Глава 7.

¹ Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

² комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка - тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

³ - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

⁴ А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

⁵ Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

⁶ той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

⁷ А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

⁸ И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

⁹ И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

¹⁰ защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.

¹¹ Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

¹² Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

¹³ Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

¹⁴ Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

¹⁵ Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

¹⁶ Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

¹⁷ защото за Него свидетелствува:
"Ти си свещеник до века
Според чина Мелхиседеков";

¹⁸ защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

¹⁹ (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

²⁰ И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,

²¹ (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва:
"Господ се закле и не ще се разкае"), като каза:
Ти си свещеник до века,

²² толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

²³ При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,

²⁴ но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

²⁵ Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

²⁶ Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

²⁷ Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

²⁸ Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.
 

Целта на писателя в този параграф (ст. 1-10) е да покаже, че е имало старо свещенство по-почтенно от свещенството на Аарон. Това е от голяма важност за неговата цел, защото евреите са били до толкова привързани на Левитското свещенство, че не са можали да приемат, че Христовото свещенство е правело ненужно Левитското.

Ст. 1. Салимски цар. Имало е разни мнения за този Салим и за местоположението му. Най-старото и най-здраво мнение е, че под него се разбира Ерусалим, който в Пс. 76:2 се нарича Салим. Други мислят, че е било мястото, където Йоан кръщавал (Йн. 3:23); а други мислят, че названието “Салимски цар” е просто титла, и значи “цар на мира”, а не е име на някоя местност. – Свещеник на Всевишния Бог. Той бил и свещеник и цар. В патриархалните времена, преди да е назначил Бог особенно племе за свещеническата длъжност, главата на фамилията е бил и свещеник на фамилията. Това ни показва, че в него време е имало превъзходни човеци на земята освен Авраам. Всевишния Бог, - този, който е над всички господари и всички, които се наричат богове. Виж. Дан. 3:26, 4:34, и пр.

Ст. 2. Комуто Авраам отдели и десетък, и пр. Авраам припознал Мелхиседек за по-голям от себе си, което е твърде важно за доказателството на писателя. Това показва, че даването десетък на Господа се е практикувало отдавна време. – Цар на правда. Това е значението на Еврейското име; и тъй със самото си име Мелхиседек той бил първообраз на Христа, праведния Цар, и едничкият чрез правдата, на когото само грешникът може да се оправдае пред Бога. – Салимски цар. Понеже името му се взима като първообраз, естественно е, че и поразителният факт, че той е бил цар “Салимски” или “на мира” трябва да се вземе за първообраз. Името на царят е “Цар на правдата”, а държавата Му е “Мир”. Кой би можал да си въобрази по-хубав първообраз на Христа? Христос се нарича “Княз на Мира” (Ис. 9:6). Само чрез него ние имаме мир с Бога (Рим. 5:1; Еф. 2:14,15).

Ст. 3. Без баща, без майка, и пр., т.е., без баща му, майка му, поколението му, раждането му, или смъртта му да се споменават в историята. Това е твърде забележително, защото евреите пазеха с голяма грижа родословията си, а най-вече родословията на царските и свещеническите фамилии. Писателят на това Послание счита липсването на родословие в този случай като да е нарочно направено, за да предобрази Христа, като да е казал, - “Вие евреите налагате толкова да знаете всичко за вашите свещеници, - кой е баща им, коя е майка им, кога са се родили, кога са умрели; но ето! Тука е един велик свещеник за чието родословие нищо не се споменава, нито се казва нещо за неговия баща, майка, рождение, или смърт! Ето ви тука първообразът на Онзи, истинския Първосвещеник, който наистина няма нито начало, нито край, който като човек е нямал баща, и като Бог е нямал майка. По този начин Мелхиседек е ‘уподобен на Божия Син’. Личността му е чудесно подходяща за първообраз, не само от каквото се казва за нея в разказа на Св. Писание, но още по-поразително от каквото не се казва за нея”. Това е, вероятно, всичкото значение на този стих; и е глупост да си въобразяваме, че има някоя тайна в него, като, че Мелхиседек е бил нещо повече от човек. Той е бил само един благочестив свещеник и праведен цар, и следователно хубав първообраз на Христа. – Остава за винаги свещеник. Той не е приел свещенството си от никого, и не го е оставил на никого; и за това можем да кажем, че то си остава негово; може да се каже, че той си остава за всякога свещеник. И така, Мелхиседек е станал подходящ първообраз на Христа.

Ст. 4. А помислете, колко велик, и пр. Писателят иска да докаже, че Мелхиседековото свещенство е било по-горно от Аароновото; и за това той посочва факта, че Авраам, Аароновият велик прародител, давал десетък на Мелхиседек, и приел от него благословение, и с това признал, че той е бил по-горен от него. В качеството си на цар и свещеник, Мелхиседек е бил по-горен от Авраам.

