Глава 9.

¹ И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

² И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

³ И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии.

⁴ Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

⁵ И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

⁶ През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

⁷ И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

⁸ А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

⁹ При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

¹⁰ Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца

¹¹ Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон *, а на гръцки се именува Аполион*.

¹² Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

¹³ И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

¹⁴ че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

¹⁵ И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

¹⁶ И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

¹⁷ И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

¹⁸ От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците.

¹⁹ Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

²⁰ И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

²¹ също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.
 

Ст. 1. Звезда. Виж. бел. на гл. 8:10. Исая (14:12) нарича Вавилонският цар “Деница”, която пада от небето. Христос описва Сатана като свекавица, която пада от небето (Лк. 10:18). Някоя голяма сила или владетел се представлява от тази паднала звезда. – Бездната (Цгр.)⁴⁰⁶, същата като бездната, в която бесовете са молили Господа да не ги изпрати (Лк. 8:31), и в която Сатана ще бъде хвърлен (Отк. 20:1). Ключът на пропастта на бездната се дава на звездата, която паднала от небето. Тази звезда не е ли съща с ангелът на бездната, който се споменава в ст. 11, и чието падане се описва в гл. 12:8-12? Той е богът на този свят (Еф. 2:2; 2Кор. 4:4), и Князът на царството на злото представяно от владетели като Вавилонския цар и други власти, които воюват против Божието царство.

Ст. 2. Позволява се на звездата, или на властта, която тя представя, да отвори бездната на злото и пусне ужасните й сили да излезат. Те са като гъст черен дим, през който светлината на небето не може да се види, и от който най-страшните сили на развращение и бедствие произлизат. Срав. с гл. 11:7, 17:8.

Ст. 3-6. Една от язвите в Египет беше скакалци, които “покриха лицето на всичката земя, и потъмни се земята” (Из. 10:12-15). По същият начин и Йоил (2:3-10) описва язва от скакалци, “Слънцето и луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си”. Тука скакалците се описват, че излизат от тъмнината, на която те са причината. Дава им се власт да хапят и мъчат като скорпии. Тази скорпийска власт изобразява някоя злотворна сила; а гъстият облак от скакалци изобразява опустошително множество. Те не са буквално скакалци, защото те имат характеристики, които буквални скакалци нямат; те не повреждат растенията, но само мъчат тези хора, които нямат Божият печат. Виж. бел. на гл. 7:2-8. Христос не е обещал на учениците Си, че те няма да страдат, но напротив им е предсказал гонения и световни злини. Но Той ги е уверил също така, че те ще бъдат обезопасени от всяко действително зло, и че всяко нещо ще бъде за тяхно добро. Божиите люде може да търпят световни утеснения от тази язва и от другите Божии наказания на начестивите; и при все това язвата не е върху тях както е върху нечестивите. За тях смъртта няма жило, гробът няма победа. Те се срещат с глад, и голота, и опасност, и меч; но във всички тези неща те препобеждават (Рим. 8:35-39). Никоя язва не може да повреди тези, които имат на челата си Божия печат. – Вследствие на мъките от скорпийските жиления, хората, т.е., нечестивите, ще желаят да умрат, но не ще могат; защото това не ще бъде смъртна язва, но само ще докара крайна мъка. – Пет месеца, - време, през което естественните скакалци правят опустошенията си; защото скакалците се излюпват пролетта, а умират в края на лятото. Изречението трябва да се счита като определено вместо неопределено число, и означава времето, в което Бог намира за добре да трае описаното тук бедствие. Виж. Въведение.

Ст. 7-10. Срав. с Й-л 2:4-11. Естественното появяване на скакалците се описва тука с по-ужасни подробности. Писателят ни показва язва, в която опустошение, злоба, власт, разумност, съблазнителност, лютост, сила се съединяват под един управляващ дух и мъчат хората. Видението е видение на голяма символична войска, която излиза от дълбочината на Адът, многобройна като скакалци, злобна като скорпии, разумна като човеци, красива като жени, лакома и люта като лъвове, непротивостоима като тези, които са облечени с желязна ризница, и бърза като коне. Характеристиките на тази страшна войска са отчасти човешки, отчасти дяволски, отчасти варварски, отчасти образовани. Някои тълкуватели приспособяват символът на Римските войски във времето на разрушението на Ерусалим; други го отдават на Готските и другите варварски пълчища, които нападнаха Римската държава. Скакалчиската войска в Йоил вероятно е представлявала Асирийските врагове на Юда. Но тези врагове са били също така образи на други бъдещи бичове. И така пълното сбъдване вероятно не се намира в никое минало събитие. Борбата между силите на доброто и на злото, в продължението си през векове, показва много примери за нахлуване до земята на адски сили, тъй страшно въоражени както се описва тука, и които чрез мъките, които са докарали на хората стават глас на Божие осъждение, който вика хората да се покаят. Войската от скакалци е дошла от димът на пропастта; следователно, най-големите злощастия произхождат от лукави заблуждения, лъжливи начала, и нравственно развращение, - елементи, на които следствията са адските огньове.

