Глава 4.

¹ Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), така да преуспявате повече и повече.

² Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.

³ Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

⁴ да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,

⁵ не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

⁶ и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.

⁷ Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.

⁸ Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.

⁹ А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг;

¹⁰ понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате в това повече и повече

¹¹ и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме;

¹² за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

¹³ А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.

¹⁴ Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.

¹⁵ Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.

¹⁶ Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;

¹⁷ после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

¹⁸ И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.
 

Ст. 1. Впрочем²⁰⁴, братя, и пр. В последните стихове на предишната глава, Павел се моли на Бога да ги осъвършенствува в любов и святост, а тука той го поучава какво трябва те сами да сторят за да станат святи. Божието действие не ги освобождава от работене за същата цел, но трябва още повече да ги подбужда да се трудят. Виж. Фил. 2:12,13. Толкова е важно това, че той ги и моли и увещава, и увещанието му е “в Господа Исуса Христа”, т.е., в Негово име и по Негова власт. – Както сте научили²⁰⁵, и пр. Няма нужда да им дава нови наставления в това отношение, но само да им напомни предишните си наставления. Но той повтаря в следващите стихове някои неща от предишните си наставления. – Да преуспявате повече. Следвайте по-пълно (изпълнявайте по-добре) предишните ми наставления.

Ст. 2. Защото знаете, и пр. Павел ги кара да си припонят това, което им бил казал по-преди. – От името на Господа Исуса²⁰⁶, т.е., заповедите не бяха на апостола, а на Христа. Говорещ само от себе си, той можеше само да ги моли и увещава, но когато е говорел в името на Христа, той е можел да заповядва.

Ст. 3. Понеже това е Божията воля. Солунците трябвало да се обхождат така, както им заповядал Павел, понеже тъй искал Бог, а Божията воля за християнина е правило на длъжност. – Вашето освещение. Тука думата “освещение” се отнася особенно за телесна чистота, както следващите изречения показват. Понеже езичниците са считали прелюбодеянието за маловажно нещо, а не за грях, то е преобладавало във всичките езически градове, и затова са имали нужда от такава заповед. – Да се въздържате от блудство. Тука думата се употребява в обширния си смисъл, и обема всички похотни грехове.

Ст. 4. Да знае всеки от вас. Заповедта за чистота, която в предишното изречение се дава в отрицателен вид, тука се дава в положителен. Думата “съсъд” се тълкува по два начина. Според Златоуст, Тертулиан, и др., “съсъд” значи тялото, което се счита като оръдие на душата. Но Августин и повечето днешни тълкуватели го отнасят на жена, съобразно с Еврейското идиоматическо изречение. Първите тълкуватели се осланят на 2Кор. 4:7, където “съсъд” значи тялото, и казват че ако се приеме второто тълкувание, то ще ограничи заповедта само за мъжете, и то само за женените мъже. Вторите тълкуватели се облягат на 1Пет. 3:7, където думата “съсъд” (същата дума, която се употребява тук) значи жена, и казват, че “да държи тялото” е изречение несвойственно на гръцки, а “да държи жена” е обикновен израз. – Със светост²⁰⁷, и пр. Употребяването на тялото, или на жената, трябва да става по един начин съобразен с честност и чистота, а не като блуд.

Ст. 5. Не в страстна похот, - като не позволяват удовлетворението на похотите си да стане главната цел на живота им. Нашите желания и нашата любов трябва да се употребяват за служение на Бога, и трябва да се наслаждават с телесните си удоволствия умерено, и така само както е съобразно с чистотата. – Както и езичниците, и пр. “Като се предавате на похотите си вие ставате еднакви с езичниците; и какво ви ползува, че познавате истинния Бог и че (както мислите) Му слугувате, ако и вие се предавате на същите мръсни нрави, на които се предава тези, които не Го познават?”.

