Глава 2.

¹ До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника;

² Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;

³ и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

⁴ Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.

⁵ И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

⁶ Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя,

⁷ Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай.

⁸ До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя.

⁹ Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

¹⁰ Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.

¹¹ Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.

¹² До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

¹³ Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.

¹⁴ Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.

¹⁵ Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите.

¹⁶ Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.

¹⁷ Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.

¹⁸ До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед:

¹⁹ Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

²⁰ Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

²¹ И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

²² Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела.

²³ И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

²⁴ А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;

²⁵ но дръжте онова, което имате, докле дойда.

²⁶ И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, -

²⁷ (и той
"Ще ги управлява с желязна тояга;
Те ще се строшат като грънчарски съдове", -) както и Аз получих от Отца Си.

²⁸ И ще му дам зорницата.

²⁹ Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
 

Посланията до Седемте Църкви

Тези Послания или писма са били писани в една книга, или като част от тази цяла книга, и изпратени до всяка една от поименованите църкви (гл. 1:11). Имената вървят по ред, така както градовете би се представили на някой пътник, който тръгва от Ефес.

Всичките Послания са кратки и съставени по същият план. В началото на всяко едно се дава заповед на Йоан да пише на ангелът на църквата. Говорителят първо означава себе си с една или повече от характеристиките, които се приписват на Спасителят в гл. 1, и обявява на всяка църква, че знае делата й. След това заявление се излага характерът на църквата, придружен с укор или похвала. На Смирна и на Филаделфия не се дава нищо освен похвала. В Ефеската, Пергамската, и Тиатирската църкви той хвали това, което удобрява в тях, а после укорява злините, които се намират в тях. Сардийската църква твърде малко се похвалява, а Лаодикийската съвсем не; но и двете силно се изоблигават. След това следва насърчение, увещание, съветване, или предупреждение, с уверение, че Христос наверно и наскоро ще дойде и ще ги осъди ако те не обърнат внимание на предупреждението. В последната част има забележително еднообразие размесено с разнообразие. На всяка една се казва: “Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите”, и се дава обещание на този, който победи, - обещания същественно еднакви по значение, но различни по образ.

Посланието до Ефеската църква.

Ст. 1-3. Ефес в него време е бил столичен град на Римската област Азия, и е бил прочут по богатството и великолепието си, по обожаването на богинята Артемида, и по трудовете на апостол Павел за основаването на църквата (Д.А. гл. 18-20), а също така и като местожилище на апостол Йоан. Виж. Въведение на Посланието към Ефесяните. – Седемте звезди, - ангели на седемте църки – светлина и слава за света, който бил в мрак. – Седемте златни светилника, - драгоценни, - носители на светлина. Истинната длъжност на една църква е да вкарва светлина сред мрак, и да я държи така щото всички да могат да я гледат и да ходят в нея. Държейки в дясната си ръка знаковете на небесна светлина, слевният и величествен образ на Изкупителят ходи посред златните светилници, за да види как те си вършат работата, и как да действува с тях – с милост ли или със съд. Той знае всичките им дела, дали са добри или зли. В Ефеската църква той намира много неща, които с радост одобрява: голяма деятелност в Християнски трудове, търпеливо понасяне на изпитни, верност в отритване на недостойните, зорко разпознаване на истината от лъжата, и постоянстване против нахлуването на лъжливи учения такива, каквито Павел предрекъл, че ще трябва да им се противостои (Д.А. 20:29,30).

Ст. 4,5. Но макар и да имала достопохвална ревност за здраво учение и потвърждение на дисциплина, и притежавала някои други добри качества, любов за този свят заместила любовта за Христа и за душите на хората, която църквата имала едно време. Това било такъв голям недостатък и опасност щото само покаяние и връщане на такава любов би могло да избави църквата от погибел като носителка на светлина за Христа. – Ще дойда. Целта на дохождането било да вдигне светилникът от мястото му, т.е., да отритне църквата съвсем. Той щял да дойде да я съди. Този съд отколе е бил извършен, - жалка история на църква основана от апостол Павел, надзиравана от верният Тимотей, и която е имала преимуществото да получи за доста дълго време пример, наставление, и влияние от такъв проповедник, какъвто е бил почитаемият апостол Йоан. Отдавна време Ефеската църква е престанала да съществува. От гробът й излиза предупредителен глас за днешните църкви да не последват примерът й, и да не си навлекът на главата съдбата й. Забележително е, че духовното отпадане на църквата захванало когато тя външно била благоденстваща и имала най-големи преимущества за наставление. Най-добрите пастири, даже апостоли като Павел и Йоан, понякога виждат най-ревностните, мъдрите, и продължителните си старания, че са недостатъчни да избавят една църква, понеже членовете й се лишават от прав дух.

