⁹ Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,

¹⁰ за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;

¹¹ подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост;

¹² като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;

¹³ Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

¹⁴ В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

¹⁵ в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

¹⁶ понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

¹⁷ и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

¹⁸ И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

¹⁹ Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота,

²⁰ и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.

²¹ И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,

²² примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

²³ ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.

²⁴ Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;

²⁵ на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога,

²⁶ сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии;

²⁷ на които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.

²⁸ Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

²⁹ Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.

Тълкувание

Ст. 1,2. Поздравление.

Ст. 3-8. Апостолът благодари, че евангелието е дало такива духовни плодове между колосяните.

Ст. 9-12. Той се моли за преуспяването им в знание и добри дела.

Ст. 13-20. Залогът, че Бог ще отговори на молитвата е Христос, който се описва като Изкупител, Син Божий, Творец и Вседържител, Глава на Църквата, и Примирител на всички с Бога.

Ст. 21-23. Самите колосяни са били изведени от езичеството и примирени чрез Христа. Те ще пребъдат така ако постоянстват във вярата на евангелието.

Ст. 24-29. Павел беше апостол или благовестител на това евангелие; и въпреки страданията, които е търпял, той се е радвал на званието си, понеже е работел за успехът на евангелието.

Ако направим едно сравнение, ще видим че първите 20 стиха на тази глава твърде съответствуват на първата глава на Ефесяните: ст. 21-23, съответствуват на Еф. 2:1-10; и ст. 24-29 на Еф. 3:1-12.

Ст. 1,2. Поздравлението е почти буквално също с поздравлението в Ефесяните, само че тука Тимотей се споменава заедно с Павел. През първия си затвор Павел е бил доста свободен, и на приятелите му е било позволено да бъдат с него и да му прислужват. Макар и да не е прямо казано в Новия Завет, се вижда, че той после бил пуснат от затвор, и че доста време работел за евангелието между този и втория си затвор, който е бил по-строг, защото той казва в 2Тим. 4:11, “Само Лука е при мене”.

От това поздравление става явно, че Тимотей не е бил апостол, защото, ако да е бил, щеше да се каже “Павел и Тимотей, апостоли Исус Христови”, а пък тука Тимотей просто се нарича “брат Тимотей”. В предговорите на разните си послания Павел различно говори за себе си, но в почти всички той споменава, че е апостол. Виж. бел. на Еф. 1:1,2.

Ст. 3,4. Благодарим на Бога, и пр. Виж. разяснението дадено на подобно изречение в Еф. 1:15,16. Павел постоянно се е молел за всичките църкви. Виж. Рим. 1:9; 1Кор. 1:4; Фил. 1:4; 1Сол. 1:2. Той не е забравял и личните си Християни братя (2Тим. 1:3; Ф-м ст. 4). Когато гледаме колко много се трудел и работел, чудим се как е намирал време да се моли, а когато четем, че се е молел непрестанно, чудим се как е намирал време да работи. – Понеже чухме, т.е., от Епафрас. Това изречение, само по себе си, не доказва че Павел не е ходил никога в Колос, както подобно изречение в Еф. 1:15 не доказва, че той не е бил никога в Ефес. – Вашата вяра, и пр. Истинската религия ще рече да имаме право сърце спрямо Бога и човеците. Спрямо Бога тя е жива вяра, която обема любов и се изразява с дела на послушание. Спрямо човеците, особенно спрямо наши братя християни, тя е братолюбие, което се простира на всички светии. Истинни християни по някой път се виждат да се мразят един друг. Причината за това е, че от неразбранщина те се считат едни други за еретици или злодейци, но често пъти, отдолу под привременно охладяване и съпротивение се намира действителна любов.

Ст. 5. По причина на …. за което се надяваме. Някои свързват това със ст. 3, “Благодарим на Бога заради надеждата”, а други го свързват със ст. 4, “Любовта ви към всичките светии, поради надеждата, и пр.”, т.е., надеждата пазена за тях ги поощрява в любов към братята или светиите. Първото тълкувание ни се вижда да дава по-добър смисъл. “Надежда”¹²⁸ тука означава това, за което се надяваме, както показва изречението, “която се пази за вас на небеса”. С последното изречение Павел може да е искал да предаде две идеи: (1) че осъществяването на надеждата ще стане в бъдеще, а не сега; и (2) че тази надежда се пази здраво. – За което сте чули. Те не са могли сами да намерят тази надежда, но са я приели чрез проповедта на евангелската истина.

