Глава 19.

¹ След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог;

² защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.

³ И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове.

⁴ И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!

⁵ И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

⁶ И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от * силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

⁷ Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

⁸ И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.

⁹ И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.

¹⁰ Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

¹¹ След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

¹² Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

¹³ и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

¹⁴ И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

¹⁵ Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

¹⁶ И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

¹⁷ После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря,

¹⁸ за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи.

¹⁹ И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство.

²⁰ И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

²¹ А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.
 

Времето наближава за свършването на великата борба. След разрушението на тайнствения Вавилон ни се представя величественна песен от благодарение на небето заради това разрушение; и тогава се описва бракосъчетанието на Младоженецът, началникът на Църквата, с истинната си Невеста, очистената Църква.

Ст. 1-3. На небето има радост поради Божиите наказания на земята, защото чрез тях доброто тържествува над злото. Те показват, че Бог е праведен и благ.

Ст. 4-6. Виж. бел. на гл. 4:4,6-11, 5:6-14.

Ст. 7. Благодарението за разрушението на блудницата сега се превръща в песен на хвала и радост за надлежащото проявление, че Господарят е едно с истинната Невеста в съчетание от любов и щастие, на което съчетание най-честитата женитба е несъвършен образ. Виж. Еф. 5:23-25 и бел. Срав. с Мт. 22:2-10, 25:1-10; Пс. 45; 2Кор. 11:2.

Ст. 8. Този стих не е част от песента; тя завършва със ст. 7. Йоан разяснява, че приготовлението на Невестата е украсяването й с бляскавото облекло и драгоценности на правда, - тази святост, която се доставя на святият като негово душевно притежание, във връзка с Христовата правда, чрез която той се оправдава и спасява. Срав. с Фил. 3:8-10; Тит. 2:11-14, 3:4-7. Тука особено се загатва за чистотата и верността, по която истинната Невеста се отличава от блудницата, чието съкрушение е било току-що възпято.

Ст. 9,10. Тука този, който говори е без съмнение ангелът в гл. 17:1. Гостите, които се прогласяват за блаженни са лицата, които всички заедно образуват Църквата, която е Невестата. Изображението е разнообразно, за да се даде пълнота и сила на истинни, които никакви белези не могат достатъчно да изразят. Нека всеки читател се попита: “Ще бъда ли и аз един от блаженните на брачната вечеря на Агнето?” (Мт. 22:11-14). Подбуждението да се поклони някой на едно такова славно същество, което му донася такава добра вест е естественно; но отказването тука и в гл. 22:9, да приеме такова поклонение показва, че никое създание, колкото възвишено и да е, не може по право да се обожава. Ангелите са съслужители с нас в Божието царство, и служители или помощници на светиите (Евр. 1:14).

Ст. 11. Верен и Истинен. Ездачът на белия кон е същия, който в гл. 3:14, се нарича “Свидетелят верен и истинен”, именно, Господ Исус Христос, който в ст. 13 на тази глава се нарича “Слово Божие”. Той е представен като войник и победител. Но победата му е победа на истината. Мечът му е словото му, “който излиза от устата му” (гл. 1:16).

Ст. 12. Очите Му бяха огнен пламък⁴²³, и пр. Срав. с гл. 1:14-16.

Ст. 13. Ако казаното тука се употребява в смисъла на казаното в Ис. 63:2, кръвта е кръв на закланите му врагове. Възможно е, но не е вероятно, че тука се загатва и за неговата кръв, проляна за изкупление на човеците. – Божието слово, - както в Йн. 1:1-18. Слово е това, чрез което невидимото същество се показва. Ние виждаме и знаем Бога защото Христос Го е показал.

Ст. 14. Макар, че борбата, която се представя тука като че е на небето, е действително борба на земята, всичките небесни сили поддържат славният си Предводител да продължава тази борба. Войските, които го следват обемат ангели, и прославени светии, и всички невидими действуващи сили за добро; те са добрите и чистите, където и да се намират.

Ст. 15. Меч⁴²⁴. Виж. бел. на гл. 1:16, 2:12,16. Срав. с Ис. 11:4; 2Сол. 2:8; Евр. 4:12. “Железният жезъл” е за разбунтуваните и тези, които ненавиждат доброто, както в Пс. 2:9. Само Божият Месия може да тъпче (както в Ис. 63:3) “жлебът на виното на яростта и на гневът на Бога” против непоправимите врагове на доброто.

Ст. 16. Виж. гл. 17:14. Надписът е толкова ясен, че всички го виждат и четат.

Ст. 17,18. Символът е извънредно величествен. Като стои в слънцето, ангелът се чува и вижда от всички творения. Великата Божия вечеря, на която той поканва всички, които ядът човешка плът, е погиването на враговете му, които излизат да се бият против царството на Бога и Христа. Срав. с Ез. 39:17-20, за подобни изречения.

Ст. 19-21. Звярът, - същ със звярът в гл. 13:1 и 17:3-17. Другата власт, която се споменава се вижда да е еднаква с втория звяр в гл. 13:11-18. Виж. бел. на гл. 16:13. – Бяха хвърлени живи. Това изречение показва, че борбите им ще се продължават до минутата на погиването им, и че наказанието им ще бъде вечно и страшно. Изображението се отнася за системи или власти, а не за лица; но на други места (гл. 20:15, 21:8), лица които те водят към погибел налитат на същата съдба. Този език е преносен, но ни учи, че наказанието за грях е ужасно. При все това, има приготвено спасение за всички, които искат да го приемат. На всеки, който се покае от грях, повярва в Спасителя, и напусне греха си се обещава вечен живот. Така е проповядвал Христос; така са проповядвали и всичките му апостоли. Виж. Мт. 1:15; Д.А. 16:31. – Огненото езеро, което гори с жупел. Тука за първи път се говори така за мястото на наказание. Образът вероятно се основава на разказът за разрушението на Содом. Виж. Бит. 19:24,28; Вт. 29:23; Ис. 13:19. Срав. с Мт. 25:41; Мк. 9:43; Ис. 66:24; Лк. 16:23,24.

Назад | Съдържание | Напред