Ст. 6. Нежното състрадание на блаженият ни Господ се показва от това, че Той се спира посред изобличението и предупреждението си да напомни друго едно нещо, което можал да удобри. Той искал и да насърчи и да сплаши. – Делата, - не дейците, но делата им. Трябва да обичаме злосторниците, и да се стараем да им правим добро, макар и да мразим лошите им дела. – Николаитите. Кои са били тези Николаити, не се знае. Някои от старите църковни Отци мислели, че са били една секта основана от Николай, един от седемте дякони споменати в Д.А. 6:5. Но нямаме сигурно свидетелство, че той отстъпил от истината. Някои казват, че е бил някой друг Николай. Други са на мнение, че Николаити и Валаамити (ст. 14,15) са едно и също нещо; но в ст. 15 се прави разлика между Николаити и Валаамити. Явно е, че Николаитите притезавали, че са християни, и в същото време защитавали и правели безнравственности. Такива християни е имало във всеки век.

Ст. 7. Срав. с Мт. 11:15, - тържественно призоваване към всеки да слуша, каквото Св. Дух казва във всичките си увещания и във всичките си откровения, но най-вече, каквото той казва в тези тържественни Послания до Седемте Църкви. Каквото се казва на една църква, то се казва на всички нейни членове. – На този, който победи. Твърде въодушевително обещание се дава, но само на този, който победи в Християнската борба. Виж. Мт. 10:21,22; 1Кор. 9:25-27; Еф. 6:11-16; 2Тим. 2:3, 4:7,8; Отк. 20:4, 21:7. Пътят към дървото на живота в първобитният рай бил запушен след като човекът съгрешил (Бит. 3:22-24). Но в небесният рай свободен достъп ще се даде до дървото на животът, т.е., безсмъртно блаженство ще бъде осигурено за всекиго, който победи в борбата против грях и зло. Всички тези ще спечелят победата, които я търсят в посвещение на Христос и се уповават на помощта му (Рим. 8:37; Отк. 12:11).

Посланието до Смирненската Църква.

Ст. 8. Смирна още съществува, един многолюден град, който върти голяма търговия. Старият град се намирал повечето на хълм; а новият град е повечето разположен на поляната покрай морето, и отстои на 12 часа от Ефес. Названието, което Спасителят си присвоява тука е тъкмо подходяо да утеши и укрепи църквата в гонението й. Не се знае кой е бил основателят на тази църква. Поликарп, Йоановия ученик, станал неин епископ или пастир, и там претърпял мъченическа смърт в 167г. след Р.Х., в дълбока старост, след като слугувал 86 години на Господа.

Ст. 9-11. Църквата била бедна в световни неща, но богата духовно. Какво блаженство е когато Спасителят ни каже, че сме богати! Това блаженство и най-бедният в Христовото паство може да има. – Имало ужасно гонение, което може да е подбутнато особенно от тези, които са притезавали, че са чада на Авраам, но които не принадлежали на Божия Израил (Гал. 6:16). И така тези, които са само на име Християни може действително да принадлежат на станът на Христовия голям враг. – Сатанинската. Сатана се нарича и “клеветник”, защото той намира удоволствие да хули верните Христови раби. Срав. с гл. 12:10, и виж. Йов. 1:9-11, 2:4,5; Йн. 8:44; Як. 3:6,15. – Тези, които оскърбяват истинните раби Божии вършат дяволска работа и са дяволски слуги. Дяволът опитва хората, за да ги погуби. Бог позволява да страдат неговите любезни чада за тяхно добро (1Пет. 1:7; Евр. 12:6-11). – Десет дни, т.е., едно кратко време. Виж. Въведението, за числото Десет, стр. 445. – Бъди верен до смърт. Бъди верен, ако речеш и да умреш. – Венеца на живота, - венецът, който се е спечелвал от победителят на надпреварване или борене (1Кор. 9:24,25), - безсмърнет живот, блаженство, и слава в замяна на страданията на този смъртен живот и смъртта на тялото. – Втората смърт е онази вечна смърт, която дохожда след смъртта на тялото.

Посланието до Пергамската Църква.

Ст. 12. Пергам бе три дни път на север от Смирна, и столица на Римска област, а по-преди на независимо царство. Той бил силно укрепен, и много богат, разкошен, и нечестив град. Подходящо е било за Христа да се появи там като че има нож остър и от двете страни.

Ст. 13. Жителите на Пергам са били предадени на развратително поклонение. Техният бог-хранител Ескулапий, бог на медицината, чийто символ била змия. Те държали и хранели в храма му жива змия. Тука се казва, че в Пергам е бил Сатанинският престол; и това може да загатва за това обожаване на библейският символ на Сатана, и за Сатанинският характер на жителите. – Нищо положително не се знае за Антипа, или за обстоятелствата на мъченичеството му. Църквата се похвалява, че е била верна на Христовото име под тежко гонение.

Ст. 14,15. Църквата се изобличава защото търпи безнравственни учители. Те поддържали учението на Валаам, което вкарвало последователите им в грехове, в които Израилтяните били паднали чрез лукавщината на Валаам. Тука яденето месо принесено в жертва на идоли не било като това, което Павел поучавал, че може да става без грях (1Кор. 8:4-8, 10:25-27), но като това, което Павел запретил (1Кор. 8:10-13, 10:19-22, 28:33), - което значело съучастие в идолопоклонство, и било свързано със сладострастните действия на езичниците.

