Послание на апостол Павел до Тит

Въведение

I. Тит.

Името на Тит не се споменава в Деяния на Апостолите. От павловите Послания добиваме следващите подробности за него. Той бил родом езичник (Гал. 2:3), бил похристиянчен от апостол Павел (Тит. 1:4), и му станал твърде полезен и любезен “другар и сътрудник” (2Кор. 8:23). Най-първо той се споменава, че е бил спътник на Павел и Варнава от Антиохия до Ерусалим, когато бил разгледан и решен въпросът дали похристиянчените езичници са били длъжни да спазват Мойсеевия обреден закон. Похристиянчените евреи, които са поддържали, че похристиянчените езичници трябвало да пазят този закон настоявали да се обреже Тит съобразно със закона; но Павел смело отказал да стори това, като изисквал за езичниците свобода; и съборът признал искането му (Гал. 2:1,3-5; Д.А. 15:1-29).

Павел пратил два пъти Тит на важни послания в Коринт, - първият път да тури в действие наставленията дадени в Първото му Послание на тамошната църква, и да почне да събира милостиня за сиромасите християни в Юдея; а вторият път да довърши събирането на милостинята. Влиянието, което Тит упражнил било превъзходно; и завръщането му причинило на апостола голяма утеха и радост. Виж. 2Кор. 7:6,7,13, 8:16-23, 12:18. След изминаването на няколко години той отишъл с апостола в Крит, и останал там, за да доизкара уреждането на църквите в острова (гл. 1:5-7); а когато Артема или Тихик пристигнал, Тит трябвало да побърза и отиде при Павел в Никопол (гл. 3:12). Когато апостолът, тъкмо преди смъртта си, писал Второто си Послание до Тимотей, Тит бил в Далмация, вероятно да проповядва евангелието (2Тим. 4:10). Не е за вярване преданието, което казва, че Тит бил постоянен епископ на Крит. Евсевий в 4-и век е първият църковен писател, който говори за Тит, и просто казва, че “той бил назначен да надзирава църквите в Крит”, а това си утвърждение Евсевий се вижда да основава върху това Послание (гл. 1:5); но Посланието доказва, че той не стоял там за дълго време.

II. Кога и защо е било писано Посланието.

Деянията на Апостолите нищо не споменават за Павловото ходене в Крит и трудове там, или за презимуването в Никопол; нито оставят някое празно време за тези две събития преди първото му затваряне в Рим. И двете трябва да са се случили, и това Послание да е било писано, в промеждутъка между първия и втория затвор. Когато се освободил от първия си затвор Павел вероятно е отишъл в Ефес, понеже тамошната църква се заплашвала от лъжеучители, после работил в Македония, Гърция, Мала Азия, и Крит. Във времето между първия и втория му затвор той наистина посетил Милит, Ефес, и Троада. В Крит, където евангелието е било разпространено от него, той оставил Тит привременно да доуреди и доустрои църквите. След това, той се вижда да се е върнал в Македония, от където от някой си град той изпратил това Послание на Тит в Крит, и следващата зима прекарал в Никопол в Епир, където Тит дошъл да го види. Не можем да кажем положително дали той е работил в Испания преди да работи в Крит, или подир. И тъй, това Послание трябва да е било писано няколко месеца след Първото Послание до Тимотей.

Целта и характеристиките на това Послание са почти същите с Посланията до Тимотей. Много изречения и форми се намират в тях и в него, които са еднакви. Това Послание е било писано не само за Тит, но и за Критските християни; и то го насърчава в старанията му да уреди църквите им и да ги положи на здрава основа. Макар и да е кратко, Посланието съдържа доста от най-същественните истини на Евангелието.

Назад | Съдържание | Напред