¹¹ в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,

¹² тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,

¹³ в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,

¹⁴ който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете за похвала на Неговата слава.

¹⁵ Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии,

¹⁶ непрестанно благодаря Богу за вас, и ви споменавам в молитвите си.

¹⁷ дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,

¹⁸ и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,

¹⁹ и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ,

²⁰ с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,

²¹ далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.

²² И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата,

²³ която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.

Тълкувание

Ст. 1. Павел …. апостол Исус Христов, и пр. Виж. бел. на 1Кор. 1:1. – До светиите, които са в Ефес¹⁵. Павел употребява думата “светии” за всички вярващи, защото са люде посветени на служение Богу, и защото, макар и да са далеч от съвършенство, в сравнение с другите хора притежават лична святост. За по-пълно разяснение, виж. бел. на 1Кор. 1,2. – И верните, и пр. Тука не се говори за някой друг клас, но за друга една отличителна черта на същия клас. Християните не са само светии, но са и верни; и двете всякога отиват заедно. Както Калвин казва, “никой не е верен, който не е свят; и никой не е свят, който не е верен”. В посланията към Филипяните, Колосяните, и Филимон, Тимотей се споменава заедно с Павел в поздравлението, но тука не се споменава, може би защото посланието има по-общ характер.

Ст. 2. Благодат и мир да бъде на вас, и пр. Благодат и мир са двете благословения, които Павел желае на братята си християни във всичките си послания, освен в посланието към Евреите (ако той го е написал), което започва без поздравление. По някой път той прибавя и “милост”, както в 1Тим. 1:2. Какво значи това благословение, ние сме го достатъчно разяснили в бел. на по-предишните послания.

Ст. 3. Благословен да бъде Бог. Думата “благословен” и думата “благословил” се употребяват в две значения в този стих. (1) В това изречение, тя значи благодарение Богу за възприетите добрини; в никое друго значение човек не може да благослови Бога. (2) В изречението, “Който е благословил нас”, думата значи обсипал с добрини. Човешкото благославяне Бога е съвсем различно от Божието благославяне на човека. Има и трето значение, което тази дума има понякога, именно, да се молим за благословения върху някого, както един баща на умиране благославя чадата си. – Бог и Отец, и пр. Тълкувателите не се съгласяват в мнението си дали родителният падеж в това изречение определя и двете предшестващи имена или само едното, т.е., дали трябва да се преведе “Бог (който е) и Отец на Господа нашего”, или “Бог и Отец на Господа нашего, и пр.”. Против последното тълкувание няма догматическо възражение, защото Той сам, във въплътеното си естество, е припознал Отца за свой Бог: “Възлизам при моя Отец и вашия Отец, и моя Бог и вашия Бог” (Йн. 20:17). Павел особенно обича да мисли за Бога, не като Творец на вселената, но като този, Който е изпратил Сина си да бъде Спасител на човека. – Който в Христа, т.е., той участва в тези благословения по причина на съединението си с Христа. – Ни е благословил, и пр. “Нас” тука означава християните, - тези, които се наричат “светии” и “верни” в ст. 1. Павел не казва тука нищо за световни благословения, не защото ги е презирал, но защото духовните благословения само са свойственни на светиите. Наричат се “духовни”, защото се касаят до душата, и защото произтичат от Св. Дух. Някои от тия духовни благословения се споменават в следващите стихове, и заради тях всички Павел казва, че Бог “е благословил”, а не че “ще благослови”, нас с тях. Ние вече притежаваме тези велики благословения. – В небесни места¹⁶. В един смисъл може да се каже, че християнинът е на небето даже когато е на този свят. Той преминава границата на небесната страна, когато “Христос се образи в него, надеждата на славата”, но той стига в столицата на оная страна, и вижда Царя във всичката Му слава, само когато умре.

