Глава 6.

¹ Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

² Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

³ Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.

⁴ Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;

⁵ защото всеки има да носи своя си товар.

⁶ А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.

⁷ Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.

⁸ Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

⁹ Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.

¹⁰ И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

¹¹ Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!

¹² Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския живот, те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.

¹³ Защото и сами тия, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски живот.

¹⁴ А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.

¹⁵ Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.

¹⁶ И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.

¹⁷ От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.

¹⁸ Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух.
Амин.
 

Ст. 1. Какво нежно и впечатлително увещание! Ние трябва да се обхождаме със заблудените си братя, както искаме Христос да се обхожда с нас. Ние сме склонни да паднем в заблуждение и прегрешение; заради това трябва да бъдем будни и смирени (Мт. 261Кор. 10:12), и в същото време да си претърпяваме и да си прощаваме един на друг (Кол. 3:12,13). Тука се излага начинът, по който църквата трябва да се обхожда с тези, които са виновни. Тези, които се наемат да поправят другите не трябва да се вдават в грях, но трябва сами да бъдат чисти по сърце и живот.

Ст. 2. Виж. бел. на Рим. 15:1,3. – Христовия закон, - който изисква любов (гл. 5:13,14).

Ст. 3-5. Ако някой мисли, че е по-горен от другите, и че не е задължен да състрадава и помага на тези, които са в притеснение, той се лъже. Виж. бел. на Рим. 12:3. – По-добре е всеки да изпитва своето дело, така че да усети радостта на Божието удобрение, отколкото да се впуска в пустословни сравнение с другите; понеже всеки си има своето бреме, и ще бъде съден като частно лице.

Ст. 6. Че паството е длъжно да поддържа пастиря си се повелява още по-напълно в 1Кор. 9:9-14. Тази длъжност, обаче, често се пренебрегва, и служителите на евангелието се оставят да бедстват, когато техните слушатели трябваше да ги поддържат да живеят спокойно. Тези, които се отказват да изпълнят тази длъжност си навличат божието негодувание, и си навяват много и големи злини. Служителите на евангелието, обаче, не трябва да бъдат сребролюбци, но трябва да притежават духа, който Павел показал (Д.А. 18:3; 1Кор. 9:12,15,16,18; 2Кор. 11:27).

Ст. 7,8. Колко важно е това предупреждение! Ние можем да излъжем себе си, а не Бога. Той не ще се остави да бъде подигран без да накаже. Той е постановил един закон, който той всякога пази. В духовни както и в световни работи, жетвата е според посяното семе. То може да не узрее изведнъж, но ще дойде жетвата най-после. Невежеството няма никога да произведе доброто, което знанието произвежда; ленивостта няма да спечели възнагражденията на трудолюбието; порокът няма никога да пожъне плодовете на добродетелта, макар и за едно малко време да се види като, че ще ги пожъне. Правене зло ще произведе лоши плодове; и служение на Бога ще ни придобие благословения привременно и вечно (1Тим. 4:8, 6:6-12; Отк. 22:14). Много семе произвежда по-изобилна жетва, а по-малко семе дава по-малко жетва. Всяко дело, било то право или криво, е семе чиято жетва ще бъде скръб или радост.

Ст. 9. Когато се подбуждаваме от прави подбуждения да правим добро, т.е., от състрадание и любов, а не за да ни се простят греховете, или за да ни видят хората, ние сеем на Духът. Колко силни причини имаме да правим така! Навярно ще получим добро (Д.А. 20:35), и е придадем добро на другите. Жетвата ще дойде след посяването на семето.

Ст. 10. Времето ни е кратко; трябва да го употребим в сеене на Духа, защото скоро ще се измине. Обстоятелствата ни налагат длъжност да правим добро; и обстоятелствата скоро се минават. Трябва най-вече да се трудим да бъдем благословение на своите по вярата, защото особенни връзки ни свързват с тях, и каквото им сторим, Христос го счита, че е сторено нему (Мт. 25:40,45).

Ст. 11. Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка! Павел имал обичай да пише чрез писар, и на край писмото саморъчно се подписвал. Виж. Рим. 16:22; 1Кор. 16:21; Кол. 4:18; 2Сол. 3:17. Това той е правел, може би, по причина на някаква слабост в очите или ръката щото трудно е можал да пише. Но той показал колко много е обичал галатяните като им писал цяло послание със собствената си ръка.

