Глава 3.

¹ До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.

² Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.

³ Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.

⁴ Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни.

⁵ Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.

⁶ Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

⁷ До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.

⁸ Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.

⁹ Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.

¹⁰ Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

¹¹ [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.

¹² Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, * новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.

¹³ Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

¹⁴ До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.

¹⁵ Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

¹⁶ Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

¹⁷ Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,

¹⁸ то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

¹⁹ Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.

²⁰ Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

²¹ На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

²² Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
 

Посланието до Сардикийската Църква.

Ст. 1. Сардис бил едно време богата столица на Лидия, където живял Крез, и във време на Римляните бил голям и богат град. Той бил разположен на една голяма и плодородна поляна, около два дни на юг от Тиатир. Едно малко, сиромашко село, на име Сартъ, се намира сега там посред развалини и пустотия. – Седемте Божии духове. Виж. бел. на гл. 1:4. – Седемте звезди. Виж. гл. 1:20. Господ Исус се представя на умиращата Сардикийска църква, че има напълно всичките духовни дарове, и пълна власт над служителството на живи хора в църквата си да го премахне, или да го утвърди и благослови, според както църквата заслужава осъждение или благословение. Църквата в Сардис се мислела, че има духовен живот, но действително била потънала дълбоко в сън на духовна смърт; но не била чак до толкова дълбоко заспала щото да нямало надежда, че ще се пробуди (ст. 2).

Ст. 2. Делата й може да се виждали на хората, че са добри; но пред очите на Бога те не били добри. Може би, Сардикийските Християни уповавали на своето добро състояние, и не могли да видят истинското си духовно положение. За това се призовават да се събудят и разберат колко малко духовен живот имат, и да усетят, че е нужно да пазят малкото, което им било останало, да не би и то да се изгуби.

Ст. 3. Помни. Жалното нещо в такава църква е, че тя не иска да бъде безпокоена, и лесно се сърди на всеки, който я предупреждава и увещава, за да я спаси. Но друга надежда нямало освен ако тя наскоро и наистина се покае. Никакво извинение или самооправдание не би могло да отвърне участта на бързо разрушение, която ще постигне всяка църква, която не дава светлина, под святото негодувание на Този, Който ще се появи в неочаквано време и по неочакван начин, за да я съди.

Ст. 4-6. Малко имена (Цгр.)³⁹⁸, - малко в сравнение с цялото число в църквата. Повечето членове на църквата са затънали в духовна безчувственност, и оставят дрехите на Християнското им вероизповедание да се оскверняват чрез съобразяване със света; но неколцина са се сабудили, и следват да ходят в чистота Християнска, и когато повечето ще бъдат отритнати, на тях ще се позволи да се облекат с бели дрехи, които представляват правдата на светиите в небесния Рай. Виж. гл. 19:8; Зах. 3:3-5; Йн. 17:24; Лк. 23:43. – В Сардис, - посред изобилното развращение и нечестие на този град, и въпреки духовно западналото положение на църквата. – Книгата на живота се споменава и в гл. 13:8, 20:12,15, 21:27.

В това послание църквата не се похвалява, но само неколцина в нея се признават за верни – за “достойни”, защото са приели и право употребили благодатта, която може да освети и спаси в най-неблагоприятни обстоятелства. Сардикийската църква не се обвинява в такива ереси или груби безнравственности, каквито е имало в Пергамската и Тиатирската; но тя спи като мъртва. Не е съвсем безнадеждна, но тъй бърже наближава да стане безнадежна щото има нужда от най-тревожен вик, за да се разбуди от духовния си сън и да се спаси от погибел. Който има ухо нека слуша що казва Духът на Сардикийската църква.

Посланието до Филаделфийската Църква.

Ст. 7. Филаделфия, град който сега се нарича Ала-Шехиръ, на юго-изток от Сардис, на разстояние от 40 километра, едно време бил голям и силен град, и сега даже е важно място. – Давидовият ключ, - символ на власт, който Христос има като Давидов син. Никой не може успешно да противостои на Този, Който е Давидов син и Давидов Господ.

Ст. 8. Отворени врата, - няма пречка; оставям те съвършенно свободна да се приближиш до източника на благодатта, и да работиш в полезно служение на Мене. Никоя човешко или дяволска сила не може да затвори тази врата. – Малко сила, - може би, защото е имала малцина членове, но, по-вероятно, защото е имала малко духовна деятелност, не толкова колкото трябвало да има, но достатъчно да има надежда за бъдещето.

Ст. 9. Виж. бел. на гл. 1:9. Неприятелите на Христовите ученици ще бъдат накарани да им отдадът уважение и почести по причина на превъзходния им характер, който те провяват посред презрение и гонение.

