¹² Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

¹³ Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.

¹⁴ Вършете всичко без роптание и без препиране,

¹⁵ за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

¹⁶ като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

¹⁷ Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

¹⁸ Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

¹⁹ А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

²⁰ Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.

²¹ Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

²² А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.

²³ Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

²⁴ а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

²⁵ Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

²⁶ понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

²⁷ И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

²⁸ Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

²⁹ Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

³⁰ понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.

Ст. 1. Този стих ни дава причините, поради които той ги увещава да бъдат съединени, както е казано в ст. 2. Предположителния начин на говорене не предполага съмнение, но усилва твърдението, както когато Спасителят казва на учениците Си, “Ако имате любов към Мене, упазете моите заповеди”, което ще рече, “Понеже ме обичате толкова, упазете заповедите ми”. – Ако има някоя утеха в Христа, т.е., ако имате някоя утеха, че сте в Христа. Разбира се, че са имали – неизказано голяма утеха. Като са били в Христа, те са наследили всичките обещания – тъй пълни с утеха, и още повече са се наслаждавали на пребиванието в тях на Св. Дух, всемогъщия Утешител. Единствената съвършена утеха на света е утехата, която истинното благочестие дава; нищо друго не може да приготви човека за загубите, болестите, и предстоящата смърт, които очакват всички ни. – Някоя разтуха от любов, т.е., ако намирате разтуха във взаимната си един за друг любов. И тука предположителният говор показва големината на разтухата. По самото си естество любовта радва душата, а омразата произвежда, тъга и нещастие. Любовта е небесна, а омразата пъклена, атмосера. Ако се лишехме от любовта на роднини и приятели, животът ни на този свят би станал почти несносен; и християнинът, когато новото рождение е направило по-несебелюбив и по-любезен, отколкото е бил по-преди, приема повече разтуха от любовта, отколкото другите хора. – Някое общение на Духа. Ако сте споделили помежду си подновителното влияние и чудотворните дарби, които Духът дава. – Някое милосърдие и състрадание. Това може да се отнася за апостола, “Ако ме обичате и съчувствувате с мене”, или, по-вероятно е употребено в общ смисъл: “Ако обичате братята си християни и съчувствувате с тях”. Можем да изразим значението на стиха с други думи така: “За неизказаната утеха, която религията ви дава, за голямата разтуха, която любовта дава, за многото дарби и благодати, които сте получили всички заедно от Св. Дух, и за вашето милосердие и съчувствие, умолявам ви да бъдете едно”.

Ст. 2. Направете радостта ми пълна. Тази радост е била вече голяма; и за да бъде съвършена не се е изисквало избавление от окови, но съвършенното им единство. Усърдието, с което Павел ги увещава ни дава право да заключим, че не е имало единство помежду им. Виж. гл. 4:2. – Като мислите все едно. Да имате еднаква вяра, еднакво желание и намерение. Той не иска да каже, че не трябва да имат разни мнения, но относно всичките велики или важни предмети те трябва да бъдат едно, и да нямат помежду си такива разногласия, които биха попречили на съгласието им. Следващите изречения определят смисъла. – Като имате еднаква любов. Да обичате същите неща, и да се обичате взаимно помежду си. – И бъдете единодушни, и пр. Като имате всички една душа и един ум.

Ст. 3. Не правете нищо от партизанство⁹⁵, и пр. Тези са нещата, които ще разрушат единството, и за това се забраняват. Относно значението на “съперничество”, Теофилакт, един тълкувател от 11-й век, казва, “Съперничество се казва, когато ревнувам да не ме задмине някой”. Филипяните биха действали от това подбуждение ако се подбуждаха към работа от страх, че други в църквата ще се считат по-набожни, или красноречиви, или влиятелни от тях. Да се изобличим и съгивим от ревността на другиго е право, но то е друго нещо. Думата “тщеславие”, която се намира само тука в Новия Завет, се определя от един Гръцки писател, че значи “пусто и гордо мнение за себе си”. Обикновен недостатък е у хората да считат себе си по-високо от другите, и по-високо отколкото заслужават, и следователно да се стараят да се уврат в места, които другите са по-способни да завземат. – Но със смиреномъдрие, и пр. Всеки християнин вижда сърцето си, а не вижда сърцата на братята си; и за това, като знае греховете си той се смирява, а любовта го кара да мисли, че братята му са свободни от такива недостатъци. Не значи, че един Нютон трябва да мисли себе си по-долен по учение, или един Златоуст по-долен по красноречие, от простите християни, но когато оценяваме нравственно достойнство ние трябва смирено да вземем за себе си долно място.

