Посланието на апостол Павел до Ефесяните

Въведение

I. Ефес.

Градът Ефес се е намирал малко на юг от средата на западното крайморие на полуострова, който сега се нарича Мала Азия. Двете главни реки, които се вливат в морето на това крайморие бяха Ермос и Меандър и близо до устията им се намираха двата града Смирна и Милит. Между тези две реки се намираше рекичката Кайстер; и Ефес беше съграден на тази рекичка. Пристанището му, което се състоеше от едно заливче до устието на Кайстер, беше изкусно направено и твърде удобно за прибежище, но постоянното нанасяне на кал, пясък, и др. от реката го запушваше. При всичките усилия на ефесяните, това препятствие се увеличаваше; и една стена, която беше съградена , за да премахне препятствието го направи още по-лошо, тъй щото най-сетне пристанището съвсем се развали.

По причина на плодородността на околността му и безопасността на пристанището му, Ефес беше средоточие на обширна търговия. В Павловото време той беше надминал всичките околни градове, и беше станал свободен град и столица на областта Азия.

Но това, което беше прославило града най-много беше храмът на Артемида, койт бил подпален, същата нощ, когато Александър велики се родил, от някой си Херостарт, но отпосле бил пак съграден с по-голямо великолепие, и се броял за едно от седемте чудеса на света. Обожаването на Артемида породило обширното правене на храмчета, за което се говори в Д.А. 19:24,25.

Нищо не е останало сега от града освен развалини, които напоследък са били отровени с голяма мъка под надзора на един англичанин на име Уудъ. Близо до мястото, където се е намирал едно време Ефес има сега едно Турско селце наречено Аясалъкъ.

II. Въвеждането на евангелието в Ефес.

Павел за първи път проповядвал в Ефес, когато се завърнал от втората си проповедницеска обиколка (Д.А. 18:19:-21); и нямаме доказателство, че някой друг е проповядвал там евангелието преди него. Той стоял там за малко време, но се вижда да е оставил Акила и Прискила там (срав. ст. 18 със ст. 26 на Д.А. 18), на които по-после Аполос станал помощник в трудовете им (ст. 24-26).

В третото си проповедническо пътуване, Павел пак посетил Ефес (Д.А. 19:1), и престоял там от две до три години (Д.А. 19:10, 20:31), което вероятно е било по-дълго време, отколкото той самоволно е прекарвал в кой да е друг град. Причините на това му дълго престояване са били, вероятно, важността на града като търговско средоточие, и желанието му да нападне идолопоклонството в най-силното му убежище. По-късно Тимотей, по Павлова просба, е работил в Ефес (1Тим. 1:3); и по предание се разказва, че бил първият еписком на тамошната църква.

Според друго и вероятно право предание, апостол Йоан прекарал няколко години в Ефес, преди и след заточението си на остров Патмос. Вярва се, че той е писал в Ефес евангелието и посланията си, и че там се е поминал.

III. Къде и кога е било писано Посланието?

От гл. 6:20, става явно, че посланието е било писано, когато Павел е бил затворен в тъмница. Неколцина тълкуватели мислят, че е било писано в Кесария, но от съдържанието му се познава, че е било писано в Рим, и повечето тълкуватели са на това мнение. Ако сравним Еф. 6:21 с Кол. 4:7-9 и Ф-м 10-12, ще видим, че тези три послания са били изпратени отведнъж; и е възможно Посланието към Филипяните да е било изпратено в същото време. Времето, когато е било писано е било вероятно 62г. след Р.Х., сиреч, една година след като Павел бил стигнал в Рим.