Ст. 4. Както ни е избрал. Тези благословения ни се дават съобразно с предварителното намерение Божие. Той ни е избрал, за да ги приемем, и не ни е избрал след като сме се разкаяли и повярвали в Христа, но преди да сме се родили. Догмата на избиране, която се поучава тука е заобиколена от трудности, както и по-обширната догма за Божиите вечни решения, от която тя е клон. Ако искаме да разберем това учение, не трябва предварително да решим, че Св. Писание трябва тъй или онъй да учи, а после да извъртим думите на апостола, за да ги пригодим на нашата теория, но трябва благоговейно да разпитаме кое е истинното значение на тези думи. “Е избрал” ще рече, че е отбрал неколцина, които са отделени от други, които не са избрани. Избраните са частни лица, а не народи и общини, защото думата “нас” не се отнася за евреи или езичници в качеството им на евреи или езичници, но на всички вярващи, били те евреи или езичници. Един тълкувател, за да избегне, както той казва, неправедното Божие избиране на едни, а не на други, казва че тука се загатва за избора на Еврейския народ за Божии люде. Но тука не се загатва ни най-малко за Еврейския народ, а освен това, това тълкувание не премахва трудността, понеже е тъй също пристрастно да се избере един народ, а да се оставят другите както е да се изберат няколко лица, а да се оставят другите. На каквото основание и да се основава изборът Му, явно е че Бог, като упражнява самодържавното си право, и като се ръководи всякога от мъдрост и любов, избира от цялото човечество някои си за свои чада. Нищо не се казва, че той избира други за погибел, понеже за това няма нужда от избор. Те просто се оставят в предишното си състояние, което, понеже са грешни, е състояние на осъждение. – В Него. Понеже са “в Адама”, т.е., свързани с него като техен глава и представител, всичките хора наследяват грешно естество, което действа за погубването им. Също така, понеже са свързани с Христа като със свой духовен глава, вярващите са избрани за живот. – Преди създанието на света. Този избор станал преди да се създаде светът, т.е., от века. Това изречение трябва да породи в нас увереност, понеже каквото Бог е имал на ум от начало, той навярно ще го изпълни. То трябва също така да ни накара да бъдем смирени, защото първоначалната причина на спасението ни не е нашата доброта, но Божият избор. – Да бъдем свети и непорочни (Цгр.)¹⁷. Тази е целта на Бога, и затова Той ни е избрал. Някои мислят, че това се отнася на оправданието ни чрез Христовата правда, но естественното значение на думите е, че тука се говори за личен характер. “Святи” е положителната страна на този характер, - притежаващи всичките святи свойства; “Непорочни” е отрицателната му страна, - без някой грях или петно. Тези, които мислят, че понеже са избрани от Бога те са свободни да грешат се лъжат, понеже те са призовани да бъдат именно святи. – Пред Него, т.е., пред очите му, - не с това, което хората наричат святост, но с това което Бог счита за святост. – В любов. Някои свързват тези думи със следващия стих, и ги тълкуват така: “Бог в любов ни е предопределил”. Ние предпочитаме да ги считаме, че принадлежат на ст. 4, и че значат, че святостта се състои в любов, или има източника си в любов.

Ст. 5. Като ни е предопределил, и пр. Този стих още повече разяснява избирането споменато в предишния стих. Бог ни е избрал да бъдем святи, защото ни е определил да бъдем синове. Без святост не можем да бъдем синове Божии, защото това ще рече не само да се наслаждаваме на добрините му, и да бъдем наследници на славата му, но и да участваме в естеството му. Това предопределение е станало преди да станем синове: не след като видял, че сме се покаяли, Бог сторил намерение да ни осинови. У хората положението на осиновен син едва ли е равно с положението на естествен син, но не е така с осиновените чада Божии. Те имат всичките права на синовност; и думата се употребява просто да покаже, че първобитно те не са били синове Божии, но са били отпосле приети в семейството му. – Чрез Исуса Христа. Че можем да приемем осиновение се дължи изключително на Христовата изкупителна смърт.

Ст. 6. За похвала, и пр. За славната благодат, която Бог е изявил дето ни е избрал, осветил, и осиновил, човеци и ангели го хвалят. Мнозина така изопачават учението за избора, че започват да мразят Бога, и да Го обвиняват, че е неправеден, но ако погледнем на работата както трябва, сърцата ни ще се напълнят с благодарност и устата ни с хвала. – Във Възлюбения Си¹⁸. Сами по себе си, ние сме недостойни. Бог приема нас само и само защото сме свързани с Христа, а ние обичаме Бога защото той заслужава да бъде обичан. Истина е, че Бог обича всичките си твари, но той обича Христа толкова повече от всекиго другиго, щото може да се каже, че Бог обича само Него.

Ст. 7. В Когото, и пр. това показва още с каква благодат Бог ни е обдарил. Ние сме не само избрани, но и изкупени, не от себе си, нито чрез старанията си, а в Христа. Как Христос ни изкупва се изяснява от изречението “чрез кръвта Му”. Думата “изкупление” ще рече “избавление чрез откуп”. Изкупените са човеците; това от което са изкупени е вечно наказание, а откупът е Христовата кръв, която той дава защото нарушеният закон изисква наказанието. – Прощението на прегрешенията ни. Това се прибавя като да определи изкупуването. Наистина, това не е всичко, което изкупуването прави, но то е първото следствие, и приготвя пътя за други следствия. Докато прегрешенията ни не се простят, не можем да имаме любов, мир, или щастие. – Богатството, и пр. Макар, че спасението е чрез един откуп, то показва и доказва Божията неизчерпаема и изобилна благодат, понеже Той е доставил откупа.