Ст. 6. И да не престъпва никой²⁰⁸, и пр. Неколцина тълкуватели се придържат към мнението на Ориген, и считат това че въвежда нов предмет, и забранява сребролюбието. Но повечето тълкуватели приемат тълкуванието на Златоуст, и го считат, че се отнася за блуд. Явно е че 7-и стих говори за блуд; и щеше да бъде съвсем неестествено ако предположехме, че този стих се отклонява от главния предмет. Следователно, стихът иска да каже, че никой не трябва да повреди брата си като прелюбодейства с жена му. Фактът, че християните са се нуждаели от такава заповед да не се повреждат един друг показва каква е била нравственността на езичниците в това отношение. – Защото, и пр. Макар и да стават тайно, тези грехове няма да останат ненаказани, защото “Бог, който вижда в тайно” ще отмъсти за всичко, както им бил казал Павел по-преди.

Ст. 7. Защото Бог, и пр. Доказателството, което Павел дава, за да подкрепи гореказаната длъжност е, че те са Божии призванници или избранници, и че целта, за която Бог ги бил избрал не е да бъдат нечисти, но да живеят свят живот. Ако се вдатът на похотите си, те ще опропастят самата цел, за която са станали християни.

Ст. 8. Затуй, който отхвърля, и пр. От предишния стих следва, че който презира и не слуша горната заповед, която ни заповядва да живеем чист живот, презира не само някой прост човек като Павел, но Бога, който действително е издал тая заповед. – Който е и дал нам Духа своего Светаго (Цгр.)²⁰⁹. Ако четем така стиха, значението му е, “Презрителят презира Бога, защото аз съм просветен от Св. Дух и говоря по боговдъхновение”. Но повечето ръкописи и критически издатели на Св. Писание предпочитат да го четат “дал вам”. Тогава доказателството е това, “Бог не само ви е призовал да бъдете свети, но ви е и дал Св. Дух да ви освети”. Как могат приемниците на такъв свят дар да бъдат виновни в нечистота?

Ст. 9. А за братолюбието, и пр., т.е., любов към сърбатята християни. Това поне е първобитното му значение, макар че може да значи и любов към всичките хора. – Защото сами вие сте, и пр. Това учение не е било във вид на външно наставление, но чрез влиянието на Св. Дух върху сърцето. Както природата учи майката да си обича рожбата, без да има нужда от учението на някого, така и новото естество, което Бог влага в чадата си ги учи да се обичат един друг. Бог сам е любов; и тези, които Той поучава се научават да обичат. Това чувство на любов към всичките люде Божии, е един от най-ранните и най-верни белези, които показват, че човек се е отрекъл от греха, и се е обърнал към Бога. Виж. 1Йн. 3:14.

Ст. 10. Понеже²¹⁰ и правите това, и пр. Вероятно Павел загатва тука не само за вътрешното чувство на любов, но и за външния й израз, било във вид на помощ на сиромасите, или на някое друго благотворително дело. Солунците имали тия белези на любов, и били толкова великодешни, че ги показвали не само спрямо християните в града си, но и спрямо християните в Берия и други места на Македония, където е имало вярващи. – Но молим ви се, и пр. Макар и да били ревностни в тази благодат, те не били съвършенни; и затова Павел ги увещава да преуспяват във взаимната си любов повече и повече, докато стигнат да се обичат един друг както обичат и себе си. Няма никаква опасност, че християните ще се обичат един друг прекалено, стига само да обичат Бога повече.