Ст. 4. Не гледайте всеки, и пр. Голяма пречка на единството е себелюбие, което кара човека да не зачита интересите на другите, стига само той да добрува; и апостолът тука ги предупреждава против този корен на всички пороци. Той не казва, че не трябва да си гледаме интересите, но да се грижим и за интересите на другите както се грижим за своите си. Това е съгласно с учението на Спасителя ни, Който не ни казва да мразим себе си, а да любим ближните си, но да обичаме ближните си както себе си. Да обича човек себе си е право, но да бъде себелюбив е грях. Ако не обичаме себе си не можем да бъдем щастливи; и всичщо що трябва за да се въдвори в света съвършен мир и правда е да обичаме другите така както обичаме себе си

Ст. 5. Имайте в себе си същия дух, и пр. Като най-висок пример на смиреност, който да подражават, той им посочва Исуса Христа, и в следващите стихове показва как Христос е показал смирението си. Разбира се, че тяхното смирение ще се покаже по друг начин, но то трябва да бъде същото по характер.

Ст. 6. Божия образ. Това се отнася за Христовото състояние преди въплъщението му, а следващите стихове се отнасят за въплотеното му състояние. Така мислят всички почти по-учени тълкуватели. Какъв беше “Божия образ”, който Христос е имал преди да се роди от Дева Мария? Разбира се, че не можем да знаем точно какъв беше, но се подразбира, че светлостта, величието, и честта на божеството са принадлежали на Христа, и от това справедливо можем да заключим, както и стари и нови тълкуватели заключават, че Христос трябва да е бил “същия Бог”. Думата “образ” не значи естество, но не ще ни дума, че Божият образ не би се дал на този, който не е Бог. – Не го помисли похищение (Цгр)⁹⁶, и пр. “Христос не помисли, че ще се обвини в кражба, т.е., че взима каквото е принадлежало другиму, а не Нему, ако е притезавал пълно равенство Богу. Той би притезавал това, което по право му е принадлежало”. Други го тълкуват така: “Той не е счел равенство Богу за нещо, което да се грабне”; т.е., когато дошъл на земята той не мислил, че е трябвало да притезава равна слава с Отца, но на драго сърце турил това на страна, за да може по-успешно да извърши спасението на човека. Но как можем да си представим Спасителят, че считал в първобитната си слава равенство с Отца за нещо похитателно, когато то е било в ръцете му? Най-старите преводи се съгласяват с първото от тези две тълкувания.

Ст. 7. Но обезслави себе си (Цгр.)⁹⁷. Този глагол буквално значи “изпразни”, т.е., от “образът Божий”. Той не си напусна божественното естество, нито стана по-малко Всеведущ и Всемогъщ, отколкото беше по-преди, но той остави на страна състоянието и славата на божеството, на което от века се е наслаждавал. Когато слънцето се затъмни или скрие зад облаците, същественната му слава не се намалява, но само се скрива от нас. Безполезно е да питаме дали през земния живот на Христа славата на божеството му е била скрита от цялата вселена, или само от човеците. – Като взе, и пр. Ето как се е обезславил. Вместо “Божий образ”, той приел “образ на слуга”⁹⁸, т.е., състоянието му било долно и безславно като на един раб. Най-добрите тълкуватели са на мнение, че с думата “рабски” не се подразбират Христовите отношения към другите хора – че се е родил селянин, а не княз, - но за отношенията му спрямо Бога. Като оставил на страна образът на безконечен Цар, той приел образът на смирен слуга на този Цар. – И стана, и пр. Това разяснява предишното изречение. Ако някой попита как Христос е приел рабски образ, отговорът е, “Като стана подобен на човеците”. По причина, че тук се казва “стана подобен на човеците”, вместо “стана човек”, старата еретическа секта Докетите привеждаха този стих за доказателство на учението си, че Христос е бил човек само повидимому, и че не е имал действително човешко тяло и човешка душа. Но Рим. 5:15; 1Кор. 15:21, и други места ясно ни поучават, че Христос стана наистина човек; и причината защо тук се казва подобен, е че той се е виждал да е просто човек, но действително е бил Бог и човек.