Ст. 16. Църквата трябва да се разкае и да не ги търпи, или Христовото слово на истина и правда ще стане меч, който ще погуби и тях и църквата.

Ст. 17. Тези, които поради съвестта си избягват идолопоклоннически угощения ще имат по-добра храна – ангелска храна (Пс. 78:25), като манната, която се пазела в светилището (Из. 16:32-34), и означавала хлябът, който слязъл от небето, и дава вечен живот на този, който го яде (Йн. 6:32,33). Тя е скрита от невярващият свят, който не я знае; но всяка гладна душа, която я потърси я намира. – Бяло камъче, - като светъл диамант, много по-горен от муските, които последователите на Ескулап носели, на които имало тайнственни белези, за които хората вярвали, че имат някоя чудесна сила да защитят и облагодетелствуват, този, който ги носи. Може би, бялото камъче означава опрощение, както черното означавало осъждение. Това камъче имало ново име – името на Исус или Ходатая, вместо страшното име върху златният начелник на Еврейският Първосвещеник, което се вярвало, че никой евреин не можал да прочете. Това име на Исус, което е включвало все щото е нужно за спасение, има такова високо и дълбоко значение, което никой не знае освен тези, чиято духовна опитност, като получители на бялото камъче, им дава да разберат драгоценността му.

Посланието до Тиатирската Църква.

Ст. 18. Тиатир, който сега се нарича Ак-Хисаръ, бе два дни на юго-изток от Пергам по Римският друм за Сардис. Не се знае кой е занесъл за първи път евангелието там; може да е било Лидия, която приела във Филипи истината проповядвана от Павел, и която вероятно се завърнала в родния си град (Д.А. 16:14). Тиатир бил прочут за червените си и багрени бои; и Лидия била във Филипи, за да продава боядисани платове. Тиатир бил значителен търговски град. – Очи …. нозе, - който има проницателен поглед на Всеведение, и вървеж на чиста и праведна сила.

Ст. 19. Църквата се похвалява за Християнските си добродетели, и за преуспяването си в тях.

Ст. 20-23. Името на Ахаавовата идолопоклонница жена се споменава, може би, да се отбележи характерът на някоя жена, която е подструвала другите както Езавел подсторила Ахаав (3Цар. 21:25) “да прави, което е лошо пред Господа”. Много ръкописи казват “жената си”. Ако това означава някое лице, не можем да узнаем кое е това лице. Някои мислят, че под това име се разбира някоя партия в църквата. Но ако е така, тази партия без съмнение е имала водач, и водачът й вероятно е бил жена, която притезавала, че е пророчица, или особенно надарена с даровете на Св. Дух, и е имала качества да бъде учителка на божественни неща, и която, както последователите на Валаам в Пергам, “развращавала правите пътища Господни” (Д.А. 13:10). Виж. бел. на ст. 14. – Греховете на втората тая Езавел и на нейните последователи били отпадвание в идолопоклонство и нечистота, когато в същото време се казвали ученици Христови. Пламенните очи на този, който говори на църквата показват не само силата да издирят душата, но и гневът на Божия Син, Съпругът на Църквата, който гори като пламък тези, които са виновни в духовно и плътско блудство. Дълготърпението му дава време за покаяние; но ако няма покаяние, наверно ще последва страшно наказание. – Аз я турям на одър (Цгр.)³⁹⁵, т.е., на болест, страдание, и смърт. – Чадата й, т.е., духовните й чада, - последователите й у които ще се разпространи нечестие в бъдеще. – Всяко божественно осъждение на грях проявава Господнята слава. Те ще познаят, че Бог е Святият, че той е чиста светлина, и че той знае и съди всяка нечистота, даже когато тя е облечена с дреха твърде прилична на дреха от святост. Христос изпитва сърцата на хората, е всеведущ и непогрешим, и точно ще възнагради хората според делата им.

Ст. 24,25. Изкуствата на Сатана да прелъсти и погуби душите на хората са неизмеримо дълбоки. Колко бодри трябва да сме, за да не се впримчим от него! – Друг товар, - освен отлъчването на Езавел и последователите й, и следването на апостолското решение (Д.А. 15:28,29). Те трябвало да пазят строго каквото духовна сила имали, и да се придържат към послушание на евангелието, докато Христос дойде според обещанието си и изпълни това, което сега казва.

Ст. 26-29. Срав. с гл. 3:21; Пс. 2:8,9, 72:11-17. – Желязна тояга³⁹⁶. Макар, че законът на Христовото царство е любов, и действието му е мир и щастие, ужасно отмъщение ще постигне нечестивите. Те ще бъдат строшени на парчета съразмерно с противостоенето им. –Зорницата³⁹⁷. Христос е светлата утрення звезда (гл. 22:16). Петър представя пълното съзоряване на Ново-Заветният ден с утренната звезда (2Пет. 1:19). Тука се обещава, че християнинът победител ще приеме в този живот това, което по хубост и светлост, ще бъде като утрення звезда, предвестник на съвършенният и славен ден на вечно сияние (1Йн. 3:2).

Назад | Съдържание | Напред