Ст. 11. И усърдно да се стараете, и пр. Както забелязахме във въведението на Посланието, вижда се, че очакването на скорошното идване на Христа накарало солунците да станат лениви. Те си мислели, че ако такова велико променение е било наблизо, обикновенните им работи не заслужаваха да се гледат; и така, вместо да ходят на дюкяните си или по работата си, те се събирали на тълпи и разпалено разисквали бъдещата слава, както биха сторили гражданите на някой град, където предстои да стане някое велико общественно събитие. Но такова раздражение не принасяло полза, а принасяло много вреда. Те били излъгани за времето на Христовото идване; но даже ако да е било наблизо както те си мислили, те са били длъжни да си гледат мирно работата. Ако са били християни, те са били готови за промяната, и следователно са можали с търпение да го чакат. Чрез ленивия си живот те подбуждали общо смущение, давали лош пример на другите, и карали езичниците да говорят против вярата им. Във време на политическо вълнение, правителствата понякога се принуждават да забранят събрания от граждани, и да искат от всеки да си гледа работата. Павел желае Солунските християни да правят това от религиозно начало. Бог е Бог на порядък; и всичките му чада трябва да бъдат порядъчни. – Да вършите своите работи. Това забранява не само ленност, но и намесване в чужди работи. Право е да се интересуваме от работите на другите, така че да можем да “носим един другиму теготите”, но е криво да ходим да се месим ненужно в чужди работи. – И да работите, и пр. От това става явно, че повечето Солунски християни са били художници и надничари. Колкото големците на света и да презират такава работа, Св. Писание я почита. Христос бил дърводелец, а Павел работел шатри (тенти). Пред очите на Бога своеволна ленност е срам и престъпление. Който не прави нищо за доброто на другите, той не е полезен за хората, и светът няма да загуби нищо когато той се махне от него. Този предмет се разисква по-пространно в 2Сол. 3:6-12. – Както ви заръчахме, - когато бяхме при вас.

Ст. 12. За да се обхождате, и пр. Павел подкрепя с две доказателства редовния и трудолюбивия живот, който им препоръчва по-горе. Първо те трябва да дадът пример на трезвен и добродетелен живот на тези, които не са християни, и по този начин да не им турят отпреде камък за препъване. – И да нямате, и пр. Това е второто доказателство. Ако бяха мързеливи вместо да спомагат за доброто на другите, те щяха да се принудят да просят помощ за себе си от външни лица; и тази зависимост щеше да ги предаде в ръцете на езичниците, и много щеше да попречи на делото Господне. Последния израз може да се преведе, “и да нямате нужда от никого”. Което и да вземем, не прави разлика в смисъла.

Ст. 13. А не желаем, и пр., т.е., от голяма важност е да имате прави понятия за това за което ще ви говоря. Вижда се, че солунците са имали криви понятия за своите умрели приятели християни. Те не отхвърляли учението за възкресение, нито са мислели, че християнските им приятели са се унищожавали. Мнението им се вижда да е било това: те си мислели, че когато Христос пак дойде да царува на земята, само тези светии ще участвуват в славата на царуването Му, които бъдат живи тогава, а пък тези, които са били умрели ще си останат в гробовете до окончателното възкресение, което те са вероятно мислили, че ще бъде много векове по-късно. И така, понеже постоянно очаквали идването на Христа, когато се случвало някой техен приятел християнин да умре, те си казвали: “Ако да беше живял още няколко месеца, или, може би, само няколко дни още, той щеше да влезе заедно с нас в славата на Христовото царуване. Сега, обаче, ние няма да го видим вече за стотини, а може би и хиляди години”. Павел им пише това, за да им поправи тези грешки. – За умрелите (Цгр.)²¹¹. В Гръцкия оригинал изречението е, “за заспалите”. Думата “заспал” се употребява за умрял християнин, за да покаже, че покойният още съществува, и че някоя сутрин той ще се събуди. Срав. с Йн. 11:11; 1Кор. 15:18-20. – За да не скърбите. Павел иска да утеши скръбта им с това, което им говори в следващите стихове. Той не казва, че е криво да скърбим. Вярата не разваля, но усилва земната ни любов. Когато обичаме Бога най-много, ние не обичаме по-малко, но повече нашите роднини и приятели. За това, ако тези, които обичаме ни се отнемат, ние жалеем за тях, както сам Исус плакал над гроба на Лазар. – Както другите, и пр. Тази прекалена скръб е крива. Езичниците и всички, които нямат основна надежда за вечен живот могат да скърбят. Не е неразумно за тях да се бият в гърдите, да си скубят косата, да си дерат дрехите, и да крещят и пищят без мярка. Ако се страхуват, че приятелите им са загинали съвършенно, и че те няма никога да ги видят пак, защо да не скърбят прекалено за тях? Но за този, който има Християнска вяра и надежда такава скръб е неприлична, и даже грехота.

