Първо послание на апостол Павел до Солунците

Глава 1.

¹ Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир да бъде на вас.

² Всякога благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си,

³ като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.

⁴ Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал;

⁵ защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.

⁶ И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух;

⁷ така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия.

⁸ Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо за нея.

⁹ Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.

¹⁰ и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.
 

Тълкувание

Ст. 1. Павел. Официалното название “апостол”, което се намира в поздравлението на почти всичките Павлови послания, не се намира в двете послания към Солунците, - не защото той е бил призван да бъде апостол след като те са били писани, но по причина на взаимната любов и довение, които са съществували между него и солунците. – Сила и Тимотей. Тези двама се споменават заедно с Павел в поздравлението, не само защото са били с него, когато е писал посланието, но и защото са му били помогнали да основе църквата в Солун. Че Силуан е Сила се познава от сравнението на Д.А. 16:19 с 1Сол. 2:1,2, и на Д.А. 18:5 с 2Кор. 1:19. – До солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа. Това изречение показва най-тясно съединение, понеже Бог и Христос са съществото, в което църквата съществува. Според мнението на Златоуст, това е прибавено, за да различи тази църква от многото Еврейски и Гръцки “църкви” (т.е., общини, еклесиаи) в Солун; и един Немски тълкувател казва, че “в Бога Отца” я различава от гръцките църкви, а “и Господа Исуса Христа” от Еврейските църкви, които са припознавали Отца, но са отказвали Сина.

Ст. 2. Всякога благодарим на Бога, и пр. В посланията си Павел има обичай, след поздравлението, да благодари на Бога за благодатта дадена на Християнските му братя, и да ги увери, че ги споменава в молитвите си. Виж. Рим. 1:8,9; Еф. 1:15,16; Фил. 1:3,4; Кол. 1:3,4. Множественното число тука може да включва и Силуан и Тимотей; или то може да се употребява вместо единственно, и да означава само Павел, както е без съмнение в гл. 3:1,2. – Всички ви. Това не ще да рече, че всеки частен член на Солунската църква е заслужавал Павловата похвала, но без съмнение показва, че църквата въобще е нямала недостойни членове.

Ст. 3. Като си спомняме непрестанно. Той постоянно благодари на Бога и се моли за тях. – Вашата работа с вяра¹⁸⁵. Това не означава вярата, която е Божие “дело” в душата, защото тогава приликата на този израз с изразите, които следват ще се развали. Всяка от трите благодати, вяра, надежда и любов, се казва, че се познава от плода си. “Дело на вярата” е това дело, което произхожда от вяра. Който наистина вярва в Христа, той ще работи за славата на Христа. – И труд, с любов¹⁸⁶. Тука любов се вижда да означава взаимната любов един към друг, която ги е подбуждала да си служат един на друг, да работят, и, ако станеше нужда, да страдат един за друг. – И с твърда надежда¹⁸⁷. Каквито телгила и гонения и да са посрещали, колкото и да са били изкушавани да се съмняват и отчайват, надеждата им не се разклатила. В бурно или в тихо време, те се придържали здраво за нея с еднакво уверение и еднаква радост. – В нашия Господ, и пр. Надеждата им се е основавала на Него, или, по-добре да речем, Той сам е бил предметът на надеждата им. Те са се надявали за второто Му пришествие. – Пред Бога¹⁸⁸, и пр. Това не трябва да се свързва с предишните думи, но с думите “като помним”. Павел си е припомнил благодатите на Солунските си братя, когато се е молел на Бога за тях.

Ст. 4. Понеже знаем, възлюбени, и пр. Това трябва да се свърже с “благодарим” в ст. 2, и показва друга причина защо Павел е благодарил. В упражнение на самовластното си благоволение, Бог избрал Солунските християни из между другите да бъдат негови собствени чада. За учението на избор, виж. бел. на Еф. 1:4. От следващите стихове се вижда, че Павел е знаел това, не по боговдъхновение, но по святото им поведение. Може да е имало, и без съмнение е имало, калпави християни помежду им, но църквата не би могла да даде такъв плод ако да не е била, земена изцяло, съставена от тези, които Бог бил избрал. Характерът на всяка църква трябва да бъде такъв, че да няма никакво съмнение в това отношение.