Ст. 8. И, като се намери, и пр., т.е., той не само възприе долния образ и състояние на човек, но като човек се смири още повече като е живял като сиромах, презрян, и гонен говек. Когато безконечният Син Божий дойде в света, то би било неизказана снизходителност ако той би живял като най-силен и най-почитан човек, но вместо това той беше най-намразен и злословен човек на света. – И стана послушен, и пр. Тука не се загатва за послушанието Му на родителите си или на човешки закони, но на Бога. Макар да беше владетел на всичко, той стана поданник, и се покори на волята на Отца си, даже когато тази воля изискваше, не някоя маловажна жертва, а смърт. Другите хора, понеже са грешни, трябва да умрат искат или не искат, но непорочния Исус не подлежеше на такава необходимост. Той умря само защото така го изискваше волята на Отца му, за да направи умилостивение за греховете на хората. – Смърт на кръст. Най-мъчният и най-позорният начин на умиране беше този, по който Христос умря; и когато той прие да умре така, той напълно показа смирението и послушанието си.

Ст. 9. Затова, т.е., поради голямото му смирение и послушание. – Бог го превъзвиши, и пр. Подобаващата награда на смирението е превъзвишение; и понеже смирението беше непонятно голямо, така голямо е било и превъзвишението. Това превъзвишение не значи просто да му се върне славата, която като Бог той е имал преди вълпъщението си, понеже тя си беше негова по право, и той щеше да си се наслаждава на нея макар и да не беше никога станал човек, така че не би могло да се счита за награда. Тука се говори за онази слава, която той е придобил като Богочовек и Ходатай, и с която управлява всичко за доброто на църквата си, и осъвършенства делото на спасение във всичките избрани. Тази слава му се е дала, когато се възнесъл на небето, четиридесет дни след възкресението си. – И Му подари името, и пр. Както следващият стих показва, това име е Исус. Името, което е било презряно и отхвърлено, когато Той е бил на земята е придобило най-високо достойнство. Исус ще рече Спасител; и новата слава на Божия Син е, че той спасява людете си от греховете им. Това име стои по-горе не само от всяко човешко име, но и от всяко ангелско.

Ст. 10. Така щото в Исусовото име, и пр. Това е целта, за която Христос е бил превъзвишен; и понеже коленичене е външен белег на обожаване, това значи, че всички трябва да го обожават за онова, което е извършил когато е бил смирен. Като Бог, той е имал право да бъде обожаван от всички и преди въплъщението си. – От небесните, и пр. Има различни мнения за съществата, които се включват в тези три класа. Някои мислят, че думите се отнасят само за хората, живи и умрели, но това е без съмнение криво. Според други, значението е “ангели и архангели на небето, хора на земята, и умрелите под земята”. Но Златоуст и други тълкуватели с мнозина нови тълкуватели разбират с последното изречение дяволите и другите жители на пъкъла. Така стихът има всеобщо значение. Всичките същества във вселената ще се поклонят на Христос, някои от любов и признателност, а някои от страх. Не е възможно да решим положително кое от тези две тълкувания е правото. Срав. с Отк. 5:13, което горе-долу прилича на това.

Ст. 11. И всеки език, и пр. Поклонението не ще бъде просто нямо обожение, но ще бъде с глас. Това, което всяко сърце чувствува ще бъде изповядано от всеки език. – Че Исус Христос е Господ. Всички ще изповядат, че Исус е Господ, - не само, че Той е неограничен владетел като Бог, но че всемирна власт му е дадена като на Човешки Син. – За слава, и пр. Изповядването на Христовата власт прославя Отца, защото Син Му, единородният Му възлюбен Син е Господ, и защото Той Му е дал власт на Ходатай. Златоуст казва, “Когато Синът се слави, и Отец се слави; и когато Синът се безчести, безчести се и Отец”.

Ст. 12. Затова, възлюбени мои. Заключението на този стих може да се обясни така, - Чрез смирение и послушание Христос е достигнал да се превъзвиши; така и вие, по подражание на примера Му, послушно изработвайте спасението си. – Както сте били винаги послушни⁹⁹. Това послушание не се даваше на Павел, но на Божиите заповеди съобщени от Павел. Ако приемем препинателните знаци така както са поставени в стиха, Павел казва, че макар и да са показали това послушание, когато той е бил с тях, обстоятелствата след тръгването му са били такива щото са го показали още по-явно. Но мнозина от най-учените тълкуватели свързват “не само както когато съм при вас” със следващото, и го разясняват така: “По-нужно е за вас да си изработвате спасението сега, понеже като ме няма при вас вие сте лишени от моите наставления, и аз не мога да бдя над вас и да се грижа за вас”. – Изработвайте спасението, т.е., да доизкарате до край делото на спасение започнато във вас. Това трябваше да бъде главната им цел; макар и да са спасени чрез Христовата кръв, и те имат нещо да правят, и трябва да го правят постоянно и “със страх и трепет”. Никой не поучава по-ясно от Павел, че спасението е чрез благодат, а не чрез дела; при все това, той ни заповядва да бъдем постоянно усърдни и внимателни за интересите на душите си. Това дело трябва да бъде главната работа на живота ни, а не предмет на случайна небрежна мисъл, или на няколко-дневно смирение и плачене в годината.

