Глава 4.

¹ Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.

² Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.

³ Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

⁴ Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

⁵ Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

⁶ Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

⁷ и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

⁸ Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.

⁹ Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.

¹⁰ Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.

¹¹ Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.

¹² Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

¹³ За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

¹⁴ Но сторихте добре, като взехте участие в скръбта ми.

¹⁵ А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане;

¹⁶ защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми.

¹⁷ Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.

¹⁸ Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се като получих от Епафродита изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.

¹⁹ А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.

²⁰ А на нашия Бог и Отец да бъде слава во вечни векове. Амин.

²¹ Поздравете всеки светия в Христа Исуса. Поздравяват ви братята, които са с мене.

²² Поздравяват ви всичките светии, а особено тия, които са от Кесаревия дом.

²³ Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с духа ви. [Амин].
 

Ст. 1. Затова, и пр. Този стих трябва да се свърже с предишната глава, понеже е увещанието, с което Павел завършва последният й параграф. “Понеже имаме такова жилище на небето, и очакваме пришествието на Господа, затова стойте в Господа”. – Възлюбени, и пр. Думата “любезни” се повтаря на края на стихът. –“Многожелани”¹¹⁷, загатва за силното му желание да ги види. Един тълкувател казва, “В никое друго послание Павел не е употребил толкова много изражения на любов и похвала за читателите си”. – Моя радост и мой венец. В 1Сол. 2:19, Павел казва, че тези, които той е похристиянчил ще му бъдат радостта и венецът в денят на Христовото славно пришествие, но тука той казва, че филипяните, които бяха негови духовни чада, са му причинили с набожността си радост и чест. – Стойте така, и пр., т.е., така както ви съветвам в предишните стихове. Той казва “в Господа”, защото напразно биха се опитали да стоят без помощта на Господа.

Ст. 2. Моля Еводия, и пр. Те са били две жени, доста видни в църквата, и може би дяконици, макар и да не се знае точно. Нищо друго не знаем за тях освен, че се били скарали. Нито ни е казано за какво са се скарали, защото Павел не е искал да се впуска в тази разпря, нито да реши коя от тях има право и коя не, но понеже се моли и на двете, то показва, че и двете са били виновни. – Да бъдат единомислени¹¹⁸, и пр. Виж. бел. на гл. 2:2. – В Господа. Единството им трябваше да е Християнско единство, защото те и двете бяха в Христа, а Христос не бива да се дели.

Ст. 3. Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико. Кой е бил този негов сътрудник, не се знае. Най-вероятното мнение е, че това се отнася за главният пастир на църквата във Филипи; па възможно е, че Гръцката дума сюксугос (сизигос), която е преведена “сътрудник”, да е тука собственно име. Прилагателното искрени в такъв случай би съдържало едно нежно загатване за значението на името, като признава лицето за искрен сътрудник за евангелието. – Помагай на тия жени, т.е., на гореказаните две жени (ст. 2). – Защото се трудеха …. заедно с мене. Сам Павел спомага да ги примири като признава помощта, която е бил приел от тях. Понеже са били жени, разбира се, че те не са се подвизавали в проповядване, но са носили евангелието на своя пол, до когото апостолът не е можал да има свободен достъп. Вижда се, че тези, които най-първо са приели евангелието във Филипи са били жени. Виж. Д.А. 16:33. – И с Климента, и пр. Тези жени не са били единствените му помощници във Филипи, когато присъединение с апостола е било несъмнено опасно нещо, но е имало и други, и Павел е до толкова справедлив, че говори и за техните подвизи. Може би той споменава и тях, за да усмири двете жени, като им напомня, че не са били само те верни.

Според положителното твърдение на Ориген, повторено от Евсевий и от Йероним, този Климент е бил Климент Римски, когото Ириней от 2-й век споменава, че е бил 3-и епископ Римски, без обаче да го олицетвори с Климент, когото Павел споменава тука. Това може да е истина, понеже Филипи беше Римска колония. – Чиито имена, и пр., т.е., макар и да не им казвам имената, те не са забравени, защото Бог ги е записал.