Ст. 8. Която е преумножил¹⁹, и пр. “Която”, сир., благодатта. Апостолът не може да изкаже достатъчно благодарността си дето Бог е доставил не само благодат, но такава изобилна благодат. – Със всяка премъдрост, (Цгр.), и пр. Някои тълкуватели мислят, че тези думи се отнасят за Бога, и ги тълкуват да значат, че с даването на тази благодат, Бог е показал голяма премъдрост и разум. Мнозина от най-добрите тълкуватели, обаче, ги считат да означават прибавъчно благословение дадено на вярващите, и ги привеждат, “която Бог е преумножил в нас, заедно с всяка премъдрост и разум”.

Ст. 9. Като ни е открил, и пр. Чрез това откровение Бог преумножил благодатта си. “Тайна” ще рече нещо скрито, което човек сам не може да намери, но което трябва да му се открие. Тука се загатва за онова намерение за изкупуване, което било скрито за векове, а било открито чрез въплъщението и смъртта на Христа. – Според благото намерение²⁰. Божието благоволение, а не някое външно влияние, е накарало Бога най-напред да стори намерение да ни изкупи, и после да ни открие това си намерение. – Което от по-напред положил в Него си (Цгр.)²¹. “В него си”, т.е., в себе си, но може да се преведе и “в него”, сир., той сторил намерение да си тури плана в действие чрез Христа.

Ст. 10. Този стих излага целта на плана за изкупуването, който в предишния стих се нарича “тайната на своята воля”. – В устроение на изпълнението²², и пр. “Думата устроение тука стои вместо Гръцката дума икономия (ойкономиан), която се употребява в две значения в Новия Завет. Когато се употребява за някой слуга, тя означава строителство, икономство, кехаяклък, или служба на евангелски служител, която в преносен смисъл се сравнява с домостроителство. Виж. Лк. 16:2; 1Кор. 9:17. Когато се употребява за някой, който има власт, думата означава наредба, устроение, или план, както например в изреченията, “Стара наредба или устройство” и “Нова наредба или устройство”. Тука думата се употребява в последното значение. “Изпълнението на времената” означава новата наредба, времето когато пророчествата ще се изпълнят с пришествието Христово, и е същото както “последните времена” (1Кор. 10:11), “последните дни” (Евр. 1:1), и “изпълнението на времето” (Гал. 4:4). И така, цялата фраза значи, “чрез онази наредба, която щеше да се открие и изпълни, когато изпълнението на времената дойде”. – Да се събере, и пр. Намерението на Бога е да съедини, чрез евангелската наредба, всичко в едно стройно цяло под Христа. Какво значи тука думата “всичко”? По-нататък се определя да значи, “и което е на небесата, и което е на земята”. Някои виждат в това доказателство, че всички разумни същества ще се спасят, и казват, че цялата вселена се включва в това спасение, и че даже нечестиви хора и ангели най-сетне ще станат святи. Но това е противно на учението на нашия Спасител; и освен това, тука не се казва нищо за тези, които са “в пъкъла”. Други дават на думата “всичко” още по-обширно значение, и мислят, че то обема одушевени и неодушевени предмети, както “всичкото създание” в Рим. 8:19-22. Други пък ограничават значението на думата само за святи същества, било човеци или ангели. Прегрешенията на човека са го отделили от небесните жители, но Христос пак ги е съединил тъй щото ангели и изкупеният човек да могат да бъдат едно тяло в него. А други вярват, че думата “всичко” се отнася за изкупените, - тези, които са вече на небето, и тези които са още на земята. Колкото големи и да са предишните им разлики, или колкото широко и да са разделени помежду си, те най-сетне ще образуват едно тяло в Христа. Едно от последните две разяснения е за предпочитане.