Ст. 12. “Аз не ви принуждавам да пазите Мойсеевия закон, но ви принуждават онези, които се мъчат да придобият чест между хората; каквото ми е посланието, така и правя като проповедник на евангелието. Аз не се старая да покаже добър вид, или да угодя на хората, но съм готов да претърпя и гонение, ако стане нужда, поради верността ми на истинното учение на Христовия кръст”.

Ст. 13. Поддържниците на обредния закон учители не бяха последователни, понеже и те даже не изпълняваха всичко, което Мойсеевият закон изискваше, но те настояват, апостолът казва, вие да се обрязвате, за да могат да се хвалят, че сте им ученици, и да избегнат съблазанта на кръста между евреите, като ви направят вас езичниците – да се явите като Еврейски прозелити.

Ст. 14,15. А аз се хваля само с кръста, защото кръстът (т.е., разпънатия Христос) ми е всичката надежда и всичкото желание. То ми побеждава сърцето като ми открива греха и нуждата ми, и Божията безкрайна святост, правда, милост, и любов. До толкова съм се посветил на Христа и делото му, че нищо на света няма сега някаква власт върху ми. Виж. бел. на гл. 9:19,20. Нещата, които те търсят имат толкова малко влияние върху мене, и ми дават толкова малко причина да се хваля, че те са нищо за мене; новото рождение чрез Духа е все и вся. – Новото създание. В гл. 5:6, важното нещо се казва да е “вяра, която действува с любов”, защото от нея зависи духовният живот, но тука се споменава самият нов живот, който е плод на истинната вяра и е естеството на истинната религия. Виж. бел. на Рим. 2:28,29; 2Кор. 5:17. Чрез съдействието на истинна вяра в Христа сърцето се обновява; вярващият става нравственно ново създание; има нови желания, надежди, радости, страхове; живее в свят от нови мисли, чувства, стремления, и наслаждения; той е вътрешно различен от това, което е бил по-преди, и от каквото са необновените хора наоколо му.

Ст. 16. По това правило, т.е., по правилото изказано в ст. 15, да считаме за най-същественно нещо в религията вътрешната опитност, а не нещо външно. – Израил, - истинните люде Божии, било обрязани или необрязани.

Ст. 17. Белезите на Господа Исуса. Те бяха рани нанесени нему поради любовта му за Христа, и свидетелствуваха, че той принадлежи на Христа; и той апелира на тях като доказателство, че той има право да защитава Христовата истина, и да бъде свободен от досадата и връзката, които му причиняват тези, които казват, че той не е истински апостол, и които се противят на истината, която той проповядва. Противниците му не можаха да покажат такива белези.

Ст. 18. Благодатта на нашия господ Исус Христос обема всяко духовно добро. – Вашия дух, - с всеки от вас умом и сърцем, сега и во веки веков.

Посланието към Галатяните и Посланието към Римляните имат същата цел. И двете излагат отношението между закона и евангелието. И в двете думата закон се употребява понякога да означи особено обредният закон на Мойсей, а понякога най-широкия си смисъл като обемащ нравствения закон, който е бил даден на евреите заедно с обредните постановление, и който езичниците имат по природа и разум (Рим. 2:14,15). Никой грешник не може да се оправдае от какъв и да е закон. Евангелието ни открива, че ние се спасяваме само от благодат и милост като приемем Христа, когото Божията любов ни е дала за Спасител. Вяра ще рече да приемем спасение безплатно чрез Него като дар; следователно, вярата ни спасява, а не нашите дела. Но благодатта чрез вярата произвежда ново нравственно създание, и прави вярващия свят и достоен да бъде приет в едно чисто и свято небе.