Ст. 6. Което дойде до вас, и пр. Това не значи, както някои тълкователи го тълкуват, че евангелието е било предназначено или пригодено за цел светъ, но трябва да се смята за хипербола (прекалено изречение). Евангелието е било тъй обширно разпространено, че Павел казва, че то “дойде във всичкий свет”, както и Матей казва, че цяла Юдея ходила да се кръщава от Йоан. – Принася плод, и пр. Това се отнася за вътрешен плод, споменат в Гал. 5:22,23. Всеки християнин расте в любов, радост, и пр. – Расте значи “се увеличава на брой”. След тези два глагола трябва да разберем “във всичкия свят”. Евангелското дърво расте във всеки климат и всяка земя, и навсякъде принася еднакъв благословен плод. Думите “и расте” ги няма в някои ръкописи, и някои тълкуватели са ги счели за неподлинни, понеже от двата глагола, “принася плод” е турено по-напред, но дърветата следват растът с години след като почнат да дават плод (срав. ст. 10), а в духовния свят Господ прибавя ежедневно на църквата си, когато християните продължават или постоянстват в учение и молитва (виж. Д.А. 2:42-47). – От деня, и пр., т.е., евангелието постоянно е принасяло плод у вас, от когато сте го чули. – Наистина познахте Божията, и пр., - “наистина сте я познали, а не както я изопачават лъжливите учители у вас”.

Ст. 7. Както сте я и научили, и пр., т.е., сте научили евангелието наистина от него. Твърде е вероятно, както някои предполагат, че лъжливите учители са били говорили против Епафраст и проповядването му, а тука Павел удобрява, в качеството си на апостол, това проповядване. Епафрас е бил родом от Колос (гл. 4:12); и този стих показва, че той е бил един от първите, ако не най-първия, който е проповядвал евангелието в Колос. Във Ф-м ст. 23, той се нарича Павлов съпленник. Някои са предположили, че Епафрас и Епафродит, който се споменава във Фил. 2:25, са едно и също лице, но това е вероятно грешка. – Верен …. Служител, и пр., сир., който верно служи на Христа, и се труди да помогне на духовните ви нужди.

Ст. 8. Който ни и извести за вашата любов в Духа. Любовта им за апостола и всичките светии не беше проста естественна обич, но любов, която Св. Дух бил породил в тях.

Ст. 9. Затуй, т.е., защото слушаме, че имате такава вяра и любов. Духовният напредък, който колосяните бяха направили не накарал Павел да мисли, че те вече нямат нужда от молитвите му, но го накарал да се моли още повече за тях. – От деня, и пр. Срав. с Еф. 1:6. В 3-и стих той казва, че винаги се моли за тях. – Да се изпълните, и пр. Божията воля е правилото по което християнинът трябва да се води в изпълнение на длъжностите си; и понеже пътят на длъжността ни е и пътят на щастието ни, да знаем напълно какво Бог иска от нас ще рече да бъдем приготвени за съвършенно щастие. – Чрез пълна духовна мъдрост¹²⁹, и пр., т.е., премъдрост и разумение, което Св. Дух ни дава, и което се касае до духовни неща. Ако има някоя разлика между двете думи тука, вижда се да е малка. Срав. с този стих Еф. 1:17-19.

Ст. 10. Да се обхождате, и пр. За тази цел той иска те да се просветят, тъй щото да се обхождат по такъв начин, който ще прави чест на Христа, чието име те носят. – Да Му угаждате във всичко. Те трябва да се стремят да Му угаждат във всичко, а това те могат да сторят само ако познаят волята Му.

Ст. 11. Подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, и пр. Това показва и източника и степента на силата, за която той се е молел за тях. Бог е наистина източник на всяка физическа и умственна сила в света. Даже и силата на стихиите е от Бога, макар че той предпочита да упражнява тази сила чрез някои естественни закони. Но духовна сила идва спрямо от Него, и не може да се придобие освен ако душата припознае Него за източник. И силата, която Павел иска за тях е такава, каквато подобава на един безконечен източник, - сила, която напълно да отговаря на нуждите им. – Във всяко търпение (Цгр.)¹³⁰, - такава сила, която ще ви укрепи, за да се покажете търпеливи във всяка изпитня, в гонение, и в изпълнението на всяка тежка длъжност. – С радост. Търпението не трябва да е с роптание, както на робът, когато върши омразна нему работа, която не смее да не извърши, но радостно търпение. Посред каквато и да е беда, радостта им в Бога и веселието им не трябва да отпадат.