Ст. 5,6. Докато ония от Левиевите потомци³³⁸, и пр. Виж. Лев. 27:30. Тази част от Авраамовото потомство, която е била почетена със свещенството е щяла да приема десетък от другите; но ето, че Авраам, баща на свещениците и на целия народ, плаща десетък на Мелхиседек! Това е ясно доказателство, че Мелхиседек е бил по-горен от Левитите. – И благослови този, комуто бяха дадени обещанията. Тука се загатва друга една точка, - Мелхиседек благословил тогова, в когото според обещанието, всичките родове на земята са щели да се благославят. Авраам е уважил, не върховната личност на Мелхиседек, но върховната му служба.

Ст. 7. Никога не чуваме, че някое дете благославя баща си, или че по-долният благославя по-горният; този който благославя всякога се предполага да е по-горен, било по възраст, или по святост, или по достойнство, от този, който се благославя.

Ст. 8. Тоя, за когото се свидетелствува, че живее³³⁹. Никъде в Стария Завет не е казано, че Мелхиседек не е умрял. Какво значи тогава това свидетелство, че той е жив? То значи просто, че за смъртта му не се споменава. Ако трябва да разберем, че боговдъхновеният писател утвърждава, че Мелхиседек е бил буквално без баща или майка, буквално без начало на дни или край на живот, тогава трябва да заключим, както някои от Църковните Отци са заключили, че той е бил наистина Син Божий, защото нито даже сътворен ангел може да се каже, че е буквално “без начало на дни”. Но връзката на думите не ни дава право да направим подобно заключение. Защото ако той сам е бил Син Божий, как е можал да бъде уподобен на Сина Божий? Много по-просто и задоволително би било ако разберем, че апостолът иска да каже, че Мелхиседек, както свещеният разказ в Стария Завет ни го представя, като бил нарочно направен първообраз на Христа, е бил въведен без да се спомене за баща му или майка му, или за някакво родословие подобно на родословията подобно на родословията толкова внимателно пазени, за да покажат произхода на Левитските свещеници от Аарон, и без да се говори за рождението или смъртта му. Той е представен, също, като по-горен от Авраам, понеже той благословил Авраам. “А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото”.

По този начин първообразът е бил представен; и когато в Псалом 110, Господ иска да покаже, че свещенството на Месия е по-горно от свещенството на Левитските свещеници, той просто казва, че е било “по чина на Мелхиседек”. Читателят на този псалом би разгледал това, което Битието разказва за Мелхиседек, и би намерил там да се разказва за един, който е бил в същото време и цар и свещеник на Всевишния Бог, по-горен от уважавания патриарх Авраам, едного за когото ни дума не се казва да е приел свещеничеството си от някой предшественик или да го е предал на някой наследник, и за когото нищо не се споменава за началото на дните му или края на живота му. От всичко това, набожният Еврейски читател би заключил, че свещенството на Месия ще различава твърде много от свещенството на Аароновите потомци. В останалата част на главата, прочее, апостолът означава във всяко отношение разликите и превъзходството на Христа.

Ст. 9,10. Сам Левий …. даде десетък чрез Авраама. Левиевият велик прародител платил десетък преди да му се е родило дете; за това, всичкото му потомство може да се счита, че е платило десетък, т.е., че е припознало чрез Авраам върховенството на Мелхиседек.

Ст. 11. Целта на свещенството е да докара човеците близо при Бога, да ги примири и възвърне от падналото им състояние в състояние на съвършенно избавление от грях. Ако Левитското свещенство е можало да стори това, каква нужда е имало да се обещае друг свещеник от съвсем друг чин? – (Защото под него людете получиха закона). Тука достойнството на Мойсеевия закон се смесва с достойнството на свещенството, защото свещенството е било дадено като основа на закона.

Ст. 12. Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. До когато обредният закон се е основавал на Аароновото свещенство, разбира се, че основата не можала да се промени без да не се промени и сградата. Тази забележка е като приготовление на доказателството му, че целият обреден закон се е унищожил в Христа.

Ст. 13. На друго племе. Че Месия, който щеше да бъде свещеник во веки по чинът Мелхиседеков, щеше да бъде от друго племе, Юдовото племе, става явно от много Месиянски пророчества на Стария Завет, а особенно от еднообразното прогласяване, че той ще бъде от Давидидовото потомство.

Ст. 14. Писателят сега се обръща от пророчество на факти. Нашият Господ бил от Юдовото племе, според както е обещано в Бит. 49:9,10.

Ст. 15. Две неща се установяват, именно: (1) че МОйсеевият закон не позволява друго свещенство, а се е предсказало за едно свещенство в Юдовото племе, което, разбира се, истласва другото; и (2) че това свещенство е от друг вид, по чинът Мелхиседеков, трайно, а не преминава от баща на син.