Ст. 11. В Когото станахме и наследство, и пр. Тези, които са добили това наследие, както се казва в следващия стих, сме “ние, които се от напред надявахме на Христа”; и вероятно е, че с това апостолът разбира евреите, различавани от езичниците, които той означава с “и вие” в ст. 13. “Ние, вярващите евреи”, казва апостолът, “сме добили и наследие, освен гореспоменатите благословения”. Това наследие е съкровище натрупано там, където молец и ръжда не пояждат, и крадци не подкопават и крадът, - вечната радост и чистота на небето. Но как Павел и неговите вярващи съотечественници придобиха това? На този въпрос той отговаря – Предопределени като бяхме, и пр. Те не станаха наследници случайно, или по причина на добротата и старанията си, но по Божие намерение. Но това не беше нещо извънредно, или изключение на Божия обикновен начин на действие, понеже апостолът прибавя, “който действува всичко, и пр.”. Никакво утвърждение не може да бъде по-обширно или по-силно. Божията воля определя всичко. Но Той не си изпълнява волята насилственно, или въпреки естественните закони, но посредством тези закони, които са само израз на волята Му. И понеже Божията воля се влияе от безкрайна премъдрост и безкрайна доброта, Той не може да сбърка, нито да стори това, което е криво и зло. В един смисъл, грехът е изключение на това правило, а в друг смисъл, не е. Самият грях е противен на волята Му, но Той е изволил да остави човеците свободни да грешат ако искат, а пък така управлява личните дела на грешника, че да извършат Божието намерение. – По съветът на своята воля (Цгр.)²³. “Воля” означава общата сила на щение, а “съвет” означава личното действие на тая сила.

Ст. 12. Да бъдем, и пр. Тука, както и в ст. 6, се казва, че целта на Бога в изкупуването ни е, Неговият славен характер да се прояви чрез нас, и да му бъде за похвала. – Които отнапред се надеехме на Христа. Това определя каквото се разбира с ние, т.е., евреите, - не всичките, но тези които бяха от духовния Израил, и като Авраама, очакваха Месия да дойде, и се надяваха на него.

Ст. 13. В Когото и вие²⁴, и пр. Както вярващите евреи, така и езичниците, на които Павел пишеше възлагаха надеждите си на Христа. – Като чухте. Те нямаха пророчествата; те не очакваха идването на Месия, но само след като чуха проповедте на апостолите започнаха да се уповават на Христа. Това, което те са проповядвали се нарича “словото на истината”, т.е., словото, което е истина, или което съдържа най-важната истина. Това още по-добре се определя, че е “благовествуванието на вашето спасение”, т.е., евангелието чрез което сте се спасили, или чрез което сте се просветили да подирите спасение с помощта на Духа. – В Когото като и повярвахте. Първо, чули; второ, повярвали; и трето, се запечатали. Печат се употребява за да отбележи едно нещо, че е истинно, да докаже, че едно нещо е нечия собственност, и да оздрави едно нещо. Всички тези цели се постигат чрез влиянието на Духа върху сърцето и живота на християнина. – Обещания Свети Дух. Нарича се така защото е бил обещан в Стария Завет, а още по-ясно от самия ни Спасител.

Ст. 14. Който е обручение (Цгр.), и пр. Обручение или залог (пей) е част от цената на едно нещо, която се дава като залог, че останалата част ще се заплати. Така и радостта, която Духът ни доставя е залог, че цялото обещано наследие един ден ще бъде наше. – Догде бъде изкупено притежанието на Бога, т.е., до съвършенното изкупуване на вярващите на славното второ идване Христово, наречено в рим. 8:23, “изкупуването на нашето тяло”. – За похвала, и пр. виж. ст. 6 и 12.

Ст. 15. Затова. Тези думи свързват стиха със ст. 13. Защото и ефесяните бяха чули, повярвали, и се бяха запечатали, затова Павел беше благодарен. – Като чух. Това изречение се вижда да предполага, че това послание не е било писано на Ефесяните само, понеже Павел беше работил доста между тях; и ако да пишеше само на тях, щеше естественно да говори за работите, че ги е видял, а не че ги е чул. Но това, което той казва може да се приспособи и на тях, защото имаше четири години и повече откакто той не беше ги виждал; и сега може да е чул, че те постоянствуват във вярата. Освен това, църквата в разстояние на това време трябва да е пораснала доста много, и трябва да е имало мнозина членове, които Павел не е бил виждал никога. Двете благодати, за които Павел говори са основните благодати на Християнския характер., - вяра в Господа Исуса, т.е., вяра която се уповава само на Него за спасение, и любов към всичките светии, - не само към неколцина, но към всичките. В 1Кор. 13:13, се казва, че тези две благодати, заедно с надежда, са трайните благодати на християнина; а в ст. 18 на настоящата глава се споменава и надежда.

Ст. 16. Непрестанно, и пр. Тука две неща се споменават, - постоянно благодарение и постоянна молитва за тях. В следващите стихове той казва какво се е молел за тях.

