⁹ И вие, господари, струвайте същото на тях, като се въздържате от заплашването; понеже знаете, че и на тях и на вас има Господар на небесата, у когото няма лицеприятие.

¹⁰ Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

¹¹ Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

¹² Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

¹³ Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

¹⁴ Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

¹⁵ и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

¹⁶ А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

¹⁷ вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

¹⁸ молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,

¹⁹ и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,

²⁰ за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря.

²¹ Но, за да знаете и вие за моите работи, и как съм, всичко ще ви каже Тихик, любезният брат и верен в Господа служител;

²² когото пратих до вас нарочно за това, да узнаете нашето състояние, и той да утеши сърцата ви.

²³ Мир на братята, и любов с вяра, от Бога Отца и Господа Исуса Христа.

²⁴ Благодат да бъде с всички, които искрено любят нашия Господ Исус Христос. [Амин]

Ст. 1. Деца, покорявайте се на родителите си⁷⁵. За всяко роднинство Павел, вместо да изброи всичките длъжности, които се изискват, препоръчва само тази длъжност, която е основна. Особенна длъжност на децата е да слушат и баща и майка. Момчето трябва да слуша не само баща си, но и майка си. Това послушание трябва да бъде “в Господа”, т.е., чадата трябва да слушат родителите си защото такава е волята Христова. Това, обаче, не ще каже, че те трябва да слушат когато родителите им ги карат да направят това, което е противно на Божията воля. Децата, както и възрастните хора, “подобава да се покоряват повече Богу, отколкото на човеците” – ако би било и на баща им. – Защото това е праведно (Цгр.)⁷⁶. Това е съобразно с естеството. То се изисква не само от Божия закон, но и от чувството на всичките хора. Щастието на семейството и благоденствието на децата зависи от него. Ако слушат родителите си, те ще се научат да се покоряват на законите на отечеството си и на Бога.

Ст. 2,3. Почитай баща си, и пр. За да втълпи добре тази длъжност, Павел привежда от Мойсеевия закон. Тази длъжност беше толкова важна, че се обемаше в Десетте Заповеди. “Да почитаме” ще рече да имаме онова вътрешно чувство на уважение, от което произтича послушание; така щото заповедта се касае до сърцето и до поведението. – Което е първата заповед с обещание. Втората заповед съдържа общо обещание за благословение, но то е общо за всички, които пазят Божиите заповеди, а не особенно свързано с пазенето на тази заповед. Но една трудност се поражда от факта, че тази е единствената заповед от Десетте Заповеди, която съдържа особено обещание. За да премахнат тази трудност, някои предполагат, че “Заповед” тука се отнася, не само за Десетте Заповеди, но за всичките Мойсееви заповеди. Други казват, че “първа” значи първа по важността си, като Павел да е казал, “Този е най-важният от законите, които се касаят до обществените ни длъжности, и има обещание свързано с него”. В първобитната заповед обещанието се отнасяше за живота в обетованата Ханаанска земя. Павел я обобщава като изоставя последната й част. Колкото за изпълнението на обещанието, макар че някои послушни деца умират млади, нямаме съмнение, че въобще послушание към родители клони да направи живота ни дълъг.

Ст. 4. И вие, бащи, и пр. “Бащи” се вижда да стои вместо “родители”. И те имат длъжности както и децата им. Първо стои отрицателната заповед. – Не дразнете децата си, и пр. Недейте ги разсърдва чрез строгост, неправда, пристрастие, или нямане на съчувствие с тях; и недейте се обхожда така към тях щото послушание да им дойде мъчно. После стои положителна заповед. – Но възпитавайте ги, и пр. Да ги възпитаваме ще рече да им развием умствените и сърдечни сили. – Господно. Те трябва да имат религиозно възпитание – такова възпитание, каквото Господ предписва, и което кара детето да мисли постоянно за Него. Който родител пренебрегне това, той не си изпълнява длъжността, както трябва спрямо чадата си.