Ст. 16. Плътска заповед. Заповедите, които са се касаели за Левитското свещенство са имали плътски характер, понеже се отнасяли за очищение на плътта и за принасяне на животни. Това свещенство се предавало от баща на син, - всичко е било външно и привременно. – Силата на един безконечен живот. Христос живее вечно, и има власт да даде вечен живот (Йн. 5:21,25,26); и следователно свещенството му има сила на безконечен живот. Каква голяма разлика между сенчавото свещенство на Аарон и свещенството на Христос, което има сила на вечен живот!

Ст. 17. Това има връзка с предишните стихове, и утвърждава факта, че Св. Писание припознава такъв един свещеник.

Ст. 18. Сега той подтвърждава това, което беше загатнал по-преди, че наистина Мойсеевата обредност се унищожава от новото свещенство и наредба на Христа, който е по чин Мелхиседеков. – Унищожава, - не че Бог си е променил ума и развалил това, което бил направил; но той учредил обредния закон с намерение да трае само за известно време, докато дойде Христос. Ако евреите да бяха духовни и разумни, те щяха да предвидят това. – Слабост и безполезност. Понеже бил само обреден, той, разбира се, не е можал да спаси душата, не е можал да достигне духовните нужди на душата; той можал само да посочи нуждата и начина, по който можала да се удовлетвори. Обредният закон бил показател, който посочвал Христа. Виж. Рим. 8:3; Гал. 4:9.

Ст. 19. (Понеже законът не е усъвършенствувал нищо). Как е можал да осъвършенствува нещо, когато той сам е бил просто сянка? – По-добра надежда, - надежда в Христа, който е истински Спасител, чрез когото можем да се приближим до Бога както никой не е можал да стори, освен преносно, чрез Аароновите жертвоприношения.

Ст. 20-22. Когато Левитските свещеници са завзимали службата си, те не са били потвърдени в нея с никаква клетва; но Всемогъщия Бог с клетва учреждава Христовото свещенство. Това показва, че то е по-тържественно и важно нещо. – "Господ се закле и не ще се разкае". Това показва, че повелението няма да се измени. – По-добър завет, - новият завет в Христа, много по-горен от стария под Мойсей. Той е по-добр тъй както веществото е по-добро от сянката, и означеното нещо от знака. – Поръчител, т.е., поръчител на хората, че обещанието на спасение ще се изпълни. Ние можем безопасно и съвършенно да се уповаем на Христа, когато Го приемем под условията, които Той ни предлага, - можем да се уповаваме на Него защото Той е Син Божий и всесилен; можем да се уповаваме на Него защото Той е Син Човешки и всемилостив; можем да се уповаваме на Него защото Той е пролял кръвта Си за нас, и защото Отец с клетва Го е направил свещеник.

Ст. 23. Поставените свещеници са били мнозина. Тука се показва слабостта им; няма нищо трайно. Христос е същият всякога, и свещенството Му е непроменимо.

Ст. 25. Съвършено³⁴⁰, - и най-безнадежните, до края на света. – Понеже всякога живее да ходатайства за тях³⁴¹. Каква драгоценна истина за нас! Живеещият е този, който е бил мъртъв, а сега е жив во веки веков (Отк. 1:18).

Ст. 26. Защото такъв първосвещеник ни трябваше. Във всяко отношение Исус Христос е тъкмо такъв първосвещеник, какъвто трябва на нас грешници. Тука се изброяват някои от характеристиките му; двете най-видни са, че той няма никакво петно от човешкия грях, и че той се е възвисил по-високо от небесата.

Ст. 27. Който няма нужда всеки ден …. да принася жертви първо за своите грехове, и пр. Май мъчно е да кажем дали първосвещениците са имали обичай да участвуват в ежедневните приношения за грях или не; мнозина предполагат, че те са участвували. Но както и да е, поучението в този стих не се докача от това; те всеки ден са имали нужда от умилостивение за частните си грехове, когато Христос няма такава нужда. Това е главното. – Защото стори това веднъж, - т.е., направи приношение за греховете на хората, а не за своите си, понеже Той е нямал никакъв грях. – Като принесе Себе Си. Аарон принасял животни, и следователно жертвоприносителят се е различавал от жертвоприношението, свещеникът от жертвата; но Христос е свещеник и жертва. Че Христос е принесъл себе си за греховете ни е най-чудният и трогателен предмет, с който човешкия ум може да се занимава. Когато размислим кой е той, възвишеният Син Божий, ние трябва така да гледаме на характера и делата му щото да считаме за нищожни всяко човешко свещенство и всеки външен обред.

Ст. 28. Немощни човеци. Те са грешни и смъртни, - две качества, които съвършенно разрушават идеята на задоволително свещенство. – Клетвата, която беше подир закона, - изказана после в Пс. 110. – Сина, Който е усъвършенствуван за винаги³⁴². Христос стана съвършен чрез страдания (гл. 2:10). Левитските свещеници подлежаха на човешки слабости; те бяха грешни и тленни; но Христос победи и грях и смърт, и през пътеката на страдание и изкушение премина в прославяне, и стана съвършен Първосвещеник – всичко, което човек може да желае.

Назад | Съдържание | Напред