Ст. 4. Радвайте се всякога в Господа, и пр. Виж. бел. на гл. 3:1. Ако вземем пред вид обстоятелствата, в които апостолът се е намирал, този израз на радост, толкова пъти повтаряно в това послание, трябва да ни се види чудно, но когато си помислим за безкрайното щастие, което нему се е виждало толкова действително и наблизо, тази радост ни се вижда твърде естествена. За повторението “пак ще кажа”: Радвайте се”, Златоуст казва: Това е да ги насърчи и да им покаже, че който е в Господа той всякога се радва; и да е наскърбен, и да страда нещо, той всякога е радостен”.

Ст. 5. Вашата кротост, и пр. Този, на когото сърцето е пълно със скръб е склонен да бъде намусен като другите, а пък радостният човек раздава сладост и светлост наоколо си. Те трябваше да проявят тая кротост във всеки случай и към всеки, - към философът, който ги е подигравал, към евреинът или езичникът, който ги е преследвал, и към своите братя християни. – Господ е близо. Това трябва да се счита за насърчение. “Търпете със сладост съпротивлението на вашите врагове, защото няма да ги търпите за дълго време, понеже Господ е близо, и Той ще накаже тях, а в с ще награди”. Изречението може да се свърже и с това, което идва подире му: “Господ е близо, за нищо недейте се грижи”. Златоуст предпочита това, а някои други тълкуватели мислят, че то се отнася и за това, което е отпреде му и за това, което е подире му, и служи като връзка между двете. Това изречение “Господ е близо”, се вижда да се отнася за Христовото второ пришествие, което тогавашната църква е считала за много наблизо, макар че никой не е знаел кога ще стане. Павел не казва кога ще дойде Господ; и, както сме забелязали на друго място, Той действително дохожда при всеки християнин при смъртта му, така че за всеки вярващ, във всеки век, пришествието Господно е близо.

Ст. 6. Не се безпокойте за нищо¹¹⁹, т.е., никаква земна грижа да ви не утегчава. Това може да се разбере за какво и да е нещо, което може да утегчи умът на един християнин било поради него самия, или фамилията му, или другите. – Но във всяко нещо …. изказвайте, и пр. Не че Бог има нужда да му казваме нуждите си, но че ние трябва да чувстваме, че той е източник на всичко, което ни трябва. Молитвата очиства душата като я въздига по-горе от света, и я прави способна да получи добрите Божии дарове. “Какво влияние”, пита неверникът, “могат нашите слаби гласове да упражнят върху Бога, Който не се променя?”. Отговорът ни е, че те имат голямо действие върху нас, и произвеждат такава промяна в чувствата ни, че Бог може с право да ни даде работи, които Той можеше да не ни даде ако да не бяхме се молили. И ние трябва да се молим на Бога, не само за духовните нужди на душите си, но за всичко което ни интересува, защото Той толкова ни обича, че съчувствува с нас даже в най-простите работи, които ни интересуват. – С благодарение. Благодарение трябва да бъде част от молитвите ни. Ако признателно си припомняме милости получени до сега, ние ще се приготвим да получим други нови.

Ст. 7. И Божият мир, т.е., мирът, чийто творец е Бог. То не значи само да имат мир помежду си, нито само да се примирят с Бога, макар че това е основата, но то значи да бъдат свободни от грижа и скръб, което е противното на загрижеността, която се забранява в предишният стих. Можем да изразим значението на двата стиха така: “Недейте оставя грижи да ви притискат, но предайте се във всичко на Бога; и тогава Той ще ви изпълни сърцата с неизказан мир”. – Който никой ум не може да схване¹²⁰. – който надминава всичко, което плътският човек някога е опитвал, или може да си въобрази. – Ще пази сърцата ви¹²¹, и пр. Вашите чувства и мисли ще бъдат мирни. Най-високото понятие, което светския човек има за мир е външен мир, когато той няма да се страхува от външно неприятелство и опасност. Много по-високо нещо е онзи вътрешен мир, който се основава на Божията сила и любов, и който не зависи от външни обстоятелства. Гонение, загуби, презрение, и болест не могат да повредят този мир, защото не могат да откъснат душата от Бога. Който има този мир, той е като пътник, който стои на върхът на някоя планина и гледа бурята, че върлува долу на полето, без обаче да го докачи.