Ст. 5. Слуги⁷⁷. Имаше много роби в Римската Империя, и мнозина роби бяха членове на Християнската църква; така че Павел в няколко свои послания дава особенни наставления за тях. Колкото за самото робство той нито го осъжда, нито го оправдава, но само се труди да омаломощи злините му. Ако да се касаеше за новото му въвеждане, той можеше да се изкаже положително. – Покорявайте се на господарите си по плът. Ако можеха да се освободят нека се освободят (1Кор. 7:21); но до когато си оставаха роби, те трябваше да се покоряват. Думите “по плът” им напомнят, че те имат по-голям Господар, комуто принадлежат не само телата им, но и духовете им. – Със страх и трепет. Това значи със загриженост и внимателност, да не би да не си изпълнят длъжността както трябва; не значи с робски страх от наказание. Виж. 1Кор. 2:3; Фил. 2:12. – В простотата на сърцето си, т.е., без лицемерие и измама. – Като към Христа. Те трябваше да се покоряват на господарите си, защото такава беше волята Христова. По този начин слугуването им не щеше да бъде унижение, но религиозна длъжност.

Ст. 6. Не работете само пред очи, и пр. Това разяснява “простотата на сърцето” в предшиния стих. Те не трябваше да бъдат верни само, когато господарят им ги гледаше, като че ли главната им цел беше да угаждат на хората, но и когато господарят им го нямаше. – Но като Христови слуги⁷⁸. Те трябваше да се подчиняват на робството си, като бяха убедени, че по тоя начин те слугуват на Христа; и така като неговото око ги всякога гледа, те трябва всякога да са верни. – Изпълнявайте от душа Божията воля. Това, което Божията воля е избрала за тях е, разбира се, най-добро; и за това те трябва безкрайно да го обичат и да му бъдат благодарни. Заради това те ще изпълняват Божията воля ако слугуват на господарите си, не с роптание, но “от душа”.

Ст. 7. С добра воля⁷⁹, и пр. Павел изисква гражданинът да се покорява на властите, жената на мъжа си, чадото на родителите си, и робът на господаря си на същото основание, - Бог ги е поставил всички под власт, и следователно, ако се покоряват, те се покоряват не толкова на човеци, колкото на Бога.

Ст. 8. Понеже знаете, че всеки, и пр. Този стих е прибавен като насърчение на слугата. В последния ден на съда всичките съсловия ще бъдат равни пред Бога. Тогава няма да се пита дали този или онзи е бил роб или свободен, но какви дела са сторили, и как са изпълнявали волята на Господаря си. За същата покорност слугата ще получи такава голяма награда, каквато получи и господарят.

Ст. 9. И вие, господари, и пр. “Обхождайте се така изкренно и добродушно, а най-вече признавайте така също волята Божия, както заповядвам на вашите роби”. Понеже същата религия владее в сърцата на господари и роби, и понеже те са братя и равни в Христа, те трябва да се влияят от същия Дух. – Въздържате от заплашването. Най-обикновеният начин, по който жестоко и неправедно чувство се показва е заплашването, което особенно се забранява. С това Павел желае да забрани всяка строгост и жестокост, било с думи или на дело. – Понеже знаете, и пр. Вие и робите ви сте еднакво слуги на Христа; заради това, обхождайте се с тях като с братя. Отнасяйте се с тях така любезно и милостиво, както бихте желали небесния ви Господар да се отнася с вас. Той няма да гледа какъв сан сте имали на този свят, но какво сте правили. Заради това трудете се да придобиете благоволението Му, като се обхождате праведно и добродушно със слугите си.

Ст. 10. В първата част на посланието Павел е описал блаженното естество на спасението чрез Христа, което ефесяните са приели, а във втората част – длъжностите, които те трябваше да изпълняват; но те не можеха нито да се наслаждават на спасението, нито да изпълняват длъжностите си без сериозна борба. Заради това, апостолът си завършва посланието с някои наставления за тази борба. – Заяквайте в Господа⁸⁰. Те трябва да се укрепят и приготвят, за да се борят с греха. Но източникът на силата им е “Господ”. Този християнин, който се е отлъчил от Христа е толкова безсилен, колкото е ръката, когато се отреже от тялото. – И в силата на Неговото могъщество, т.е., силата, която идва от вливането на неговото могъщество. Христовата сила е неизчерпаем извор на всичката ни духовна сила. Ние се усилваме, когато неговата сила се втича в нас.