Има две грешки, в едната или в другата, от които могат да паднат тези, които приемат учението, че ние се оправдаваме само от вяра. Първата грешка е да забравим или откажем на дело това, което теоретически приемаме. Мнозина християни наистина считат своите си дела, като напр. четене на св. Писание, молитви, ходене на църква, строго тачене на Св. Неделя, своята честност, благодателност, ревност в служение Богу, своите чувства на смиреност, покаяние, любов, - т.е., своята добрина под един или друг вид, - като основа на надеждата си, вместо да си облегнат надеждата, както трябва, само на Христа. По този начин те може да се изложат, и да се считат за духовно обновени, когато не са. Защото човек може да стори всички тези външни неща без да има действително сношение с Христа, и без да участва в духа му; и даже в сърцето му може да пребивават гордост, облягане на своята си праведност, себелюбие, светолюбие, и дух на непрощаване; или пък, като счита това, което върши и което чувствува за основа на надеждата си, той може да се съмнява дали е направил или почувствувал достатъчно, за да бъде уверен, че Бог ще го приеме, и по този начин се лишава от мира и спокойствието, които истинна надежда в Христа поражда във вярващия. Такива християни ходят в тъмнина, и са затворени в Крепоста на Съмнението, бичувани от Изполина Отчаяние, както ни ги е представил Бънян в своя Пътешественик. Виж. бел. на Рим. 5:1-11. – Друга грешка, в която бедствуваме да паднем е, да се уповаваме в Христа като наш Спасител, и в същото време да се вдаваме в грешни дела и чувства като че ли няма нищо. Някои хора силно поддържат, че се спасяваме от Христа чрез вяра само, а така са небрежливи в пазенето на Божиите заповеди. Имало е хора, които са се мислили, че са до толкова в безопасност в Христа чрез вяра, щото работи, които може да са лоши у другите хора не са грехота за тях, защото те са в Христа, и у Христа не може да има грях. Това е ужасно самооблъстение; и още по-ужасно самообластение е да се надяваме, че ще бъдем приети на небето, ако нашето упование в Христа и да не е такова, каквото да произведе в живота ни сега плодовете на Духа и разпъването на плътските ни похоти.

Твърде е важно да разберем точно що за свобода е тази, която апостолът толкова много хвали в това послание. Да я мислим, че тя ни освобождава от длъжността ни да любим Бога и Му служим и да живеем в общение с Него, ще рече съвсем да претълкуваме истинното й значение. Игото на робство, против, което Павел говори толкова силно, е игото на подчиненост на някоя система от външни обряди и церемонии, за да придобием спасение. Няма нужда да откупим спасението си с нашите усилия или достойнства. Ние трябва да приемем спасението си като дар даден безплатно от Христа, за който знаем и чувствуваме, че сме недостойни, но когато го получим, ние виждаме, че то ни избавя от обичане и служене на греха, и ни кара да намираме удоволствие в това, което е чисто и свято. Нямаме нужда да придобием някаква си добрина, че тогава да отидем при Христа и да бъдем приети от Него, но трябва да отидем при Него както нищият просяк отива при този, който раздава милостиня, и както болният, който не може да се изцери сам, се поверява на лекар, за да се изцерим от духовната си болест, за да си доставим духовните нужди, и за да ни се даде оная добрина, която нямаме, и която не можем сами да придобием. Законът, който трябва да отритнем като средство за оправдание и източник на духовен живот ние трябва да вземем като правило на поведение и мерило на право чувство, и да го изпълняваме. Когато заживеем нов живот в Христа чрез вяра, ще имаме неизменяемия и всемирен закон Божий написан в сърцата ни, тъй щото свободно ще желаем да му се подчиняваме, както синовете Божии, които се намират на небето му се подчиняват. Никое робство не е толкова горчиво, колкото да бъдеш роб на своите си развратени желания и страсти; и няма по-съвършенна свобода, отколкото свободно да туриш в действие наклонностите си, когато душата ти е в общение с Бога. Даже и езичникът Платон е постигнал прав възглед за това важно нещо, и е казал: “Колкото повече душата се съобразява с Божията воля, толкова по-съвършенна и свободна е тя”. Никой човек, и никое устройство – гражданско или църковно, няма право да се мъчи да управлява съвестта; ние сме отговорни на Бога и неговия закон, който е закон на истина и на прави начала; и само ако се покоряваме на този закон можем да достигнем истинна свобода на душата.

“Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, и сладко за горчиво! Горко на мъдрите в очите им, и на разумните пред себе им!” (Ис. 5:20,21).

“Но, който вникне в съвършеният закон на свободата, и пребъде в него, той като не е слушател забравлив, но творител на делото, той ще бъде блажен в делата си” (Як. 1:25).

“И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йн. 8:36).

“Дойдете при Мене, всички които се трудите и сте обременени; и Аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Мт. 11:28-30).

Назад | Съдържание | Напред