Глава 2.

¹ И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци,

² за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

³ Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,

⁴ Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.

⁵ Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,

⁶ Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички;

⁷ за което аз бях поставен проповедник и апостол, (истина казвам, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.

⁸ И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце свети, а не гневни и препирливи,

⁹ Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи,

¹⁰ а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.

¹¹ Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.

¹² А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.

¹³ Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.

¹⁴ И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.

¹⁵ Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.
 

Ст. 1. Употребените тук думи показват ревността и обемливостта на всяка Християнска молитва, и че молитвите ни трябва всякога да бъдат придружени от благодарение.

Ст. 2,3. Виж. бел. на Рим. 13:1-7. Длъжни сме да се молим за царе и управители. Бог чува такива молитви; и не само владетелите може да се ползуват от молитвите ни, но и спокойствието и благосъстоянието на хиляди души, които се намират под властта им може да се осигури. Каквито и да са управителите ни, нашите молитви за тях трябва да бъдат искенни и усърдни. Понеже молитвите на Християнски събрания трябва да идат от сърце, разбира се че те трябва да се кажат на ощоговоримия език на хората, а не на някой стар или чужд език.

Ст. 4. Бог не желае нито греха, нито някое от следствията му. Той е отредил способ за да спаси всички, кани всички да приемат спасение, и наистина желае всички да го приемат. Ако някои не сполучат да се спасят, грешката е тяхна. – Истината, - “както е в Исуса”. Виж. бел. на Еф. 4:21. – Бог наистина желае много, което не се случва, и за извършването, на което той не упражнява пълновластието си. Ние не знаем защо той не върши повече от това, което върши; но не ще съмнение, че причините на това трябва да са разумни и добри. Понеже спасението е тясно свързано със запознаването на хората с истината, колко ревностно трябва да се трудим да разпространим това знание!

Ст. 5. Бог е Баща на всичките хора, и еднакво желае благоденствието на всичките си чада. Има един и същи Ходатай между него и всичките му чада. За това, трябва да се молим за всичките хора чрез този едничък Ходатай. – Човекът, т.е., най-превъзходният човек, Син Човешки, втория Адам (1Кор. 15:45,47), който стои в такова отношение спрямо човешкия род, в каквото никой друг не стои. Може да има само един Ходатай, защото само един е и Бог и човек, и само той може да стои между Бога и човеците. Да отправяме молитва на някое създание, или на Бога чрез което и да е създание – даже най-високото и най-блаженното, ще рече да отритнем ходатайството на Христа, и да обиждаме Бога (Евр. 7:24-28; Отк. 19:10, 22:9). Поучението, че има само един Ходатай е толкова важно, колкото и поучението, че има само един Бог.

Ст. 6. Христос само може да бъде Ходатай, защото той само е сторил умелостивение за греховете на хората (1Йн. 2:1,2; Евр. 4:14-16, 9:15, 10:18-22; Отк. 7:14-17). Да се приближим до Бога чрез някого другиго освен чрез този Ходатай, или на основание на нещо друго освен на умилостивението Му, е смела дързост, която навярно ще бъде отбъсната (Йн. 14:6, 6:53; Евр. 10:31, 12:18-24,29). – Откуп за всички²⁴⁸. Христовата смърт е силна да изкупи всички грешници, но има действие само за тези, които му е дал Отец (Йн. 10:11, 17:6,9,11). Той е дал себе си драговолно; и Отец тъй също го е дал или пратил (Йн. 3:16; Рим. 8:32). Той е изкупил с кръвта си тези, които той спасява (1Кор. 6:20); но когато казваме, че Христос е изплатил нашия дълг, или че ни е избавил от Божия гняв, не трябва да считаме тази тайна на Божията святост и любов за търговски договор, или че Бог е бил накаран да ни спаси; защото сам Христос е дар, даден от любовта на Отца (1Йн. 4:9,10), и не е имало никакво купуване и продаване в делото на нашето изкупление от Сина. Думите са употребени в преносно значение, за да покажат – не точния начин на изкуплението ни – но следствията на избавянето ни от загиване чрез грях, и на задълженията ни към Този, чрез когото сме избавени. – На своето си време (Цгр.)²⁴⁹. Виж. бел. на Рим. 5:6 и Гал. 4:4. Понеже това самопожертвувание е било направено и засвидетелствувано, не може да бъде вече въпрос дали Бог желае спасението на всички; понеже Бог е доказал желанието си по един неопровержим начин.