Ст. 11. Облечете се в Божието всеоръжие. Не се изисква само сила, но и оръжие за тази борба. Думата “всеоръжие” е обща дума, и обема нападателно и отбранително духовно оръжие; защото християнинът не само трябва да пази себе си, но и да покори враговете на душата си. Това всеобъжие е “Божие”, т.е., Бог ни го доставя. Мнозина се мъчат да водят тази духовна война със светско оръжие, като взимат своите си дела и обреди вместо оръжието, което Бог е дал; но това е груба грешка. – За да можете, и пр. Врагът ни не е човек, но е дяволът, и ето защо човешко оръжие не е достатъчно за тази борба. И ние трябва да се борим не само със силата му, но и с лукавствата и хитростите му, с които той се мъчи да погуби душите ни. Как можем да устоим срещу хитростите на най-хитрото същество във вселената ако нямаме “Божието всеоръжие”?

Ст. 12. За да ни покаже по-ясно, че имаме нужда от това вреоръжие, Павел ни казва по-подробно в този стих кои са неприятелите ни. – Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, и пр. Това означава разните чинове зли духове. Думите “началства” и “власти” са същите, които се употребяват в гл. 1:21, за да означат чиновете от добри ангели, и вероятно е че показват първобитните им чинове. Падналият човек се казва пак човек; така и падналите началства и власти си задържат същите имена. – Срещу управителите на тъмнотата (Цгр.)⁸¹. Всичките хора в естественото си състояние се управляват от зли духове. “Тъмнота” значи невежественното и грешно състояние, в което светът се намира. Тези зли духове владеят във всяко идолопоклонноство, безбожие, и изопачено християнство, които са противни на светлината на Божията истина. – Срещу лукавите духове (Цгр.). Това е общо название, и обема трите предишни класа и всичките паднали ангели. – В поднебесная (Цгр.)⁸². Това, без съмнение, означава мястото където тези духове живеят. Гръцката дума значи “небесная”, и се употребява в най-широк смисъл да означи не само особенното място, където Бог се открива, и където духовете на праведните живеят, но всичката местност над земята. Тези същества не са земни, но жилището им е над земята. Виж. бел. на гл. 2:2.

Ст. 13. Затова, - защото имате такива страшни неприятели. – За да можете …. в злия ден, - денят на изкушение, когато враговете ви ще ви нападнат. Това не се отнася както някои погрешно са предположили, за деня на последната велика борба преди второто пришествие на Христа, нито за някой особен ден, но за всеки ден, когато Сатана ни напада. – И, като надвиете на всичко, да устоите. След като извършите всичко, което борбата изисква, и отблъснете всяко нападение, и надвиете всеки враг, вие трябва пак да стоите. Когато Господарят дойде и ви каже, че борбата ви е свършена, той трябва да ви намери облечени във всеоръжието ви, че стоите още на щрек против неприятеля.

Ст. 14. Стойте, прочее, т.е., бъдете готови за бой. Това послание е било писано в Рим, където, както някои предполагат, Павел всеки ден е гледал царската гвардия да се обучава; и в това описание той има на ум тяхното оръжие. Той употребява същите разяснения и на друго място, но малко различно; като, напр., тука правдата е бронята, а в 1Сол. 5:8, той говори за “бронята на вярата и на любовта”. – Препасани с истина през кръста си. Поясът държеше другите части на оръжието на мястото им, и в същото време даваше по-голяма леснина за движение, тъй щото както някой си е казал, “да говорим за разасан войник е противоречие”. Във “Божието всеоръжие”, поясът е “истината”, т.е., познание и вярване на истината. Който се съмнява в истината, и се бои, че Св. Писание може да излезе лъжливо, той се лишава от уверенността, която му е нужна, за да успее, и без друго ще падне в първият лукав ден. Така ще бъде и ако той се уповава на някоя човешка философия, вместо да се уповава на Божията истина; в денят на изкушението този пояс ще се окаже, че е от паячина. – И облечени в правдата за бронен нагръдник. Бронята покриваше цялото тяло от шията до петите, и бранеше най-жизнените части на тялото, където една малка рана можеше да причини смърт. Бронята се представя с “правдата”, която дума се тълкува различно от разни тълкуватели. Някои го разбират да се отнася за Христовата правда, която е безкрайно съвършенна и може без друго да ни защити от всякакви нападения. Христос отговаря на всичко, което законът, или съвестта, или дяволът може да каже против нас. Павел желаеше тази правда, а не своята си (виж. Фил. 3:8,9). Но понеже “вярата” е щит, други казват, че това не може да означава правдата, която е от вяра, но личната ни святост. Когато имаме чисти подбуждения и праведно живеем, тогава сме защитени от нападенията на дявола. И едното и другото разяснение е добро, и споменаването по-долу на вяра не ни се вижда да прави първото разяснение неприемливо, понеже вярата, чрез която Христовата правда ни се вменява, не е същото нещо както самата тази правда.