Ст. 13. Защото Бог е, и пр. Това той казва, за да ги насърчи. Като си помислят каква мъчна работа имат да правят, и колко са слаби, те не само може да “се страхуват и треперят”, но и съвсем да се отчаят; и затова Павел им казва, “Бог действа във вас” – Бог ви е помощник. На този, който погледне на въпроса повръхностно това може да се види като причина да не работят никак. “Бог действа в мене, следователно няма нужда аз да правя нищо”. Но тази мисъл е основана на едно погрешно мнение за естеството на Божието действане в нас. Да грешиш ще рече свободно да избереш и направиш това, което е криво, а да бъдеш свят ще рече свободно да избереш и направиш това, което е право. Ако Сатана или някоя външна сила ни насили да направим това, което Бог забранява, и не действаме по свободната си воля, то не е грях. И ако Божията сила ни принуди да изберем и изпълним заповедите Му, то не е святост. Както сме своеволно съгрешили, така своеволно трябва да напуснем греха и да правим това, което е право. Но сърцата ни са толкова лоши, че ние от само себе си не бихме никога сторили това; и за това Бог без принуждаване ни помага с влиянието на Духа Си. – И да желаете това и да го изработвате¹⁰⁰. И двете са нужни, и в двете Бог ни помага. Той първо променя сърцата ни, така че те желаят да правят добро; но ако помощта Му се спреше тука, ние никога не бихме изпълнили желанието си, защото както Павел, ще намерим “че кога аз ища да правя доброто, глото е готово при мене” (Рим. 7:21). За това Бог ежедневно ни дава благодат, която да ни подкрепва в изпълнението на нашите длъжности. – Според благоволението Си¹⁰¹, т.е., тези неща, които Му са угодни. Августин намерил в този стих неопровержимо доказателство против Пелагий, който поддържал, че човек може да се спаси чрез делата си. В противоположност на неговото мнение, Августин казва, като тълкува този стих, “Бог действа, за да можем и ние да действаме, като подпомага и усилва волята ни”.

Ст. 14. Вършете всичко, и пр. Вероятно това е припомняне на казаното в ст. 3 и 4, където се препоръчва мирно и несебелюбиво поведение. Съмнително е дали роптанието е срещу Бога или срещу ближните си. Някои тълкуватели са на едното мнение, а други на другото. И двете трябва да се избягват от християнина.

Ст. 15. За да бъдете безукорни и незлобливи. Първата от тези две думи означава, че те не заслужават укор от другите, а втората означава вътрешна нравственна чистота. Можем да разясним връзката така: “Ако отбягвате роптания и противоречия (и онези чувства на оплакване и вражда, които водят към тях), тогава вие ще бъдете вътрешно чисти, и чистотата ви ще се изрази във външни дела, така че никой не ще има право да ви укорява”. – Божии чада, и пр. Те бяха вече чава Божии по осиновение, но той иска така да живеят те щото да бъдат “непорочни чада”, и да живеят както подобава на чадата на безкрайно Святия Отец. Ще им бъде сравнително лесно да живеят така “непорочни” в обществото на светите ангели, но не е така лесно да правят това “сред строптив и развратен род”, където много влияния щяха да ги вкарват в грях. Павел не иска да каже, че те трябва да живеят щото хората да не им намерит никаква вина (това би било невъзможно, защото те укоряваха даже непорочния Исус), но тъй щото да им не дават причина да ги укоряват. Изречението “всред, и пр.”, е взето от Вт. 32:5, и с него Павел описва, не евреите, или някой особен клас хора, но въобще неподновени човеци. – Между които блестите¹⁰², и пр. Чистото поведение на християните е толкова различно от обхождането на “строптиви и развращени” човеци, щото те светят като светила в тъмнината. Някои предполагат, че с думата “светила” християните се сравняват с фарове или фенери, които посочват пътя на моряците, а други го разбират, че е машали или фенери, които упътват пътниците; но по-обикновенната употреба на думата е накарало повечето тълкуватели да го разберат, че се отнася за небесни светила.

