Глава 7.

¹ След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.

² И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:

³ Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.

⁴ И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:

⁵ от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;

⁶ от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;

⁷ от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;

⁸ от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Иосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.

⁹ След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,

¹⁰ и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!

¹¹ И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:

¹² Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.

¹³ Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?

¹⁴ И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

¹⁵ Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.

¹⁶ Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;

¹⁷ защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
 

Епизод между Шестия и Седмия Печати.

Шестият печат докарва “великият ден” на Божия гняв и на гневът на Агнето, или последният ден на праведен съд за враговете на Христос и Църквата Му. Сцената завършва ужасно за тях. Пита се, “Кой може да устои” когато този ден дойде? В отговор на този въпрос, друга една картина се дава, която е противното или съпоставяне на очертанията в глава 6, а особенно на очертанието, с което тази глава завършва. Един народ се появява, който може да стои посред ужасите, които са твърде страшни; и в числото и блаженството им ние имаме плодовете на завоеванието от славният Победител, които са били събрани под външните обстоятелства описани по-преди. По този начин се дава причина на упование и радост на Божиите раби, които другояче може да се нападнат от ужас пред вид на представленията дадени в предидущата глава.

Ст. 1. Ангела, т.е., представители на Божията сила и воля. – Четирите ъгъла на земята ще рече цялата земя. На тези ангели, които стоят на четирите главни точки на земята, именно, на север, Юз, Изток, и Запад, се възлага длъжността да задържат “четирите ветрове”, сир., ветровете, които идват от всяка страна, за да не сторят някоя повреда. – Ветрове, - каквито Даниил видял, че се устремили върху морето (Дан. 7:2), и каквито Еремия предрекъл като символи на Божият лют гняв против Елам (Ер. 49:36,37). Бурията на Божият съд разтърсва планините и пустинята, обрулва смокините от преждевременният им плод, и оголва дъбовете на гората. Но никаква буря не бива да излезе и мръдне ни лист докато Божиите раби не се оздравят.

Ст. 2,3. Друг ангел. – От изток, - място където слънцето изгрява, и следователно, благословенно място. – Печата, - белег, който показва кой принадлежи на бога, е също така белег на безопасност. За значението и употребата на печатите виж. 3Цар. 21:8; Ест. 8:8; Дан. 6:17; Мт. 27:66. Срав. с Ез. 9:4,6; 2Тим. 2:19; 2Кор. 1:22; Еф. 1:13,4, 4:30. Печатът на вярващите е Божий образ и надпис – действието на Св. Дух в тях, - от една страна, общение с бога и упование на Него, - от друга страна, святост на живот. “Кой ще ви стори зло ако бъдете подражатели на доброто?” (1Пет. 3:13). Според Св. Писание, едничкото действително зло е грях: всичко друго съдействува за добро. Запечатването е Божий белег; но то е на челото, където всеки може да го види (гл. 22:4). И както кръвта на Пасхата върху прагът на вратата, то защитава в денят на Божия съд (Из. 12:22-27). Срав. с думите на нашия Господ в Мт. 24:31.

Ст. 4-8. Кои са запечатаните? Числото им е 12 пъти по 12,000. Невъзможно е да го изтълкуваме буквално. Израилевите племена се поименуват, но не по правилният им ред. Рувим е изгубил предимството си на първороден, което се дава на Юда (Бит. 49:4,8-10). В списъкът името на Левий е задържано, а името на Дан изоставено, и името на Юосиф е турено вместо името на Ефрем.

Когато Ханаанската земя била разделена между Израилевите племена, Левиевото племе не приело наследство, но само градовете, в които да живее между другите племена. Но числото на племената си останало тъкмо, когато Йсифовите потомци се разделили на две племена, Ефремово и Манасиево.