Ст. 8. Най-после, братя¹²². Тези увещания Павел завършва с общи съвети в този и следващите стихове, като да беше казал, “Относно неща, които не са включени в особенните увещания, които ви съм дал, аз ще ви дам следващите общи правила”. – Всичко, що е истинно. Това не значи само думи или учения, но всичко което е съобразно с нравственна истина. Относно това някой е казал, “Доброто всякога бива в същото време и истинно, а злото винаги бива неистинно”. – Що е честно, т.е., което заслужава да се почита. – Що е праведно, т.е., съобразно със закон и правда между човек и човек. – Що е чисто. Тука не се загатва за сношенията между двата пола, както някои тълкуватели мислят, но за всичко, което има нравственна чистота. –Що е любезно, - което придобива любов, или по само себе си, или по причина на разположението, което то показва в деецът, - като милост, самоотрицание, и пр. – Що е благодатно¹²³, - това, което хората високо ценят или трябва да ценят. Такива неща, например, като учтивост и почитание на родителите се считат за добродетели почти във всичките страни, било християнски или нехристиянски. – Ако има нещо добродетелно¹²⁴, и пр. Тези изречения се считат за приповторение на каквото е казал по-преди. Добродетел значи “нравственно превъзходство и действие”, а похвала означава “което е доброхвално”. Даже и на този свят добродетелта не е без похвала; и обикновенно тя се удобрява от сърцето даже, когато устните не я хвалят. Даже тези, които се подгаврят с доброто чувствуват в сърцето си че е нещо благородно. – Това зачитайте¹²⁵, т.е., почитайте го.

Ст. 9. Това, което сте и научили, и пр. Павел им казва, че на всичките гореказани работи той ги е поучавал. Тълкувателите въобще разбират първите два глагола, “научили и приели”, да се отнасят за поучението му, а последните два, “чули и видели”, - за примера му, т.е., “каквото сте ме видели да правя, и каквото другите ви са казали за поведението ми”. Вместо да каже “това размишлявайте”, той тука казва, “това правете”, което показва, че размишление без правене не струва нищо. – И Бог на мира, и пр. Тук вместо “Божия мир”, както в ст. 7, е казано “Бог на мирът”. Сам Бог ще бъде с тях; и присъствието му ще ги изпълни с мир. Понеже Павел им посочва примера си, той говори от опитност. Той е знаел какво ще рече да има човек Бога в себе си.

Ст. 10. Аз много се радвам, и пр. Подаръкът, който филипяните били изпратили на Павел му е причинил голяма радост, но Господ им е внушил да го изпратят, а това го е направило да бъде двойно признателен на Господа, (1) защото Той не забравил рабът си във време на нужда, но му изпратил помощ чрез филипяните, както бил изпратил храна на Илия с гарваните, и (2) защото Господ е още произвеждал добродетелта на щедрост в сърцата на филипяните, които Павел толкова е обичал. – Че сега най-после, и пр. Думата “процъфти” се отдава по право на растения, и значи “раззеленявам се пак”, или “израстявам нови младики”. И по-преди филипяните са цъфтели с дарове на Павел, но за няколко време те са престанали. Както един тълкувател казва, “Имало е зимна пустотия, но сега пролетта е дошла пак”. Но грешката за това не беше в филипяните; и Павел внимателно отбягва да се покаже, че ги укорява, като казва, “за което, и пр.”. Обичта им за Павел и желанието им да му помагат не са се намалили никога, но обстоятелствата им не са били благоприятни. Златоуст мисли, че те са били оскъдни от пари, и за това не му били пращали подаръци. Може да е било така, но може и да е било просто по причина, че е било трудно да се сношават с Павел в Рим.

