Глава 6.

¹ Които са слуги под игото на робството, нека считат господарите си достойни за всяка почит, та да се не хули Божието име и учението.

² И ония, които имат вярващи господари, да не ги презират, за гдето са братя; но толкова повече нека им работят, защото ония, които се ползуват от усърдието им, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай;

³ и ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието,

⁴ той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,

⁵ крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.

⁶ А благочестието със задоволство е голяма печалба;

⁷ защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо;

⁸ а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.

⁹ А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

¹⁰ Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,

¹¹ Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.

¹² Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.

¹³ Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед,

¹⁴ да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос,

¹⁵ което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите,

¹⁶ Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин.

¹⁷ На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;

¹⁸ да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни,

¹⁹ да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

²⁰ О, Тимотее, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание,

²¹ на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата.
Благодат да бъде с вас. [Амин]
 

Ст. 1,2. Под игото, т.е., в най-тежко робство както е съществувало между гърците и римляните. Колкото жесток и нечестив да е бил господарят, робът трябвало да бъде търпелив, да го почита, да му се покорява, и да му бъде верен за чест на Християнското му вероизповедание. Виж. бел. на 1Пет. 2:19-23. – Вярващи господари. Ако господарят е бил християнин, робът трябвало тъй също да го почита и да му бъде верен, макар и двамата да са били братя християни. Апостолът тука не говори за длъжностите на господаря, но на роба. Чрез дух на любов и равноправност в сърцата на господари и роби, евангелието претопило оковите на робството, и господар и роб станали едно в Христа. Виж. Ф-м ст. 15-18.

Ст. 3-5. И ако някой предава друго учение. Лъжливите учители тълкували началата на евангелието така, щото възбуждали робите да не се покоряват и да завиждат. С това си криво учение те изопачавали здравите словеса на Христа, и поучавали неща, които са гибелни за обществен ред и истинна Християнска любов. – Той се е възгордял, и пр. Заслепение на разума произлиза от горделиво, развратено сърце, и обича безполезни разпри и прости словопрепирания. Такива хора се преструват, че са уж набожни, от себелюбиви подбуждения, и употребяват религията си като средство за световна печалба.

Ст. 6. А благочестието, и пр. Благочестието е наистина печалба, но не такава печалба, каквато тези хора търсят. То може да ни докара гонение и страдание (2Тим. 3:12); но, заедно със задоволен ум и много светски и духовни благости, то ни обещава сегашен и бъдещ живот (гл. 4:8). Да бъдем задоволни със съдбата си, каквато и да е, струва повече отколкото голямо богатство. Когато върви заедно с любов към Бога и човека и с дух на трудолюбие, то е тайната на щастието. Евангелието не гледа с добро око лениво задоволство (2Сол. 2:10; Из. 20:9; Мт. 21:28-30).

Ст. 7,8. Нищо не сме внесли в света. Ние дохождаме на света без да донесем нещо с нас си: когато напуснем света, ние отнасяме със себе си само това, което е в нас. Няма, прочее, истинско богатство освен доброто, което правим част от себе си. Колко малко външни неща са наистина нужни за спокойствието ни!

Ст. 9,10. Примка. Въдицата на Сатана е застървена с богатство, а мрежата му с добрите неща на този живот. Добре употребени пари са добро нещо; те може и трябва да бъдат средство за благодеяние и за прославяне на Бога. Прекаленото сребролюбие, е което съсипва душите на хората; и човек може да отиде в пъкъла за един лев, ако го обича прекалено, както и за хиляда лири.

Ст. 11. Човече Божий, - човек предаден на Бога, какъвто всеки евангелски служител трябва да бъде. – Тия неща, - примамката на богатство и жалостните последствия, които сребролюбието произвежда. Такива последствия може да произлезат и от други причини, като, например, от любов за почести, за спокойствие, за плътски удоволствия, от гордост, от упорита воля, и др. Бягай от всички тези, и следвай всяка Християнска добродетел.