Ст. 7. Павел бил апостол особенно за езичниците, макар че бил апостол и за евреите (Д.А. 13:46, 26:17; Гал. 2:8). Тържественното утвърждение, турено в скобки, е било дадено вероятно защото някои в Ефеската църква са отказвали апостолския му чин. Виж. 2Кор. 1:23, 12:11,12; Гал. 1:20).

Ст. 8. Евреите предполагали, че молитва сторена в храма е имала особенно действие. Езичниците са мислили същото за местата, които считали за свещенни. Христос ни поучава, че Бог се намира наблизу на нсякъде, и че трябва да му се кланяме на всякъде (Йн. 4:21-24). – Мъжете, - а не жените, понеже има места където жените не трябва да ръководят гласна молитва. – Ръце свети²⁵⁰, - в съпоставяне на ръце на злосторниците. Гняв и раздори покваряват молитвата. Същото прави и съмнението.

Ст. 9,10. Като е говорил изрично за мъжете, апостолът сега говори за това, което е прилично за жените. Първо, те не трябва да се вдават на прекалено външно труфене, но труфилото им трябва да е скромност, набожност, и добри дела. Всеки люби естественно хубостта и киченето. Даже и диваците имат тази страст. Ако не го прекаляваме, то е право; и истинското християнство удобрява това и го обработва. Никакво точно правило за облекло и пр. не може да се даде; понеже това, което е добро за някое съсловие в обществото, и за лица от някой чин, може да не бъде добро за друго някое съсловие в обществото, и за лица от друг някой чин. Но всинца трябва да се водим от това общо правило, именно, че не трябва да мислим и да се трудим толкова за труфенето на тялото, колкото за украшението на сърцето и за нравственното си поведение. Облеклото ни трябва да бъде съобразно с положението ни, и да не кара хората да ни зяпат, тъй щото да се покажем пред света, че сърцето ни не е вдадено в труфене. Пуста суета е да накитим пръстно тяло със злато и бисер. Тялото скоро ще се скапе в гроба, а душата ще живее вечно. Накитите на душата ще блестят по-светло и по-светло во веки веков. Освен това, прекаленото китене на тялото, вместо да кара хората да ни се удивляват, често пъти ги кара да ни презират и подиграват, или да ни завиждат и мразят. Прекалена любов за труфила, които бият в очи е знак на варварски, а не на образован вкус. Хора, които са с най-образовани и най-облагородени умове мислят най-малко за такива труфила. – Тези дрехи са скъпи, които надминават средствата на този, който ги носи и положението му в живота. Противно е на духа на евангелието да иждивяваме много за облекло, а да даваме малко за благодетелни работи.

Ст. 11-15. Тези наставления приличат на онези, които са дадени в 1Кор. 14:34. Виж. бел. там. На жените се забранява да говорят на молитва или да поучават в общи събрания за молитва, но да помнят, че те са подчинени на мъжа. Ако жената на някой християнин не разбира това, което се говори в църквата, тя не трябва да пита за това там, но трябва да чака до като се върне у дома си, и тогава да пита мъжа си (1Кор. 14:35). Апостолът заповядва на жената да мълчи на две основания: (1) защото Адам е бил създаден по-напред, т.е., жената била сътворена за мъжа, а не мъжът за жената (1Кор. 11:8,9, бел.); и (2) защото грехът влезе в света чрез жената. Тя е била прелъстена от предателското изкуство на змията. Адам, мъжът, взел участие заедно с Ева в престъплението, но не бил прелъстен както тя била. Същото е истина и за потомците им. Жените въобще (макар и да има много изключения) се убеждават и мамят по-лесно от мъжете, а пък мъжете по-лесно съгрешават, когато не се прелъстяват по същия начин. Но за да не обезсърчи жените като гледа така на характера и историята им, апостолът прибавя особенно насърчение за тях. Той казва, че макар и да е паднало особенно проклятие върху им (Бит. 3:16), заедно с това проклятие ги е нашло и особенно благословение; че като майка, която търпи скърбите и изпитните на участта си, жената ще се спаси от всичките злини на грехопадението като вярва в Христа и живее чист и набожен живот. Неколцина тълкуватели считат изречението чрез чадородието, че се отнася за рождението на Христа, което стана чрез жена без земен баща, и в изпълнение на обещанието в Бит. 3:16. Значението тогава би било, че както положението на жената в старите времена се унижавало по причина, че чрез нея станало грехопадението, така положението й в новите времена ще се повишава по причина, че чрез нея дошъл Спасителят на този свят. Много може да се каже в полза на това тълкувание, и това повишение постоянно се сбъдва. Обаче повечето тълкуватели се съгласяват с Калвин, който казва, че апостолът тука иска да утеши жената, като й покаже, че при всичките й болки и скърби, които й напомнят, че тя е прегрешила най-напред, тя може да гледа на Бога като на нейн приятел, укрепител, и надежда за спасение такова, каквото се дава и на мъжа, стига само и тя да има истинна вяра в Христа, любов, святост, и скромност, които се раждат от такава вяра. Злото, което жената е сторила като е въвела грях в света се състои отчасти в страданията и опасностите, които са свойственни на женския пол; но те са свързани с голямото добро за света чрез чадородие, което е особенна чест на жената, и за което жената има особенно божественно съчувствие и съхранение.