Ст. 12. Като благодарите, и пр. Това е друг начин, по който могат да ходят достойно Господу, като имат дух на благодарност. Този стих открива също така източника на онова радостно търпение, което предишният стих им препоръчва, т.е., надеждата на наследието ни. – Който ни удостои. Сами по себе си ние не сме били достойни за това наследие; и за това Бог ни е удостоил, първо, като ни е доставил достойнството на Сина Си Исуса, и, второ, като Духът Му ни очиства сърцата и ни прави достойни за съдружието на светиите. – Да участвуваме, и пр. Тука, както често пъти в Св. Писание, светлина значи святост и щастие. Тука се загатва за “царството Божие”, в което вярващите влизат, когато се обърнат към Бога, а не само за тези, които са вече влезли в небето. Но без съмнение Павел е имал на ум небесното жилище, което се оприличава на участие или наследие, в което всеки има своя си дял, както и Спасителя е казал: “В дома на Отца ми има жилища”, т.е., по едно жилище за всеки вярващ. Тука се загатва за Ханаанската земя, в която всеки израилтянин си е имал свое наследие.

Ст. 13. Който ни избави, и пр. Това разяснява предишния стих. Властта на тъмнината, т.е., властта на грях и окаянност, представлява и вътрешното ни развращение и външното владичество на Сатана. Това е било власт, от която ние не бихме могли да избягаме, толкова силна и бодра е тя, но Бог ни е избавил. – И ни пресели в царството, и пр., - духовното царство, на което Христос е началник, и което трябва да разберем, може би, че обема и двете особенни значения, в които думата се употребява в Новия Завет: (1) Царството му на земята, сир. църквата; и (2) Славното Му небесно царство. “Пресели”¹³¹, означава в преносен смисъл, че сме били извадени от мястото, където гряг царува, и сме били пренесени в Христовото царство.

Ст. 14. В Него имаме, и пр. Виж. бел. на Еф. 1:7.

Ст. 15. В този и в следващите стихове Павел описва личността Христова, вероятно в противоположност на лъжливите учители в Колос, чиито поучения са отнемали от Христа достойнството Му. Този стих и стиховете Еф. 1:20-23 и Фил. 2:6-11, са главните стихове, в които Павел описва личността на Христа. – Който е образ, и пр. Бог Отец е невидим. “Никое око не го е видяло, и не може да Го види”. Но Христос е Негова лика и прилика, и е еднакъв с Отца по естеството Си, свойствата Си, и вечността Си. Един гръцки писател е казал: “Синът е образ на Отца Си във всичко, само, че не е Отец”. Той е създал света; говорил е с Адам и Авраам; дал е закона на Мойсей; водил е и покровителствувал людете Си като “Ангел на Завета”; и по-късно е бил по-ясно откровен в новата наредба; и следователно той ни открива Божия характер. – Първороден, и пр. Не е чудно, че арияните са считали този стих за доказателство на учението си, защото се вижда да поставя Христос в реда на сътворенията, но Това разяснение се оборва от следващия стих, дето делото на сътворението се приписва Нему, и от много други стихове. Значението на стиха е, че Христос е съществувал като единородния Син на Отца преди делото на сътворението да се е почнало, и следователно от века. “Твари” тука значи, не само човеци, но всички сътворени същества. В отношение на Отца, Христос се нарича “единороден”, но в отношение на другите чада Божий, той се казва “първороден”. Като Син, Той се нарича в Евр. 1:2, “наследник на всичко”, т.е., Самодържавен Господар и Владетел на всичко. От тази гледна точка ние можем да приемем да четем изречението така: “над всите твари”.

Ст. 16. Понеже чрез Него, и пр. Това доказва, което е казал по-преди. Той трябва да е съществувал преди сътворението, понеже Той е сътворил всичко. Както в Йн. 1:3, така и тука, сътворението се отдава на Христа най-безусловно. Глаголът “създавам” в Новия Завет винаги означава “правя нещо от нищо”, или “накарвам да съществува това, което не е било по-напред”. Думата “всичко” е неограничена; и, да не би да се разбере неправилно, сам Павел я определя както следва. – Което е на небесата, и пр., т.е., всичките звезди с жителите им, и всичката земя с всичко, което има по нея или е скрито под нея. –Видимото и невидимото. Между невидимите неща, които Христос е създал са и душите на човеците и тварите означени в следващите части на стиха. – Било престоли, и пр. Това означава различни степени от ангели, и може да включва и които са паднали, и които не са паднали (виж. бел. на Еф. 1:21). Те са били най-високите невидими твари; и ако Христос е създал тях, Той е създал и всичко, което е по-долу от тях. – Всичко чрез Него, - изразително повторение. – И зарад него се създаде (Цгр.)¹³², за негово удоволствие, и за изявление на славата Му като се подчинява на управлението Му. Същото се казва и за бога в Рим. 11:36; и не може да има по-голямо доказателство, че Христос е божествен.