Ст. 12. Доброто войнствуване, - благородна борба против грях и за истинна святост. Виж. бел. на Еф. 6:10-17. – Вечния живот, - по-благороден венец от венците, които се даваха на победителите в Гръцките игри. Виж. 1Кор. 9:25-27. – Пред мнозина свидетели, - когато той станал най-напред християнин, и бил ръкоположен за свещеннослужител. Тези свидетели не са били само човеци, но Бог и ангели (гл. 5:21; 1Кор. 11:10; Евр. 12:1,22).

Ст. 13-16. Заръчвам ти пред Бога, и пр. Това е великолепно и трогателно довършване на Посланието. Колко нежно и сърдечно апостолът обичал драгия си син във вярата, другаря на многото му пътувания и страдания, и човекът на когото се уповавал за верното и успешно свещеннослужителско дело между тези, които той сам бил вкарал във вярата, и от които наскоро щяла да го разлъчи мъченическа смърт! Павел напомня на Тимотей, че той работи пред окото на Бога, който, като жизнедавец на всичко, може да го снабди с всичко, което му трябва, и че той ще свидетелствува за тогози, който е засвидетелствувал истината пред Понтийски Пилат и на кръста, и който ще дойде да съди света на определеното от Отца време, в когото е сила, власт, слава, и благословение, за вечна радост на всички, които се укажат Негови верни раби. – Тая заповед, която е дадена в ст. 11 и 12. – Явлението. Понеже Тимотей трябвало да пази заповедта до появяването или идването на Христа, някои казват, че апостолът очаквал Христа да дойде преди Тимотей да умре; но не е нужно да предположим това. Виж. бел. на 2Тим. 3:11,12 и Тит 2:13. – Блажения, - който има в себе си извор на най-висока радост, и когото всички святи създания хвалят и благославят. – Който сам притежава безсмъртие, т.е., в само себе си, а не като дарба от някого другиго. – Непристъпна светлина, - облечен в светлина като в облекло (1Йн. 1:5; Пс. 104:2). – Нито може да види, - невидим с чувството на зрение, по-горе от силата на човешкия ум. Но славата му във видими проявления може да се види съобразно с ограниченията, които той прави и условията, които изисква (Из. 3:4-6; Лев. 16:1-14; 3Цар. 8:10,11). Бог може да се види с душевно око; и това е най-високото блаженство за човека, и източник на всяка духовна сила (Мт. 5:8; Йн. 14:7; Евр. 11:27); но истина е, че в един смисъл, Бог никога не е бил виждан и не може да се види от конечен ум, и че никое конечно създание не може да се доближи до Него.

Ст. 17-19. Които имат богатството на тоя свят, и пр. Апостолът пак се връща на предмета си; и това доказва колко дълбоко той е чувствувал важността му. Той показва как богатството, вместо да бъде опасно, може да бъде средство за добро на притежателя му. – Да не високоумствуват, - опасност, на която богатите са особенно изложени; а пък сиромасите са изложени на опасността да са незадоволни и да се оплакват. Вместо да се уповават на богатството си, от което няма нищо по-нездраво, богатите трябва да се уповават на Бога, който ни дава всяко благо нещо само за да му се наслаждаваме, а не за да си вдаваме сърцето на него. Правене добро от добри подбуждения е най-драгоценното имане, защото е богатство което даже и смъртта не може да ни отнеме. Благодарното наслаждение с Божиите дарове, и доброто им употребление, е много по-добро от аскетичното себеотрицание, което Бог не изисква. – Да събират за себе си имот. Да бъдем милостиви с цел да придобием небесен рай е противно на цялото евангелие, и е глупост, понеже себелюбивото подбуждение осквернява делото. Но добродеянието като плод на любов и вяра ни докарва богата и вечна награда. Виж. Мт. 25:34-40.

Ст. 20,21. О, Тимотее! Пази залогът (Цгр.)²⁶⁶, и пр. Повторението на увещанието в ст. 20, показва колко силно апостолът е чувствувал сериозността на предмета. Злините причинени от лъжеименното знание оправдават предупреждението, което той дава тука против него. – “Залогът” е чистото учение на евангелието.

Назад | Съдържание | Напред