Ст. 17. Лицето, на което той се моли се означава по два начина: (1) Бог на Господа нашего, т.е., Бог Който го е пратил, и чието дело той извършил. Виж. бел. на ст. 3; и (2) Отец на славата, или Всеславния Отец. – Ви даде, и пр. Някои разбират това да означава Св. Дух, и тълкуват молитвата така: “Бог да ви даде Св. Дух, който е източник на премъдрост”. Други мислят, че то означава умственното състояние на самите ефесяни, като Павел да е казал, “Бог да даде щото духовете ви да бъдат изпълнени с премъдрост”. Относително пък “премъдрост и откровение”, някои мислят, че те означават даровете, “слово на премъдрост, и слово на знание”, споменати в 1Кор. 12:8; и ако това е така, тогава тука се загатва за дарбите на учение и пророчество. Но очевидно е, че Павел се моли за всички християни; и, следователно, по-добре е да разберем, че тука се говори за онова духовно осветление, в което всички истинни вярващи участват, и чрез което виждат превъзходството и красотата на Божията истина.

Ст. 18. И да просвети очите на сърцето ви, и пр. Бихме очаквали да каже, “очите на вашия разум”, но Павел понякога употребява “сърце” да означи цялата душа, както в Рим. 1:21. – За да познаете, и пр., т.е., надеждата, на която ви е призвал, или която имате като следствие на призванието ви. Някои мислят, че думата “надежда” се употребява за нещата, за които се надяват, и тълкуват фразата така, “За да можете да познаете за какви големи неща се надявате”. Но тогава то ще значи също каквото значи втората половина на стиха; и заради това може да е по-добре да го разберем, че означава чувството на надежда, като Павел да е казал, “Каква е стойността в тоя живот на надеждата, която имате”. – Между светиите на славното от Него наследство. “Жребие на Господа са Неговите люде” (Вт. 32:9). Светиите са Христово наследие, и са славно наследие, понеже изявяват славата на благодатта Му, дето ги е осиновил и обновил.

Ст. 19,20. И колко превъзходно велика, и пр. Апостолът желае ефесяните да познаят колко голяма промяна е станала в тях, и как божията сила се е проявил в тяхното духовно възкресение от смъртта на греха, и в тяхното освещение. – Според действуването, и пр. – за да можем да познаем величието на силата, която действува у нас, която е като великата сила, която въздигна Христа от мъртвите. – И Го тури да седне, и пр. Тази сила се показа не само като възкреси Христа от мъртвите, но и като въздигна този, който беше прекарал смирен и презрян живот на земята да седне от дясната Му страна – място на най-голяма почет и власт.

Ст. 21. В този и в двата следващи стихове, апостолът напуска главния предмет на речта си, сир., благословенията на изкуплението, за да поговори малко за естеството на Христовото възвишение. – По-горе от всяко началство, и пр. Тези са различни класове ангели; и всички бяха подчинени на Богочовека след възнесението му. Св. Писание се вижда да учи, че има разлика по чин между небесните жители, но напразно бихме се трудили да определим различните класове. В Кол. 1:16, четири чина също се споменават, но редът на този стих е променен, и вместо “сила” се казва “престоли”. – И всяко име, и пр. Това обема всички твари. Нито на земята, нито на небето, нито сега, нито во веки веков, ще приеме някое създание такова величие и слава, каквито са се дали на въплътения Син Божий.

Ст. 22. И всичко покори, и пр. Христос не само е възвишен на по-висок чин от всички, но той е направен и Господар на всичко. От предшния стих става явно, че тука думата “всичко” се употребява в най-обширното си значение. Всяко създадено същество на небето, на земята, и в пъкъла е подчинено на Христа. Срав. с 1Кор. 15:26,27, където се казва, че само Бог се изключва от това “всичко”. Това изречение е взето от Пс. 8:6, за което виж. бел. на 1Кор. 15:27. – И постави Го да бъде глава над всичко за църквата. Понеже е глава на църквата, затова той се наслаждава на всемирна власт; и това предполага, че той управлява всичко, за да може да осигури доброто на църквата си.

Ст. 23. Която е Негово тяло. Както Христос е главата, така църквата е тялото, подчинена на Него, и придобиваща живота си от Него. – Изпълнението на тогоз (Цгр.)²⁵. Най-добрите тълкуватели разбират “изпълнение” в страдателен смисъл, т.е., това което е изпълнено с Христа – вместилище на всичките му дарове и благословения. – Който изпълнява всичко във всички, т.е., който изпълнява вселената във всичките й части. Това означава, че Христос е вездесъщ. Няма място, където да го няма, или където властта му да не се чувствува.

Назад | Съдържание | Напред