Ст. 15. И с нозете си обути⁸³, и пр. В старовременните войни се гледаше много щото войникът чевръсто да се движи; и заради това войскарите ги обучаваха с такива обуща, които им позволяваха лесно да се движат, и в същото време да стоят твърдо. Такива обуща носеха Римските войници; и те се считаха за необходима част на въоражението им. С това се сравнява “приготвяне”, и пр.”. Евангелието ни примирява с Бога и съвестта ни; и радостта, която идва от този мир ни кара да се движим с чевръстина. Товарът на себеосъждение и Божият гняв, които от по-напред ни тегнеха и ни препъваха, сега са премахнати.

Ст. 16. А освен всичко това, т.е., в добавка на всичко друго, или над всичко друго като защита. – Вземете вярата за щит. Щитът се носеше в лявата ръка, и беше най-важното оръжие за отбрана, понеже войникът можеше да го мести насам-натам, и да брани коя да е част на тялото си. Тази отбрана вярата ни дава в духовната ни борба. Щитът, с който се браним от всяко нападение е упованието в правдата и постоянната помощ на Христа, - такова упование, каквото имаха светиите споменати в Евр. гл. 11. – С който ще можете, и пр. За да бъдат раните по-смъртоносни и да болят повече, стрелите понякога се увиваха или втапяха в разпалително вещество, което се подпалваше; и за да се бранят от такива стрели, щитовете на войскарите се покриваха с мокри биволски кожи. Такива стрели Сатана хвърля върху нас, защото той се разбира под думата “лукавият”. С изкушенията си той разпалва похоти, или възбужда завист, лакомство, и гордост, които ни горят душите и ни изпълват с болки и гризене на съвестта. Против такива нападения, упование в Христа е едничката ни защита.

Ст. 17. Вземете тоже за шлем спасението. Шлемът беше най-красивата част на старовременното оръжие, и твърде важен, понеже, както бронята, той защитаваше жизнената част на тялото. Шлемът представлява “спасение”, което и украсява и защитава християнина. Той е чадо Божие, небесен гражданин, и наследник на вечна слава; и тези неща са негови украшения. Той е бил пренесен от осъждение в спасение, от смърт в живот, и заради това той е в безопасност. – И меча на Духа. Това е едничкото нападателно оръжие, което се споменава; всичките други са отбранителни. Думите “на Духът” не се турят тука като пояснение на меч, т.е., Духът не е меч както спасението е шлем, защото християнинът не върти като нож Св. Дух. “Мечът на Духът” ще рече, мечът който Духът дава, което се казва, че е “словото Божие” – Св. Писание, което е надъхано от Св. Дух. С това оръжие нашия Господ надви Сатана, когато го изкушаваше; с него всеки християнин надвива страховете си, съмненията си, и всичките си духовни врагове; и с него църквата ще победи света. “Като проповядва евангелието на всяка твар”, тя ще направи вси народи ученици Христови. Проповедничеството, което очаква успех главно от друго нещо, а не от проповядването на Христа, навярно ще пропадне. Павел беше пратен, не да кръщава, а да проповядва евангелието.

Ст. 18. Молещи се в Духа на всяко време. Не стига само да е напълно въоражен християнинът. Той трябва да добие помощ от горе, и затова му се заповядва да се моли, когато се бори. Той трябва да се моли “със всяка молитва, и пр.”, т.е., с всякакъв вид молитва. Ако двете думи се различават, първата обема моление Богу, а втората означава просене. Трябва да се моли “всякога” за помощ да противостои на всяко изкушение, и за сила да извърши всяка длъжност. Виж. Лк. 18:1; 1Сол. 5:17. “В Духа”, показва, че всяка истинна молитва се прави с помощта и под влиянието на Духа, който ни учи как да се молим. – Бидейки бодри⁸⁴, и пр. “И в това истото”, т.е., в това моление Духом. Трябва да си наблюдаваме с всяко търпение сърцата, да не би да изгубим навика на молитва, или да не би да се молим без помощта на Духа. – И моление, и пр. Не трябва да се молим само за себе си, но за всичките си братя християни. Ако всеки християнин и да се бори със Сатана, той не се бори самичък, понеже цялата църква се бори заедно в тази борба.