Ст. 17. И Той е преди всичко. Това означава време, а не, както някои предполагат, достойнство. Павел не казва, че е бил създаден преди всичко, но че е преди всичко. Настоящето време “е” предполага, че за Бога миналото и бъдещето е като настояще. – И всичко чрез Него се сплотява¹³³. Както властта Му е била нужна, за да се създаде всичко, така тя е нужна и да се поддържа всичко. Всичко от което Той си отдръпне ръката загива. А за да поддържа безбройните светове и твари Той трябва да е вездесъщ и всемогъщ.

Ст. 18. В предишните стихове се обявява величието на Христа като Бог. С този стих Павел преминава на втората част на описанието си, и показва достойнството Му като Ходатай. – И глава на тялото. Срав. с Еф. 1:22. – Който е начатък (Цгр.)¹³⁴. Той е начало или източник на всичко, но тука вероятно се загатва за новото създание. За църквата си нашия Господ е източник на нов живот, нова надежда, и ново щастие, които тя е получила. – Първороден от мъртвите. Други са били въздигнати от мъртвите, но пак са умирали. Двама са били възнесени без да умрат, но Той е бил първият, който е умрял, и после е възкръснал от мъртвите, и, без да умре пак, се е възнесъл на небето с прославено и безсмъртно тяло. – За да има първенство във всичко. Както Златоуст казва: “На всякъде пръв; пръв на небето, пръв в църквата, и пръв във възкресението”. “Всичко” трябва да се разбере в неограничен смисъл. В цялата вселена няма нищо което да не е под Христа, освен самия Отец. Виж. 1Кор. 15:27.

Ст. 19. Защото Отец …. всели в Него, и пр. Този стих показва, че въплътения и разпънат Исус трябваше да има “първенството”. Читателят може да се почуди защо думата Отец е прибавена в превода, когато я няма в оригинала. Наистина, думата “пълнота” може да се вземе граматически за подлежаща на глагола; и някои са превели стиха така, “В Него благоволи да се всели всичката пълнота”. Но в 20-и стих подразбираемото подлежащо се вижда да е Бог или Отец, и естественно е и двата стиха да имат същото подразбираемо подлежащо; и за това се оправдава прибавянето на думата Отец в 19-и стих. Пълнотата, за която се говори тука е същата която в гл. 2:9 се нарича “пълнота на божеството”, - пълнота от благодат и истина, премъдрост и любов, за която Йоан загатва като казва, “И всинца ние от Неговата пълнота приехме” (Йн. 1:16).

Ст. 20. И чрез Него да примири, и пр. Отец е благоволил и това да извърши чрез Христа. Както му е поверил делото на всемирно създание (ст. 16), така му е поверил и делото на всемирно примирение. – Като умири (Цгр.)¹³⁵. “Умири” и “примири” значат същественно едно и също нещо: и двете подразбират по-предишно отстранение. На гръцки е казано “кръвта на Неговия кръст”, но, разбира се, това значи кръвта, която Исус проля на кръста. Този кръст, опетнен с кръвта, която ни спасява, всякога се е помнел любезно от християните, и няма по-добър белег от него за християнството. Причините, поради които мнозина християни малко го употребяват е защото други позволяват, тъй да речем, кръстът да прикрие от очите им Този, Който е умрял на него. Ние не се кланяме нито на кръста, нито на престола Божий, но само на разпънатия Спасител и на Царя на царете, който седи на престола. – И земните и небесните. Срав. с Евр. 1:10. Това може да значи, че всички човеци, които са се примирили с Бога, било че са преминали вече на небето, или са още на земята, са били примирени чрез Христа. Но думата “всичко” в предишните стихове е неограничена; за това и тука не трябва да я ограничаваме без причина. Действието на жертвата на Вечния Син е безконечно и безгранично; и чрез тази жертва става примирение между Бога и тварите Му. Може да има някой начин, непознат на нас, по който даже непадналите ангели дължат непадането си на Христа.