В Езекиловото пророчество видение на последните дни, ивици през цялата ширина на земята от изток към запад се дават на същите дванадесет племена (Ез. 48:1-7, 23-27), с изключение на Левий, комуто особен дял бил даден наблизо до храмът (ст. 13); но когато портите на възобновеният град се назовават с имената на дванадесетте племена, които всички са щели да вземат участие в службите и преимуществата му (ст. 19), първобитните дванадесет племена се възобновяват, и Левиевото име се дава на една порта, а Йосифовото само на една. Това е сходно с поименуването на Левий между племената в тази глава, и запечатването на 12,000 от потомците му също както и от другите племена; и право ще бъде да считаме това, че показва еднакви преимущества в Новия Ерусалим, където никое племе няма изключително свещеничество, но всички са царе и свещенници на Бога.

Но защо Дановото име е изоставено? Това, без съмнение е станало нарочно. Андрей в пети век, и Арета по-късно, (и двамата епископи на Кесария в Кападокия, и съчинители на Тълкувания на Откровението) отдават това изоставяне на вярването по предание, че Антихрист ще произлезе от Дановото племе; и това предание вероятно е произлязло от казаното в Съд. 18:19,30, че тази част от Дановото племе, която се изселила в най-северната страна на земята е била първа да въздигне идолопоклонение като религия на племето. Други казват, като се осланят на Еврейски автори, че Дановото племе загинало преди Християнската епоха. Това може да значи само, че племенното им устройство се е изгубило, и разцепените части на племето са се слели в по-силните съседни племена на Юда и Нефталим⁴⁰⁵. Като се изоставя Дановото име (било защото потомците на Дан са били първите, които са основали идолопоклонство като религия на племето си, или защото племето е било изчезнало), числото на племената пак се дотъкмява като се броят Йосифовите потомци за две племена. И тука Йосифовото име се туря вместо Ефремовото. Арета отдава това на факта, че е било желателно щото името на Йосиф да се тури между имената на другите патриарси. Ако това е така, лесно разбираме защо името на Йосиф да се тури между имената на другите патриарси. Ако това е така, лесно разбираме защо името на Йосиф замества Ефрем, а не Манасия. Защото в Якововото благословение (Бит. 48: 19,20), Ефрем, макар и да бил по-малък син на Йосиф, бил предпочетен от Манасия; и в историята на северните племена, Ефрем на всякъде се явява като първенствуващо племе.

Никой не може да предположи, че тъкмо 12,000 души от всяко Израилево племе се избавят. Очевидно е, че цялото описание е символично. Определено число се употребява вместо неопределено и по-голямо. Господ знае и запечатва своите си: нито един не е изоставен: най-малката част от Църквата доставя своят дял, който й се пада. Кои са тогава печатните? Някои тълкуватели мислят, че те са Евреите Християни в Палестина, когато Ерусалим бил разрушен, - според други, Християни Евреи в по-късното време, на което шестият печат се отнася. Но в гл. 21, прославеното състояние на Църквата се описва под образ на небесен град, наречен Новия Ерусалим, който има дванадесет порти, на които са написани имената на дванадесетте синове Израилеви. Това представление се съгласява със Старо-Заветните предсказания за Християнската Църква под названията Ерусалим, Сион, Израил, и пр., (виж. Евр. 8:7-13; Пс. 2:6; Ис. гл. 59-66), и със заявленията на Йоан Кръстител, Христос, и апостолите в такива места като Мт. 3:9, 8:11,12, 21:43; Рим. 2:28,29, 4:17, 9:6-8, 24-26, 11:17-24; Гал. 3:7-9,28,29, 4:20-31. “Божия Израил” във времето на Павел се е състоял от покръстени Евреи и езичници, съединени с връзката на евангелието. Съобразно е със символичният стил на Откровението да представи Божиите избрани по цялата земя за негов истинен Израил. Какво голямо блаженство е, посред ужасите на описаните в гл. 6 сцени, да се намери някой в числото на запечатаните от Бога!