Ст. 11. Естественни скакалци не жилят; но тези символични скакалци жилят като скорпии с опашките си. В Пр. 30:27, е казано, че скакалците нямат цар; а тези имат за цар ангелът на бездната, който вероятно е същ със звездата в ст. 1. – Еврейското име значи “погибел”, а Гръцкото – “погубител”. Еврейското име понякога се дава на мястото или жилището на погибелта (Йов. 26:6; Пр. 15:11). Духът на погубителят надъхва и води тези пълчища. Той е от адът – плодът на грехът, който обръща земята в ад (Рим. 3:12-18; Фил. 3:18,19).

Ст. 12. Покой и победа няма още. Светиите имат нужда от вяра и търпение за по-големите злощастия, които ще последват.

Ст. 13. Гласът говори от олтаря на каденето в отговор на молитвите на светиите (гл. 8:3,4). Четирите рога били на четирите ъгъла; гласът дохождал от всичките, и следователно от целият олтар. Всяка молитва спомага да го произведе.

Ст. 14. Четирите, - съответстващи с четирите ъгъла на земята, - които се движат във всяко направление. – Ангела, Божиите пратеници или дейци. – Ефрат. “Зад Ефрат” означавало за израилтяните земите на враговете на Бога и на народът им. Възможно е името тука да се употребява в буквален смисъл, както “Египет” в алегорията в Пс. 80:8-11. Някои мислят, че то означава народите или страната на Изток. Други казват, че то има преносно значение, което отговаря на значението, в което Вавилон се употребява в гл. 16-18. Виж. бел. на гл. 16:12.

Ст. 15. Това, което тука се казва, че се прави от четирите ангели, в следващите стихове се описва, че се прави от конниците. – Приготвени, и пр., т.е., да се появят точно тогава за когато Бог ги е приготвил – тъкмо в часът на денят на месецът на годината определена за това наказание (Лк. 22:53). Хората не знаят кога ще дойде този час, но Бог знае навярно (Мт. 24:36; Д.А. 1:7, 4:27,28). – Третата част, - голяма част, но милостиво ограничена както в другите наказания.

Ст. 16. Числото (двеста милиона) не трябва да се разбере буквално. Срав. с Пс. 68:17; Дан. 7:10; Отк. 5:11. Без съмнение това число означава огромно множество. От него узнаваме, че жетвата на грехът е окаянство, умножено до неизразима степен.

Ст. 17-19. Такива предмети, каквито се описват тука може да се видят само във видение; те действително не съществуват. – И така (Цгр.)⁴⁰⁷, - както следва. – Нагръдници⁴⁰⁸, - които светели като да са от огън, в който са размесени тъмно багреният или синият цвят често виждан в дим, и жълтият пламък от жупел (сяра), и направени от елементи, които причиняват смърт. Срав. с Ав. 1:6-8. Конете са свирепи и силни като лъвове, и са подобни на адски същества, които притежават адски сили. Страхотията им става още по-страшна от опашките им, които приличат на опашките на змии, с глави на края им с които са повреждали. Те не само мъчат хората, но ги и убиват.

Ст. 20,21. Назначението на тези язви е да накарат хората да се покаят. Бог не намира удоволствие в налагане на наказанието; но той го прави защото е нужно, и с цел, ако е възможно, за да спаси хората (Ез. 18:32, 33:11). Бог е любов, и Той е също така праведен и свят. Святост и любов са сигурност за щастието на вселената; и грешниците трябва или да се покаят или да погинат (Йн. 3:16-19; Лк. 13:3-5). – Бесовете. Виж.. 1Кор. 10:20; 1Тим. 4:1, и бел. там. – Идоли. Всичкото това описание може да се счита за символично, което означава не само буквално поклонение на идоли, но и нравственно поведение подобно на поведението на езичниците (1Цар. 15:23). Срав. с Ис. 1:10; Зах. 13:2. Може да има буквално идолопоклонство в отдаване прекалено почитание на вещественни образи и картини в обожаване на истинния Бог (Из. 32:4-6) и на Христа; и употребата на такива неща в религиозно поклонение, или като спомагала на религиозна набожност, се забранява от Втората Заповед (Из. 20:4,5). Всякакви видове нечестие отиват наедно. Характерът, който се описва тука е характер на непоправимо нечестие. Този характер докарва неизцелима погибел ако не се разкаем за него и не го поправим даже под най-ужасни наказания.

Назад | Съдържание | Напред