Ст. 5. В този и следващите стихове, Павел показва как той е знаел избранието им. Доказателството на това е било: (1) силата, с която той и другарите му могли да им проповядват евангелието; (2) радостта и усърдието, с което го приели; и (3) благотворните следствия на ревността им в други места. – Нашето благовествуване между вас, т.е., евангелието, което ви проповядвахме. – Не беше само, и пр. Когато Павел им проповядвал евангелието, както се разказва в Д.А. 17:1-4, проповядването му не е било просто празно бъбрене, което е стигало до ухото, а не е засягало сърцето. – Но и със сила. Това, може би, се отнася и за чудотворните дарби, които им са били дадени, за да удостоверят проповядването им, и на деятелността и силата, с която евангелието е било проповядвано. – Със Светия Дух, - с придружаващата сила на Св. Дух, който е съдействувал на проповядването им, за да се преобърнат и осветят слушателите. – И с голяма увереност¹⁸⁹. Някои превеждат тази дума “твърдо убеждение”. Някои предполагат, че тя се отнася на солунците, които са приели проповядваното слово без да се съмняват в истинността му, но понеже този стих описва начина на проповядването, по-добре е да го разберем, че се отнася за самите проповедници, които са били подбудени от това уверение да проповядват със сила. Най-нужното нещо за убедително красноречие е щото сам проповедникът да е напълно убеден в истината и важността на това, което казва. – Както и знаете, какви се, и пр. За да потвърди това щото казва за характера на трудовете си между тях, Павел прави въззив на самите солунци. – Заради вас. Главната цел на Павел и другарите му в трудовете им в Солун е била да се спасят душите на тези, на които те са проповядвали.

Ст. 6. И вие станахте, и пр. Солунците са се показали още, че са избрани като са подражавали на апостола, и така са подражавали на Христа. Павел е бил добър пример за подражание, защото той е бил като Христа. Следващото изречение показва в какво именно те са подражавали на Христа и апостола му. – Като …. приехте, и пр. Христос на драго сърце извършил това, което словото Божие беше му поверило, макар че това му причинило охулване, страдание, и смърт. Така и Павел се хвалел със страданията, които бил претърпял в изпълнение на апостолското си дело. Също така и солунците радостно приели словото Божие, което той им принесъл, въпреки гоненията които са ги връхлетели, както става явно от Д.А. гл. 17. Радостта им не е била естественна или плътска, защото такава радост не идва от страдания, но е “радост на Светия Дух”, - радост, която Духът всякога влива в сърцето.

Ст. 7. Така щото станахте. Като взели Христа и апостола Му за пример, и като останали верни в страданията си, солунците станали пример за другите християни в двете области, - което ще каже за всичките други вярващи в Гърция.

Ст. 8. Защото не само, и пр. Според мнението на някои, думата “прогласи” загатва за някакво сравнение, а именно че, както гласът на тръба е ясен и прониква и достига до далечно ухо, така и Божието слово убеждава и може да достигне сърцето. Ревността на солунците е била такава, щото евангелието, което те били приели се разпространило от тях по целия познат свят. Не се казва никъде, че солунците са били изпратили работници за словото Божие по други земи, нито пък е имало нужда да изпратят. Понеже градът им бил голям търговски град, те са имали много пъти възможност, без да се поместят от дома си, да проповядват на хора от всички части на Римската държава. – Вашата вяра, и пр., т.е., всичките църкви познават вашата вяра и изобилните й плодове. – Щото няма нужда ние да казваме нещо, т.е., нещо за вашата вяра. “Какво е вашето благочестие е толкова добре познато на всякъде, че няма нужда да ви хваля”.

Ст. 9. Защото сами те, т.е., християните в Македония, Ахаия, и навсякъде. – Оповестяват за нас, и пр. Златоуст и други подразбират с това опасностите и страданията, които Павел и другарите му са претърпели в първото си проповядване в Солун. Но повечето нови тълкуватели го отнасят на силата с която са проповядвали, и го считат като разяснение на ст. 5. – И как сте се обърнали, и пр. Това показва, че повечето от похристиянчените солунци са били езичници, не само защото евреите са отритвали идоли, но защото не е могло да се каже за тях, че са се обърнали “към Бога”. – За да служите на жив и истинен Бог¹⁹⁰. Бог се нарича така, за да се отличи от безжизнените идоли, на които по-преди те се кланяли, и от мечтаемите богове, които като не са съществували, са били лъжливи богове. Истинният християнин не служи на Бога както слуга слугува на господаря си – само защото той му дава плата, но защото това служение е само по себе си сладко и приятно за него.

Ст. 10. И да очаквате, и пр. Това е било другата цел, с която те се били обърнали към Бога. Те са били напълно убедени, че Христос ще дойде със слава да довърши изкуплението на своите избрани; и това идване те са очаквали уверено и търпеливо посред страдания и гонения. Те са били излъгани за времето на идването му, но надеждата им не е била безосновна. Те не доживяли, както се надявали, да му видят завръщането, но той е дошъл при всекиго от тях на смъртния му час, и те прекарват с него в рая вековете, които се истичат между смъртта им и окончателното му славно пришествие. – Когото възкреси от мъртвите. Това беше доказателство, че той е Син Божий, и залог, че той ще дойде пак. – Който ни избавя¹⁹¹, и пр. Като зима нешето място, Христос ни освобождава от святия и праведен гняв Божий против нас, който навярно ще се струпа върху всичките нечестивци.

Назад | Съдържание | Напред