Ст. 16. Като явявате словото на живота¹⁰³. Начинът, по който християните стават светила е като държат словото на живота. Евангелието е което дава на хората светлината на живота; и всичките християни са призвани да подкрепят евангелието с поведението си като се подчиняват на святите му предписания, и с думите си като посочват на хората Спасителя, Когото евангелието открива, и за Когото казва, “В него бе живота, и живота бе светлина на човеците” (Йн. 1:4). За това те остават в света след като се примирят с Бога. Христос не е казал само на проповедници и учители, но на всичките си последователи, “Вие сте светлината на света”. – За да имам с какво да се хваля, и пр. Павел ще почне да се радва щом се научи, че са верни, но когато Христос дойде, следствията на трудовете му ще станат явни, и тогава радостта му ще бъде съвършена ако тези, които е похристиянчил са наистина пръснали наоколо си евангелската светлина. – Че не съм тичал, и пр., - че животът ми и трудовете ми, които съм напълно посветил на апостолското дело, не са отишли напразно.

Ст. 17. Но макар че се принасям, и пр. Павловата радост не ще се разруши даже от смърт. В гл. 1:25, той им загатва, че има надежда да се оневини и отърве от затвор, но казва, че даже ако го осъдят на смърт, той не ще престане да се радва ако те верно държат светилоно на словото на живота. Фигурата в този стих е тази, - Вярата на филипяните се представя като жертва, която Павел е дал на Бога; думата “жертва” значи “приносът”, а “служение” – “принасянето”; заедно с жертвата се принасяше и възлияние (виж. Чис. 15:5); и каквото Павел казва е, че даже ако когато той като служещ свещеник принесе вярата на Филипяните Богу, кръвта му се пролее като възлияние с жертвата, той ще се радва с тях за дето е имал преимуществото да си жертва живота заради Учителя си.

Ст. 18 Подобно. Може да не им се вижда, че е нещо за радост дето възлюбленият им апостол ще пострада като мъченик; и за това го счита за нужно да ги увещае особенно в това. “Ако ме погубят, недейте тъжи, но радвайте се като мене, понеже чрез смъртта ми Бог ще се прослави, и делото му ще напредне”.

Ст. 19 А надявам се, и пр. Надеждата му не се основаваше на някой външен изглед на състоянието му, но на Господа. И ако Бог беше вложил тази надежда в сърцето му, тя без друго щеше да се изпълни. – Да ви изпратя скоро Тимотея, и пр. За отношенията между Тимотей и Филипянската църква виж. бел. на гл. 1:1. – И аз да се утеша¹⁰⁴, и пр. Думите “и аз” значат “аз, както и вие”. Известието, което Тимотей ви носи за мене ще ви утеши; също така и известието, което ще ми донесе от вас ще ме утеши.

Ст. 20. Този стих дава причината, поради която той изпраща Тимотей, а не някого другиго. – Защото нямам никой друг, и пр., т.е., както Златоуст и други тълкуватели го тълкуват, на еднакъм ум или единомишленик на апостола, както се показва с прибавянето в Българския превод на думите с мене. – Който да се погрижи, и пр. Павел е нямал никого другиго, който да почувства такъв силен интерес в тези, които той беше преобърнал, и да се погрижи за духовното им благосъстояние, като Тимотей. Както истински син чувствува, че бащината му работа е негова, така и този духовен син на Павел е чувствувал.

Ст. 21. Понеже всички търсят своето си, - не всичките християни, но всички които са били с Павел в Рим, и които са можали да отидат. Той не ни казва кои са били тогава с него. Понеже Лука е бил с Павел, когато той основал църквата във Филипи, и никакво поздравление от него не се споменава в това послание, някои тълкуватели заключават, че той не е бил в Рим; и никак не е вероятно, че Павел би говорил по този начин за “възлюбеният лекар Лука”. Търсят своето си, т.е., предпочитат безопасността, спокойствието, и печалбата си повече от преуспяването на Христовото царство. Лесно е да осъждаме Павловите другари за това, но колцина християни днес биха заслужили същото осъждение!