Ст. 11. Не казвам това поради оскъдност, и пр. Той иска да им даде да разберат, че не се радва само защото телесните му нужди са били облекчени.. Той не казва, че не се намира в оскъдие, но че радостта му е произлезла от по-дълбока причина. – Защото се научих, и пр. Не е било боговдъхновението което го научило да бъде доволен, но както казва Теодорит, “ежедневната му опитност в посрещане на трудности”. Тази опитност го била научила, че нетърпението не струва, че Бог дава телесни мъки, за да ни спечелят духовна полза, и че той ще ни поддържа в тях, и когато му дойде времето, и по който начин той избере, ще ни избави от тях. Ако да не е имал това чувство на задоволство, Павел никога не би могъл да се радва толкова посред мъките си; и всички, които искат да придобият най-високо щастие на земята трябва да имат такова чувство.

Ст. 12. Зная, и пр. Това разяснява предишната фраза. Той е знаел как да се унижи без да се отчае или роптае против Божието провидение; и, което е тъй също мъчно, той е знаел как да живее изобилно без да бъде горделив или да си даде сърцето в светски благости и да отмалее в ревността и старанията си за духовни неща. – Във всяко нещо, и пр. Опитността му е била толкова разнообразна, и той е бил така добре изучен в училището на Провидението, че се бил научил да търпи без роптание в каквото състояние и да се намирал. Глаголът “съм научен” в Гръцкият оригинал значи първобитно, “приемам се в някоя мистерия или тайнство”, и предполага, че това нещо е било трудно да се научи – толкова трудно, наистина, че малцина го научават тъй съвършенно както Павел. И насърчително е за всички ни да знаем, че даже Павел е трябвало да го научи. Той не е бил естественно толкова търпелив и задоволен, но с Божията благодат той надвил естественните си чувства, а това могат стори и всички християни със същата благодат. – И да съм сит, и пр. Не само че е трудно човек да търпи както трябва тези противоположни състояния, но промяната от едно на друго е още по-трудно. Богатия и бедния може да се навикнат да търпят състоянието си като истинни християни, но от това не следва, че те могат да си разменят положението без да влязат в грях. Павел се бил научил да понася тази промяна.

Ст. 13. За всичко имам сила¹²⁶, и пр. Той е можал да стори не само споменатите работи, но и всичко което обстоятелствата му, т.е., Божията воля, са могли да изискват от него. Ако да се беше спрял тука, то можеше да ни се види надменно самохвалство, но той отрича всяка чест за себе си, и казва, “чрез Христа, и пр.”. Сам по себе си, той е бил така слаб както и другите хора, но той се бил научил да ходи в сила, която не е била негова, сир., силата Христова. Христос е източник на всяка духовна сила, и сам е казал, “Без Мене нищо не можете да сторите”, а пък Павел прибавя на това, че с Него всичко можем да сторим. Силата му е безконечна; и Той е обещал да ни даде всичката помощ, от която се нуждаем. “Доволно ти е моята благодат”.

Ст. 14. Но сторихте добре, и пр. Калвин казва, “Той се страхува да не би да им се покаже със силният си език, че презира подаръкът им”. След като прочетат предишните стихове, те може да си помислят, че апостолът не уценява твърде много подаръкът им, защото оскъдност и изобилност е било все едно за него. За това той казва, че са сторили добре. Но той не е оценявал толкова паричната помощ, колкото съчувствието, което му били показали. “Скръбта ми” не се отнася само за телесните му оскъдности, но на всичките скръбни обстоятелства на затворът му; и в тях те са “взели участие” като са се показали съчувствителни.

Ст. 15. А и вие, филипяни, и пр. Това не беше първи път дето филипяните му бяха помогнали, както те сами добре помнеха. – Почнах делото на благовестието, т.е., когато за първи път е било проповядвано във Филипи и Солун.

Ст. 16. Защото и в Солун, и пр. Не само когато излязъл от Македония, но и по-преди, те почнали да му помагат, и му пратили два пъти помощ, когато бил в Солун.

Ст. 17. Не че искам подаръка. Това, както първото изречение в ст. 11, се прибавя, за да се избегне неразбория. Калвин казва, “Той толкова хвали щедростта на филипяните, за да може да отстрани от себе си някое тайно подозрение в извънмерно лакомство”. – Но искам плода, и пр. Той се радва, не за своята си печалба, но за тяхната. Плодът на подаръкът им щеше да бъде онова бъдещо възнаграждение, което е било запазено за тях, защото са дали подарък от любов за Христа, който е казал, че и една чаша студена вода, дадена в името Му, няма да остане ненаградена.