IV. На кого е било писано?

В първия стих на това послание някои стари ръкописи изоставят думите “в Ефес”. Това изоставяне, заедно с факта, че повечето Гръцки ръкописи и стари преводи задържат тия думи, удостоверява общоприетото мнение на тълкователите, че това послание е било нещо като окръжно писмо до църквите в Ефес, Лаодики, и други места, през които приносителите на посланието са щели да минат помежду тези два града. Ние знаем, че то е било пратено със същите лица, които занесли посланията на Колоската църква и на Филимон, който е живял в Колос. Виж. Еф. 6:21; Кол. 4:7,9,16; Ф-м 2. От съдържанието му се познава също така, че е било писано почти същевременно с посланието към Колосяните, и когато мислите изразени в последното послание са били пресни в ума на писателя. Срав. Еф. 1:1,2 с Кол. 1:3,4; Еф. 1:7 с Кол. 1:14; Еф. 1:15,16 с Кол. 1:3,4; Еф. 1:21-23 с Кол. 1:18; Еф. 2:1,5 с Кол. 2:13; Еф. 2:12,13 с Кол. 1:21,22; Еф. 2:15 с Кол. 2:14; Еф. 3:7-9 с Кол. 1:25-27; Еф. 4:15,16 с Кол. 2:19; Еф. 4:32 с Кол. 3:13; Еф. 5:15,16 с Кол. 4:5; Еф. 5:19 с Кол. 3:16; Еф. 5:22 с Кол. 3:18; Еф. 5:25 с Кол. 3:19; Еф. 6:1-9 с Кол. 3:20-25 и 4:1; Еф. 6:18-20 с Кол. 4:2-4; Еф. 6:21,22 с Кол. 4:7,8.

Ефес беше пристанището където естественно се е спирал пътникът, който е отивал от Рим за Колос. Между Ефес и Колос се намирали Магнисия на реката Меандър, Тралес, Лаодикия, Йерапол, и други градове, където може да е имало църкви, на които апостолът може да е искал да прати преписи от посланието. Един препис може да е бил пратен на вярващите в Ефес, друг на вярващите в Лаодикия (за което се загатва в Кол. 4:16), а други преписи може да са били направени без адрес, за да се раздават на църквите из пътя, според обстоятелствата. Понеже Ефес беше най-голям и най-важен от всичките тези градове, естественно е било да се вземе повече преписи от екзепляра, който е бил оставен там нежели от кой да е друг екземпляр. Това ни разяснява защо повечето стари ръкописи имат думите “в Ефес” а някои ги нямат.

Вижда се, че е имало особенни причини, които са накарали апостола да напише особенно писмо на Колоската църква, като получил, може би, от Епафраст (Кол. 1:7, 4:12; Ф-м 23) особени сведения за положението й. А понеже Колос не беше повече от 15 или 16 километра далеч от Лаодикия, лесно и естественно беше за двете послания да се разменят и четат и в двете църкви.

VI. Съдържанието.

Относно съдържанието си, посланието се дели на две части с по три глави, първата от които части е главно догматическа, а втората поучителна и практическа.

Главните точки на догматическата част са:

В първата глава, той слави Бога за благословенията на изкуплението извършено съобразно с вечното му намерение, и принася молитва да се възползват Ефесяните по-напълно от тези благословения. Във втората глава, той спосреща природното им състояние със състоянието, в което Божията благодат ги е въвела.

В третата глава, той разяснява естеството и целта на службата си като апостол на езичниците, и им дава да разберат, че разликата между юдеин и езичник се е унищожила. Тогава, като молитствува за тях да се укрепят, със славословие завършва тази част на посланието.

Практическата част на посланието съдържа следните точки:

(1) Увещава ги да бъдат едно (гл. 4:1-16).

(2) Увещава ги да се различават от другите езичници по святия си живот въобще (гл. 4:17-24), и като упражняват особенни добродетели (гл. 4:25 до 5:20).

(3) Изброява длъжностите на мъже и жени, родители и деца, господари и слуги (гл. 5:21 до 6:9).

(4) Увещава ги да се въоражът с Божието оръжие против духовните си неприятели (гл. 6:10-20).

(5) Заключение (гл. 6:21-24).

Назад | Съдържание | Напред