Ст. 10. Моето търпение (Цгр.)³⁹⁹, - търпението, което ти заповядвам и което показах, когато бях поруган и страждущ (1Пет. 2:20-24). Господ ще ги опази, не от бедствия, но от вероотстъпление, и ще ги благослови в търпението им. – Цялата вселена, т.е., където и да има християни. Виж. бел. на Рим. 1:8.

Ст. 11. Ида скоро, т.е., да те опитам. Виж. гл. 2:5,16, 3:3. – Дръж. “Който претърпи до край, той ще бъде спасен” (Мт. 10:22). – Венеца, - т.е., на вечен живот и блаженство, който се дава на този, който победи в Християнската борба (гл. 2:10; 2Тим. 4:7,8). Никой да ви го не отнеме като ви уплаши, или като се вдадете на съблазнителни дела, които ще ви отметнат от вашето постоянство. Постоянна бодрост е нужна (Мт. 24:42-51; Фил. 2:12).

Ст. 12,13. Новият Завет представя църквата като храм, и частните християни като части на този храм. Стълбът служи като подпорка и като украшение. По някой път името на съградителят се написва н него. Верният Християнин всякаго ще бъде в Божият духовен храм неговата подпорка и украшение; и на него е са написани Божието име и градът на жилището му. – Моето ново име. Виж. бел. на гл. 2:17, 21:2,3.

Посланието до Лаодикийската Църква.

Ст. 14. Лаодикия се намира на юго-изток от Филаделфия, и на изток от Ефес, от който град тя отстои 64 километра. Една поляна, покрита с развалини, отбелязва сега местоположението на предишният голям и богат град. Колос и Иерапол са били доста наблизо. Понеже само на седем църкви са били изпратени послания, последното послание е било отправено до Лаодикийската църква, а не до Колоската, защото, вероятно, нейното духовно състояние е било най-противно на състоянието на някои други от тези църкви, тъй щото била природен тип на самооблощени, хладнокръвни християни. – Амин, - Еврейска дума, която значи истинен. Названието, което Христос си отдава тука е съгласно със строго изобличителния характер на Посланието. Началото на Божието създание (Цгр.)⁴⁰⁰. Понеже Христос не е създание, но създател (Йн. 1:3,10), думата начало (на Гръцки архе), трябва да значи тука или източник, потекло, или (както архе често значи) върховна власт, следователно Княз, Господар.

Ст. 15,16. Топъл означава гореща ревност: хладък – явно и съвършенно противление. Щяло е да има повече надежда, че Лаодикийските Християни са щели да имат оживена съвест и да се разкаят ако да не са били християни. Виж. Мт. 21:31. Колко силно е отвръщението, което Спасителят изразява за тяхното самодоволно хладнокръвие! Както блудкава вода ни кара да се потресваме и произвежда бълвание, такова действие е имало духовното хладнокръвие на неговите тъй наречени последователи върху сърцето на Изкупителят.

Ст. 17,18. Причината на това неизразимо отвръщение на Спасителевото сърце е било виновното и окаянно заблуждение на Лаодикийците относно тяхното духовно състояние, - тяхното самозадоволство, като че са били духовно богати и не се нуждаели от никакво поучение и осветление, когато действително те се нуждаели да научат първите начала на евангелието (Евр. 5:12). Началото на духовно благоденствие е когато почувстваме своето невежество и сиромашия. Бог не мрази нищо толкова, колкото самооблощението, че сме добри, и че знаем всичко; и нищо не е по-наверно съсипително за нас. – Купиш, - не със заслуги на твоята нищо и никаква доброта, но “без пари и без цена”, и да ядеш това, което е действително добро за твоята душа (Ис. 55:1-3. – Колурий означава помазанието на Св. Дух.

Ст. 19. Макар, че пустото им самооблощение е толкова отвратително за Спасителят, Той пак ги обича. Заради това, Той ги изобличава, и ще ги накаже. Това наказание ще бъде строго, съразмерно с помайването им да се разкаят, и с недостатъчността на покаянието им. Покаянието им ще се покаже в разбужданието на ревността им. Самозадоволно хладнокръвие не може да се продължава без да докара разрушение.

Ст. 20. Какъв поразителен образ! Спасителят хлопа на затворените врата на сърцето, и се моли да Му отворят. Той не може да влезе освен ако вратата се отворят отвътре. Той чака, - толкова силно Той желае да даде благословението на общение с Него. Но Той не може всякога да чака. Отритнат, Той трябва най-после нажален да се оттегли и да си отиде за винаги. Ако се пусне да влезе, какво веселие от небесна любов Той ще даде на душата, която Го приеме! Това въззвание се прави на членовете на една църква. кОлцина такива има в сърцата на които Спасителят не може да влезе!