Жената е била създадена, не за да бъде господарка на човека и да владее над него, но да му бъде другарка и помошница. По естеството си тя е подходяща за такава другарка и помошница в изпълнение на домашните си длъжности, в отглеждане и възпитание на децата си, и в служение за спокойствието и утеха на мъжа, който пак от своя страна се труди да поддържа семейството и да върши дела, които изискват смелост и сила, и за които жената не е подходяща. В домашния и общественния живот мъжът е главата (1Кор. 11:3), не за да направи жена си да му робува или да му носи товари, както диваците правят, или да я употребява само за удоволствието си, но да й бъде любезна и силна подпорка, както Христос е за църквата си (Еф. 5:23-33); а пък жената намира истинното си достолепие и най-голямото си щастие и полезност като "у“ажава" ”ъжа си, и показва скромност, добродушност, кротост, благодетелност, и набожност по такъв начин, какъвто е най-приличен за женския характер. Християнската цивилизация изисква да се обхождаме спрямо жената с почитание, да се трудим да я въздигнем чрез образование, да не искаме от нея да върши работи унизителни, да ценим съветите й, и да я имаме за другарка, на която да се уповаваме и която да почитаме и обичаме. Понякога Бог е благоволявал да направи някоя жена героическа водителка на людете си, като, например, Девора (Съд. гл. 4 и 5), или пророчица, като Мариам (Из. 15:20), Девора (Съд. 4:4), Олда (4Цар. 22:14), Анна (Лк. 2:36); и тези жени са имали право да обявят публично посланията, които Бог давал чрез тях на людете си. С избирането на тези жени вместо мъже за тези особенни служби Бог е искал да поучи мъжете, че трябва да уважават жените като равни, пред неговите очи, на мъжете. В първобитната църква е имало жени учителки, подобни на тези, които се наричат пророчици (виж. бел. на Рим. 12:6; Д.А. 2:17,18, 21:9), които употребявали тия дарби. В 1Кор. 11:5-16 апостолът поръчва да се отнасят прилично тези жени, които говорели в събрания от мъже и жени; но, по-късно, им забранил да говорят и да се молят в големите събрания на църквата, защото го считал за неприлично (1Кор. 14:34, и тука). Има явни и силни прицини защо жените не трябва да правят това в големи събрания от мъже и жени; но тези жени, които притежават нужните качества могат да бъдат твърде полезни в събрания от жени, в Неделни Училища, и като учителки на момчета и момичета. Възрастна, сериозна, и набожна жена може да преподава даже на някой клас от младежи или възрастни мъже без никаква повреда, и с голяма полза; но една млада жена да стори това, колкото и по-високо да стои от учащите, може да причини зло. Една опитна християнка може да стори това, което Прискила сторила като, заедно с мъжа си, тя “изложила по-точно Божия път” на красноречивия и ревностен Аполос, който обаче не бил добре поучен в този път (Д.А. 18:26). Жените трябва да се стараят по всеки приличен начин да помагат на евангелското дело. Господ Исус на радо сърце е приемал услугите им за спокойствието му (Мт. 27:55); а Павел високо е уценявал помощта, която му указвали много жени, които му са били сътрудници в евангелието (Рим. 16:1-6; Фил. 4:2,3). Там където силата на евангелието не се е почувствувала, положението на жената е окаяно. Всичкото си щастие тя дължи на евангелието. То я въздига повече и повече да стане равна на мъжа, и в същото време да послужи за по-голямото възвишение на мъжа. Какво честито общество ще бъде онова общество в което мъже и жени ще се обхождат едни към други съобразно с правилата на мъдрост и любов изказани в 1Пет. 3:1-7 и Еф. 5:21-33! – Но пак тя ще се спаси чрез чадородието. Два важни и мъчни въпроси се появяват тука: (1) Каква сила има изречението чрез чадородието? И (2) За чие пребъдване във вярата, и пр. апостолът загатва?