Ст. 21. И вас. В това всемирно примирение и вие колосяните сте участвали. – Които бяхте някога, и пр. Тука се дава на кратко едно описание на предишното им положение, което е описано по-пълно в Еф. 2:1-3,11,12. Виж. бел. на тези стихове. – Според помислите (Цгр.)¹³⁶. Това означава, че отчуждението е било вътрешно. Те са били противни на Бога, не само по дела, но и по мисъл и чувство. – В злите си дела. Тази вътрешна вражда се е показала чрез дела на непослушание.

Ст. 22. Примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло¹³⁷. Като Христос умря, тялото Му стана средство за примирение. – Да ви представи пред Себе Си, и пр. Тази е целта на примирението. “Пред себе си” значи пред Отца. В Еф. 5:27, дето главната мисъл е съпружеското отношение между Христа и църквата, се казва че Христос я представлява на себе си. – Свети, непорочни и безупречни. Първите две се намират и в Еф. 1:4, 5:27. “безупречни” значи почти същото, каквото и “непорочни”, само че е по-изразително.

Ст. 23. Ако останете¹³⁸, и пр. Целта, спомената в предишното предложение може да се постигне ако те продължават да упражняват истинна вяра. – Основани, и пр., означава най-голяма твърдост, както “вкоренени и основани” в Евр. 3:17. – И твърди¹³⁹, и пр. Тука се представя същото положение, само под друг вид. “Надеждата на евангелието “значи надеждата, която евангелието дава; и тая вяра и надежда отиват заедно. Ако се изгуби вярата, и истинната надежда ще се изгуби заедно с нея, макар че мнозина на които им липсва спасителна вяра имат лъжлива надежда. – В благовестието¹⁴⁰, и пр. т.е., на всеки човек, понеже “под небесата” значи същото както и “на земята”, а човек е едничкото разумно създание на земята, и, за това, той само може да разбере евангелието, и то е сгодно само за него. В Павлово време евангелието не беше проповядвано на всичките хора, нито пък сега е проповядвано на всичките макар, че голям успех е бил направен в това отношение от тогава насам. Ние можем да вземем това за преувеличително изражение, както е “всичкия свят” в ст. 6; или пък то може да значи, че се проповядва свободно или безплатно на всичките, че е нарочено за всички, или че това е пророческо видение. Павел е предвидял, че евангелието ще се проповядва на всичките човеци, и тука той говори за това нещо като нещо свършено. – На което аз Павел, и пр. Виж. бел. на Еф. 3:7. Това изречение служи като въведение на останалата част на главата.

Ст. 24. Сега се радвам, и пр. “Сега” е изразително. Сравнително лесно е било за Павел да се радва в страданията си когато е можал свободно да ходи от град в град, постоянно да образува нови църкви, и да се наслаждава с мнозината си признателни последователи. Но той не престанал да се радва и когато страданията му станали по-тежки, и стоял с години в затвор. Той не е търпял страданията особенно за колосяните; и за туй “вас” има по-широко значение. Той е теглил тези страдания за всичките християни, а най-вече за похристиянчените езичници. Ако Павел беше предпочел да се ограничи в проповядването си само на евреите, той щеше да избегне повечето си страдания, но Учителят му не го беше призовал за такава работа. – Допълням, и пр. Това е важно изречение, и разно се е тълкувало:

(1) Някои мислят, че този стих доказва, че страданията Христови ни избавят от първобитния грях, и че епитимиите и страданията на християните ще бъдат умилостивение за техните действителни грехове и за греховете на другите. Тези, които са прочути като светии не само правят умилостивение за своите си грехове, но имат и излишък от достойнство, от което грешникът може да черпи. Те тълкуват в този смисъл този стих. Чрез заслугата на страданията си, Павел е запълнил каквото е липсвало в заслугата на Христовите страдания да бъдат умилостивение за нашите грехове, първоначални и действителни. Но това е толкова противно на целия тон на Павловите послания, които ни поучават ясно и изразително, че Христовите страдания само са достатъчни за спасение на всичките човеци, и че ние се спасяваме, не чрез делата или страданията си, но само чрез вяра в заслугите на Христовите страдания, така че ние трябва да прибегнем към друго тълкувание.