Ст. 19. И за мене. Като особен случай за моление за другите, Павел ги кани да се молят за него. Ако той, боговдъхновен апостол, усещаше, че се нуждае от молитвите на братята си християни, колко повече ние се нуждаем от тях! – Да ми се даде израз⁸⁵, и пр. Той не искаше да се молят за някоя лична облага за него, нито да се освободи и да отиде някъде другаде да проповядва евангелието, но верно да се възползва от обстоятелствата си. Макар и да беше в затвор, той беше свободен да проповядва (виж. Д.А. 28:30,31); и той искаше да просят те за него две неща: (1) “Слово” – благовестие, и способност да го прогласи с прилична ревност и благодат. Той казва за себе си в 2Кор. 11:6, че е простак в говоренето; и той би желал да му се даде толкова ревност, колкото му трябваше, за да бъде проповядването му “със сила”; и (2) “Дръзновение”, т.е., нямане на страх, който би го накарал да изостави нещо, да не би, ако го каже, да обиди тия в ръцете на които беше. Никоя негова слабост не трябваше да препятства на евангелието.

Ст. 20. За което съм посланик, и пр. “За което”, т.е., за евангелието. Павел беше Божий посланник; и посланието му беше да провъзгласи евангелието. Обикновенно посланник човек се приема с чест; но посланникът на “Царят на царете” беше в окови. – Да говоря. Той повтаря молбата си да се молят да му се даде дръзновение. Толкова страшна беше властта, пред която той беше докаран, щото, както е писал на Тимотей, “в първият ми ответ никой не предстана с мене, но всички ме оставиха” (2Тим. 4:16), и може да се е страхувал, че и той може да се уплаши. – Както прилича да говоря. Посланникът на такъв голям Цар трябва да говори с дръзновение.

Ст. 21,22. Но, за да знаете, и пр. Павел не е писал почти нищо за себе си в това послание, но ефесяните естественно биха желали да знаят как е със здравето си, и спокоен ли е; и той им казва, че те ще научат това от Тихик, който без съмнение им е занесъл писмото. “Що правя” не значи просто “каква работа върша”, но и “как се поминавам”.

Тихик се споменава и в Кол. 4:7; 2Тим. 4:12; Тит 3:12; Д.А. 20:4. От последното място се научаваме, че той е бил от “Азия”, т.е., от тази област на която Ефес беше столица; и може да е бил от Ефес. Изречението, “верен в Господа служител”, може да означава “верен служител на мене заради Христа”, или “верен служител на Христовото евангелие”. От ст. 22 и Кол. 4:7, второто се вижда да е по-вероятното значение. – Когото пратих до вас, и пр. Тихик беше пратен да занесе посланието; но причината защо Павел избрал него, а не другиго, била че той е можал да им даде сведенията за Павел, които те са искали, и “да утеши сърцата им” – вероятно като им проповядва утешителните истини на евангелието, и им каже за успеха му в Рим.

Ст. 23. Мир на братята. Както в началото на посланието (гл. 1:2), така и на края му, той им желае мир; и това не е просто поздравление, но молитствуване да почувстват в себе си, че са се примирили с Бога. – И любов с вяра, - тази любов, която върви заедно с вяра и произхожда от нея; или, “вие вече имате вяра; нека любов да върви заедно с вярата ви”. И двете идват “от Бога Отца и Господа Исуса Христа”, които са еднакво източник на духовни благословения, и еднакво заслужават обожаване.

Ст. 24. Благодат да бъде с всички, и пр., т.е., с всички истинни християни. Само тези, които наистина обичат Христа, и го обичат повече от всичко на света, участват в обещанията и надеждите на евангелието. Важното нещо не е правоверие, или праведен живот, но права любов. Ако имаме тази любов в сърцето си, праведният живот ще дойде от само себе си, и изповядването на вярата ни не може да бъде криво. Срав. с анатемата в 1Кор. 16:22.

Назад | Съдържание | Напред