Най-старите тълкуватели разбират чадородие да означава тука раждане (и отглеждане) на деца, което е редовна служба на жената, в съпоставяне на делото на свещеннослужение, на което жената не е призвана от Бога (ст. 12). Така го тълкуват Сирийският превод и Златоуст.

Някои си остроумни днешни тълкуватели отнасят това изречение на Христовото рождество. Това мнение се поддържа от:

1. Прилично съпоставяне на главната роля, която жената е играла в първоначалното прегрешение с особенната служба, която й е била дадена по благодат в раждането на Спасителя, “който се роди от жена”.

2. Запазването на първоначалното значение на предлога диа, чрез или посредством.

Но от друга страна можем да кажем:

1. Че съпоставянето, което по-старото тълкувание дава, макар и да не е толкова поразително, колкото гореспоменатото, все пак е добро и естественно. Нека не ламти жената за онези публични служби, които не й са дадени, но нека си изпълнява добре длъжностите, които й са назначени.

2. Силата на предлога, която това тълкувание изисква, макар и да е второстепенна, все пак е законна и естественна. Ние можем да разберем, че апостолът казва: “Жената, макар и да не е призована да бъде свещеннослужителка, има си подобаващ на ней начин, за да служи на Бога и да изработи спасението си чрез или по своите частни длъжности”.

3. Употребяването на члена то с чадородие се мисли от някои да потвърждава мнението, че това се отнася за рождението Христово. Но този, който е вещ в Гръцкия език знае, че това доказателство е безсилно. Виж. думите добродетел, благоразумие, въздържание, търпение, благочестие, братолюбие, любов (2Пет. 1:5-7), които всички са употребени с член на гръцки. Така и в Рим. 5:17, 6:18, 13:10; 1Кор. 13:8, и много стихове.

4. Фактът, че най-древните тълкуватели не са съзирали тука някакво загатване за рождението на Спасителя е доказателство против такова загатване. Свидетелството на Сирийския превод, който е бил направен наксоко след апостолския век, и в една страна, където гръцки и сирийски са били общоупотребявани говорими езици, е важно. Тъй също и Златоуст, който е бил вещ в Ново-Заветния Гръцки език, в тълкуванието на това място казва, че апостолът има на ум “не само раждането на деца, но и отглеждането им по един благочестив начин”.

Относно втория въпрос, именно, за чие пребъдване във вярата, и пр. апостолът загатва, можем да кажем:

1. Същите авторитети, които приведохме по-горе го разбират да загатва за децата. Думата чада наистина не е казана, но се подразбира в сложната дума чадородие.

2. Трябва наистина да признаем, че има примери, в които макар и да се говори за същото подлежащо, глагол в единственно число се обръща в глагол в множественно число; но тука не ни се вижда, че има причина за такава промяна, и че би било неестественно и насилственно да направим “тя ще се спаси ако пребъдват” еднозначно с “тя ще се спаси ако пребъде”.

Ако тука се загатва за пребъдването на жената във вяра, любов, святост, и целомъдрие, то ще значи просто каквото значи, “Който претърпи до край, той ще се спаси”. Ако апостолът загатва за постоянното поведение на децата, ние трябва да го разберем, че иска да каже, че такъв характер и поведение от тяхна страна ще бъде естествен плод и доказателство, че майката верно си е изпълнила длъжностите.

Целият стих е нежно и кротко насърчение и увещание на жената да приеме без роптание подчиненото положение и длъжности, които Провидението й е отредило.

Назад | Съдържание | Напред