Ст. 22. А вие знаете, и пр. Когато това е истина за другите, вие знаете, понеже сте го видели, когато е работил между вас, че Тимотей не търси своето си. – Както чадо, и пр. Това показва некористолюбивият дух на Тимотей. Той не беше апостол, но помощник на апостола, и за това малко похвала щеше да му се падне за успеха, а при все това той е работил верно.

Ст. 23. Него, прочее, се надявам, и пр. В този стих се разяснява по-напълно думата “скоро” в ст. 19. Павел очаквал процесът му наскоро да се свърши; и щом като узнае дали ще го пуснат или ще го затрият той щял да го прати.

Ст. 24. А уверен съм, и пр. Виж. бел. на “надея се на Господа Исуса” в ст. 19. – Че и сам, и пр. Виж. бел. на гл. 1:25

Ст. 25. Счетох, обаче, и пр. Макар и да се надява да прати Тимотей, и сам да ги посети, той не е бил уверен кога ще може да прати Тимотей, и за това намислил за по-добре да изпрати Епафродит. За Епафродит не се знае нищо повече, от каквото се казва в това послание. Филипяните го били пратили да занесе подаръка им на Павел (гл. 4:18). Някои предполагат, че той е същото лице с Епафрас, споменат в Кол. гл. 1:7, но понеже Епафрас беше родом от Колос (Кол. 4:12), не е за вярване, че един Европейски град би избрал него за свой пратеник. – Брата, и пр. Има наращение в тези три названия, - Епафродит беше павлов брат по вяра, а още повече негов сътрудник в проповядване на евангелието, а най-вече негов сподвижник в защитаване на евангелието. Той е участвал в евангелието, в трудове за да го разпространи, и в опасности да го защитава. – А вашего посланника (Цгр.).¹⁰⁵, и пр. Думата “вашего” трябва да се свърже с двете имена, - “той е човек, когото сте пратили, и който вместо вас служи на телесните ми потреби”. Думата посланник в оригинала е “апостол”, но тя е употребена очевидно в общия си смисъл, и не значи този, който има апостолска служба. Понеже Павел казва, че ще изпрати Епафродит, вижда се, че Епафродит е бил дошъл с намерение да престои няколко време с Павел.

Ст. 26. Понеже милееше, и пр. Това обяснява защо Павел го счел за нужно да го изпрати.

Ст. 27. И наистина той боледува, и пр. Новината, която сте чули за опасната му болест беше истина. – Но Бог му показа милост …. за да нямам скръб, и пр., - да не се прибави тази нова скръб на скръбта ми за моето затваряне. Тази скръб щеше да бъде по-голяма, понеже Епафродит е щял да умре като се е трудел да направи добро на Павел.

Ст. 28. Затова и по-скоро го изпратих, и пр., т.е., по-скоро, отколкото го бих изпратил ако не бяхте чули за болеста му, и да не бяхте се затъжили за него. – И аз да бъда, и пр. Сравнителната степен “по-малко скръбен” значи, че тази причина за скърбене щеше да се премахне, а не че Павел щеше да остане съвсем без скръб. Той щеше да се радва с радостта им, и това щеше да уталожи скръбта му.

Ст. 29. Приемете го в Господа, т.е., както подобава да приемете един Христов служител. – С пълна радост. Покажете му по всеки начин, че се радвате да го имате пак при вас. – И имайте такива, и пр. Почитайте всички такива самоотвержени деятели за Христа.

Ст. 30. Понеже заради Христовото дело. Каквото бил сторил за Павел, той го сторил заради Христа. Той приел да служи на Павел защото е вярвал, че такава е била Христовата воля, и че е било за доброто на Христовото дело. – Той дойде близо до смърт. Златоуст и всичките Гръцки тълкуватели разбират това да се отнася за опасността от гонение, на която Епафридит се е изложил с отиването си в Рим, но може да се загатва само за опасната болест, на която той е бил изложен. – За да допълни липсата¹⁰⁶, и пр. Не “недостатъкът на вашия подарък”, като че Павел се е оплаквал защо не му са изпратили по-голям подарък, но, “недостатъкът на лични услуги”. Болеста не е била причинена от донасянето на подаръка, но от стоене да услужи на Павел. Това не предполага някакъв укор на филипяните. Понеже са били твърде далеч от Павел те не са можали да му услужат, колкото и да са желаели да сторят това, а Епафродит е направил това, което те не са могли да сторят.

Назад | Съдържание | Напред