Ст. 14. Защото, ако вярваме, и пр. Връзката между Христа и последователите Му е толкова тясна, че трябва да вярваме, че каквото Бог е сторил за Него, Той ще стори и за нас. Солунците знаеха, че Исус умря и възкръсна; същото ще стане и с учениците Му. Като говори за Христа Павел употребява думата “умря”, а не “заспа”, да не би да попаднем в заблуждение и да си предположим, че Той бил умрял само на глед, когато Го положили в гроба. Той наистина умря и възкръсна. Той е бил така действително умрял както са били и тези, за които солунците скърбели. – Така и починалите в Исуса, и пр., т.е., умрелите светии. Тълкувателите не са съгласни дали “в Исуса” трябва да върви с “умрелите” или с “приведе”. Златоуст и някои други приемат първото, но повечето днешни критици приемат второто. Ако първото е право, подразбира се, че връзката между вярващия и Христа не се разкъсва от смъртта. Както за него да е жив е Христос, така той и умира “в Христа”. – Бог ще приведе заедно с Него. Това е утешително уверение за солунците. Те са вярвали без съмнение, че приятелите им ще възкръснат кога и да е; а тук Павел им казва, че то ще стане когато Христос дойде. Както Бог въздигна Христа от мъртвите, така и Христос при идването си ще въздигне людете си. “Ще приведе с него”, значи, че е извади телата им от гроба, или, което е все същото, душите им ще се приведат от небето, и ще се съединят пак с телата им. Това, което Солунците са искали да знаят е било, че умрелите им приятели ще участват лично заедно с тях в благостите на Христовото царуване.

Ст. 15. Защото това ви казваме, и пр. Това не се отнася за нещо казано от Христа и записано в евангелията, нито, както някои предполагат, за нещо казано от Него и спазено по предание, но значи че каквото следва е било ново откровение, дадено от Христа на Павел. За да се утешат още повече с това, Павел казва на Солунците, “Аз не думам това от себе си, но сам Христос ми го е обявил”. – Че ние, които останем живи. Понеже употребява първо лице, мнозина са помислили, че Павел се е надявал, че Христос е щял да дойде през живота на някои от тези, които са живели тогава. Казано му е било, че Христос ще дойде пак, но не му е било казано кога. Ако да можеше да предскаже времето на идването, това щеше да е противно на каквото Христос е казал в Мк. 13:32. И ако днес някой се появи в църквата, и обяви че еди-кой ден Христос ще дойде, (такива работи често са се случвали) ние знаем, че той не говори от Бога, защото Бог не казва денят никому. Павел нито знаел, нито е претендирал да знае кога Христос ще дойде; и възможно е, че в първите години на апостолството си той се е нядавал, че ще доживее да види този ден. Но в 2Сол. Гл. 2, той показва, че Христос няма да дойде наскоро; а такива стихове в по-късните му Послания като Фил. 1:23 и 2Тим. 4:6, показват, че е знале, че ще умре. И така, ние мислим, че най-доброто тълкувание е да разберем думите, че значат “тези християни, които са живи” без да загатват за някое определено очакване от негова страна или от страна на съвременниците му. Виж. бел. на 1Кор. 15:51. – Няма да предварим, и пр. От това са се боели солунците, но Павел им казва, че страхът им е неоснователен. Умрелите ще възкръснат в самото начало на Христовото славно царуване, и съдбата им не ще падне в нищо по-долу от съдбата на тези, които са останали живи.