Ст. 21,22. Какво неизмеримо голямо блаженство и възвишение в слава се осенява за онзи, който победи! Христос приема своите люде да бъдат съучастници в него във владичеството му като победител на силите на злото. Обещанието дадено на дванадесетте апостоли (Мт. 19:28) се дава тука на всеки, който верно го следва. Виж. бел. на 1Кор. 6:2,3. Нищо добро не се обещава на този, който не победи в борбата си с греха.

Някои тълкуватели са на мнение, че седемте църкви в Азия означават общата църква в разните периоди на историята й. Струва ни се, че това мнение не се подкрепя от Св. Писание. Ние мислим, че е по-вероятно, че те са дадени като примери на особенния характер на разни църкви. Всяка особенна църква може да претърпи изменения в течението на историята си, и да прилича ту на едно, ту на друго от тези представления; и днес може да се каже, че има църкви, които приличат на едната или на другата от седемте. Тази част от Откровението ни представя нашия Господ, че е всякога с людете си, в пълнотата на своето божественно величие, като въплътен и славен Син Божий, готов чрез Духът си да съчувствува, да поддържа, да утешава, според нуждата им; окото му е всякога на всяко сърце, и любовта му е всякога готова да снабди всичките им нужди. Посланията не са нищо друго освен изражение на онези особенни думи на укорение или насърчение, които Господ счита за нужно ежедневно във всеки век за всяка църква и всеки християнин на земята. Всяко тяло от християни, както и всяко частно лице, има, на всяка минута, своят си определен характер и състояние. Те са или като Ефес, правоверни, но с отпаднала любов и вяра; като Смирна, верни в страдание и изобилни в добри дела; като Пергам, твърди във време на явни изпитни, но търпящи съгласие със световни начини на действие; като Тиатир, усърдни в правене добро, и с много знакове от духовен напредък, но позволяващи лъжливо учение и развратни действия да следват безпрепятствено; като Сардис, държащи формата на здраво учение, но на дело заспали в дълбок сън, който ги заплашва със съвършенна духовна смърт; като Филаделфия, верни на Господнето слово и име, като го обичат макар и слабо, и следователно пазени в безопасност; или най сетне, като Лаодикия, нито топли, нито студени, самодоволни, защото са твърде дълбоко затънали в духовна ленност и хладнокръвие, тъй щото не си съзнават сиромашията, и следователно са готови да изгубят всичко без борба и без съжаление.

Христовите верни слуги трябва да търпят страдание заради името му; но колкото дълго и да им се вижда това страдание, то ще трае най-много само за “десет дни” (гл. 2:10) – защото Господ ще “дойде скоро” да ги избави. Силни изпитни трябва да се очакват от лъжливо учение и нечестиво поведение от страна на някои в църквите; и верност на Христос изисква тези да се отстранят. Несполука в това отношение ще си навлече силното негодувание на Спасителят. Но най-голямата опасност за живота на църквата идва от изпадане на любов и ревност, даже ако църквата си остане правоверна и си въобразява, че е духовно богата и благоденственна. Колко страшни са увещанията на църквите в Ефес, Пергам, Тиатир, Сардис, и Лаодикия, които им се дават на всяка според нейното особенно състояние и заслуга! Никакво извинение не се приема като оправдание против застрашителното осъждение, което скоро ще ги настигне: нищо не може да отстрани осъждението освен бъзо и истинско покаяние и преобразование. При все това, колко нежно е изобличението на Спасителят! Как той напомня това, което намира за одобрение! Колко богати и благословени са обещанията му на тези, които се покаят! Никаква блага дума не се казва никому освен ако той потърси Христовата помощ, и чрез Неговата благодат излезе победител в страшната борба със злото. И на тези, които излезат победители, колко разнообразни и приятни са начините, по които им се обещава благословение! Кой може да опише богатството и почестите, които са запазени за верните Исусови раби – особенно за тези, които са непоколебими в огънят на гонение, “защото още не се е явило какво ще бъдат”; но явно, че те ще надминат всичко, което можем да си помислим! Всяка форма на описание, всякъ образец от земен блясък, всякъ символ на слава се употребява, и пак не може да се представи напълно това небесно блаженство. То е блаженство нравственно, духовно, - блаженството на Самия Бог; и за това не може да се представи с вещественни и тленни неща, колкото богати и славни и да са те. Както тогава така и сега, който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Назад | Съдържание | Напред