Ст. 9-17. След гибелният за Божиите врагове ден, и запечатването на избраните му посред ужасите на този ден, ние дохождаме по ред на виденията на окончателното славно състояние, което ще се открие (Рим. 8:18). Печатаните били 12,000 от всяко от дванадесетте племена, - малко число сравнително с цялото население. Такава е съразмерността между Христовите последователи и нечестивият свят (Мт. 7:13,14; 1Йн. 5:19); и така ще бъде, когато Христос дойде най-после да съди света (гл. 20:7-15; Мт. 24:37-51). Но Йоан вижда на небето изкупените във всеки век и от всеки народ като неизброимо множество подобно на пясъкът на морския бряг. Облечени в дрехи от неопетнена правда (гл. 19:8) с финикови вейки в ръцете им в знак на тържество и радост (Лев. 23:40; Йн. 12:13), те се покланят пред престолът на вечното Величество с дълбоко обожение, и пеят песни от непрестанно славословие. Това не ще рече, че това само им е работата; но с това те показват любовта си за божественно поклонение и непрестанно избликвателното чувство на сърцата им. Похвалата за спасението си те приписват на Бога, който е изработил спасението им, и на Агнето (Йн. 1:29), чрез което са били спасени. Ангели стоят наоколо изкупените, които се пущат да дойдат по-близо до престолът, и, както в гл. 5:11, се присъединяват с тях в песента им, защото се радват за милостта показана към човеците. Срав. с Лк. 15:10; Евр. 1:14; 1Пет. 1:12. – Старците, и пр. Виж. бел. на гл. 4 и 5. – Благословение, и пр. Приписването на славословие е седмократно, т.е., съвършенно до най-висока степен.

Йоан се твърде зачудва като вижда безбройните тълпи от светии, изкупени от всеки народ и племе на грешното човечество. Един от старците се отправя към него в отговор на чувството, което той вижда, че вълнува сърцето на Йоан. Йоан му отговаря прилично на въпросът; а в отговор, той му разяснява тайната на това велико спасение. Всичките тези (които са влезли в небето, не изведнъж, но постепенно, през вековете на историята на светът) са излезли от велика скръб, и са очистили и избелили дрехите си в кръвта на Агнето. – Голямата скръб, - не само голямата скръб на някой особен мъченически период, но голямата скръб, която всякога изпитват тези, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, чисти от нечестивият свят и властите на злото (2Тим. 3:12). Страданието е средство за освещение, и е това което въобще Божиите чада опитват в този живот (Пс. 119:67,71; 2Кор. 4:17; 1Пет. 1:6,7, 4:12,13, 5:10). – Кръвта, - не тяхната кръв, макар че може да са умрели като мъченици. Мъченическата кръв сама по себе си не осигурява спасение (1Кор. 13:3). – На Агнето. Виж. 1Кор. 5:7; Евр. 9:11-28, 10:1-18. Буквалната кръв не очиства, но оцапва. Кръвта Христова означава, че той е пострадал и умрял като жертва за грях. Тя очиства чрез нравственното действие на упование в Него като едничкият Спасител. Само тя може да преобърне мръсните дрехи на грешникът в бляскавата чистота на дрехите на светиите. Колко блажено е положението на светиите! Те не само прекарват радостен и безопасен живот, но и служат. – Храм. Това е употребено в преносно значение, защото в небесният град няма веществен храм (гл. 21:22). Цялата вселена е храм на прославените светии. Те са всякога пред престолът, т.е., пред Бога: те са като Него, защото Го гледат както е (1Йн. 3:2); те Му се кланят и Му служат; Той ги осенява с любовта си; Агнето е Пастирът им; меката ръка на безконечния и всемогъщ Бог, небесният им Отец, избърсва всяка сълза от очите им, и ги отрупва с благословения, които премахват всяко незадоволство и скръб, и задоволяват всяко желание. Агнето е посред престолът. Който иска да се приближи до престолът, той трябва да види Агнето на него; и изворите на радост, които изтичат от престолът (гл. 22:1; Пс. 36:8) текат към тези, които го припознават за свой Изкупител и Господ.

Назад | Съдържание | Напред