Ст. 16. Понеже сам Господ, и пр. Христовите ученици го видяха, че се възнесе на небето (Д.А. 1:9); и там той е останал телом от тогава насам. Духом той се намира във всяко събрание на вярващи; но той няма пак да посети телом земята до денят на възкресението. До тогава се пращат ангели да изпълняват заповедите му, но според предсказанието на ангелите (Д.А. 1:11), той сам лично ще дойде и надзирава делото на онзи велик ден. Всички ще видят това му удване (Мт. 24:30), което ще бъде неизказано славно (Отк. гл. 19). – С повеление (Цгр.)²¹². Тази дума не се среща никъде другаде в Новия Завет, но често се употребява от Гръцки писатели, и означава заповед дадена в битка, или от този, който управлява гребци на ладия. Кой ще даде това повеление не се знае. Старите тълкуватели казват, че сам Христос ще даде повелението, но по-новите тълкуватели мислят, че то се определя от следващия израз, т.е., повелението е глас на архангел и Божия тръба. Не се казва също така защо ще се даде повелението. Може би, за да съживи умрелите или да призове всички пред съда; или може да е повелението, което архангелът ще даде на последователите си. – При глас на архангел²¹³. Това не се отнася за Христа, както някои предполагат, но вероятно за предводителя на ангелския сонмъ, който ще придружава Христа. На друго едно място Павел говори за разни степени от небесни същества (Еф. 1:21). – И при Божия тръба²¹⁴. Срав. с “тръбния глас”, който се чул на планината Синай (Из. 19:16), и също така със “затръбението на последната тръба в денят на възкресението”, за която се споменава в 1Кор. 15:52. – И мъртвите, и пр., - не по-напред от другите мъртви, но преди живите ще се възнесат на небето. Този стих не ни казва нищо за дали ще има, или няма да има, отделно възкресение на праведни и неправедни, защото Павел тука не говори нищо за възкресението на нечестивите, но показва че когато Христос дойде живите християни няма да имат предимство от умрелите християни.

Ст. 17. После ние, и пр. Това ще бъде другата сцена във великата драма. След като мъртвите въстанат, - и без съмнение промеждутъкът ще бъде кратък, - мъртвите и живите ще бъдат грабнати заедно. Но преди да стане това, телата на живите ще се променят, а от 1Кор. 15:52, се учим, че тази промяна ще стане “в една минута, в мигване на око”. – Ще бъдем грабнати, и пр. Всички Христови люде, тези които са умрели под старата наредба или под новата както и тези, които не са умрели никак, ще бъдат грабнати заедно, - една многобройна дружина, която никой не може да преброи. Думата “грабнати” означава “вдигнати по Божия сила”, а не по своя собствена воля. Същата Гръцка дума е употребена и в Павловото видение (2Кор. 12:2), а там е преведена “въсхитен”. Когато се повдигнат, облаците ще ги обгърнат и понесат нагоре, както и Христос ще слезе в облаци (Отк. 1:7). – Да посрещнем Господа, и пр. Когато дойде Христос, светиите му ще се повдигнат на горе, за да го посрещнат. Златоуст казва: “Когато някой цар отива в някой град, тези които са на чест излизат да го посрещнат, а осъдените чакат съдията си вътре в града”. – И така ще бъдем, и пр., - не, разбира се, във въздуха, но на небето. След като светиите посрещнат своя Господ, общият съд ще започне; а когато съдът се свърши, тогава светиите ще се съединят вечно с Господаря си в небесния Ерусалим. Павел не описва тука съдът, защото това не е било нужно за целта му, която е била да поправи тъжното заблуждение на Солунските си братя.

Ст. 18. И тъй, насърчавайте се²¹⁵, и пр. Те трябвало да се раздумват с тези Павлови думи до кото всички разберат и съзнаят благословената им истина. А най-вече, когато някой християнин умре, другите трябва да утешат преживелите му приятели с истината, която Павел им открива.

Назад | Съдържание | Напред