(2) Един тълкувател го тълкува да значи, “И запълням това, което ми липсва, за да станат моите страдания равни на страданията, които Христос е претърпял”. Почти същото тълкувание се дава и от други, които казват, че значи “търпение на страдания подобни на страданията, които Христос е търпял”, и го сравняват с пиене от чашата Христова (Мт. 20:23).

(3) Други пък казват, че значи “мярката от скърби, които Христос ми е определил да понеса”.

(4) Но Златоуст и мнозина нови тълкуватели поддържат, че тука се загатва за страданията, които Христос търпи в страдащата си църква. Каквото се прави на най-малкия ученик прави се на Христа (Мт. 25:40). Връзката между Него и църквата Му е толкова тясна, че в един смисъл нейните страдания са Негови страдания. Чрез страданията си Павел е спомогнал да запълни мярката определена за църквата. – В моето тяло. Това се отнася за телесните му страдания. – Заради Неговото тяло, и пр. Бог изложил Павел на такива страдания заради църквата.

Ст. 25. На която аз станах, и пр. И понеже е бил служител на църквата, падало му се е да страда заради църквата. – По Божията наредба¹⁴¹, и пр., т.е., според службата на духовен смотрител, която Бог ми е дал за вас езичници. Виж. Еф. 3:2-7. – Да проповядвам напълно, и пр. Павел навсякъде показва, че главната работа на смотрителството му е била да проповядва евангелието. Уви, че в толкова църкви толкова малко внимание се обръща на това средство на благодат!

Ст. 26. Тайната, и пр. Това е тайната на спасение, а особенно, както следващият стих показва, на спасението на езичниците. Срав. с Еф. 3:5. Каквото там се казва да е открито на апостоли и пророци тука се казва да е открито на “неговите светии”. Чрез боговдъхновение Бог я открил на апостоли и пророци, а те я прогласили на всички християни.

Ст. 27. На които Божията воля, и пр. Той е искал да им се яви тайната, и за това служителите му са я проповядвали. – Какво е богатството, и пр., т.е., колко извънредно славна е тая тайна. Виж. бел. на подобно изречение в Еф. 1:18. – Между езичниците. Славата на евангелието ще стане явна най-повече между езичниците, понеже ще се съпостави с тъмнината, в която те са се намирали по-преди. – Сиреч, Христос между вас. Сам Христос беше тайната на спасение, която апостолите проповядваха; и те не Го проповядваха като Христос, който някога бил живял и умрял в Юдея, или който сега е на небето, но като пребиваващ между тях и в сърцата им. – Надеждата на славата. Чрез страданията и смъртта си Христос турил основа на нашата надежда за слава, а чрез пребиванието си в нас той разпростира тази надежда в сърцата ни.

Ст. 28. Него ние възгласяваме¹⁴². “Ние”, т.е., Павел и Тимотей, с апостолите и евангелистите. – Като съветваме всеки човек, и пр. Проповедта се отправя и на съвестта и на разума, защото хората са и грешни и невежи. Този който дава само наставителни или само поучителни проповеди пада в същата грешка, в която би паднал онзи лекар, който би дал само една частица от едно съставно лекарство. Поучението и наставлението трябва да се извлича от Св. Писание, за което Павел казва (2Тим. 3:16), че е “полезно за научаване, за обличение, за поправление, за наставление в правдата”. “Всеки човек” се потретва в този стих, вижда се като противоречие на онези поддържници на обредния закон, които поучавали, че то е само за евреите и за тези езичници, които се се придържали към Еврейските обреди. – С пълна мъдрост¹⁴³. Начинът, по който те проповядвали бил, че те употребявали всички мъдри средства да поучават и назидават по-успешно. Тази премъдрост се вижда в това, че Павел на всичките станал всичко (1Кор. 9:22). – Да представим. Това е било следствието, което Павел и сътрудниците му винаги са имали пред очи. Те са знаели, че за някои си те ще бъдат “ухание от смърт за смърт”, но те се трудели до колкото са могли тъй щото в последния ден да могат да представят всичките си слушатели съвършенни Богу, и то не с някое свое си съвършенство, но със съвършенство, което произлиза от Исуса Христа.

Ст. 29. Затова се и трудя. За тази цел и аз се трудя по всеки начин. – Като се подвизавам, и пр. Но той не се трудел като се облягал на своята си сила, но се облягал на Христовата сила, която действувала в него. – Мощно¹⁴⁴. Това вероятно се отнася и за чудотворната сила дадена на Павел, и за духовната сила на проповядването му.

Назад | Съдържание | Напред