жертва можеше да бъде заклана само веднъж; Христос е Агнец Божий веднъж заклан. Смъртта му щеше да премахне греховете на света; ако тя не сполучеше това, тя щеше да не сполучи и втори път; и постоянното й повторение щеше да послужи, като Левитските жертвоприношения, да ни напомня греховете, а не да ги премахне. Неговото себеприношение пред Бога се обусловява от първото му страдание, както животното е трябвало първо да се заколи, та че после кръвта му да се внесе в пресвятото място. – С чужда кръв. Тука има разлика между Христовото и Аароновото приношение; Аарон принасял живота на едно животно, не за да направи истинно удовлетворение за грях, но като образ на такова удовлетворение; той не можал да направи истинно умилостивение; той не можал да принесе себе си; и ако е можал, той бил грешник и не можал да бъде приет. Но с Христа не е така. Той е достоен; Той е и Свещеник и Агнец Божий, и принася своята си собственна кръв. – От създанието на света. Грехове се вършат от начало до края на света; Христовото умилостивение, ако да беше като Аароновото, би трябвало да се повтаря всякога. – Се яви веднъж, и пр. Времето на Христовото появяване между човеците се казва в Св. Писание да е “в последните дни”. Срав. Д.А. 2:17; Ис. 2:2; Мих. 4:1; Евр. 1:2. Тука се казва, че е “в свършването на вековете”; така и в 1Кор. 10:11, “за поучение нам, които сме достигнали последните времена”. Тези думи означават периода на последната наредба, евангелският век от рождество Христово до страшния съд. Христос говорил по същия начин, и за това учениците му мислели, а също са мислели и едновременните християни, че свършването на света щяло да настане почти тозчас (Мт. 24:3); но те не знаели, че Бог щял да продължи денят на благодатта под Евангелието, и щял да даде години и столетия на народите, за да се покаят, както дал 120 годири за покаяние във времето на Ной. – Да отмахне греха. Никое друго жертвоприношение е премахнало някога, или е можало да премахне, грях, който стои като пречка между нас и Бога, но кръвта на Сина Му го премахва, и отваря ни път към блаженство, в което цял свет се кани да влезе.

Ст. 27,28. Веднъж да умрат. Хората веднъж умират, и след това дохожда съд; така и Христос веднъж е пострадал, а после се е прославил между светиите си пред цялата събрана вселена. Както за един човек дохожда смърт и съд, така и за човека Христос дохожда смърт и прославяне. – За да понесе греховете на мнозина. Това е взето от Ис. 53:12. Мнозина е като противоположно на един, и не решава колцина или каква част от човешкото племе са онези, за които Христос умрял. – Без да има работа с грях³⁵³. Първият път той се явил претоварен с грях – греховете на човешкото племе; когато се яви втори път той не ще има този товар, защото, като принесъл себе си, той “веднъж завинаги” направил умилостивение за тези грехове. – За спасението, - да избави окончателно от всяко земно страдание тези, които верно са го очаквали с опасани чресла и запалени светилници (Лк. 12:35).

Назад | Съдържание | Напред