Ст. 18. Но получих всичко, и пр. Колкото за сумата на подаръкът им, Павел казва, че той му посрещнал нуждите, и му даже останало нещо повече, тъй щото не е искал нищо повече. Вероятно подаръкът им е бил щедър, но ако даже и да е бил малък, той се е бил научил да се задоволява с малко. Колко по-приятно е да помагаме на такива хора, отколкото да помагаме на тези, които никога не са доволни, но, колкото и да им дадем, казват в сърцето си, ако не с устата си, “Малко е”! – Благоуханна миризма, и пр. Тука подаръкът им се оприличава на благовонното кадило и благодарственното приношение на храмовата служба. Макар и да е бил пратен на Павел, той действително е бил даден на Христа, защото любов за Христа и желание да помогнем за успехът на Христовото дело ги подбудило да го дадът. За това подаръкът за Него е бил благоуханен, и приятна жертва. Не значи, че е бил умилостивителна жертва, защото приношенията за грехове в Старо-Заветната наредба са били всякога кръвни жертви, понеже “без кръвопролитие прощение не бива”. В Ново-Заветната наредба кръвни жертви няма, защото Христос е единственното съвършенно приношение за грехове, но всеки подарък даден заради Христа може да се счита за благодарственно приношение.

Ст. 19. А моят Бог, и пр. Понеже подаръкът им е бил действително даден на Бога, и наградата им ще се даде от Него. Павел не е можал да им се отплати, но той се е радвал като е знаел, че има извънредно богат Отец на небето, който не ще ги остави невъзнаградени. Той ще им снабди нуждите, и светски и духовни. – Според Своето богатство, - по един начин подобаващ на богатството му. Това им загатва колко щедро те ще бъдат наградени. – В слава. Някои тълкуват това да е небесна слава, и мислят, че наградата ще се даде на онзи свят; други пък свързавт думата “слава” с “богатство”, т.е., славното богатство, което Бог притежава; а трети я свързват с “изпълни”, и го тълкуват да значи, “Той ще славно да изпълни всяка ваша нужда”. – В Христа Исуса¹²⁷. Те ще получат това изпълнение поради съединението си с Исуса Христа, и от ръката Му.

Ст. 20. А на нашия Бог, и пр. Апостолът си завършва посланието с въздаване хвала на Бога. “На нашия Бог и Отец”, т.е., на Този, който е и Бог и наш Отец.

Ст. 21. Поздравете всеки светия. В други послания той често казва имената на тези, които поздравява, но тука не ги казва, - може би защото не е искал да пропусне някого, или ако речеше да ги поименува, той трябваше да поименува цялата община. За това казва, “Поздравете всеки светия”. – Братята, и пр., т.е., вътрешният кръг от християни, които са били по-близки с Павел. Това не противоречи на гл. 2:20. Макар и да не са били за пращане като пратеници, “той не се двоуми”, казва Златоуст, “да ги нарече братя”.

Ст. 22. Всичките светии, и пр., т.е., всички други християни в Рим, освен тези които той нарече братя с него. – А особено тия, и пр. Те са били вероятно слуги на императора, и други служители в палата. Павел може да се е виждал с тях по-често, отколкото с другите християни в Рим, и затова праща нарочно поздравление от тях. Той е бил предаден на Преторианската стража (виж. бел. на гл. 1:13), част от която е стояла на лагер вътре в градските стени наблизо до Кесаревия палат; и ако Павел, както е вероятно, е бил с тази част от стражата, Кесаревите слуги ще са имали случай често пъти да се виждат с него.

Ст. 23. Благодатта, и пр. Виж. бел. на последните благословения в предишните послания. Повечето стари ръкописи казват, “да бъде с вашия дух”; и Тишендорф и други критически издатели считат това за по-правилно четене.

Назад | Съдържание | Напред